1.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
2. № …..
гр. Перник, 18.05.2022
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Перник, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Гоцова
административно дело № 119/2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на **** ЕООД, ЕИК ****, чрез управителя И.И.Л., със седалище и адрес на
управление гр. К., п.к. ****,****срещу Ревизионен акт №
Р-22002220006992-091-001 / 09.09.2021 г., издаден от Г.И.М.- орган, възложил ревизията и А.А.Н. - ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 1870/10.12.2021г. на
заместник - директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на
НАП – гр. София, оправомощена съгласно Заповед № 1891 от
21.05.2021г. и Заповед № 12397/08.12.2021г. на
изпълнителния директор на НАП в частта
му, в която на жалбоподателя са
установени допълнително задължения по Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ ведно със съответните лихви за
данъчните периоди м. 07.2015г., м.08.2015г., м.12.2015г., м.02.2016г.,
м.11.2016г., м.12.2016г., м.05.2017г., от м.08.2017г. до
м.12.2017г., от м.02.2018г. до м.10.2018г. и м.12.2018г.
В жалбата
са изложени твърдения за нищожност и незаконосъобразност на издадения РА. Твърди се,
че Ревизионен акт № Р-22002220006992-091-001/09.09.2021 г.
е нищожен, тъй като е издаден в резултат на повторно извършена ревизия, след
отменително Решение № 1616 от 23.10.2020г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, с което е отменен предходен
РА № Р-22001419006392-091-001 от 03.07.2020г. Твърди, че РА е издаден от некомпетентен
орган, при липса на форма, допуснати са съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви, необсъждане на писмените доказателства в тяхната съвкупност. Жалбоподателят счита, че от представените
доказателства безспорно се установява реалността на извършените доставки. Позовава се на
практиката на СЕС по данъчни дела. Подробни съображения излага в депозираната
жалба. В заключение претендира отмяната на РА. В съдебно заседание
жалбоподателят чрез управителя И.Л. поддържа жалбата и моли за отмяна
на акта.
Ответникът
– Директорът на дирекция ОДОП - гр. София
при ЦУ на НАП не се представлява в
съдебно заседание. В постъпило становище моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна
и недоказана, като присъди на
ответника юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
– Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като страна по
делото.
Административен
съд – Перник като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката,
доводите и становищата на страните, и като направи служебна проверка за
законосъобразност на акта съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, намери следното:
С жалбата се
атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл. 156,
ал. 1 ДОПК. Решението на заместник-директора на дирекция
ОДОП -гр. София при ЦУ при НАП е връчено на жалбоподателя на 14.12.2021 г. като 14-дневния срок за обжалване изтича по правилата на чл. 60,
ал. 6 ГПК на 29.12.2021г. – първия
присъствен ден след 28.12.2021г., който е неприсъствен. Жалбата е подадена по
куриер на 29.12.2021г., поради което същата е в срок. Подадена е от лице, което има правен интерес, след предприето оспорване на РА
по административен ред. Ето защо жалбата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна
съдът приема за установено:
С Ревизионен акт № Р-22001419006392-091-001
от 03.07.2020г. /л. 1007, том 5/ на жалбоподателя са определени
задължения по ЗДДС за периода от 02.07.2015
- 31.12.2018г. Този РА е отменен от Директора на дирекция "ОДОП"-гр. София при ЦУ на НАП с Решение № 1616/23.10.2020г. /л.24/ и преписката е върната за нова ревизия с указания да бъде
издадена нова заповед за извършване на ревизия от друг ревизиращ екип. В мотивите на отменителното решение е
посочено, че в хода на ревизионното
производство органите по приходите са отказали на жалбоподателя правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на 140 560,01 лв. по фактурите издадени от ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД
**** ЕООД и ****ЕООД. Едновременно с това е отказано и правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на 61 205,49 лв. по всички останали фактури, отразени в дневниците за покупки
на жалбоподателя. Относно постановения отказ от данъчен кредит по фактурите,
издадени от ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, **** ЕООД и ****ЕООД директорът на ОДОП е
намерил, че същият е правилен и законосъобразен. Въпреки това е постановил, че РА следва да бъде отменен и върнат за
извършването на нова ревизия, тъй като правните изводи на органите по приходите
относно липсата на необходимите документи съгласно разпоредбата на чл. 71 от ЗДДС и постановеният отказ от
данъчен кредит в размер на 61 205,49 лв. по всички останали фактури, отразени в дневниците за покупки
на жалбоподателя са изведени основно на база на наличната информация в
програмните продукти на НАП и неосигурен достъп до счетоводството на ****ЕООД. Дадени са указания да се извърши проверка на място в счетоводството на ревизираното дружество, където да бъдат прегледани
оригиналните първични документи на дружеството. В случай, че
същите отново не бъдат представени или бъдат представени частично, то органите
по приходите да извършат и
нови насрещни проверки на доставчици на дружеството по тяхна преценка. Указано е в повторната ревизия
да се приобщят събраните в предходното производство доказателства.
В съответствие с
цитираното решение, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-22002220006992-020-001 от 16.11.2020 г.,/л.41/, връчена по реда на чл. 29. ал. 4 от ДОПК на
04.01.2021 г., издадена от Г.И.М., на длъжност началник сектор „Ревизии“,
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София е възложено извършването на ревизия на ****ЕООД
за определяне на задълженията на дружеството по ЗДДС за период от 02.07.2015 г.
до 31.12.2015 г.., от 01.02.2016 г. до 29.02.2016 г., от 01.10.2016 г. до
31.12.2016 г. и oт 01.05.2017г. до 31.12.2018г. За ревизиращи органи са
определени А.А.Н. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, и
И. Г.К.- старши инспектор по приходите.
Със Заповеди за
изменение на ЗВР №Р-22002220006992-020-002 от 02.04.2021г./л.39/ и
№Р-22002220006992-020-003 от 29.04.2021г./л.37/, издадени от органа, издал
първоначалната ЗВР е продължен срокът за извършване на ревизията до 29.04.2021
г., съответно до 04.06.2021 г. Във връзка с компетентността на Г.И.М.по чл. 112.
ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК е представена Заповед №РД-01-128
от 18.02.2020 г. на директора на
ТД на НАП София./л.35-36/
За
резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/
№Р-22002220006992-092-001 от 07.07.2021 г./л.43-77/, връчен на 08.07.2021 г. на
декларирания електронен адрес на дружеството. Срещу издадения РД не
е постъпило писмено възражение.
Ревизията приключва с РА №Р-22002220006992-091-001/09.09.2021 г.,
издаден от Г.И.М., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“
при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията, и А.А.Н., на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията. РА е
връчен по електронен път на 23.09.2021г.
При ревизията е
установено, че основната дейност на жалбоподателя през ревизирания период е строителство, ремонт
и поддържане на пътища и пътни съоръжения, градски комуникации и
инфраструктурата около тях.
В хода на ревизионното производство на ревизирания
субект са връчени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от 01.02.2021
г. /л.224, том 2/и 30.03.2021г./л.814, том 5/, с което oт ревизираното лице е изискано да представи търговски и счетоводни документи,
свързани с осъществяваната дейност през ревизираните периоди. Във връзка с
цитираните по-горе искания са представени с придружителни писма за ревизирания
период писмени обяснения и фактури за покупки и продажби с приложени към тях
договори и актове за СМР,
удостоверение от Камарата на строителите, сертификати ISO, застрахователна
полица от 2020 година, инструктажна книга.
С
Протокол №Р-22002220006992-ППД-001/06.07.2021 г. /л.846, том5/ са приобщени и
доказателствата, събрани в хода на извършеното предходно ревизионно
производство, приключило с издаването на РА №Р-22001419006392-091-001 от
03.07.2020 г.
Ревизията е
направила следните констатации:
По ЗДДС
ревизията е отказала право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от **** ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД, ****ЕООД и „****ЕООД, както следва:
1. В размер на 35 740.00 лв.
по 21 фактури, издадени от **** ЕООД за данъчни периоди от месец септември 2017
г. до месец декември 2017 г. с предмет извършване на строителни услуги и доставка
на строителни материали.
При извършената
на доставчика насрещна проверка е изготвено искане за представяне на документи
и писмени обяснения във връзка с доставките/ИИНП от
11.05.2021г. – л.818, том 5/, което е връчено на декларирания
електронен адрес, тъй като на адреса за кореспонденция не е открит негов
представител или упълномощено лице. В указания от органите по приходите срок от
страна на дружеството-доставчик не са представени изисканите документи. /протокол за извършена насрещна проверка ПИНП от
28.05.2021г- л.832, том 5/.
В предходното
производство също не са представени документи от доставчика./ПИНП от
02.07.2019г. – л.866 – том5/.Жалбоподателят е представил при повторната ревизия копия на фактурите,
договор от 20.01.2017г./л.648-649, том 4/, актове образец 19 /л.908, том 5/.
2. В размер на 7 080,00 лв. по 4 фактури, издадени ог ****ЕООД за данъчни периоди месец юли 2015 г. и
месец август 2015 г. с предмет извършване на СМР.
При извършената
на доставчика насрещна проверка е изготвено искане за представяне на документи
и писмени обяснения във връзка с доставките /ИИНП от
11.05.2021г. – л.821, том 5/,което е изпратено на декларираните електронни
адреси за кореспонденция. Към момента на приключване на проверката не е
получено съобщение от системен администратор за връчени документи
/представляващият дружеството е починал и няма вписан нов управител/.В указания
от органите по приходите срок от страна на дружеството-доставчик не са
представени изисканите документи/ПИНП 03.06.2021г. – л.838, том5/.
В предходното
производство също не са представени документи от доставчика. Жалбоподателят е
представил при повторната ревизия копия на фактурите, договор с ****ЕООД /във
фирменото наименование има промяна/ от 01.07.2015г./л.627-628, том 4/, актове
образец 19 /л.901-903, том 5/.
3. В размер на 3000,00
лв. по 2 фактури, издадени
от ****ЕООД за данъчен период
месец ноември 2015 г.с предмет извършване на СМР.
При извършената
на доставчика насрещна проверка е изготвено искане за представяне на документи
и писмени обяснения във връзка с доставките, което е връчено по реда на
чл. 32 ДОПК.
В указания от
органите по приходите срок от страна на дружеството-доставчик не са представени
изисканите документи. /ПИНП 29.06.2021г. – л.844, том5/В предходното производство също не са
представени документи от доставчика. Жалбоподателят е представил при повторната ревизия копия на фактурите, договор от 22.10.2015г../л.929, том 5/, актове
образец 19 /л.933-935, том 5/.
4. В размер
на
21 640,00 лв. по 12 фактури, издадени от ****ЕООД за данъчни периоди месец
декември 2016 г., месец май 2017 г. и месец август 2017 с предмет извършване на
строителни услуги
При извършената
на доставчика насрещна проверка е изготвено искане за представяне на документи
и писмени обяснения във връзка с доставките, което му е връчено по реда на чл.
32 ДОПК. В указания от органите по приходите срок от страна на
дружеството-доставчик не са представени изисканите документи. /ПИНП 25.06.2021г. –
л.842, том5/.
В предходното
производство също не са представени документи от доставчика. Жалбоподателят е
представил при повторната
ревизия копия на фактурите, договор от
22.10.2015г../л.894, том 5/, актове образец 19 /л.891,893, том 5/.
5. В размер на 66 840,01 лв. по 44 фактури, издадени
от ****ЕООД за данъчни периоди месец февруари 2018 г. до месец октомври 2018 г.
и месец декември 2018.
В предходното производство на доставчика е извършена насрещна проверка, при която той е представил част от
исканите документи /ПИНП от 05.08.2019г., л. 870, том 5/– фактури,
приемо-предавателни протоколи, актове образец 19 /том 5, л.936-1006/,
счетоводни справки.
В настоящето производство за
доизясняване на факти и обстоятелства е изпратено искане за представяне на документи
и писмени обяснения, по което не са представени исканите документи.
6. В размер на 3416,00 лв. по 3 фактури, издадени от ****ЕООД за
данъчни периоди месец декември
2015 г. и месец февруари 2016г.
При извършената
на доставчика насрещна проверка е изготвено искане от 13.11.2019г.
Представени са документи в предходното ревизионно производство /ПИНП от
10.12.2019г. л.1284,том 6/ – една от фактурите /невключена в дневник продажби/,
актове образец 19, договор от 22.10.2015, регистър на сметка 411. В настоящето
производство е изпратено отново искане на електронните адреси за кореспонденция
и на хартиен носител с обратна разписка, не се е върнала към момента на
изготвяне на РА.
Поради
неоткрИ.е на гореописаните доставчици на декларираните адреси за кореспонденция
и непредставяне на доказателства от същите в хода на извършените им проверки,
на 11.05.2021 г. ревизиращите са изготвили трето
ИПДПОЗЛ до ревизираното лице. Със същото от ****ЕООД е изискано съдействие
за установяване на контакт с **** ЕООД. ****ЕООД. ****ЕООД. ****ЕООД, ****ЕООД
и „****ЕООД с цел извършване на проверка на оригиналните счетоводни документи
на процесните доставчици. От жалбоподателя отново е поискана справка за
стоковия поток по месеци с информация за наличност по видове стоки в началото и
края на периода, като срещу всяка фактура за доставка да се посочи коя фактура
е за продажба. В указания от органите по приходите срок документи и писмени
обяснения не са представени. В предходното производство са представени от РЛ
оборотни ведомости, главни книги, договори, фактури.
На
21.05.2021 г. органите по приходите са посетили и адреса по чл. 8 от ДОПК на
дружеството, където са извършили проверка на първични счетоводни документи и
регистри на ****ЕООД, което е удостоверено с Протокол №1725392/21.05.2021г./л.1306-1307,
том 6/. Видно от последния, на адреса не се съхраняват банковите извлечения и
счетоводните регистри на жалбоподателя, поради което и същите не са проверени
от ревизиращите.
При
тази фактическа обстановка органите по приходите са приели за недоказано
реалното извършване на доставки по спорните фактури. Направен е извод, че след
като доставчиците не са имали обекти, активи и кадрови ресурс да ги извършат,
реализирането на доставките не е доказано. В подкрепа на извода за липса на
реалност на доставките е изтъкнато и, че в хода на ревизионното производство не
са ангажирани и доказателства за извършеното разплащане по доставките, както и такива
за водена между дружествата търговска кореспонденция. Не на последно място е
посочено и, че при извършените проверки в
информационния масив на НАП е установено, че всички доставчици са дружества е
прекратена регистрация по ЗДДС при установени обстоятелства по реда на чл. 176
от закона. Изтъкнато е и, че от жалбоподателя не са представени изисканите по
реда на ДОПК счетоводни и търговски документи, което е довело до невъзможността
да се установи дали са водени всички изискуеми по Закона за счетоводството /ЗСч/ документи, спазено ли е
изискването за хронологична регистрация и систематизация на първичните
счетоводни документи за осъществената стопанска операция, както и за
обективното и точно количествено и качествено определяне на счетоводната информация във вид на
счетоводни реквизити и показатели. От издателите на оспорвания акт е направен
извод, че не може да се установи по безспорен начин реалното получаване на
стоките и услугите от жалбоподателя. както и дали същите са свързани с
извършване на последващи облагаеми доставки. Ревизията е възприела тезата за
фиктивно префактуриране и с липсата на представени доказателства
за разплащане по сделките както в хода на предходното ревизионно производство,
така и в настоящото.
Ревизията
е подчертала, че в случая е налице липса на добросъвестност на получателя,
както и че на ревизираното лице му е било известно, че участва във формални
сделки без да има фактически осъществени престации. По тези съображения
ревизиращият екип е приел, че за признаване правото на приспадане на данъчен
кредит по процесните фактури не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1
и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Във връзка с всички
описани по-горе констатации на жалбоподателя са определени и лихви за ДДС,
посочени в таблицата на РА.
Недоволен от
издадения му ревизионен акт, жалбоподателят го е оспорил по административен ред
и с Решение № 1870/10.12.2021 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-гр. София. при ЦУ на НАП,
РА е потвърден.
В хода на съдебното производство с определение от
07.03.2022г. е разпределена доказателствената тежест от съда, като на
жалбоподателя му е указано, че негова е доказателствената тежест да установи: 1. за фактурите с предмет стоки, по които не е признато правото
на приспадане на данъчен кредит – трябва да установи прехвърлянето на
собствеността върху стоките 2. за фактурите с предмет
услуги, по които не е признато правото на приспадане на данъчен кредит – трябва
да установи както действителното извършване на спорните услуги, така и
извършването им именно от лицата, сочени за доставчици и издали фактурите за
това. Дадена е възможност на жалбоподателя да формулира задачи за съдебно-счетоводна експертиза в
изпълнение на дадените му указания.
В съдебно заседание
жалбоподателят, представляван от управителя заявява, че не желае изслушване на
съдебно-икономическа експертиза и иска делото да се гледа при наличните
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:
Ревизионното
производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на
процесуалните правила за извършването на ревизията. РA е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма съгласно чл. 120,
ал. 1 ДОПК и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК, както и указанието, че се
приемат констатациите от ревизионния доклад, който на практика представлява
неразделна част от издадения ревизионен акт. РА
съдържа разпоредителна част в табличен вид, в
която е определен размерът на обжалваните задължения.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че РА е нищожен, тъй като е
издаден от некомпетентен орган след повторно извършена ревизия. Съгласно
разпоредбата на чл. 112, ал. 2 ДОПК ревизията може да се възлага от: т. 1
органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната
териториална дирекция; или т. 2 изпълнителния директор на Националната агенция
по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко
лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни
осигурителни вноски. От представената по делото Заповед №РД-01-128
от 18.02.2020г. на директора на
ТД на НАП София следва изводът, че първоначалната и последващите ЗИЗВР са издадени от
компетентен за целта орган на приходната администрация. С оглед на горното се
налага изводът, че ревизионното производство е възложено и извършено от
компетентни за целта органи. Спазен е срокът по чл. 109 ДОПК с оглед надлежното
образуване на ревизионното производство. Съдът констатира, че РА е подписан с
електронен подпис от органа по приходите – негов издател. Във връзка с това по
делото са представени и удостоверения за квалифициран електронен подпис на
органа по приходите, подписал РА. Такива удостоверения са приобщени и за
лицата, издали ЗВР./на хартиен носител и на електронен такъв/. В съдържанието
на заповедите за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Видно е от съдържащите се в
делото справки – извлечения от информационната система, че лицата, подписали
ЗВР, ЗИЗВР и РА с електронен подпис, са притежавали сертификат, издаден от B-Trust Operational Qualified CA, с валидност за
периода на подписване на документа. Ето защо Съдът намира, че ЗВР, ЗИЗВР и РА
са надлежно подписани.
Предвид
гореизложеното Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от
материално компетентен орган с надлежно делегирани правомощия, властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Правният спор по
делото се свежда до това налице ли са действително извършени доставки на стоки
и услуги по процесните фактури.
От гледна точка
на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт и след
като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова
тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този
положителен факт.
Още с
разпоредителното заседание Съдът указа на жалбоподателя, че носи
доказателствена тежест да установи съществуването на фактите и обстоятелствата,
посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици,
включително реалното осъществяване на доставките, по които ревизията му е
отказала правото на данъчен кредит, като може да ангажира всички допустими
доказателства, като следва да установи изпълнението на услугите, при това именно от
лицата, сочени за доставчици.
Съдът намира, че
жалбоподателят не се справи с доказателствената тежест и не доказа
претендираното от него и отречено от ревизията право. Нещо повече, изрично
заяви, че не желае допускане на съдебно-икономическа експертиза. Елемент от
доказването в ревизионното, а впоследствие и в съдебното производство, е
проверката на счетоводната отчетност на страните по доставките. След като от
жалбоподателя не са представени изисканите в хода на ревизията счетоводни
документи, в това число и доказателства за плащане по фактурите банково или касово,
и същите не се представят и на съда, това по същество означава липса на ангажирани
убедителни доказателства в подкрепа истинността на конкретното фактическо
твърдение относно реалността на процесните доставки.
За да откаже
претендираното от жалбоподателя право на данъчен кредит по спорните фактури,
органите по приходите са приели, че няма доказателства, които да установяват
реална сделка по тях. В съдебното производство жалбоподателят също не доказа,
че доставки по разглежданите фактури реално са извършени.
Тежестта на
доказване е правото на Съда да приеме за неслучил се всеки факт за чието
съществуване няма доказателства по делото. По аргумент от нормата на чл. 171,
ал. 4 АПК, тя е приложима когато Съдът е дал указание на страната, носеща
тежестта на доказване (в случая – жалбоподателя), че е длъжна да докаже
релевантния факт (действителното изпълнение на спорните доставки на стоки и
услуги), които указания са му дадени с разпоредителното заседание.
При
разпределение на доказателствената тежест между страните решаващо е
обстоятелството каква правна последица страната претендира като настъпила.
Относно фактите, обуславящи тази последица, съответната страна носи
доказателствената тежест. Основно място тук има нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съгласно която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Доказателствената тежест не означава задължение
за представяне на доказателства. Принципът за дирене на обективната истина и
служебното начало в процеса налагат Съдът да основе констатациите си за всеки
факт върху наличните доказателства, без значение дали те са представени от
страната, чиято е доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по спора, или са издирени служебно от съда. При това положение въпросът
за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на Съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това
разбиране произтича от задължението на Съда да реши делото по същество, като
може да отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част или да
отхвърли предявената жалба, независимо дали в съдебното производство страните
са ангажирали доказателства. Изпълнението на това задължение от страна на Съда
означава при отсъствие на доказване, да се приеме, че недоказаното не е
осъществено. А щом не е осъществен юридическият факт, не могат да настъпят
последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото
проявление.
Към фактурите, издадени от **** ЕООД за данъчни периоди от
месец септември 2017 г. до месец декември 2017 г., са
представени от ревизираното лице следните документи: неподписан договор от 20.01.2017г. с възложител ****ЕООД
/л.648-649, том 4/, подписан същия договор в том 6, л. 1152,
актове образец 19 /том 6./
Предметът на договора е определен като: Строително-ремонтни дейности, възложени
от Възложителят. Няма приложение към договора с единични цени, не е посочен
обект, на който ще се изпълнява договора. Предметът на
фактурите с издател **** ЕООД /том 6, л.1155-1188/ е определен като“СМР
съгласно акт 19“, има и фактури с предмет „авансово плащане“. Това обстоятелство не позволява да се установи какъв
е предметът на фактурите,
същите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на на чл. 114, ал. 1 ЗДДС, а това
означава, че фактурите биха могли да бъдат съотнесени към която и да е услуга и
към който и да е договор между страните. Анализът на самия
представен договор показва, че като управител на ****
ЕООД е посочена Антоанета Василева, посочена и като МОЛ по фактурите. Видно
от служебна справка в
Търговския регистър обаче, към датата на договора 20.01.2017г. управител и едноличен собственик на капитала е А.И.А.. Тя е
управител от 13.12.2016г. /датата на регистрация на
дружеството/ до 14.11.2017г. А.В.става управител на ****
ЕООД на 14.11.2017г. и няма как договора да е
сключен от нея и тя да е издател на фактурите. Това според
съда е ясна индикация, че представения договор е съставен с цел да послужи в
ревизионното производство, същия е с недостоверна дата и не може да бъде ценен
като доказателство. Неяснотата относно
предмета на доставката не е преодоляна чрез други съпътстващи фактурите документи. Съдът не
кредитира представените актове образец 19, тъй като липсват доказателства, че описаните
СМР са възложени и изпълнени. Във всички фактури предметът на фактурата е „СМР
акт образец № 19“. Представените акт образец 19 с изпълнител **** ЕООД са с
предмет ремонт на тротоари и тротоарна настилка. /л.1193-1201, том 6/. Това са
пътни съоръжения, общинска собственост, ремонта на които се възлага от
общините. С дадени обяснения по ИПОДЗЛ от 30.03.2021г. /л.813-814, том 5/
ревизираното лице е посочило, че е работило с райони на Столична община с пряко
договаряне, като е изброило договорите и районите. Посочило е, че е изпълнявало
договорите със собствени ресурси, като не е посочило **** ЕООД за
подизпълнител. При това положение, липсва връзка между фактурата и протокола и не може да се установи дали
такива СМР с изпълнител **** ЕООД реално са били направени, тъй като въобще не са ангажирани
доказателства в този смисъл. Воден от горното, съдът приема за законосъобразен извода на
органа по приходите, че реалността на доставките не е доказана.
