Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 662
05.01.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Цв.
Димитрова административно дело №1021 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда
на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.
118, ал.3, вр. ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на М.В.М. ***,
депозирана чрез процесуален
представител, против Решение № 1019-26-2065-2 от 20.09.2021г. на Директора на
ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателката против
Разпореждане№ **********№3/прот.№N01233/23.06.2021г.
на Ръководителя на “Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ-Хасково.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно.
Сочи се, че мотивите на органа били
непълни и неточни, не съдържали обективната истина и информация относно трудовия и осигурителен стаж на оспорващата, като не
били събрани необходимите доказателства.
По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение .
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник на жалбоподателката. Претендира
се присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски. В писмена
защита се излагат подробни доводи обосноваващи неправилността на оспореният акт
поради допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила и противоречие с материалния закон, обосновани с представени в хода на
съдебното производство от страна на жалбоподателката нови писмени доказателства.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково, чрез процесуален представител, в съдебно
заседание заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за
отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните
в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 26.02.2021г., жалбоподателката М.В.М. подала
до Директора на ТП на НОИ-Хасково заявление
с вх. № 2113-26-204 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Към заявлението си, приложила документи
удостоверяващи трудовият й и
осигурителен стаж.
С разпореждане № **********/ №3, прот. №N01233 Ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ-Хасково отпуснал, считано от 26.02.2021г., лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на М.В.М. в размер на 255.00
лева. В разпореждането било отразено, че осигурителният стаж на М.М. от III категория е в размер на 24г.11м. и 15 дни.
Разпореждането било съобщено на адресата си на 29.07.2021г. с известие за доставяне.
На 23.08.2021г.с жалба вх.№ 1019-26-2065 М.М.,
оспорила така издаденото разпореждане пред Директора на ТП на НОИ-Хасково, като
изразила несъгласие с размера на зачетения й стаж, твърдейки че
продължителността му е 39 г. и 02 м.
С Решение № 1019-26-2065-2 от 20.09.2021г. Директорът на
ТП на НОИ, гр. Хасково приел, че жалбата
е неоснователна и я отхвърлил.
Решението е съобщено на М.В.М. на
23.09.2021г. с известие за доставяне (л.19
от делото).
На
07.10.2021г. срещу издаденият административен акт е била депозирана жалба от М.М.,***-26-2065-3
от същата дата.
Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства
съдържащи се в административната преписка.
Въз
основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи
от правно естество:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Проверяваното в настоящото производство
решение изхожда от материално и
териториално компетентен орган, съгласно
нормата на чл. 117 ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 б. „ а” от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт
разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1
от КСО- от длъжностно лице на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ, гр. Хасково.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички
предвидени, в чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. чл. 117 ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и
фактически основания за постановяването си.
При проведената административна
процедура по издаване на обжалваният акт
не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Такива
не се констатират и в процедурата по издаване на потвърденото с него разпореждане.
По отношение основният спорен по делото
въпрос, а именно съответствието на решението с материалният закон съдът намира
следното:
За да потвърди разпореждането, административният орган е приел, че правилно
на оспорващата не е признат осигурителен стаж
при осигурител Народно читалище“Слънце“, с. Б.за периода 20.10.1991г.-31.12.2020г.,
тъй като не са налице данни М.М. да е полагала трудова дейност, за която да й е
начислено и изплатено възнаграждение, върху което да се дължат осигурителни
вноски за ДОО, доколкото и от справка в регистъра на
осигурените лица се установявало, че от
НЧ „Слънце“ с. Б.за М.М. няма подавани данни за осигурено лице. Същевременно е
прието, че за част от посочения период 20.10.1991г.-31.12.2020г., са установени
доказателства, че лицето е упражнявало труд при друг осигурител който е
зачетен, за осигурителен стаж а именно при Народно читалище“Дружба-1870“ като
читалищен секретар, за периода от
01.06.1993г. до 31.12.1993г., от
01.01.1994г. до 31.01.1997г. и от 01.02.1997г. до 31.08.1997г. , за които
периоди са издадени удостоверение обр. УП-3, с изх. № 17/11.05.2021г. и
удостоверение обр. УП-2 с изх. №
16/11.05.2021г. , както и че е полагало труд при осигурител Община Х. за
периода от 01.09.1980г. до 09.10.1990г.,
при поради което същите периоди правилно са зачетени за осигурителен
стаж на жалбоподателката.
