Р Е Ш Е Н И Е
№ 145 10.05.2019г. гр.С. В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен
съд, ГРАЖДАНСКО
отделение, II състав
На двадесет
и трети април две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ
:МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
Стойка Стоилова
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно
гражданско дело N 1122 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе съобрази следното :
Производството е на осн. чл.269-
273 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и във вр. с чл.45 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивната
жалба от ответника Х.П.Д. от гр.С.против
осъдителната част на първоинстанционното Решение № 90/23.01.2019г. по гр.д.№ 1992/2018г. по описа
на РС- С.,с което е бил уважен частично иска на Д.К.М. от гр.С.против него за непозволено увреждане, изразяло се в системен сексуален тормоз по и той е бил осъден да й заплати парично обезщетение в размер на 1500 лв., като го е отхвърлил в останалата му част до
претендираните 5000 лв. Счита, че съществено зачение за
него имал не размерът на присъдената сума, а неправилния извод на РС, че той бил осъществил деликт, мотивирайки се не на основание събраните в хода на гражданското производство доказателства, а на останалите изцяло
недоказани твърдения, изложени в исковата молба на ищцата. Счита, че така постановеното съдебно Решение било неправилно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, които
обстоятелства били довели до грешни правни и фактически
изводи. Излага подробно своите
оплаквания за постановяване на Решението при съществени процесуални нарушения,
свързани с прилагане на писмени материали от дисциплинарната преписка по КТ от
бившия му работодател против него в нарушение на чл.11 и чл.163 от ГПК, понеже съдът не можело да се позовава на доказателства, които
не са събрани в хода на производството по
висящия спор, в т.ч. в
досъдебно производство, на постановления на прокурора и други констатации и мнения на разследващите органи. В нарушение на чл.136 от ГПК РС се бил позовал на изявления, които имали характер на писмени показания, които не представлявали доказателствено
средство по реда на ГПК, поради което РС не можел да ги обсъжда. Счита, че РС не бил съгласно чл.12 и чл.235 от ГПК определил правилно предмета на
спора и обстоятелствата, които подлежали на
изясняване, не бил обсъдил всички
доказателства по делото и доводите на страните, не бил преценил всички
правнорелевантни факти, от които произтичало спорното
право, и в мотивите на
решението си не бил посочил доказателствата, въз основа на които намирал едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и не бил обсъдил и всички доводи на страните, които имали значение за
решението по делото. Прави
оплакване и, че Решението било необосновано, тъй като при посочени
съществени процесуални нарушения РС бил приел за установена фактическа обстановка, която съответствала само на съдържанието на исковата молба, но била в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като подробно
излага своите защитни съображения в тази насока. Твърди, че не
кореспондирали със
събраните по делото доказателства и изводите на РС за претендираните от ищцата претърпени
от нея неимуществени вреди, което било в противоречие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, тъй като отговорността за причинени вреди можела да бъде ангажирана само при установени наличие на противоправно деяние, то да е
извършено виновно от причинителя, при наличие на вредни последици в патримониума на пострадалата и при наличие на причинно- следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, като вината,
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполагала до доказване на противното. Поради което моли въззивния ОС- С.да отмени изцяло атакуваното
първоинстанционно Решение на РС- С.,като неправилно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, и да
реши спора по същество, като отхвърли изцяло предявения от ищцата Д.М.
иск против него, със законните последици. Той няма свои нови доказателствени искания пред
настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира да му бъдат
присъдени направените във въззивното производство разноски. В този смисъл е и
пледоарията на пълномощника му- адвокат пред въззивната инстанция, както и
писмената му защита по въззивното дело, в която развива фактическите и правните
си аргументи в своя защита.
В законния 2- седмичен срок по
чл.263, ал.1 във вр. с чл.239, ал.3 от ГПК
не е постъпил писмен Отговор
от другата страна- ищцата Д.К.М. от гр.С.,същата не се е явила
лично или чрез процесуален представител и не е пледирала пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. Представила е писмена Защита пред въззивния съд, в
която развива тезите си относно уважените й искови претенции по делото, като
излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока. Претендира
разноските си пред въззивната инстанция.
Въззивният ОС- С.счита, че въззивнта
жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен
ОС- С.,поради което след като делото е било разглеждано в открито съдебно
заседание с пледоарии на явилите се страни, следва да се произнесе по същността
на направените във въззивната жалба оплаквания.
Недоказано е оплакването на въззивника Д., че в атакуваната от него осъдителна част първоинстанционното съдебно Решение било постановено въз основа на доказателства, които не били събрани непосредствено от съда, тъй като видно от
протокола от проведеното по делото окрито съдебното
заседание на 30.10.2018г./л.151, стр.1 от делото на РС/,
преписката по налагането на дисциплинарното наказание е приложена към
делото само за пълнота, като единствения
приет друг документ, като писмено
доказателство по делото по реда на чл.178-186 от ГПК е писмената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“ № ЧР-02-08/12.01.2018г./л.40-41 от делото на
РС/. Останалите доказателства представляват
гласни такива- разпити на свидетели по реда на чл.163-172 от ГПК/видно от
протоколите от о.с.з./, като РС е кредитирал с доверие
и от които е било установено и даказано безспорно,
какви са били по вид, характер и интензитет конкретните фактически действия на
въззивника/ответник/ и каква е тяхната гражданско- правна квалификация, изразяващи
се в словесни, физически и други действия, с които той е причинил психологически дискомфорт на въззиваемата, които му действията безспорно са
накърнили достойнството и честта на въззивницата и са
довели до създаване на една враждебна, обидна, унизителна и застрашителна за нея трудова среда. Тези многобройни
гласни доказателства са напълно допустими, относими и релевантни към исковите
претенции по делото. В резултат на това е било установено и доказано от
първоинстанционния РС, че е било налице извършено едно противоправно
деяние от въззивника, което по никакъв начин не е влизало в преките му трудови му
задължения, и което безспорно е
представлявало едно фактически и правно недопустимо негово поведение на работното място и в
работно време, водещо до дискриминация и негативни емоционални
преживявания у пострадалата въззиваема, които е следва да се обезщетят парично в един обоснован
и адекватен левов размер. При постановяване на своето частично
осъдително Решение РС достатъчно мотивирано,
законосъобразно и ясно се е позовал на неатакуваната
от въззивника и влязла в закщонна сила Заповед за налаганането му на най- тежкото дисциплинарно наказание по КТ„Уволнение", като наказанието съгласно мотивите на
работодателя, е наложено на въззивника Д. именно и точно за действията му, предмет на
настоящото исково гражданско съдопроизводство. Претърпените
от страна на въззиваемата М. неимуществени
вреди безспорно са установени и доказани по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на първоинстанционното
съдебно производство свидетелски показания непосредствено пред
РС, а не са въз основа на
събраните по дисциплинарната преписка от работодателя писмени и гласни
доказателства, включително и декларациите и обясненията на работниците и
служителите по въпросния случай.
В атакуваната
част на първоинстанционното съдебно Решение подробно са
описани мотивите на РС, обсъдени са
всички събрани в производството пред него писмени и гласни
доказателства/както по отделно, така и в тяхната
съвкупност/, като той е изградил
единствено и само въз основа на тях своето
вътрешно убеждение.
Не се установиха и доказана твърдените от въззивника съществени процесуални
нарушения пред РС, нито оплакванията му за немотивираност, необоснованост и
незаконосъобразност в атакуваната от него част от първоинстанционния съдебен
акт. Поради което атакуваното съдебно Решение се явява постановено при спазване на всички процесуални правила и на съответните материално-
правни норми, след
обсъждането на всички събрани от РС доказателства, като съдът е постановил един напълно правилен, законосъобразен и доказан съдебен
акт. Поради гореизложоеното, въззивна
жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана, и следва се
остави без уважение, със законните последици от това, като се потвърди изцяло в атакуваната му част
първоинстанционното
съдебно Решение. Поради недоказаност на защитните тези на въззивника- ответник, както пред
първата, така и пред настоящата въззивна инстанция, ОС счита, че не са налице
никои от законовите предпоставки по смисъла на чл.269 във вр. с чл.270 и чл.271
от ГПК за цялостна или частична ревизия на атакуваното
Решение на РС. Ето защо с оглед горното и
предвид нормата на чл.272 от ГПК настоящият въззивен съд следва да потвърди
изцяло в атакуваната му част първоинстанционното Решение, ведно с всички
законни последици от това.
Предвид изхода на делото пред
настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените
от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на доказаните 400 лв.
хонорар на един пълномощник- адвокат, които е направила, със законните
последици от това.
С оглед ниския претендиран материален
интерес от 5 000 лв. главница, което е под законовия праг, настоящото въззивно
съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно
обжалване пред ВКС- София предвид императивната норма на чл.280, ал.3, т.1,
пр.1 от ГПК.
Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.269- 273 във
вр. с чл.238, ал.1 от ГПК и във вр. с чл.45 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- С. Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в атакуваната му част Решение № 90/23.01.2019г. по гр.д.№ 1992/2018г. по описа на РС- гр.Г.,
обл.С..ОСЪЖДА Х.П.Д.- ЕГН ********** *** да
заплати на Д.К.М.- ЕГН **********,*** сумата 400 лв./четиристотин
лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :