№ 5946
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110167368 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. АС. АС., с която срещу ***
„***“ *** са предявени искове с правно основание чл.405 КЗ и чл.86, ал.1 З***.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ от 11.03.2020 г. за л.а. „***“ с рег. № ***, в срока на действие на
който автомобилът е бил увреден – на 05.03.2021 г. около 09:45 часа в гр. *** на ул.
„***“ пред № 6 ищецът е констатирал, че автомобилът е бил надран с остър предмет,
докато е бил паркиран, което събитие представлява покрит застрахователен риск.
Твърди, че ответникът му е изплатил обезщетение в размер на сумата от 590, 31 лв. на
30.03.2021 г., и допълнително – сумата от 140, 69 лв. на 18.06.2021 г. Счита, че
изплатеното му обезщетение не обезщетява действителния размер на претърпените
вреди. Твърди, че ответникът е в забава за изплащане на дължимия остатък, с оглед на
което дължи мораторна лихва от 14.06.2021 г. до датата на исковата молба.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1 854, 65 лв.,
представляваща неизплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от исковата молба – 22.11.2021 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 83, 46 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.06.2021 г. –
21.11.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***
„***“ ***, с който оспорва исковете. Оспорва механизма на настъпване на щетите.
Оспорва същите да са вследствие на едно събитие. Оспорва да са налице увреждания
по задния капак. Оспорва да е налице покрит застрахователен риск. Твърди, че е
налице груба небрежност от страна на ищеца, който е паркирал автомобила на
непозволено място в ж.к. „***“. Счита, че с изплащане на сумата от 731 лв. е
обезщетил изцяло ищеца. Позовава се на чл.10, ал.2 и ал.3 и чл.28, ал.1 от Общите си
условия, въз основа на които счита, че лимитът на отговорността му е ограничен до
сумата от 883 лв. Оспорва претенцията за мораторна лихва като неоснователна
предвид акцесорния й характер и неоснователността на главния иск. Моли съда да
1
отхвърли предявените искове.
С протоколно определение от 19.05.2022 г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК е
допуснато намаляване на размера на иска за главницата – до размера на 1 536, 76 лв. и
на иска за мораторна лихва – до размера на 69, 15 лв., като за разликата до пълните
предявени размери е направен отказ от исковете и производството в тази му част е
прекратено с влязло в сила определение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ за л.а „***“ с рег. № *** със срок на действие: от 00:00 часа на
13.03.2020 г. до 24:00 часа на 13.03.2021 г. при условията на Пълно Каско, при
застрахователна сума от 10 000 лв. Като застрахователна стойност е посочено -
„действителна“, а видно от въпросник-предложение по застраховката, действителната
стойност на МПС към датата на сключване на договора е 10 000 лв. и съвпада с
посочената застрахователна сума.
Представено е искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско“ от М.
АС. АС., подадено на 08.03.2021 г., ведно с декларация, с което е уведомил
застрахователя, че на 05.03.2021 г. в 09:45 часа е паркирал автомобила в гр. ***, ул.
„***“ № 6 и когато се е върна при него, е установил, че е надраскан с остър предмет.
Посочено е, че за събитието са уведомени органите на КАТ в 10:30 часа на 05.03.2021 г.
Представено е удостоверение от 08.03.2021 г., и***. от ***, че на 05.03.2021 г.
М. АС. АС. е уведомил, че на 05.03.2021 г. е констатирал, че на управлявания от него
л.а. „***“ с рег. № ***, паркиран в гр. ***, ул. „***“ пред № 6 на 05.03.2021 г. около
09:45 часа, са надрани с остър предмет следните детайли: преден капак, преден десен
калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник, багажник, заден ляв
калник, задна лява врата, предна лява врата и преден ляв калник.
Представено е уведомително писмо-1 (л.50), с което застрахователят изисква
документи, необходими за окомплектоване на претенцията, като не са налице данни
относно момента на връчването му.
Безспорно е между страните, че на 30.03.2021 г. застрахователят е изплатил на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 590, 31 лв.
С молба от 31.03.2021 г. ищецът е посочил, че сумата е крайно недостатъчна за
отстраняване на щетите и е поискал преразглеждане на определения размер на
обезщетението.