Безспорно от представените като част от
административната преписка документи се установява, че на жалбоподателката е
зачетен осигурителен стаж в общ размер на 24г., 11м. и 15дни
Не е спорно между страните, че за времето
от 15.09.1971г. до 20.10.1991г., оспорващата е осъществявала трудова дейност последователно
при осигурители ОУ“Христо Ботев“, с. Б., Окръжен съвет читалище Браница
и Община Х. и посочения период е зачетен за осигурителен стаж при
пенсиониране.
Съответно, спорния по делото въпрос
се заключава в това, дали и каква част от стажа удостоверен в трудова книжка №
346/04.09.1980г., като положен при осигурител
Народно читалище“Слънце“ с. Б., общ. Х. обл. Х., за периода
20.10.1991г. до 31.12.2010г., следва да бъде зачетен
за осигурителен стаж на жалбоподателката.
Съгласно
параграф § 9, ал. 1 на Преходните и
заключителните разпоредби на КСО времето, което се зачита за трудов стаж,
положен до 31.12.1999г, се признава за осигурителен стаж по КСО. По този начин
се запазва заварения трудов стаж, КСО го възприема като осигурителен и не се
допуска преоценката и дисквалифицирането му. Този подход създава стабилност в
правно положение на осигурените лица.
В относимия период 20.10.1991г. - 31.12.2010г. са действали
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм. бр. 21 от 17.03.2000
г., в сила от 1.01.2000 г.)
и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (обн., ДВ, бр. 21 от
17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.).
В чл. 101, ал. 1 от ППЗП/отм./ е
предвидено, че трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или
занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие,
учреждение или организация; в ал. 2 е предвидено, че документът се издава въз
основа на изплащателните ведомости или партидни книги, като в б. б. „а” – „в” е
регламентирано съдържанието на документа. В чл. 101, ал. 3 ППЗП /отм./ е
регламентирано как се удостоверява трудов стаж и трудово възнаграждение в
случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, а в ал.
4 – когато няма данни за получаваното възнаграждение. В сега действащата
нормативна уредба разпоредби с подобно съдържание се съдържат в цитирания по
горе чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. От анализа на
горецитираните разпоредби е видно, че
първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж
на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни
книжки, респ. и документите по образец предвидени в чл.101 от ППЗП(отм.), и чл. 40, ал.1 от НПОС са
вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните
ведомости, а ако те липсват в други
първични документи, щом те съдържат достатъчно данни, че трудовият стаж
е действително положен и каква е неговата продължителност.
Не е спорно по делото, а и се установява
от приобщените по делото доказателства, че за част от този период на
жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж, но като положен при
различен осигурител, а именно:
- за периода 01.06.1993г. до
31.08.1997г., при осигурител НЧ“Дружба -1870“, гр.Х.;
-
за периодите от 20.02.2001г. до 30.04.2001г. , 01.04.2002г. до 30.04.2002г. и
12.03.2003г. до 17.04.2003г. при
осигурител „Тера – 96“.
Обстоятелството, че стажът е положен при
НЧ“Дружба -1870“ е видно от
Удостоверение обр. УП-2, изх. № 19 от 22.06.2021г. издадено от НЧ“Дружба
-1870“, гр. Х. касаещо периода 01.01.1995г. до 31.12.1996г , удостоверение
обр. УП-2, с изх. № 16 от 11.05.2021г. издадено от
НЧ“Дружба - 1870“, гр.Х. и Удостоверение
обр. УП-3, изх. № 17 от 11.05.2021г. издадено от НЧ“Дружба - 1870“, гр.Х.
касаещо периода от 01.06.1993г. до 31.08.1997г.
За стажа положен при „Тера-96“ по делото
не са представени удостоверения, обр. 2 и 3, трудова книжка, респ. документи
удостоверяващи сключване и прекратяване на трудов договор, но с оглед
извършените справки в персоналния регистър на НОИ и регистъра на осигурените лица при НОИ, удостоверяващи, че жалбоподателката е била
осигурявана от същото юридическо лице, то същият е бил зачетен от
административният орган, като положен при този осигурител.
Съответно и съобразно цитираните по-горе
доказателства, правилно според настоящия
съдебен състав горепосочените периоди са били зачетени за осигурителен стаж на
жалбоподателката - обстоятелство изцяло благоприятно за последната, но като положени
при различен осигурител от Читалище с. Б..
По отношение периодите от 20.10.1991г.
до 31.05.1993г. от 01.09.1997г.до 20.02.2001г.
от 01.05.2001г. до 31.03.2002г., от 01.05.2002г. до
11.03.2003г. и от 18.04.2003г. до 31.12.2010г., е необходимо да се посочи
следното:
На първо място записът
в тр.книжка № 346 касаещ положен трудов
стаж в периода 20.10.1991г. до
31.12.2010г. при осигурител НЧ“Слънце“, с.Б.,
се опровергава частично от
събраните по делото доказателства установяващи, че за част от него
жалбоподателката е полагала труд при други осигурители(които периоди са зачетените по –
горе).
На второ място е необходимо да се
отбележи, че Народно читалище“Слънце“ с. Б.е създадено като юридическо лице с
вписването си в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Окръжен
съд, гр.Хасково след издаване на Решение
№ 706 от 11.12.1997г., като съгласно КП
№ КВ-5-26-00906049 от 08.04.2021г. на Контролен орган при ТП на НОИ-Хасково е
регистрирано в ТП на НОИ-Хасково на
21.01.2004г. с осигурителен номер
*********. Предвид това и доколкото по делото липсват
доказателства за съществуване на осигурител Народно читалище“Слънце“, с.Б.преди 11.12.1997г., или пък за идентичност на
същото народно читалище с НЧ“Дружба 01870“,гр.Х. или Читалището при Общински
народен съвет, гр. Х., находящо се в с.Браница, то недоказано съдът намира, че жалбоподателката
за периода 20.10.1991г. до датата на създаването му -11.12.1997г. е полагала
труд при този осигурител. Дори да би могло да се приеме че Народно читалище „Слънце“,
с. Б.и НЧ“Дружба-1870“ са идентичен
субект, то следва да се посочи, че видно от писмо изх. № 24/20.09.2021(л.61 от
преписката) в последното
читалище са водени
ведомости за заплати, в който М.М. за периодите от 01.09.1997г. до 31.12.201-г.
и от 20.10.1991г. до 31.05.1993г. не фигурира. Разплащателни
ведомости на НЧ“Сънце“, с. Б.не се съхраняват и в Община Х., което е видно от
писмо изх. № ОХ-17-1104-11/17.09.2021г.(л.58 от
преписката).
Видно от цитирания протокол на контролен орган
при ТП на НОИ-Хасково, при извършената справка в информационната система на НОИ
е установено, че от същия осигурител няма регистрирани трудови договори и няма
подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО за наети лица по трудово или без трудово
правоотношение за периода от 01.01.1997г. до 08.04.2021г. Безспорно от същия
протокол, който е официален удостоверителен документ, се установява и че в
Народно Читалище“Слънце“, с. Б.което и понастоящем е съществуващ правен субект,
респ. осигурител, не се съхраняват разплащателни ведомости и трудово-правна
документация. По делото от страна на
жалбоподателката не са представени и УП обр. 2 и 3 от същия осигурител за периода
20.10.1991г. до 31.12.2010г.
Следователно верността на записите в трудовата книжка
досежно този спорен период се явява опровергана от находящите се към преписката
други официални документи (удостоверения
обр. УП 2 и 3, протокол на контролен
орган при ТП на НОИ-Хасково, решения на окръжен съд, гр.Хасково).
