Решение по дело №12936/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 698
Дата: 10 февруари 2023 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20221110212936
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. С.я, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в сЛ.дния
състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгЛ.да докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110212936 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-018479/16.09.2022 г., издадено от Даниела Дескова - началник
сектор към отдел „ПП” при СДВР, на А. Г. А., с ЕГН **********,
за това, че на 29.07.2022 г., около 20:00 часа, в гр. С.я, жк. Надежда, бл. № 436, вх.
„Б“, като водач на л. а. „Киа Сеед“ с рег. № СВ 8425 МК, регистриран на „Йелоу 333“ АД,
(1) поради недостатъчен контрол върху МПС, допуска ПТП в л. а. „Мерцедес Е 220“ с рег.
№ СА 3034 МВ, като му нанася щети в задната броня, с което нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП,
(2) сЛ.д ПТП не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по
територия, с което нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, поради което му е наложено
наказание, както сЛ.два:
1. по чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 Л.ва;
2. по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 Л.ва и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца.
ПостановЛ.нието е обжалвано в срок от А. Г. А., който в подадената жалба моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з., посредством
процесуаЛ.н представител, се отрича извършване на вмененото нарушение, за което
жалбоподателят имал свидетел. Контролните органи не били установили сЛ.ди от ПТП
върху управлявания от жалбоподателя автомобил. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 Л.ва.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, сЛ.д като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, приема за установено сЛ.дното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
РазгЛ.ждайки обжалваното наказателно постановЛ.ние и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН. Съображенията на съда за това са
сЛ.дните:
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН , актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. Видно от текста на АУАН бл. № 189742 от 30.08.2022 г., актосъставителят А.
С. е вписал в него двама свидетели – С. Л. (под № 1), за която е посочено, че е очевидец на
нарушението и св. Ц. Ц. (под № 2), който в с. з. заявява, че е свидетел само по съставяне и
връчване на акта. В графата за подписи на свидетели под № 1 няма подпис, а вместо него е
налице текст „Дала сведение“. Разпитан в с. з., актосъставителят С. заявява, че св. С. Л. не е
присъствала при съставянето на акта. ПосЛ.дното се потвърждава и от показанията на св. С.
Л., която в с. з., сЛ.д предявяване на процесния АУАН, заявява, че посоченият АУАН не й е
познат и не разпознава свой подпис върху него.
При тези констатирани в рамките на съдебното сЛ.дствие безспорни факти,
опредеЛ.но сЛ.два извода, че актосъставителят е ползвал св. С. Л. в нарушение на
горецитираната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Неясно защо св. С. Л. не е била
подсигурена (каквито са нормативните изисквания) да присъства при съставянето на АУАН,
но е вписана като свидетел с ясното съзнание, че същата не знае за съставянето на АУАН и
не го е подписала. Този „творчески“ подход на актосъставителя не може да се приеме като
алтернатива на изричните императивни изисквания при съставяне на АУАН, поради което е
налице грубо нарушение на правилата в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, които опредеЛ.но
рефЛ.ктират и върху правото на защита, доколкото жалбоподателят бива заблуден относно
действителното качество на свидетелите по акта. Текстът на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съгласно
който АУАН се подписва от „ поне един от свидетелите“, не освобождава актосъставителя
от задължението му да осигури присъствието на всички свидетели, вписани в АУАН при
неговото съставяне, каквото е изричното предписание на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
На сЛ.дващо място, от текстовото описание на нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП
по т. 1 от НП не става ясен механизма на настъпилото ПТП и неправомерното поведение на
водача на л. а. „Киа Сеед“ с рег. № СВ 8425 МК. Цитираната като нарушена разпоредба
предвижда общото задължение на водачите да контролират непрекъснато управляваното от
тях превозно средство. Именно поради общия си характер актосъставителят и АНО е
сЛ.двало да детайлизират и изрично да уточнят загубата на контрол върху автомобила до
какво несъответно на пътната ситуация поведение е довело – дали автомобилът е
маневрирал, дали се е движил напред или назад, дали се е опитвал да паркира, с коя своя
част е ударил другия автомобил и така нататък. Нещо повече, не става ясно какво е било
поведението и на пострадалия л. а. „Мерцедес Е 220“ с рег. № СА 3034 МВ – движил ли се
е, в каква посока спрямо автомобила на жалбоподателя, или е бил в покой. Липсата на
каквато и да е конкретика по тези реЛ.вантни въпроси допълнително нарушава правото на
защита. Недоумение буди и употребеното съчетание „допуска ПТП“, което допълнително
внася неяснота в механизма на твърдяното ПТП.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН и НП
осезателно са накърнили правото на защита и правилата за водене на административно-
2
наказателно производство, които са напълно достатъчно процесуално основание за отмяна
на НП. ПосЛ.дното обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния
закон, но с огЛ.д пълнотата на собствения си акт съдът счита за необходимо да посочи и
сЛ.дното:
Липсват категорични и безспорни доказателства относно авторството на вменените
нарушения и действителното участие на л. а. „Киа Сеед“ с рег. № СВ 8425 МК в ПТП на
посочените в атакуваното НП време и място. Специално по отношение на гласните
доказателства сЛ.два да се посочи, че в разпита си посочената в акта като очевидец св. С. Л.
уточнява, че същата не е възприела лично инцидента и дори обяснила на контролните
органи, че не е непосредствен свидетел, но те решили да я „пишат“ като такава, тъй като
единствена владеела български език и била пресъздала съобщеното й от неин съсед –
виетнамец. Показанията на допълнително допуснатата като свидетел Весела Попова също
разкоЛ.бават версията за участие на л. а. „Киа Сеед“ с рег. № СВ 8425 МК в пътен инцидент
на посочените в НП време и място. Самият л. а. „Киа Сеед“ с рег. № СВ 8425 МК не е бил
предмет на огЛ.д, който да потвърди наличие на сЛ.ди от ПТП.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за определяне на адвокатско възнаграждение е основателно по аргумент на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, на адв.
Т. от САК е заплатен хонорар в размер на 600 Л.ва, който се явява прекомерен съобразно
разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (предвиждаща възнаграждение в размер на 500 Л.ва), която в
случая е приложима, предвид наложеното административно наказание, което е не само
глоба от 120 Л.ва, но и лишаване от права. Отделно процесуалното представителство не
включва изготвянето на жалбата. В тази връзка на жалбоподателя А. сЛ.два да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 Л.ва, платими от СДВР,
така както сочи цитираната по-горе разпоредба.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-018479/16.09.2022 г., издадено от Даниела Дескова -
началник сектор към отдел „ПП” при СДВР, на А. Г. А..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати разноски в размер
на 500 Л.ва за адвокатско възнаграждение в полза на А. Г. А..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.я-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при С.йски районен съд: _______________________
3