С уведомление от 08.04.2021 г., получено на 12.04.2021 г., застрахователят го е
уведомил, че договорът е сключен при условията на обезщетяване както в доверен
сервиз (без да има право на официален сервиз), така и по експертна оценка при
частични щети; че ищецът е избрал плащане по банков път при експертна оценка при
частични щети; че след преразглеждане на претенцията му предлагат възстановяване
на автомобила в доверен сервиз, като за получаване на възлагателно писмо е
необходимо да възстанови изплатеното му обезщетение.
С молба от 19.04.2021 г. застрахованият е уведомил застрахователя, че
предложението не го устройва, тъй като е отремонтирал автомобила със собствени
средства и отново е поискал преразглеждане.
В отговор на молбата, до застрахования е изпратено уведомление от 17.05.2021
г., получено на 19.05.2021 г., със съдържание, идентично с предходното.
2
С молба от 03.06.2021 г. застрахованият отново е поискал преразглеждане на
размера, посочвайки, че му е била изплатена сумата от 590, 31 лв. при положение, че
довереният сервиз на ответното дружество му е изготвил оферта на стойност 2 585, 65
лв. Отново сочи, че не го устройва връщане на изплатената сума и отстраняване на
щетите в доверен сервиз, тъй като автомобилът вече е отремонтиран.
С уведомление от 14.06.2021 г. застрахователят го е уведомил, че ще му изплати
сумата от още 140, 69 лв.
Не е спорно между страните, че тази сума е била изплатена на 18.06.2021 г.
От заключението на АТЕ, изготвено от вещото лице Й.Й., се установява, че не са
налице данни за увреждане на задния капак /багажника/ на автомобила. Според вещото
лице от техническа гледна точка описаните от застрахователя щети са настъпили в
причинна връзка с твърдения механизъм, като стойността, необходима за
възстановяване на автомобила по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 2 267, 76
лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
За основателността на предявения иск по чл.405 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно
процесния лек автомобил, настъпването в срока на застрахователното покритие на
договора на соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска,
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди,
действителния размер на вредите.
Наличието на застрахователно правоотношение между страните по имуществена
застраховка „Каско“ е безспорно между страните.
Установи се от ангажираните писмени доказателства и заключението на АТЕ, че
в срока на валидност на застраховката автомобилът е бил увреден в паркирано
състояние, при което са му били нанесени щети /с изключение на твърдяната увреда на
заден капак, в какъвто смисъл е заключението на АТЕ/, като е налице покрит
застрахователен риск, за който ответникът отговоря в качеството на застраховател.
Горното се потвърждава от обстоятелството, че от страна на застрахователя е
изплатено извънсъдебно обезщетение по щетата, което впоследствие е било и
увеличено и на застрахования е била изплатена допълнителна сума, като факта на
плащанията не е спорен между страните.
Неоснователно е възражението на ответника, че събитието не представлява
покрит риск. Ответникът се позовава на клаузата на чл.8, ал.2, т.2 от Общите му
условия, според която по застраховката не се покриват вреди, настъпили по време на
експлоатация на застрахованото МПС на строителен обект, мина, кариера или място,
което не е част от републиканската или общинска пътна мрежа или пък не се явява
място, допустимо от действащото българско право за паркиране. По делото не се
установява от страна на ответника да е налице изключение от покритите рискове. Не се
установява мястото, на което е паркирал ищецът, да е било забранено за паркиране, в
какъвто смисъл са доводите на ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че е налице груба небрежност от
страна на застрахования, в подкрепа на което не са ангажирани доказателства.
Не се установява ищецът да е допринесъл за настъпване на щетите, невзимайки
мерки за предпазване на автомобила.
3
Предвид изложеното, по делото се установява настъпването на застрахователно
събитие, представляващо покрит риск, в срока на застрахователно покритие на
сключения между страните договор по имуществена застраховка „Каско“, в причинна
връзка с което процесният автомобил е бил увреден.
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане – то е съизмеримо със стойностния еквивалент на
действително претърпените вреди, определен към датата на застрахователното
събитие. Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя е
лимитиран до уговорената застрахователна сума, която не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество – арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ, респ. стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, вкл. всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – арг.
от чл. 400, ал. 2 КЗ. При частична щета на застрахования автомобил, каквато е
установена в процесния случай, дължимото за репариране на вредите застрахователно
обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на
предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на
застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови
части и труд, необходими за отстраняване на вредите, настъпили в причинна връзка със
застрахователното събитие, с които именно се намалява имуществото на
застрахованото лице.
С оглед изложеното съдът намира, че действителната стойност на вредите се
съизмерява със стойността, необходима за отстраняването им по средни пазарни цени,
и възлиза на сумата от 2 267, 76 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил на ищеца сумата от общо
731 лв., с оглед на което неизплатеният остатък възлиза на сумата от 1 536, 76 лв.
Неоснователно ответникът се позовава на клаузата на чл.10, ал.2 и 3 от Общите
си условия. В случая отговорността му се определя по правилата на чл.386, ал.2 КЗ,
според която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквито в случая не са налице,
доколкото от представената застрахователна полица и въпросника към нея е видно, че
автомобилът е застрахован по действителната си стойност към момента на сключване
на договора.
По силата на чл.28 от Общите условия след изплащане на обезщетение за
частични вреди МПС се смята за застраховано до изтичане срока на текущия
застрахователен период в размер, равен на разликата между първоначалната
застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако в
застрахователния договор е уговорено друго.
Клаузата на чл.28 от ОУ кореспондира на нормата на чл. 407 КЗ, по силата на
която при частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано
до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между
първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение,
освен ако в застрахователния договор е уговорено друго. Смисълът на разпоредбата е
4
да ограничи общия размер на обезщетенията за застрахованото имущество до размера
на уговорената застрахователна сума. Първоначалната застрахователна сума по
процесния договор е 10 000 лв. Прилагайки цитираната разпоредба и след приспадане
на платеното обезщетение по предходни щети – 1 173, 60 лв. (245, 10 лв. + 928, 25 лв.),
разликата, за която се счита застрахован процесният автомобил, е 8 826, 40. Вземането
на ищеца в установения по делото размер не превишава редуцирания размер на
застрахователната сума, поради което не подлежи на намаляване.
В чл. 108, ал. 1 КЗ е регламентирано задължението на застрахователя да се
произнесе по претенцията по застраховка по ра***ел ІІ, б. „А“, т. 3 от приложение № 1
към КЗ, каквато е настоящата в срок от 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл.106 КЗ. В случая искането за завеждане на претенция е
депозирано на 08.03.2021 г. С уведомително писмо-1 застрахователят е изискал
документи за окомплектова на преписката. Не са налице данни относно момента на
връчване на писмото, както и относно момента на представяне на документите от
застрахования, с оглед на което най-ранният момент, от който може да се приеме, че
същите са били представени, е датата на изплащане от страна на застрахователя на
сумата от 590, 31 лв. – 30.03.2021 г. При начален момент 30.03.2021 г. срокът е изтекъл
на 14.04.2021 г., поради което застрахователят е изпаднал в забава, считано от
15.04.2021 г., като при спазване принципа на диспозитивното начало и съобразяване на
заявения исков период 14.06.2021 г. – 21.11.2021 г., съдът намира, че в полза на ищеца
е възникнало вземане за мораторна лихва в размер на 69, 15 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 724, 35
лв. разноски по делото.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
в размер на 100 лв. От посочената сума в полза на ответника следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 ГПК, сумата от 17, 14 лв., съобразно на прекратената
поради отказ от исковете част от производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** „***“ ***, ЕИК *** да заплати на М. АС. АС., ЕГН **********,
на основание чл.405 КЗ, сумата от 1 536, 76 лв., представляваща неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„Каско“, полица № *** г. за вреди на л.а. „***“ с рег. № *** в резултат на паркощета,
настъпила на 05.03.2021 г. в гр. ***, ул. „***“ пред № 6, във връзка с което при
ответника е била образувана щета № *** г., ведно със законната лихва от 22.11.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, и
на основание чл.86, ал.1 З*** – сумата от 69, 15 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 14.06.2021 г. – 21.11.2021 г.
ОСЪЖДА *** „***“ ***, ЕИК *** да заплати на М. АС. АС., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 724, 35 лв. разноски по делото.
5
ОСЪЖДА М. АС. АС., ЕГН ********** да заплати на *** „***“ ***, ЕИК ***,
на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 ГПК, сумата от 17, 14 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6