Действително, в хода на съдебното производство, по
делото от оспорващата страна са представени оригинали на ведомост за заплати на НЧ“ Слънце“, с. Б.,
водена за периода 1997г.-2010г., в която като единствено лице получаващо доходи
от същото читалище е вписана жалбоподателката, както и множество заповеди за
назначаване, за ползване на годишен отпуск, за изплащане на допълнителни
възнаграждения и допълнителни
споразумения към трудов договор(л.29-л.66 от
делото.), за които се
твърди, че са съхранявани в дома на стария председател на Читалище
“Слънце“, с.Браница. Част от тези
документи са изготвени, респ. създадени в периода 01.09.1980г. - 13.08.1990г.(л.29-л.38 по
делото),
следователно същите са ирелевантни към процесния период, доколкото не
е спорно че касаят и са доказателства за
трудов и осигурителен стаж на жалбоподателката, който е зачетен от ответната страна. Останалите документи представени
от оспорващата страна, представляват допълнителни споразумения към трудов
договор сключени в периода 21.10.1991г. – 08.07.1997г. и ведомост за
заплати. От допълнителните споразумения се установява, че
са сключени между жалбоподателката и Председателя на народно читалище Слънце,
с.Б., който е и съпруг на М.М., обстоятелство което не спорно между страните. Както вече се посочи
по – горе в мотивите на решението, по делото се установява по несъмнен начин,
че процесното читалище е създадено и съществува като правен субект считано от
м.декември 1997г., а към датите на създаване на процесните допълнителни споразумения не се установява, то
да е съществувало под друга правна форма или наименование. Съответно,
ведомостта за заплати е водена от м. септември 1997г., т.е от момент, в който
не се установява по делото процесното читалище да е съществувало като такова и е водена само за
времето, в който оспорващата твърди да е работила в същото читалище. Ето защо
съдът съобразявайки обстоятелствата, че от една страна тези
документи-допълнителни споразумения и ведомост, не са съхранявани по
установения ред – при осигурителя, а в дома на съпруга на жалбоподателката, не
са представени от последната в хода на пенсионното производство, независимо, че
същата следва да е разполагала с тях, а от друга страна, че съдържанието им се
опровергава се от проверката на контролен орган на ТП на НОИ-Хасково
обективирана в констативен протокол № КВ-5-26-00906049/08.04.2021г. от която се
установява, че същото читалище не е регистрирало трудови договори, нито е подавало данни по
чл.5, ал.4 от КСО за наети лица, считано от 01.01.1997г. до 2021г., няма данни за заплащани осигурителни вноски на
жалбоподателката, по делото не е представен трудов договор, респ. заповед за
прекратяване на трудово правоотношение с този осигурител, а и за периода от
01.06.1993г. до 31.08.1997г. удостоверяват стаж, който реално се доказва да е
полаган на същата длъжност, но при друг осигурител, намира че не следва да ги
възприема с доверие, поради което не ги кредитира.
Предвид дискредитирането на
доказателствената сила на: тр.книжка № 346 в частта на записа касаещ периода
20.10.1991г.-31.12.2010г., както и на представените в хода на съдебното
производство ведомост за заплати на НЧ“Слънце“, с. Б., обл.Х. и допълнителни
споразумения сключени в периода 21.10.1991г. – 08.07.1997г.,и при липса на ангажирани от жалбоподателката други гласни
или писмени доказателства установяващи по категоричен начин полагане на трудов
стаж в НЧ“Слънце“, с. Б.за периодите от 20.10.1991г. до 31.05.1993г. от
01.09.1997г.до 20.02.2001г. от 01.05.2001г. до 31.03.2002г.,
от 01.05.2002г. до 11.03.2003г. и от 18.04.2003г. до 31.12.2010г., то правилно административният орган не е зачел тези периоди за осигурителен стаж
на М.М. и правилно жалбата на последната
срещу Разпореждане № **********№3/прот.№N01233/ е била отхвърлена като
неоснователна.
Ето защо не са налице основанията посочени в чр. 146
от АПК обжалваното решение да бъде отменено и жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода
на делото, основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и
такова следва да бъде присъдено в минимален размер от 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.В.М. ***, чрез процесуален представител,
против Решение № 1019-26-2065-2 от 20.09.2021г. на Директора на ТП н
НОИ-Хасково, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателката против
Разпореждане № **********№3/прот.N01233/23.06.2021г.
на Ръководителя на “Пенсионно
осигуряване“ към ТП на НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА М.В.М., с ЕГН **********
*** да заплати на ТП на НОИ- Хасково
разноски по делото в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия: