№ 26
гр. Попово , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО в публично заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И. Д. Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20203520100541 по описа за 2020 година
Предявен е установителен иск по чл.415 от ГПК във чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Ищецът- „Р. (Б.)” ЕАД, гр.С., представлявано от А.В.А. и М.Т.П., действащи чрез
пълномощник П. Б. Д. – юрисконсулт, твърди, че в законния срок по чл. 415 от ГПК
предявява установителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност
относно вземания в размер на 4409.52лв. - изискуема главница; за сумата 402.77лв. -
изискуема редовна лихва начислена за периода от 05.06.2018г. до 03.03.2020г. вкл. и за
сумата 174.04лв. - изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.07.2018г. до
03.03.2020г. вкл.
Твърди, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
198/21.04.2020г. по ч.гр.д. № 222/2020г. по описа на ПпРС, за заплащане от ответника А. Х.
Р. от гр.П. на горепосочените суми, претендирани като дължими по Договор за
потребителски кредит №****/08.09.2017г. Твърди, че със съобщение от 13.07.2020г. по
посоченото ч.гр.дело, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя бил даден срок за
предявяване на настоящия иск.
Твърди още, че с Договор за потребителски кредит № **** от 08.09.2017г. банката-
кредитор предоставила на кредитополучателя Р. сумата 4837.74лв. за рефинансиране на
кредит и потребителски нужди, с краен срок за погасяване 05.09.2024г.
Страните уговорили, че кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна
лихва в размер на 5.90 %, като общата дължима от Р. сума изчислена към датата на
сключване на ДПК възлизала на 6422.82 лв. Страните са уговорили също, че при забава в
плащането кредитополучателят дължи наказателна лихва/лихва за забава в размер на ОЛП
1
увеличен с 10 пункта годишно върху забавената вноска. Уговорен бил и погасителен план,
съгласно който кредитът ще бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски, всяка от които в
размер на 70.44 лв., считано от 05.10.2017г. до 05.09.2024 г.
Твърди се, че страните уговорили настъпването на предсрочна изискуемост при следните
условия: неизпълнение на условие по договора /в случая неплащане на дължими месечни
вноски/ и волеизявление на кредитора, което да е достигнало до адреса на
кредитополучателя. Поради неплащане на 20 месечни вноски банката упражнила правото
си да обяви за предсрочно изискуем и незабавно платими всички усвоени и непогасени по
кредита вноски. Предсрочната изискуемост настъпила с достигането до адреса на
кредитополучателя на писмо с изх.№ 001-9634, чиято обратна разписка удостоверявало, че е
достигнало до адреса на получателя.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника А. Х. Р., съществуването и изискуемостта
на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит
№****/08.09.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение № 198/21.04.2020г. по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 222/2020г. по описа на ПпРС, както следва: сумата 4409.52лв. -
изискуема главница; сумата 402.77лв. - изискуема редовна лихва начислена за периода от
05.06.2018г. до 03.03.2020г. вкл.; сумата 174.04лв. - изискуема наказателна лихва,
начислена за периода от 05.07.2018г. до 03.03.2020г. вкл., ведно със законната лихва за
забава, начислена за периода от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.04.2020г.,
до окончателното изплащане на задължението.
При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск по чл. 422 във връзка с
чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен, поради липса на предсрочна
изискуемост на кредита, моли ответникът да бъде осъден да заплати на „Р. (Б.)" ЕАД
следните суми, представляващи изискуеми вземания по процесния договор за кредит, както
следва: сумата 4409.52лв. - изискуема главница; сумата 493.13лв. - изискуема редовна лихва
начислена за периода от 05.06.2018г. до 25.08.2020г. вкл.; сумата 218.93лв. - изискуема
наказателна лихва, начислена за периода от 05.07.2018г. до 05.08.2020г. вкл., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задълженията.Претендира разноски
В с.з. не се явява представител. От пълномощника на ищеца е депозирана молба-
становище, с която който по същество поддържа предявения иск, и моли съда да го уважи
така както е предявен.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения
особен представител на ответника А. Х. Р. от гр.П. -адв.Р.Р. от ТАК, с който оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че не е обявена предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като приложеното към ИМ писмо за предсрочна изискуемост
на кредита не било достигнало дo кредитополучателя. Никъде нямало негов подпис, час и
дата на уведомяването му за каквото и да било.
Оспорва иска като недоказан и по отношение на претендираните лихви,както редовна
2
такава и възнаградителна /наказателна/,посочени в чл.4.1 и чл.4.3 от договора за
потребителски кредит. Позовавайки се TP №7/13.11.2014г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГТК на
ВКС, ответната страна счита, ако договора бъдел развален, изправната страна не може да
търси уговорена неустойка за всеки вид неизпълнение. Изрично било посочено,че това се
отнасяло и до неустойката уговорена за забава,. Счита, че за кредитора оставало правото
единствено за цялостно обезщетение или да претендира, ако е била уговорена неустойка за
разваляне на договора. Съгласно чл.88 ал.1 от ЗЗД кредиторът можел да търси
обезщетение само за вредите от неизпълнението на договора, но не и обезщетения за суми,
които произтичали от разваления договор за потребителски кредит.
Освен това счита, че клаузите в чл.4.1 и чл.4.3 от горепосочения договор за потребителски
кредит били нищожни, съгл. Закона за потребителския .
Редовно призован за с.з. се явява назначения му особен представител, който по същество
поддържа депозирания отговор по исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №222/2020г. по описа на ПпРС, по подадено от банката-
ищец заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника А. Х. Р. от гр.П., била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №198/21.04.2020г., за заплащане на сумата 4409.52
лв. - изискуема главница; сумата 402.77 лв. - изискуема редовна лихва начислена за периода
от 05.06.2018г. до 03.03.2020г. вкл.; сумата 174.04 лв. - изискуема наказателна лихва,
начислена за периода от 05.07.2018г. до 03.03.2020г. вкл., ведно със законната лихва за
забава, начислена за периода от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.04.2020г.,
до окончателното изплащане на задължението.
С Определение от 10.07.2020г. е указано на „Р. (Б.)” ЕАД, гр.С., да предяви настоящия
иск, на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че между страните по
делото не е спорно, че между ответницата в качеството й на кредитополучател и „Р. (Б.)“
ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № **** от 08.09.2017г.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит от
08.09.2017г. се установява, че банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер
на 4837.74лв. за рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Уговорено било
кредотоплучателя да върне така предоставения кредит на 84 бр. анюитетни вноски, всяка от
които в размер на 70.44 лв., считано от 05.10.2017 г. до 05.09.2024 г. Уговорена била
фиксирана годишна лихва в размер на 5.90% за целия срок на договора и ГПР в размер на
8.93%. Уговорено е също, че кредитополучателят се задължава да погаси главницата и
лихвите по кредита съгласно Погасителен план, който е неразделна част от Договора за
кредит. В договора е посочено още, че общата дължима от Р. сума изчислена към датата на
сключване на ДПК възлиза на 6422.82 лв. (чл.4.2.1). Страните са уговорили също (чл.4.3), че
при забава в плащането кредитополучателят дължи наказателна лихва/лихва за забава в
3
размер на ОЛП увеличен с 10 пункта годишно върху забавената вноска.
От приложения по делото Договор за потребителски кредит се установява, че съгласно чл.
8.1. и чл. 9.2. от последния банката има право едностранно с писмено уведомление до
кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената
лихва и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми, ако кредитополучателят
просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска от Договора за кредит за повече
от 31 дни от съответната дата на дължимо плащане.
По делото е прието като доказателство уведомително писмо с изх.№ 001-9634 и известие
за доставяне, находящи се от л.25 до л.27от делото, от които се установява, че до ответникът
Р. е изпратено уведомление за предсрочната изискуемост на кредита. В уведомителното
писмо е посочено, че в периода от 04.07.2018г. до 11.02.2020г. не е извършено плащане по
кредита, т.е. повече от 31 дни от първата дата на дължимо месечно плащане, поради и което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Същото се е върнало в цялост с отбелязване, че
не потърсено от получателя.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отразено, че предсрочната
изискуемост на кредита е обявена поради липса на плащане на месечни погасителни вноски
с падежни дати, считано от 05.07.2018г. до 05.02.2020г., т.е. 20 бр. неплатени вноски.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
предоставената сума в размер на 4837.74лв. по Договор за потребителски кредит от
08.09.2017г. е усвоена от кредитополучателя Р. на 08.09.2017г., чрез превод по нейна
банкова сметка.
Вещото лице установява, че размера на непогасените задължения на длъжника по
договора за потребителски кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение е 5 000.26лв., в т.ч. 1479.24 лв. - общ размер на вземанията
към съответните дати на падежа-пето число на 21 броя просрочени плащания от
05.07.2018г. до 05.03.2020г., и разделени на усвоена и непогасена главница в размер на
4409.49 лв., в това число-редовно изискуема главница (редовно падежирали 21 вноски преди
обявяване на предсрочната изискуемост от 1 075.91лв.); предсрочно изискуема главница;
начислена редовна договорна (възнаградителна) лихва за 419.72лв.; възнаградителна лихва
върху предсрочно изискуема главница и начислена наказателна лихва (обезщетение за
забава) в размер на 171.05лв.
Размерът на непогасените задължения на длъжника по договора за потребителски кредит
към датата на подаване на настоящата искова молба - 26.08.2020г., е 5 121.63лв. разделени
на: усвоена и непогасена изискуема главница в размер на 4 409.49 лв., в това число редовно
изискуема главница /редовно падежирали 26 броя вноски в размер на 1 348.83лв., както и
предсрочно изискуема главница от 3060.66 лв.; изискуема редовна /възнаградителна/ лихва,
начислена за периода от 05.06.2018 г. до 25.08.2020 г. в размер на 493.14 лева, в това число
редовно изискуема възнаградителна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 05.08.2020г. в
размер на 482.61лв. и възнаградителна редовна лихва върху предсрочно изискуема главница
4
за периода от 06.08.2020г. до 26.08.2020г. в размер на 10.53лв. Дължима е наказателна лихва
за периода от 05.07.2018 г. до 25.08.2020г., в.л. е изчислило, че е в размер на 219.00лв.
По отношение на дължимата договорна лихва, вещото лице е посочило, че върху
главницата от 4 837.74лв., с погасителен план, включващ 84 вноски, считано от 05.10.2017г.
до 05.09.2024г., редовната дължима лихва е в размер на 1079.28лв. Върху изискуемата
главница 4 409.49лв., се дължи изискуема редовна лихва, начислена за периода от
05.06.2018г. до 25.08.2020г. в размер на 493.14лв., в това число редовно изискуема
възнаградителна лихва за периода от 05.06.2018г. до 05.08.2020г. в размер на 482.61лв. и
възнаградителна редовна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от
06.08.2020г. до 26.08.2020г. в размер на 10.53 лв.
Възнаградителната лихва, която се претендира, е върху главница в размер на 4 409.52лв.
(цялата непогасена главница), за периода от 05.06.2018г. до 03.03.2020г., на база
счетоводното извлечение.
Дължимата наказателна лихва за невнесена главница, вещото лице е изчислило , че за
периода от 05.07.2018 г. до 25.08.2020г. в размер на 219.00лв.
Претендираната от ищеца наказателна лихва в размер на 174.04лв. е определена на база
падежиралите помесечни главници в размер на 1 022.13лв., за периода от 05.07.2018 г. до
03.03.2020г., въз основа на счетоводно извлечение.
От заключението на вещото лице се установява още, че от страна на длъжника са
постъпили 8 броя месечни плащания от 05.10.2017г. до 05.062018г., като общо платената
сума е 633.88 лв., от които е погасена главница за 428.25лв. и договорни лихви в размер на
205.73 лв. След това няма плащания от страна на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е установителен, след указания на съда на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид обстоятелството,
че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:
За да бъде уважен искът ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор
за кредит; че е изправен кредитор по договора- предоставила е на кредитополучателя
сумата, предмет на договора; размера на претендираната договорна лихва; наличието на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава; размерът на претендираното обезщетение за
забава-лихвена надбавка забава; че задълженията по договора са изискуеми, поради
настъпила предсрочна изискуемост; уведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост.
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до
неоснователност на исковата претенция.
5
В конкретния случай не се спори, а от доказателствата по делото се установява, че
съгласно Договор за потребителски кредит № **** от 08.09.2017г., „Р. (Б.)“ ЕАД е
отпуснала на кредитополучателя А. Х. Р. от гр.П., кредит в размер от 4837.74 лв., който от
своя страна се е задължил да погасява задълженията си по кредита в срок, както и да
заплащат уговорените в процесния договор главница и лихви. Не се спори, а от
доказателствата по делото се установява, че кредитополучателя е усвоил така предоставения
му кредит на 08.09.2017г., като посочената сума е преведена на негова банкова сметка.
Установява се, че до 05.06.2018г. ответника е заплащал редовно месечни погасителни
вноски по този кредит, като след тази дата е преустановил плащанията.
С оглед изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за банков кредит.
Безспорно сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
В тази връзка, дори и при липсата на възражение, а такова в настоящия случай бе
направено от назначения особен представител на ответника, съдът дължи служебна
проверка относно действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и
съобразяването на договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД. Именно поради това с определението за насрочване на с.з. по делото съдът е обявил на
страните, че ще извърши проверка относно съответствието на клаузите в договора за кредит
със ЗПК.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата (външната страна
на представения правопораждащ спорното право документ), съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, лихвен процент
по кредитът и условията за прилагането му, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, подписан от
кредитополучателя, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
(т.5.8), право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания (т.4.5),
право да се откаже от договора (т.5.7). Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от
ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора
е подписана от кредитополучателя. Липсват Общи условия, които да са отделно от договора
за кредит.
6
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен, предвид което и
възражението на особения представител на ответника в тази насока се явява
неоснователно.В случая не намира цитираното от него ТР №7/13.11.2014г. по т.д. №7/2013г.
на ОСГТК на ВКС, не намира приложение. В този смисъл иска е доказан по основание.
Доказан се явява и по размер.
Ищецът претендира главница в размер на 4409.52лв., договорна лихва в размер на
402.77лв. за периода от 05.06.2018г. до 03.03.2020г. вкл., както и изискуема наказателна
лихва (обезщетение за забава) в размер на 174.04лв. за периода от 05.07.2018г. до
03.03.2020г. вкл..
От представените по делото доказателства, както и от изготвената и приета по делото
ССчЕ се установява, че към датата на подаване на заявлението в съда дължимите от
ответника суми са в общ размер от 4986.33лв., в т.ч. главница в размер на 4409.52л.,
договорна лихва в размер на 402.77лв. и наказателна лихва в размер на 174.04лв.,
последната изчислена и претендирана върху падежиралите месечни главници
В чл. 8.1. и чл. 9.2. от договора, банката има право едностранно с писмено уведомление
до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената
лихва и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми, ако кредитополучателят
просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска от Договора за кредит за повече
от 31 дни от съответната дата на дължимо плащане.
В случая от ССчЕ се установява, че първата вноска по която длъжникът е изпаднал в
забава е вноска с падеж 05.07.2018г., като до датата на подаване на заявлението не са
платени 20 на брой месечни вноски, като от първата неплатена вноска е изминал срок по
дълъг от 31 дни. Това налага извод, че е настъпила обективната предпоставка, предвидена в
договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
За да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо същата да бъде обявена на
длъжника, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от известие за доставяне до ответника от ищеца, на същият е направен опит да
бъде връчено, чрез пощенски услуги, уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост,
но писмото не е потърсено. Длъжникът е търсен на заявения в договора адрес. В известието
за доставяне е изписан номера на писмото на банката, с което съобщава на ответника за
настъпването на предсрочната изискуемост. Приложено е и самото писмо (л.25).
Съдът приема, макар и реално на длъжника да не му е връчено уведомление за
настъпилата предсрочна изискуемост, че ищецът е положил дължимата грижа да уведоми за
това длъжника, като го е търсил на известния адрес, посочен в договора. Именно със своето
поведение ответникът е станал причина да не му бъде връчено уведомлението, доколкото не
е потърсил пратката, както и не е заявил друг адрес, на който да може да бъде намерен. В
подкрепа на това е и обстоятелството, че длъжникът е търсен в заповедното производство,
но не е намерен. Ответникът е търсен и по настоящото дело на адреса по договора, който
7
съвпада с постоянния и настоящия адрес, като отново не е намерен, като видно от
отбелязването, от сведения от лице живущо на адреса ответника не живее там от 6 години.
Предвид изложеното, съдът намира, че кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем
на длъжника преди дата на подаване на заявлението в съда, а именно към дата 04.03.2020г.,
от която датата е известието от пощенските служби, с което е върната разписката на ищеца
(л.26). Ищецът е положил дължимата грижа за уведомяването на длъжника, като неговото
бездействие – не е потърсил пратката и е напуснал адреса, който е заявил, без да уведомява
кредитора си за новия си адрес, е причина да не му бъде връчено уведомлението. В този
смисъл Решение № 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. I т.о. на ВКС.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът има вземане за главница спрямо ответника
в общ размер на 4409.52лв., от които 1022.13лв., редовно падежирали главници за периода
от 05.07.2018г. до 05.02.2020г. и 3387.39лв. – предсрочно изискуема главница преди датата
на подаване на заявлението в съда.
Поради изложените доводи по-горе за основателност на главния иск, както и за
действителност на договора за банков кредит, доказано и основателно се явява и искането
на ищеца за акцесорните вземания, а именно вземането за договорна лихва в размер на
402.77лв., начислена за периода от 05.06.2018г. до 03.03.2020г., както и вземането за лихва
за забава в размер на 174.04лв., начислена за периода от 05.07.2018г. до 03.03.2020г., които
размери са установени по делото посредством извършената ССчЕ
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да признае за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата 4409.52лв. - изискуема главница; сумата 402.77лв. - изискуема
редовна лихва начислена за периода от 05.06.2018г. до 03.03.2020г. вкл.; сумата 174.04лв. -
изискуема наказателна лихва, начислена за периода от 05.07.2018г. до 03.03.2020г. вкл.,
ведно със законната лихва за забава, начислена за периода от датата на депозиране на
заявлението в съда – 14.04.2020г., до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 222/2020г. по описа на ПпРС.
Доколкото предявените като главни установителни искове са уважени, то не следва да се
раглеждат предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските, които
ответникът дължи ищеца, както за тези направени в заповедното производство, така и в
настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата от
149.73лв, представляващи разноски по ч.гр.д. № 222/2020г. на ПпРС, както и сумата от
699.73лв., представляващи разноски в настоящото производство за заплатена д.т.,
възнаграждение за в.л., възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, последното определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37
ЗПП във вр. с чл. 25 НЗПП.
8
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ А. Х. Р. с постоянен и настоящ адрес в гр.П., обл.Т.,
ж.к.“*****, ЕГН ********** ДЪЛЖИ „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление гр.С.*******, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. –
прокурист, действащи чрез пълномощник П. Б. Д.-юрисконсулт, със съдебен адрес-
гр.Р.***** 2 на „Р. (Б.)”ЕАД, СУМАТА 4 409.52 лв. (четири хиляди четиристотин и девет
лева и 52 ст.) - изискуема главница, СУМАТА 402.77 лв. (четиристотин и два лева и 77 ст.)-
изискуема редовна лихва начислена за периода от 05.06.2018г. до 03.03.2020г. вкл. и
СУМАТА 174.04 лв. (сто седемдесет и четири лева и 04 ст.) - изискуема наказателна лихва,
начислена за периода от 05.07.2018г. до 03.03.2020г. включително-дължими по Договор за
потребителски кредит № ****** от 08.09.2017г., ведно със законната лихва за забава,
начислена за периода от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.04.2020г., до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 222/2020г. по описа на ПпРС.
ОСЪЖДА А. Х. Р. с постоянен и настоящ адрес в гр.П., обл.Т., ж.к.“*****, ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление гр.С.*******, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. –
прокурист, действащи чрез пълномощник П. Б. Д.-юрисконсулт, със съдебен адрес-
гр.Р.***** 2 на „Р. (Б.)”ЕАД СУМАТА 149.73 лв. (сто четиридесет и девет лева и 73 ст.)-
представляваща разноски по ч.гр.д. №222/2020г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА
699.73лв. (шестстотин деветдесет и девет лева и 73ст.), представляващи разноски по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните,
пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
9