Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С присъда № .../12.09.2012г. по НОХД № .../2012г. на ГОРС подсъдимият И. Й. А. е признат за виновен в това, че на 20.01.2012 година в село А., община С. чрез нанасяне на удари с метален предмет – парче тръба с дължина 80 см и диаметър 1/2цола, причинил на А. А. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лъчева кост на лявата предмишница, довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за срок 3 – 5 месеца, поради което и на основание чл.129, ал.2 във вр. ал.1 във вр. с чл.54 и чл.36 от НК му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият И. Й. А. е осъден да заплати на А. А. М. обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени неимуществени вреди, както и обезщетение в размер на 247,33 лв. за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от горните суми, считано от 20.01.2012 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 200 лв. Предявените граждански искове от А. А. М. против И. Й. А. в останалÓта част за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от 8000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 247,33 лв. до пълния предявен размер от 250 лв. за обезщетение за имуществени вреди са отхвърлени, като недоказани. След влизане на присъдата в сила е постановено веществените доказателства: метална тръба с дължина 85 см и метална ВиК тръба с дължина 80 см да бъдат унищожени като вещи с незначителна пазарна стойност. Подадена е въззивна жалба от подсъдимия И. Й. А. против присъдата. Наведени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните павила, за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят моли да се отмени присъдата, като се постанови друга такава, с която да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. Подадена е въззивна жалба от А. А. М. против присъдата. Наведено е оплакване за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли да се увеличи размера на наложеното наказание, както и да се увеличи размера на уважения граждански иск, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението. В съдебно заседание представителят на В. заема становище да се потвърди присъдата. В съдебно заседание жалбоподателката А. А. М. поддържа жалбата. Моли същата да бъде уважена, като се увеличи размера на наложеното наказание и присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Жалбоподателят- подсъдим И. Й. А. поддържа жалбата си. Защитникът му доразвива оплакванията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Моли да се отмени присъдата, като делото се върне за ново разглеждане или се постанови нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по обвинението за извършено престъпление. В правото си на последна дума подсъдимият И. Й. А. моли да се отмени присъдата, като счита, че е невинен по обвинението за извършено престъпление. Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция като обсъди наведените в жалбите оплаквания, становището на страните, събраните по делото доказателства, както и извърши цялостна служебна проверка на правилността на присъдата по реда на чл.314 НПК, прие за установено следното: Подадените въззивни жалби са неоснователни. В жалбата на подсъдимия е направено оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доразвити от защитника пред въззивната инстанция. Според същия обвинителният акт не отговаря на изисквания на чл.246 НПК. Липсва анализ на авторството и причините за извършване на престъплението, както и не е посочено в коя част на денонощието е извършено същото. В досъдебното производство са предадени два метални пръта, като в обвинителния акт се говори за един такъв. Същият не е предявен в първото съдебно заседание за разпознаване от свидетелите-очевидци. Въззивният съд счита наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователно. В обстоятелствената част на обвинителния акт макар и схематично са посочени времевия период, конкретните действия, извършени от подсъдимия, настъпилия от тях резултат, използването на 2 бр. метални тръби и какви са причините за извършване на деянието. Не може да се възприеме становището на защитника, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК. След откриване на съдебното следствие е разпитана Г.ищца М.. На същата са предявени веществените доказателства- 2 бр. метални тръби. След това е проведен разпит на останалите явили се свидетели. Веществените доказателства са били в съдебната зала и са могли да бъдат предявени и на тях по искане на страните или по почин на съда. Въззивният съд счита наведеното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователно. Атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд не следва да се отменя на това основание. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон при постановяването на присъдата. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал. От същия се установява, че подсъдимият е неосъждан и е с положителна обществена характеристика. Същият е баща на св. Антон И. Й. и Йонко И. Й.. Подсъдимият заедно със синовете си живеят в с.А., Община С.. Г.ищец и ч.обвинител А. М. заедно със семейството си живее в същото село. Св.Яшко Миланов е неин съпруг, а св. Р. и О. Ж. са нейни синове. Членовете на семействата на подсъдимия и Г.ищец и ч.обвинител се познават, както и са в добри отношения. В централната част на с.А., Община С. е разположена сградата на бившия здравен дом. Там се намира магазин с питейно заведение. Същото е собственост на „Н.-...” ЕООД с управител св.А.Й.. На 19.01.2012г. вечерта в питейното заведение се намирали подсъдимият, двамата му сина свидетелите Й., свидетелите Ж. – синове на Г.ищца, св. Ст. К., Ю. Й. и С.А. и други жители на селото. Последните двама били съответно племенник и първи братовчед на подсъдимия. Свидетелите Р.Ж. и А.Й. имали парични взаимоотношения. Първият бил дал пари на заем на втория. Между двамата свидетели избухнал спор по този повод. Св.Й. ударил Ж., като двама започнали да си разменят удари. Св. О.Ж. се опитал да ги разтърве. В отговор подсъдимият и неговите роднини се намесили, като прогонили двамата братя Ж. от заведението. Св. О. Ж. побягнал към къщата на леля си св. З. М., за да поиска от нея да се обади в полицията за помощ. В 2,38 часа на 20.01.2012г. последната се обадила на телефон 112 и съобщила за нанесения побой на племенника й в магазина, стопанисван от сина на подсъдимия. По същото време гражданската ищца М. се приготвяла да тръгва за работа в птицекланицата „П.” ООД в град С.. Съпругът й Я. М. й предложил да я закара с колата от дома им до центъра на селото, където спирал ведомственият автобус на птицекланицата. По пътя двамата срещнали сина си О.Ж., който бягал към къщата на леля си. Същият им разказал какво се е случило в заведението. Гражданската ищца и съпругът й потеглили към заведението с намерение да потърсят сметка за нанесения побой на сина им Р. Ж.. Пристигнали в центъра на селото. Г.ищца М. слязла от автомобила, а съпругът й останал да обърне колата. През това време се върнал и св. О. Ж.пред заведението. Двама с Г.ищца влезли в вътре, като носели две метални тръби. Г.ищца започнала да се кара с подсъдимия и синовете му защо са били сина й. Подсъдимият също започнал да вика, като в един момент се нахвърлил върху нея с юмруци. След това я хванал за косата и започнал да я влачи към изхода на помещението. Подсъдимият започнал да вика на синовете и роднините си: „Убийте я, аз ще я плащам!”. Подсъдимият и сина му Й. Й. взели двете метални тръби от Г.ищца и сина й. Първият започнал да нанася с едната тръба удари по тялото, ръцете и главата на М.. Последната вдигнала лявата си ръка, за да предпази главата си. Подсъдимият замахнал с тръбата към нея, като ударът попаднал върху лявата й предмишница. Г.ищца усетила силна болка и извикала. Междувременно пред вратата на заведението дошъл съпругът й. Подсъдимият започнал да бие и него, а синът му Й. Й. продължил да удря с тръбата М.. Последната изгубила съзнание. Съпругът й и синовете й я прибрали. По-късно я закарали в болницата във В., където зашили рана на главата й и на пръстите на лявата ръка, както и й гипсирали ръката. По делото е изслушана съдебномедицинската експертиза. От заключението към същата се установява, че на А. М. са причинени закрито счупване на лявата лъчева кост на лявата предмишница, разкъсно-контузна рана в тилната част на главата, кръвонасядания на лявата мишница и предмишница, на дясната предмишница, както и по гърба под дясната лопатка. Причинените увреждания отговарят да са получени от действието със или върху твърди тъпи предмети със заоблени ръбове с достатъчна сила, които да предизвикат морфологично проявените по тялото и крайниците й увреждания, както и да предизвикат счупване на лявата лъчева кост на лявата предмишница при свит и вдигнат горен крайник при защитна реакция от удар. Счупването на лявата лъчева кост на лявата предмишница е довело до затрудняване на двигателната и хватателната функция на горния ляв крайник за извършване на активни действия за срок от около 3 – 5 мÕсеца, при правилен възстановително-оздравителен процес. Същият е съпроводен с болка и страдание. Разкъсно-контузната рана на главата и кръвонасяданията по крайниците са предизвикали временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановително-оздравителния период е от 12 – 15 дни, съпроводен с болки и страдания. Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на съдебномедицинската и техническата експертизи и приетите писмени доказателства. Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на деянието, авторството на подсъдимия и вината му. От показанията на разпитаните свидетели се установява възникналия конфликт между св. Р. Ж.и А. Й.. Същият прераснал в размяна на удари между тях, след което се включили подсъдимият и неговите роднини. На мястото на конфликта пристигнали Г.ищца М. и св.О. Ж., а след тях и св.Я. М... Първите двама носели метални тръби. Г.ищца започнала да се кара с подсъдимия. Поведението й предизвикало агрисивна реакция у последния. Подсъдимият и св.Й. вземали металните тръби. Първият започнал да нанася удари с едната от тях по глава, ръцете и тялото на Г.ищца. Посочените обстоятелства се установява от показанията на последната, на св.Р. Ж., О. Ж., Я. М. и Ю. Й.. От заключението на техническата експертиза се потвърждава обстоятелството за сбиване с тръби, установено от телефонно обаждане в ранните часове на 20.01.2012г. Г.ищца вдигнала лявата си ръка над главата, за да се предпази. Същата получила силна болка в лявата си ръка в момента на нанасяне удар от подсъдимия с металната тръба. В тази насока показанията на Г.ищца кореспондират със заключението на съдебно медицинската експертиза и медицинската документация. От същите се установява видът и характерът на телесното увреждане, както и механизмът на получаването му. Лявата лъчева кост на лявата предмишница на гражданската ищца е била счупена. Това е станало в резултат от нанесените от подсъдимия удари посредством метална тръба. Полученото травматично увреждане е наложило хоспитализиране на Г.ищца, като оздравителния му период е от 3-5 месеца. Същото е довело до затрудняване на двигателната и хватателната функция на горния ляв крайник за извършване на активни действия, като има характер на средна телесна повреда. От защитата са наведени доводи, че синът на подсъдимия св.Й. Й. също е нанесъл удари с метална тръба на Г.ищца, както и че сбиването е станало на стълбите, поради което счупването на ръката й е получено при падане на стъпало. Правилно е отчетено от първоинстанционния съд, че тези обстоятелства не променят извода за доказаност на авторството на деянието. В показанията си Г.ищца категорично заявява, че силната болка в лявата й ръка е получена след нанесен удар с металната тръба от подсъдимия. Възможността счупването на ръката й да е причинено от удар върху стъпало при падането й в хода на сбиването категорично се отрича от вещото, изготвило съдебно медицинската експертиза. Според съдебния лекар, счупването е получено при вдигане на ръката за предпазване и от нанесен удар върху нея. При така изложените фактическа обстановка и изведени въз основа на нея фактически констатации въззивният съд приема за установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна престъпния състав на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 НК. Същият е нанесъл удар с метална тръба по лявата ръка на Г.ищца, в резултат на което е счупена лявата лъчева кост на лявата й предмишница. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че счупването е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок 3 – 5 месеца. Причиненото телесно увреждане се явява средна телесна повреда, съгласно чл.129, ал.2 от НК. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Разбирал е свойството и значението на извършените действия. Подсъдимият съзнателно и целенасочено е нанесъл удари на Г.ищца, като е целял настъпването на резултата. Обществената опасност на деянието не е висока. Същото се явява посегателство спрямо обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Обществената опасност на подсъдимия следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и положителна характеристика. Същият дава обяснения, като прави частични самопризнания. Подсъдимият не проявява критично отношение към извършеното деяние. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като му е наложил наказание в минимален размер от три месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено по чл.66 НК за срок от три години. Първоинстанционният съд е приел, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на подсъдимия не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание. В двете жалба е наведено опакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Определеното такова с присъдата е в минимален размер, предведен в санкцията на чл.129 ал.1 НК. Наведеното оплакване в жалбата на подсъдимия предполага приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.Б НК и съответно замяна на наказанието лишаване от свобода с по-леко такова. От събраните по делото доказателства не се установява наличието нито многобройни, а още по-вече на изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК. От тук наведеното оплакване в жалбата на подсъдимия е неоснователно. В жалбата на пострадалата като частен обвинител също е наведено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска завишаването му. Въззивният съд счита същото за неоснователно. Отчетени са смекчаващи вината обстоятелства като чисто съдебно минало и положителна обществена характеристика. Подсъдимият дава обяснения, като прави частични самопризнания. Същият съдейства за разкриване на обективната истина. Следва да се отчете наличието на съпричиняване от страна на Г.ищца. Същата с поведението е допинесла за настъпването на протиправния резултат. Посоченото обстоятелство същото се явява смекчаващо такова, като липсват отегчаващи. По тези съображения въззивният съд счита наложеното наказание на подсъдимия за справедливо определено по вид и размер. Предявени са граждански искове от пострадалата против подсъдимия за заплащане на сума в размер на 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за заплащане на сумата 250 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното изплащане. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е нанесъл удар с метална тръба върху ръката на Г.ищца. В резултата на същия е счупил лявата лъчева кост на лявата й предмишница. Причиненето травматично увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на горния й ляв крайник. Оздравителният срок е от 3 – 5 месеца. Гражданската ищца е претърпяла болки и страдание както при получаване на травматичното увреждане, по време на последвалото лечение, на оздравителния и възстановителния период. Посочените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на подсъдимия. Същият дължи обезщетение за причинените от него вреди. Като съобрази характера и степента на причиненото травматично увреждане, продължителността на оздравителния и възстановителния период и възрастта на пострадалата, съдът прецени, че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е 2000 лв. В останалата част гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан до пълния предявен размер от 8000 лв. Въззивният съд счита за справедливо определен присъдения размер. Същият съотвества на степента на причиненето травматично увреждане, както и на претърпените болки и страдания. Въззивният съд за разлика от първоинстанционния такъв счита, че Г.ищца с поведението си е допринесла за настъпването на резултата. Същата се е намесала във възникналия конфликт, като двамата със сина й са донесли двете метални тръби, с които в последствие са набити. Причиненото от подсъдимия травматично увреждане на пострадалата е наложило закупуване на медикаменти и транспортирането й за лечение от село А. до град В. и обратно. Направените разходи за медикаменти и транспорт съставляват имуществени вреди. Същите са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на подсъдимия. Същият дължи обезщетение и за тези вреди. От приетите като писмени доказателства фискални бонове и рецепти е установено, че направените от Г.ищца разходи за транспорт и медикаменти възлизат на 247,33 лв. Подсъдимият следва да й заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 247,33 лв., като предявеният гражданския иск е отхвърлен като недоказан в останалата част до размера от 250 лв. С оглед изложените съображения атакуваната присъда се явява постановена при спазване на процесуалните правила, обоснована, при правилно приложение на материалния закон и справедливо определени наказание и размер на гражданските искове. Същата следва да се потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл.338 НПК, Окръжният съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 642/12.09.2012г. по НОХД № 549/2012г. на Г. РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |