Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 16.11.2015г. гр. Хасково
том І,
стр. 4 -5
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска
колегия седми състав
На шестнадесети октомври двехиляди и петнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар:
Елена Стефанова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3 по описа за 2015г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Образувано
е по подадената жалба от Т.Е.Т. с ЕГН:********** ***, против Заповед №
133/1702.2015г. на Кмета на Община Хасково по чл.11 ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателят
твърди, че е наследник на А.А.Д., починал на 25.05.1983г. С решение №36-51 от
01.04.1998г. на ОСЗГ-Хасково на наследниците на А.А.Д. било признато и
възстановено правото на собственост върху нива с площ 3,500дка., осма
категория, в местността „Ташлъка” /”Каменец”/. От приложената скица било видно,
че имота е идентифициран като бивш поземлен имот 83-50407 от плана на старата
собственост за м.”Каменец”, гр.Хасково, кадастрален район 743 по КК, одобрена
със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. по графични данни бившия имот бил с площ
3708кв.м., като поземлени имоти попадащи в границите на бившия имот, съгласно
кадастралната карта на града били имот 77195.743.164 с площ 1757кв.м. и имот 77195.743.165
с площ 1951кв.м. С атакуваната заповед било одобрено решение на ЕСУТ към Община
Хасково, с което се приело, че ПИ 77195.743.164 и 77195.743.165 са
предназначени за жилищно строителство и определил имотите като изцяло
застроени. Това решение било в разрез с чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ и при неправилно
прилагане на чл. 11 ал.2 т.т. 1,2 и 3 от ППЗСПЗЗ. Не било изследвано дали
имотите за били законно застроени към 1991г. и дали за изцяло застроени. Каква
била незастроената част. Моли да се отмени атакуваната заповед. В съдебно
заседание чрез процесуален представител моли да се уважи. Моли за разноски. В
писмена защита излага доводи.
Ответникът - кметът
на Община Хасково, оспорва жалбата. Заявява, че в настоящия случай приложима
била разпоредбата на чл. 11 ал.2 т.1 от ППЗСПЗЗ, поради което целите имоти се
приемали за изцяло застроени. В съдебно заседание чрез процесуален представител
моли да се отхвърли жалбата. Моли за разноски. В писмена защита излага доводи.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 133/1702.2015г. на Кмета на Община
Хасково е одобрено решение на ЕСУТ към Община Хасково, с което е прието, че ПИ
77195.743.164 и 77195.743.165 са определени като изцяло застроени.
С
решение по гр.д. 2749/2013г. на ХРС е отменен мълчаливия отказ на Кмета на
Община Хасково да издаде заповед по чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ и е върната
преписката за произнасяне.
С
решение №36-51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ-Хасково на наследниците на А.А.Д. е
признато правото на собственост върху нива от 3,500дка, осма категория,
находяща се в терен по §4 на гр.Хасково, местност „Ташлъка”. Със същото решение
на наследниците на А.А.Д. се възстановява правото на собственост върху тази
нива в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като е посочено, че
възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в
територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила
план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 от ППЗСПЗЗ. От представеното
удостоверение за наследници се установява, че А.А.Д. е починал на 25.05.1983г.
и е оставил като свои наследници сина си А.А.А.; съпруга на дъщеря си Т.Е.Т. и
внуците си М. Т.Т. и А.Т.Т.. На 20.08.2007г. Община Хасково издава
удостоверение на основание чл.13 ал.5 от ППЗСПЗЗ по подаденото искане от Т.Е.Т.,
както и скица.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата,
по която е образувано настоящото производство е допустима, тъй като е подадена
от надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес от оспорването. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е депозирана в срока по чл.149
ал.1 от АПК, като е постъпила в Община Хасково на 12,03,2015г., а
жалбоподателят е уведомен на 27,02,2015г.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Разпоредбата на чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ постановява: Възстановяват се правата
на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства,
независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз
основа на тях селскостопански организации и включени в границите на
урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен
план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при спазване на всички
нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено
право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март
Действително разпоредбата на чл. 11 от ППЗСПЗЗ доразвива текста на чл. 10 ал.7 от ЗСПЗЗ, но правилникът в никакъв случай не следва да противоречи на закона – чл. 15 ал.3 от ЗНА, а само да доизяснява уреденото със закона. Именно затова в чл. 3 на чл. 11 от ППЗСПЗЗ са включени само земи, които все още имат предимно публичен характер – „поземлени имоти (парцели) и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство“, или са били предоставени за ползване на кооперативни обединения - 3. незастроени имоти или незастроени части от имоти в производствените зони и стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Приложение в настоящия случай има текста на чл. 11 ал.2 т.1 от ППЗСПЗ, който не постановява отделяне на застроената от незастроената част на имотите.
Като е достигнал до същите правни изводи, административният орган е постановил правилен акт, макар и да липсват подробни мотиви по всеки един от елементите на фактическия състав в тази насока. Въпреки този недостатък, би било безпредметно в едно ново административно производство да се изследват същите обстоятелства, за да се достигне до същия краен резултат.
Предвид
изхода на делото не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя. От своя
страна ответникът не е сторил изрични разноски в настоящото производство/ в
този смисъл Р. 8409/08,07,2015г. по а.д. 10397/2014г. на 3,а.о. на ВАС/.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената
жалба от Т.Е.Т. с ЕГН:********** ***, против Заповед № 133/17.02.2015г. на
Кмета на Община Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Хасково
в 14-дневен срок от връчването му.
Районен съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:
Д.С.
АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН
КОДЕКС
Чл. 211. (1) Жалбата
се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил
решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
(2) Главният
прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може
да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил
решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено.
(3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до
момента на влизането му в сила за страните по делото.
Решение № 12457 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12436/2012 г., IV о.,
докладчик председателят Галина Матейска
В производството по чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на
претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот и в това
производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на
сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в ДР ППЗСПЗЗ
строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността.
Определянето на застроителния статут на имоти, които
се намират в частна собственост, а не са общински (бивши държавни) или
държавни, е недопустимо, тоест определянето на свободни части от частния имот е
недопустимо предвид невъзможността те да бъдат обект на реституция. Частната
собственост е неприкосновена. Целта на ЗСПЗЗ е да се възстанови
правото на собственост на бившите собственици (които всъщност според решението
на Конституционния съд никога не са изгубвали своята собственост), но това не
следва да става за сметка на собствеността на други трети добросъвестни лица.
Волята на законодателя по чл.
11, ал. 2 ППЗСПЗЗ е да се определи застроената площ на незастроени
имоти или части от тях, а не да се определи застроената площ от застроените
дворни места - парцели и УПИ. По принцип по аргумент от тази разпоредба имотите
на трети лица са извън обсега на производството по определяне на застроена и
незастроена част и не попадат в нито една от трите посочени хипотези.
Производството пред тричленен състав на Върховния
административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208
- 228 във
връзка с чл. 132, ал. 2, т.
5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Мирослав Стефанов
- юрисконсулт и пълномощник на Столична община - Район "Витоша",
против Решение № 3123/24.06.2011 г. постановено от Административен съд София -
град, II-ро отделение, 33-ти състав по адм. дело № 572/2011 г., с което е
отменена Заповед № РД-09-359/20.12.2010 г., издадена от кмета на района. В
жалбата (която се намира в кориците на адм. дело № 10568/2011 г. по описа на
Върховния административен съд), се твърди, че съдебното решение е неправилно и
незаконосъобразно, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на
материалния закон. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд
неправилно е решил, че част от заявения имот е незастроен и на това основание е
отменил заповедта в тази й част. Моли решението да бъде отменено и оставена в
сила отменената заповед на кмета на района като законосъобразна и правилна
относно отменената й част.
От ответницата Здравка Георгиева Грошева и
заинтересованата страна Цоцка Стаменова Гуговска е постъпила молба с характер
на писмена защита, също намираща се в кориците на адм. дело № 10568/2011 г. по
описа на ВАС, в която се моли касационната жалба да бъде отхвърлена.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава
мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в
срок и е допустима, като по същество е неоснователна. Не са налице касационни
основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила.
Касационната жалба на Кмета на Район
"Витоша" е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно
упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява и основателна.
С решение № 3123 от 24.06.2011 г. по административно
дело № 572/2011 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ, Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти
състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ заповед № РД-09-359/20.12.2010 г. на кмета на район
"Витоша", Столична община в частта й, с която площта от
За да постанови този резултат, първоинстанционният
съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК
разглежда делото в състав от един съдия е приел, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в рамките на делегираните му със заповед №
РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община правомощия и в
законоустановената форма, като при издаване на оспорения административен акт не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и установеното от
фактическа страна в заключението от съдебно-техническата експертиза, съдът е
счел, че площта от
Така постановеното съдебно решение е неправилно.
При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е
достигнал до погрешен правен извод, поради което не заповедта на кмета на район
"Витоша", а решението противоречи на материалния закон.
Преди всичко следва да се отбележи, че на две места в
своето решение съдът вместо действителния издател на оспорената заповед - кмета
на район "Витоша" е посочил кмета на район "Надежда", но
тази очевидна фактическа грешка може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК.
Административното производство пред Кмета на Район
"Витоша" е започнало по Молба с вх. рег. № 9400-4698 от 26.06.2009 г.
от Здравка Георгиева Грошева, която е поискала да бъдат разгледани документите
за имота на наследниците на Георги Кръстев Белутов, предмет на чл. 13 за
обезщетение на земята в границите на Киноцентъра.
В жалбата си до Административен съд София-град срещу
заповед № РД-09-359/20.12.2010 г. на кмета на район "Витоша", с която
е одобрено Решение № 4 по Протокол № 14 от 19.11.2010 г. на комисията за
определяне на
За трети път Здравка Георгиева Грошева иска от съда да
бъде определено обезщетение за невъзстановения имот в молбата си от 18.02.2011
г., която е депозирана в изпълнение на указания на съда в разпореждане за
оставяне на жалбата й без движение.
Правилно първоинстанционният съд е посочил в своето
решение, че в това междинно производство по реда на чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ, което се развива преди произнасянето на Общинската служба
по земеделие по искането за възстановяване правото на собственост върху
съответните бивши земеделски земи, не се изследват въпросите за дължимостта и
размера на обезщетението, но неправилно е счел, че има свободна от застрояване
площ.
Съдът изцяло е кредитирал заключението на вещото лице,
което действително не е било оспорено от страните по делото, но е игнорирал
съществен факт - че процесният бивш имот пл. № 14 се намира в територията,
заета от Национален Киноцентър София - Бояна и попада вътре в територията,
заградена и охранявана от "Ню Имидж България" ЕООД. Служебно известно
е на съда, че тази фирма придобива собствеността чрез надлежно проведена
приватизационна процедура по реда на ЗППДОП (Закон за преобразуване и приватизация
на държавни и общински предприятия), понастоящем ЗПСК (Закон за приватизация и
следприватизационен контрол).
В производството по чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ (Правилник за
прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи)
се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за
възстановяване по ЗСПЗЗ имот и в това производство не се обсъждат
обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите
видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на
ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на
собствеността. Освен това следва да се отбележи, че определянето на
застроителния статут на имоти, които се намират в частна собственост, а не са
общински (бивши държавни) или държавни, е недопустимо, тоест определянето на
свободни части от частния имот е недопустимо предвид невъзможността те да бъдат
обект на реституция. Частната собственост е неприкосновена. Целта на ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползуването
на земеделските земи) е да се възстанови правото на собственост на
бившите собственици (които всъщност според решението на Конституционния съд
никога не са изгубвали своята собственост), но това не следва да става за
сметка на собствеността на други трети добросъвестни лица. Волята на
законодателя по чл.
11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е да се определи застроената площ на
незастроени имоти или части от тях, а не да се определи застроената площ от
застроените дворни места - парцели и УПИ. По принцип по аргумент от тази
разпоредба имотите на трети лица са извън обсега на производството по
определяне на застроена и незастроена част и не попадат в нито една от трите
посочени хипотези.
Като е определил за незастроена част площ от частен
имот, съдът е постановил решение, което се явява неправилно поради противоречие
с материалния закон и затова същото ще трябва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да се отхвърли подадената срещу заповедта на кмета
на района жалба.
За пълнота следва да се отбележи, че самата
жалбоподателка претендира обезщетение за земята на наследодателя си, което
обезщетение се дължи на основание на чл. 10б от ЗСПЗЗ
за тези земеделски земи, които се намират в границите на урбанизираните
територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, като
обезщетението е или с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен
фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3123 от 24.06.2011 г. на
Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав, постановено по
административно дело № 572/2011 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Здравка Георгиева Грошева, гр.
София, кв. Бояна, ул. "Брезите" № 4А, срещу заповед № РД-09-359 от
20.12.2010 г. на Кмета на Район "Витоша" - Столична община.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Данни за делото и връзка с други
актове:
- Протоколи и други документи по Дело № 12436/2012
г. - виж тук;
- Образувано във връзка с: Дело № 572/2011 на Адм.
съд - София-град.