Решение по дело №1384/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 223
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20215300501384
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501384 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Средногорска ферма“ ЕООД, ЕИК
*********, с.Зелениково, област Пловдив срещу решение №
260631/01.03.2021г. по гр.д. № 13830/2019г. по описа на РС Пловдив, в частта
в която с което е признато за установено, че в отношенията между страните,
че „Средногорска ферма“ ЕООД, ЕИК: *********, дължи на „Марата
Енерджи“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
258 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/,
представляваща дължимо възнаграждение от ответника на ищеца по сключен
между страните Договор № 5/27.04.2018 г. по извършване на консултантски
услуги, изразяващи се в дейности по изготвяне и изследване на енергийна
ефективност на обект мандра – преустройство и реконструкция на
съществуваща сграда – навес на ССМ пристройка, намираща се на адрес: с.
Зелениково, общ. Брезово, обл. Пловдив, и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 214,44 лева /двеста и четиринадесет лева и
четиридесет и четири стотинки/ за периода 13.05.2018 г. – 02.06.2019 г., ведно
1
със законната лихва от депозиране на Заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК – 03.06.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 6060/02.07.2019 г. по ч. гр. д. № 9254/2019 г. по описа на Районен съд
Пловдив, IV бр. с-в.
Решението в обжалваната част се сочи, че е неправилно, не са
анализирани всички събрани доказателства заедно и поотделно, налице е
неправилна правна квалификация на фактите по делото. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляна на исковете на ищеца изцяло.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Марата Енерджи“
ЕООД, чрез адв. К.Г., с който се иска потвърждаване на решението като
правилно и законосъобразно по подробно посочени в отговора основания.
Претендират се разноските по това дело.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.
258 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, което е напълно точно установено от РС Пловдив.
Това е така, защото се претендира установяване по реда на чл.422 от ГПК на
суми дължими по договор за изработка /за изработване на оценка за
обследване на енергийната ефективност/.
Съобразно нормата на чл.269 ГПК и чл.271 от ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на жалбата само по посоченото в жалбата
основание за неправилност на съдебното решение. Тоест съдът има право да
се занимае само с конкретните доводи наведени във въззивната жалба за
неправилност на съдебното решение. Такива във въззивната жалба конкретни
2
доводи за неправилност посочени от жалбоподателя няма. Ето защо съдът
няма право да се произнася служебно по правилността на обжалваното
решение. Същото е положението и с твърдените във въззивната жалба
съществени процесуални нарушения извършени в обжалвания съдебен акт.
Няма никаква конкретика в тази насока. Тези празноти в жалбата не може да
се заместят с писмена защита /каквато е поискана от жалбоподателя, но не е
представена в настоящия казус в срок/, защото тя не може да замести
изискването на закона за посочване на конкретните основания за
неправилност на обжалваното решение в жалбата – чл.269 от ГПК. При това
положение въззивният съд е длъжен да приеме решението в обжалванато му
част за правилно и да го потвърди при липса на нарушена императивна
материалноправна норма. Решението в останалата му част е влязло в сила
като необжалвано.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемата страна „Марата Енерджи“ ЕООД на основание чл.78 ал.1 от
ГПК се присъждат разноски в размер на 900 лева за адвокатски хонорар,
реално платен /л.26/. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260631/01.03.2021г. по гр.д. №
13830/2019г. по описа на РС Пловдив, в частта в която е признато за
установено, че в отношенията между страните, че „Средногорска ферма“
ЕООД, ЕИК: *********, дължи на „Марата Енерджи“ ЕООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
сумата в размер на 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща дължимо
възнаграждение от ответника на ищеца по сключен между страните Договор
№ 5/27.04.2018 г. по извършване на консултантски услуги, изразяващи се в
дейности по изготвяне и изследване на енергийна ефективност на обект
мандра – преустройство и реконструкция на съществуваща сграда – навес на
ССМ пристройка, намираща се на адрес: с. Зелениково, общ. Брезово, обл.
Пловдив, и обезщетение за забава върху главницата в размер на 214,44 лева
/двеста и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода
3
13.05.2018 г. – 02.06.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на
Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 03.06.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6060/02.07.2019 г. по ч.
гр. д. № 9254/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Средногорска ферма“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати
на „Марата Енерджи“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 900 лева за разноски
направени пред въззивния съд за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4