Към фактурите,
издадени от ****ЕООД за данъчни периоди месец юли 2015 г. и месец август 2015 г., са представени от ревизираното лице следните документи: неподписан договор с
****ЕООД /във фирменото наименование има промяна/ от 01.07.2015г. със срок на
действие до 31.12.2015г./л.627-628, том 4 неподписан и л.897-899 том 5,
подписан/, актове образец 19/л.901-903, том 5/. Предметът на договора е
определен като: Строително-ремонтни дейности, възложени от Възложителя. Няма
приложение към договора с единични цени, не е посочен обект, на който ще се
изпълнява договора. Предметът на фактурите с издател ****ЕООД /с предишно наименование ****ЕООД
/том 5, л.900 -903/ е определен като“СМР съгласно протокол образец акт 19“. Това
обстоятелство не позволява да се установи какъв е предметът на фактурите, същите не
отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и
на на чл. 114, ал. 1 ЗДДС, а това означава, че фактурите биха могли да
бъдат съотнесени към която и да е услуга и към който и да е договор между
страните. Договорът е еднотипов с предходно анализирания. Съдът приема, че
липсват доказателства за конкретните дейности по предмета на договора, тъй като
от приетите и неоспорени писмени доказателства не може да се установи дали такива
реално са били направени. Така в акт образец 19 /л.1122, том 6/ с
изпълнител ****ЕООД са описани СМР за ремонт на покрив ****, гр. София. Липсват
доказателства, че ремонта на този обект е бил възложен на ****ЕООД, за да може
същия да ползва подизпълнител, както и че въобще реално е извършен ремонт на
този обект – липсва договор или възлагателно писмо с ****, протокол за
предаване на работата на ****, от който да може да се направи извод, че са
възложени и изпълнени СМР. Същото важи и за останалите актове образец 19. В този смисъл съдът
приема за
законосъобразен извода на органа по приходите, че реалността на доставката не е
доказана.
Към фактурите,
издадени от ****ЕООД за данъчен период месец ноември 2015 г., са представени от ревизираното лице следните документи: договор от
22.10.2015г. със срок на действие до 31.12.2015г../л.929, том 5/, акт образец
19 /л.932-935, том 5/.
Предметът на договора е определен като:
Строително-ремонтни дейности, възложени от Възложителя. Няма приложение към
договора с единични цени, не е посочен обект, на който ще се изпълнява
договора. Предметът на фактурите е определен като“СМР
съгласно акт образец акт 19“.
Това обстоятелство не позволява да се установи какъв е
предметът на фактурите, същите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на на чл. 114, ал. 1 ЗДДС, а това означава, че фактурите биха
могли да бъдат съотнесени към която и да е услуга и към който и да е договор
между страните. Съдът приема, че липсват доказателства за конкретните
дейности по предмета на договора, тъй като от приетите и неоспорени писмени
доказателства не може да се установи в какво се изразяват СМР и най-вече дали такива реално са били
направени, тъй като въобще не са ангажирани доказателства в този смисъл.
Дори има противоречие между издадените фактури и обясненията на самото
ревизирано лице в ревизионното производство, а именно: по фактура № **********
от 26.11.2015г. с издател ****и акт образец 19 към нея /том 5, л. 934-935/ се
дължат 9000 лв. за извършени „възстановителни и укрепителни дейности по
съществуващ канал – с.Б.“. Приложен е по делото Договор между ****ЕООД и ****/том
4, л. 728/ с който изпълнителят се задължава да извърши „възстановителни и
укрепителни дейности по същестуващ канал – с.Б.. Подписан е акт образец 19
между ****и изпълнителя ****ЕООД от 15.09.2015г./том 4, л. 731/, в който
наименованията на СМР са идентични с този, подписан между ****и ****, различни
са количеството кв.м. Логично е в такъв случай, ****да е бил подизпълнител на
част от обекта. Но в ревизионното
производство ревизираното лице дава обяснения, че е изпълнило този обект със
собствени ресурси /л.813, том 5/: „През
ревизирания период фирмата е работила с отделни райони на СО както следва:
1. Район
****по договори:
- ГД-471/17.08.2015
г. към него сме приложили оферта, приемо-предавателен протокол обр.
19/15.09.2015 фактури **********/17.08.2015 г и **********/02.11.2015 г.
СМР по първия договор са изпълнени със собствени
ресурси. Преки изпълнители по договора са:
• И.И.Л.
• Е.П.Е.• Г.Г.Т.
• Е.С.С.
При тези
противоречия, съдът прави извод, че договора е сключен формално, договора, протоколите
и фактурите не следва да се кредитират, а реалността на доставките на ****ЕООД не е доказана.
Към фактурите, издадени от ****ЕООД за данъчни периоди месец декември
2016 г., месец май 2017 г. и месец август 2017 са представени от ревизираното
лице следните документи: договор от 28.01.2016г. /неподписан, л.644, том 4/ и
договор от 05.01.2017г../л.894, том 5/, актове образец 19 /л.891-893, том 5/. Предметът
на договора е определен като: Строително-ремонтни дейности, възложени от
Възложителят. Няма приложение към договора с единични цени, не е посочен обект,
на който ще се изпълнява договора. Еднотипов с предходно анализираните. Предметът
на фактурите е определен като “СМР съгласно акт 19“, „аванс за СМР“,
„материали“. Това обстоятелство не позволява да се установи какъв
е предметът на фактурите, същите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета и на на чл. 114, ал. 1 ЗДДС, а това
означава, че фактурите биха могли да бъдат съотнесени към която и да е услуга и
към който и да е договор между страните. Съдът приема, че липсват доказателства за
конкретните дейности по предмета на договора, тъй като не може да се установи в
какво се изразяват СМР и най-вече дали
такива реално са били направени, тъй като въобще не са ангажирани доказателства
в този смисъл. Предвид факта, че в договора не са посочени конкретни обекти, на
които ще се извършват уговорените СМР, актове обр. 19 не могат да се обвържат с
договорите и да се приемат като доказателство, сочещо по категоричен начин
изпълнение именно по тези договори. Не могат да се обвържат и с представените
фактури. Напротив, от представените доказателства е видно, че е налице фиктивно
префактуриране. Така например, фактура **********/05.12.2016г. на стойност 25
200 лева с издател ****ЕООД е с предмет: „СМР съгласно акт образец 19-ремонт на
покрив“ /л.892, том 5/. Към нея има акт образец 19 от 05.12.2016г. за обект:
ремонт на вертикална планировка на част от УПИ I, квартал 124 с предмет на СМР:
„разкъртване на настилка, хидроизолация, стоманобетонова настилка и др“, от
което е видно, че очевидно не се касае за ремонт на покрив, както е по
фактурата. Нещо повече, по делото е представен договор от 31.10.2016г. между
СО, Район В. като възложител и ****ЕООД като изпълнител /л. 744, том 4/ с
предмет на договора „ремонт на вертикална планировка на част от УПИ ****“, като СМР по акт образец 19
/л.749, том 4/ съвпадат със СМР по акт 19 на ****ЕООД. В т.2 от писмените
обяснения на РЛ в ревизионното производство /л.813, том 5/ като подизпълнител
по този договор е посочен ****ЕООД, като по делото е приложен акт образец 19 от
17.11.2016г. с изпълнител ****ЕООД за същия
обект и същите СМР /л. 809, том 5/, както е в протокола на ****ЕООД. В този
смисъл съдът не кредитира представените актове образец 19 към фактурите и приема
за законосъобразен извода на органа по приходите, че реалността на доставките
не е доказана.
Към фактурите,
издадени от ****ЕООД за данъчни периоди месец февруари 2018 г. до месец октомври
2018 г. и месец декември 2018г. са представени от доставчика в предходното
производство част от изисканите документи - приемо-предавателни протоколи за материали /л.977-980, том 5/, актове образец 19 /том 5, л.936-1006/,
счетоводни справки – аналитичен регистър за сметка „клиенти“ за периода 01.01.2018г. –
31.12.2018г.; оборотна ведомост за същия период и щатна ведомост. Представен е
договор от 10.01.2018г. /л.936, том 5/, в който предметът на договора е определен като: „Строително-ремонтни дейности, възложени
от Възложителят“. Няма приложение към договора с единични цени, не е посочен обект,
на който ще се изпълнява договора. Еднотипов с
предходно анализираните. Предметът
на фактурите е определен като “СМР съгласно акт 19“, „аванс за СМР“,
„материали“./л. 540-577, том4/. Това
обстоятелство не позволява да се установи какъв е предметът на фактурите, същите не
отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и
на на чл. 114, ал. 1 ЗДДС, а това означава, че фактурите биха могли да
бъдат съотнесени към която и да е услуга и към който и да е договор между
страните. Представени са приемо-предавателни протоколи – актове образец 19 /л.
668-701, том 4/ и протоколи за материали, но не може да се установи дали СМР реално
са били направени, а материалите, вложени в последващи доставки, тъй като въобще не са
ангажирани доказателства в този смисъл. Относно фактурите за материали, жалбоподателят
не е представил доказателства, от които да е видно реализирането на закупените
през ревизирания период материали /бетонови плочи, цимент, пясък/. За покупката
на материалите не се представиха договор
или оферта с параметри/вид и количество стока, идентични с отразените във
фактурите; доказателства за банково или касово плащане; стокови разписки за заприходяване
на доставените стоки. Не е ясно къде са вложени. Представените
актове образец 19 са с предмет ремонт на тротоари и тротоарна настилка, обновяване на междублокови пространства, ремонт
на подлези. Това са пътни
съоръжения, общинска собственост, ремонта на които се възлага от общините и липсват доказателства, че такива СМР са
възложени на ****ЕООД, за да може той да ги превъзложи на подизпълнител. Представени са договори с райони на Столична
община, с което са му възлагани дейности, /л.728-803, том 4/, но предметът им
не съвпада с протоколите за СМР от ****ЕООД. При това положение, представените актове образец 19 не могат да се обвържат с договорите и
представените фактури, и не може да
се установи дали такива СМР с изпълнител ****ЕООД реално са били направени. В този смисъл съдът приема за законосъобразен
извода на органа по приходите, че реалността на доставкита не е доказана.
Към фактурите,
издадени от ****ЕООД за данъчни периоди месец
декември 2015 г. и месец февруари 2016 са представени актове образец 19, договор от 22.10.2015
/л.806, том5/, регистър на сметка 411. Предметът на договора е определен като: Строително-ремонтни дейности,
възложени от Възложителят. Няма приложение към договора с единични цени, не е
посочен обект, на който ще се изпълнява договора. Срокът на договора е
до 31.12.2015г. Предметът на 2 от фактурите /№43 от 31.12.2015г. /л. 1143, том6/ и №
44 от 31.12.2015г. е определен като “консултантска
услуга по договор“, а на фактура № 48 от 24.02.2016г. е
„услуга по договор“. Тази фактура дори е извън срока на договора. Това
обстоятелство не позволява да се установи какъв е предметът на фактурите, същите не
отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и
на на чл. 114, ал. 1 ЗДДС, а това означава, че фактурите биха могли да
бъдат съотнесени към която и да е услуга и към който и да е договор между
страните. Съдът
приема, че липсват доказателства за конкретните дейности по предмета на
договора, тъй като от приетите и неоспорени писмени доказателства не може да се
установи в какво се изразяват „услугите“ и най-вече дали такива реално
са били направени, тъй като въобще не са ангажирани доказателства в този смисъл. Актове
обр. 19 не могат да се обвържат с договора и фактурите и да се приемат като
доказателство, сочещо по категоричен начин изпълнение именно по тези договор. В този
смисъл съдът приема за законосъобразен извода на органа по приходите, че реалността на
доставката не е доказана.
За настоящия спор липсва конкретика както на договореното с представените
договори, така и на описаното в представените фактури, поради което не може да
бъде направен безспорен извод, че фактурите са свързани с изпълнението на тези
конкретни договори. Представените и ангажирани по делото доказателства не
установяват конкретно възложените и изпълнени СМР от нито един от доставчиците.
Към фактурите са приложени договори с идентични клаузи, като и актове обр. 19
за приемане на работата на различни обекти. Предвид факта, че в договорите не
са посочени конкретни обекти, на които ще се извършват уговорените СМР, актове
обр. 19 не могат да се обвържат с договорите и да се приемат като
доказателство, сочещо по категоричен начин изпълнение именно по тези договори.
В договорите не е уговорена единична стойност на СМР, не са уточнени видовете и
обема работа, който ще се извършва, нито дължимото възнаграждение. По тази
причина няма как и приемо-предавателнитре протоколи да се свържат с фактурите. Действително
в свободния търговски оборот всеки търговец, вкл. и жалбоподателят, има право
на преценка кога, с кого и какви договори да сключва, но за настоящия случай
липсата на конкретни параметри на договореното между страните е пречка да се
проследи и установи по безспорен начин дали има реално извършена услуга/и, или
целта на създаването на тези частни документи е единствено да се извлече
някаква благоприятна последица – с оглед на евентуално ревизионно производство
срещу жалбоподателя. Няма спор, че един договор може да е рамков, каквито са
настоящите, но в приложения към него следва да има описание на възложеното,
КСС, единични цени, срокове за изпълнение. В договорите липсва описание дори на
възнаграждението, което се следва на Изпълнителя. Следва да се отбележи, че
жалбоподателят развива строителна дейност и е наясно, видно от договорите с
другите му доставчици, за които е признато право на данъчен кредит, кои са
съществените елементи на договора, фактурата и останалите съпътстващи
документи. В представените еднотипови договори с процесните доставчици, няма
конкретизиране на обект, вид и количеството СМР и единични цени, за разлика от другите
договори, които е сключвал например с районите на Столична община, ****, ****ЕООД.
Предвид липсата на описание в процесните фактури на вид,
количество и цена услуги, не може да се
направи извод за съответствие между фактурите и подписаните между ревизираното лице /РЛ/ и доставчиците му приемо-предавателни
протоколи. Няма доказателства и за това, че фактурираните
услуги от доставчиците впоследствие са използвани за следващите облагаеми доставки на РЛ. По
силата на чл. 114, ал. 1, т.
9 от ЗДДС фактурата задължително съдържа вида на услугата, конкретизиран в достатъчна степен, за да бъде
категорично обвързан с други съпътстващи документи. В
случая от представените по преписката фактури се установява, че те не съдържат изискуемия от закона
задължителен реквизит. Нито един от документите не
отговаря на това изискване. В Решение от
8.05.2013 г. по дело С-271/12 СЕС приема, че правото на приспадане на ДДС може
да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат
с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на
решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното
извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на
още по-силно основание отказът е допустим в случай като процесния. Това е така,
защото неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. Тълкуването на разпоредбата на чл. 114, ал. 10 от ЗДДС налага
извода, че гарантирането на автентичността на произхода, целостта на
съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се
осигурява от данъчно задълженото лице, чрез всякакъв контрол на стопанската
дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към
фактурата и доставката на стоки или услуги. Съдът приема, че
надеждната одитна следа е налице, когато връзката между отделните документи и
осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на
търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка. В настоящия случай, от събраните доказателства, следва да се
приеме, че липсва такава връзка.
Ревизиращите са
анализирали резултатите от извършените насрещни проверки на процесните
доставчици, съдържащите се за същите данни в информационната система на НАП и
представените от ревизираното лице документи и са констатирали, че доставчиците са с
рисков профил, с прекратена регистрация по ЗДДС. Доставчиците не са доказали притежаването на кадрова, техническа и
материална обезпеченост. Не е спорно, че за действията на доставчика, респективно бездействията
му, ревизираното лице не следва да понася негативи, в какъвто смисъл са част от
възраженията в жалбата. Липсата на материална и персонална обезпеченост у доставчика за
извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща
доставка, без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит
- вж. т. т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11, но
ревизираното лице следва да докаже по безспорен начин, че е получило
доставката, както и че ги е използвало за осъществяването на облагаеми
доставки. Видно
от актове образец 19, касае за
значителни по обем СМР, които изискват достатъчно работници и специализирана
техника, независимо дали собствена на доставчиците или наета, но доказателства
за използването им няма.
Във връзка с
установяване на обстоятелството относно наличие или липса на доставка следва да
се има предвид приложението на счетоводния принцип за съпоставимост между
приходи и разходи, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. По силата на посочената
разпоредба разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност се
отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи
изгода от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени
разходите за тяхното получаване. Следователно, когато се анализират отделните
доставки, следва да се извърши проверка относно обстоятелството, дали
конкретният доставчик е осчетоводил приход във връзка с реализираната доставка,
както и дали е осчетоводен насрещен разход, който да бъде съпоставим на прихода
и в какво се изразява (материали, разходи за труд и т. н.). Само с откъслечни
счетоводни справки, представени от РЛ и без цялостен преглед от ССЕ на счетоводствата
на доставчиците, тези обстоятелства не могат да се приемат за безспорно
установени.
В Решение №
15435 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. дело № 2420/2011 г., постановено по казус
за непризнато право на приспадане на ДДС по чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДДС
поради липса на реално извършени доставки на услуги, са изложени съображения,
че реалното им извършване се установява с удостоверяване на надеждно доказани и
отчетени разходи за тяхното извършване от страна на доставчика. Този извод се
налага от анализ разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ППЗДДС,
съгласно която услугата се счита за извършена на датата, на която възникват
условията да бъде признат приходът от нея съгласно ЗСч и приложимите счетоводни
стандарти. Тези изводи са напълно приложими и към настоящия случай. Не се установи
доставчиците да са отчели разходи за извършването на процесните услуги. Нещо повече:
по делото не се установи и реципрочното отчитане на приходи при доставчиците по
спорните фактури. Не е установено по делото и мястото, където доставчиците
извършват дейността си и съответно къде са изпълнили услугите. Не се установи редовно заведено
и водено от тях счетоводство, както и такова при ревизираното лице /същото не
е предоставило на ревизиращите банковите
извлечения и счетоводните регистри при посещението на място/, а е давало откъслечни
справки в производството.
На следващо
място Съдът съобрази, че протоколите са частни документи без достоверна дата и
нямат материална доказателствена сила относно изложените в съдържанието им
факти, поради което следва да бъдат ценени с оглед останалите доказателства по
делото. Поради липсата на други убедителни доказателства протоколите не
доказват реалното получаване от жалбоподателя на фактурираните доставки.
Наличието само на
договор, респ. на фактура, не може да породи правомерно упражняване право на
данъчен кредит за получателя по доставките, ако той не установи, че издадените
му фактури обективират реално осъществени доставки на стоки услуги. За
доказване на реалното изпълнение на доставките на услуги задължение е на
получателя, за да може да упражни правомерно правото на приспадане на ДДС като
данъчен кредит да притежава доказателства за изпълнение на доставките. В този
смисъл не може да се приеме, че получателят е поставен в неравностойно
положение. Този, който черпи права от доставката, а в случая това е получателят
на услугите, следва да докаже наличието на всички положителни предпоставки на
закона за да извърши законосъобразно приспадане на ДДС чл. 9, ал. 1, чл. 25,
ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
Каза се по-горе,
че тежестта на доказване е правото на Съда да приеме за неслучил се всеки факт
за чието съществуване няма доказателства по делото. След като страната не се
справи с разписаната в закона и указана й от Съда доказателствена тежест, тя
следва да понесе последиците от недоказването. Не се доказа възникнало данъчно събитие
по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, свързано с доставка на услуга и/или стока по спорните
фактури по смисъла на чл. 9 от същия закон. Не се установява реалното
престиране на услугите, тъй като жалбоподателят е следвало да разполага и с
други доказателства за реалното им осъществяване – като форма за доказване.
В ревизионния акт и в
потвърдителното решение на Директора на „ОДОП“ се съдържат твърдения за осъществена данъчна
измама. С Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 СЕС разяснява, че националният
съд следва служебно да следи за наличието на измама и на обективни данни, сочещи,
че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с
която обосновава правото на приспадане, е част от измама. При проверката на
тези факти и обстоятелства вътрешните норми следва да се тълкуват от
националния съдия в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива
2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални
злоупотреби. СЕС сочи, че тази преценка е правна и е дължима от националната
юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и
обстоятелства, както и, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба
може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното
производство. Твърдението на органа по приходите за липса на реално изпълнение
предмета на фактурираните стоки и услуги представлява по същество твърдение за
издаването на фактура с невярно съдържание, което може да възпрепятства
правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране
на общата система на ДДС. Съдът съобразно твърденията на органа по приходите,
че не е доказано доставките да са осъществени от посочените във фактурите
доставчици, следва да провери налице ли е измама или злоупотреба при издаването
им.
В този контекст,
при неустановеност на реалното извършване на процесните услуги, наличие на
сключени договори с общи клаузи, неиндивидуализиращи услугите, липса на описание
във фактурите, неосигуряване на
достъп до счетоводството на жалбоподателя нито в ревизионното производство,
нито в съдебното, данни за фиктивно префактуриране, Съдът намира, че
констатираните в хода на ревизията обективни данни сочат, че спорните фактури
са издадени формално с цел злоупотреба с право при позоваването на правото на
приспадане и ревизираното лице не е могло да не знае за това. За да упражни
правото си на приспадане, жалбоподателят следва да е добросъвестен, да е
положил дължимата грижа по всяка от процесните доставки - грижата на добрия
търговец, т. е. да е взел всички разумни мерки, за да се избегне участието в
данъчна измама, което е изискване за положителни действия.
Договорът,
фактурите и протоколите, като частни писмени документи нямат обвързваща Съда
доказателствена сила и нямат достоверна дата, като доказват единствено,
че изявлението е направено от съответното лице. Те не са достатъчни, за
да се направи извод, че жалбоподателят е положил дължимата грижа и е взел
всички разумни мерки, за да избегне участието си в данъчна измама. Жалбоподателят не
е взел каквито и да са зависещи от него мерки, предметът на фактурите да има
връзка с действително осъществена насрещна престация.
Следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от Търговския закон, съгласно която
редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като
доказателство между търговци за установяване на търговски сделки. Доставчиците не са
открити на адресите им, за да се прецени редовност на счетоводството им, а
възможност за проверка на счетоводството на РЛ не е дадена също. Нещо повече,
жалбоподателят изрично заяви, че не желае съдебно-икономическа експертиза в
съдебното производство въпреки указанията на съда. Противно на изложеното в
жалбата, в хода на ревизонното производство, не са представени никакви доказателства
за плащане по фактурите от страна на жалбоподателя – банково или касово, което
е индиция за липса на реални престации.
На основание
изложеното следва, че жалбоподателят не доказа добросъвестността си по повод на
издаването на процесните фактури - тъй като не е изпълни задълженията си да
докаже, че действително е получил доставки на услуги по спорните фактури, че е
положил всички разумни усилия за да избегне въвличането си в данъчна измама, и
поради това не следва да му бъде признато правото на приспадане по данъка.
По
изложените съображения съдът счита, че правилно и законосъобразно с оспорения
РА е отказано правото на данъчен кредит за процесните
фактури, в резултат
на което на ****ЕООД са
определени задължения за ДДС за данъчен период и размери посочени в РА. Жалбата, като
неоснователна, следва да се отхвърли.
Тъй като се
потвърждават задълженията за ДДС, произтичащи от непризнаване правото на
приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, следва да бъдат потвърдени и
задълженията за лихви, които са с акцесорен характер и следват главните
задължения.
Направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 408,
81 лв. е основателно, като изчислено на базата на чл. 161, ал. 1 ДОПК във
връзка с чл. 8 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 408, 81 лв.
Така мотивиран и
на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-
Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА
на **** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. К., п.к. ****,****срещу Ревизионен акт № Р-22002220006992-091-001
/ 09.09.2021 г., издаден от орган по приходите при
ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1870/10.12.2021г. на
заместник директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при
ЦУ на НАП – гр. София, оправомощена съгласно Заповед № 1891
от 21.05.2021г. в частта му, в която на
жалбоподателя са установени
допълнително задължения по Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ в
общ размер 137 516,06 лв, ведно със съответните лихви общо в размер на 50 508,
62 лв. за данъчните периоди м. 07.2015г., м.08.2015г.,
м.12.2015г., м.02.2016г., м.11.2016г., м.12.2016г., м.05.2017г., от м.08.2017г.
до м.12.2017г., от м.02.2018г. до
м.10.2018г. и м.12.2018г.
ОСЪЖДА ****ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. К., п.к. ****,****да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" гр. София при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 4 408, 81 лв.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/