О П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 20.01.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският
окръжен съд наказателна колегия в закрито заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
Като разгледа
докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 531 по описа за
Производството
по делото е образувано по въззивна ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№ 24 358/5.11.2019 г. на М.Б.М., ЕГН **********,***
срещу Определение то на КнРС от 23.10.2019 г., постановено по ЧНД № 1402/2019
г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу
прекратителното Постановление на КнРП от 16.01.2019 г. за прекратяване на
наказателното производство, образувано за престъпление по чл.290 ал.1 НК, по ДП
№ 659/2018 г. по описа на КнРП и ДП № 729/2018 г. по описа на РУ-Кюстендил. В
жалбата са релевирани оплаквания за
неверност на извода на съда, че няма качество на пострадало лице и поради това
жалбата й не е разгледана по същество, като е приел, че престъплението по
чл.290 НК е такова на просто извършване и законодателят не е предвидил
съставомерни последици – настъпване на престъпен резултат и се е позовал на две
решения на ВКС.
Поддържа се в жалбата, че въпросът дали едно
лице има качеството на пострадал отдавна е спорен в съдебната практика и че по
този въпрос константна практика липсва.В последните години обаче се е наложила
правната позиция, че преценка дали едно лице притежава качеството на пострадал
изисква отчитане на множество обстоятелства: основният и непосредственият обект
на престъплението,съдържанието на изпълнителното деяние, сферата, в която са
настъпили общественоопасните последици, връзката между обекта на посегателство
/защитените обществени отношения/ и правната сфера на определено физическо лице,
вредата като негативно въздействие върху охранявано от правото благо, състоящо
ес в отрицателно изменение в материалната или духовната сфера на един правен
субект. Твърди се, че актуалната съдебна практика вече е насочена към
разширяване възможността за признаване статут на”пострадал”от престъпление на
конкретни физически лица ,в съответствие с принципите в Директива 2012/29/ на
Европейския парламент и на съвета от 25.10.2012 г. за установяване на
минималния стандарт за правата,подкрепата и защита на жертвите от престъпления
и за замяна на РР 2001/220/ПВР на съвета.В тази връзка се поддържа, че е
необходимо да се анализира конкретния фактически състав и в случай, че бъдат установени
общественоопасни последици, накърняващи в случая имуществени права на
жалбоподателката, съдът следва да приеме наличие на качеството й на пострадал.
Въпреки липса на задължителна съдебна практика за престъплението по чл.290 ал.1 НК е очевидно, че по него може да има пострадало лице, тъй като от диспозицията
на нормата може да бъде направен извод, че наред с общия обект на
престъплението – защита на обществените отношения ,гарантиращи нормалното
функциониране на съдебната система, е налице и допълнителен обект, относим към
правото на защита на лицето, в чийто ущърб са депозирани евентуалните
неистински показания.В този смисъл лицето с накърнени права е пострадал, макар
и претърпените вреди да не са съставомерни, като е актуално ППВС № 9/1961 г.,
изм.с ППВС № 7/87 г. – т. 5 от него. Задължителното тълкуване за гражданския
ищец в посоченото постановление трябва да бъде отнесено на общо основание и към
частния обвините, тъй като и двете процесуални фигури са разновидност на
пострадалия съгласно чл.74 ал.1 НПК, чл.76 НПК и чл.84 ал.1 НПК. В жалбата е
изразено несъгласие със становището на съда, че жалбоподателката може да атакува
прекратителното постановление по реда на инстанционния контрол, тъй като
законодателят е дал предимство на съдебния контрол. Моли се за отмяна определението на КнРС и
връщане делото на прокуратурата със задължителни указания по прилагане на
закона.
КнРП не е дала становище по жалбата.
Частната
жалба е допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 243 ал.6 НПК и от надлежна страна и
ще се разгледа по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, по
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
определението на КнРС, с което е оставена без разглеждане жалбата на М.М. срещу
прекратителното Постановление на КнРП от 16.01.2019 г. за прекратяване на
наказателното производство, образувано за престъпление по чл.290 ал.1 НК, по ДП
№ 659/2018 г. по описа на КнРП и ДП № 729/2018 г. по описа на РУ-Кюстендил. За да
постанови акта си районният съд е приел, че жалбоподателката няма качеството на
пострадало лице съгласно чл.243 ал.4 НПК , тъй като престъплението по чл.290 Н
К е срещу правосъдието, който състав не е предвидил настъпването на престъпен резултат/съставомерни
последици/, същото е формално престъпление. съдът е приел, че формалните
престъпления могат също да причинят общественоопасни последици, които обаче са
без значение за съставомерността на извършеното и се отчитат при индивидуализиране
на наказанието.Основание за възникване правата на пострадалия в наказателния
процес/чл.74,75 и 84 НПК/от процесуална гледна точка са именно имуществените и
неимуществени вреди от престъплението, които са съставомерни последици само на
резултатните престъпления.В тази връзка съдът е цитирал като константна съдебна
практика незадължителна практика на ВКС. В заключение съдът е приел , че
жалбоподателката може да защити правата си по реда на инстанционния контрол
пред Окръжна прокуратура – Кюстендил.
Тези правни изводи отразяват преобладаващата
до
Но докато
допреди няколко години категорично се приемаше, че по всички престъпления
против правосъдието няма фигура на пострадало лице, то в последните години тази
практика претърпява промени, като се допуска изключение за отделни
престъпления от този вид – напр. за
престъпления по чл.286 НК, по чл.323 НК, по чл.325 НК. В последната година са
постановени и съдебни актове , приемащи фигурата на пострадало лице например за
престъпления по чл.293 а НК. Тази съдебна практика разбира се е незадължителна,
но тенденцията за разширяване фигурата на пострадалото лице е явна и
установяваща се все по-често.
Вземайки
предвид тази тенденция, свързана с охраняване права на конкретно лице, от една
страна и от друга страна, съобразявайки конкретния казус настоящият съдебен
състав приема, че жалбоподателката притежава качеството на пострадало лице, по
следните съображения:
Съгласно чл.74 ал.1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Следва да се посочи, че законодателят не е предвидил вредите, които е претърпяло едно лице, за да придобие качеството на пострадал, да са единствено и само съставомерни вреди и съответно престъплението, за което е повдигнато обвинение да е резултатно, а не на формално извършване. Вярно е, че престъплението по чл.290 е формално, но чл. 74 от НПК не изисква претърпените вреди да са съставомерни, съответно престъплението да е резултатно.
Поради това настоящият въззивен състав приема, че фигурата на пострадал може да възникне и при извършено престъпление против правосъдието, каквото по вид престъпление е това по чл.290 НК. Това е така, доколкото въззивният съд приема, че чл. 74, ал. 1 от НПК не следва да се тълкува стеснително и съответно вредите да се свеждат до описаните в съставите единствено на резултатните престъпления, от които вредата е елемент от обективната съставомерност. Макар и преобладаващата практика в миналото да е била имено в обратния смисъл, същата вече трудно може да бъде споделена, съответно приложена и в настоящия казус.
По-конкретно, на досъдебното производство
качеството на пострадало лице се преценява при наличие на следните условия:
1/. Това качество възниква след започване на разследването, като не е необходимо извършителят да е установен, нито да е привлечен като обвиняем.
2/.Вредите – имуществени или неимуществени – следва да са причинени на пострадалото лице като непосредствена последица от престъпното деяние, предмет на разследването.
3/.Вредите следва да са реално причинени , като е без значение дали пострадалият е допринесъл за настъпването им.необходимо е само причиняване на вредите да не се дължи изцяло на виновно поведение на пострадалия, без то да е пряко следствие от престъплението.
Иначе казано, преценката дали от престъплението може да има пострадал следва да се основава на положителен извод в две алтернативни хипотези: 1/.при наличие на съставомерни общественоопасни последици/т.е. в състава на престъплението да е предвиден определен престъпен резултат/ или алтернативно 2/.обектът на престъпно посегателство/защитените чрез криминализация обществени отношения/ да е свързан с правната сфера на определен правен субект. В настоящия случай е налице втората алтернатива, като посочените в предния абзац предпоставки са също налице по отношение на жалбоподателката.
В Решение
№ 131 от 23.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 120/2014 г., III н. о., НК е прието,
че за качеството на пострадал от престъпление, съгл. чл. 74, ал. 1
от НПК, не се изисква лицето непременно да е претърпяло съставомерни
вреди, а се изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди в
резултат на извършеното престъпление, въобще, без да се придават други законови
критерии.
Без значение е кой е родовият обект на престъпленията в дадена глава от наказателния кодекс. Вярно е, че в случая родов обект на посегателство са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на съдебната система, а непосредствен обект са отношенията, свързани със спазване от гражданите на задължението си да дават верни показания като свидетели пред съда. Но в случай на депозиране на неверни показания пред съда или на затаяване на истина от свидетел пред съда могат да бъдат накърнени имуществени или други защитими права на друго лице. Този именно непосредствен обект на защита правата на конкретно лице предопределя извода, че пострадал от престъплението по чл. 290 от НК в разглеждания случай може да бъде конкретно физическо лице.
Законодателят в чл.290 НК е въздигнал в престъпление 2 хипотези - даването на неверни показания пред съда или затаяване на истина от свидетел. Безспорно по този начин се създава една гаранция за правилното функциониране на съдебната система и задължаване на гражданите да изнасят само достоверни и истинни факти пред съда, но не може да се пренебрегне и обстоятелството, че неизпълнението на това задължение уврежда и нарушава права на страна или страни особено по гражданско дело, което от своя страна представлява и вреда. По своето естество вредата представлява неблагоприятно въздействие върху правната сфера на едно лице, в случая това е имуществената сфера на жалбоподателката. Необходимо е обаче да се уточни, че за целите на наказателното процесуално право и в частност за да възникне фигурата на пострадал, е необходимо вредата да е вследствие на деянието, което с оглед конкретната диспозиция на наказателно-правната норма представлява и престъпление. В случая този критерий е изпълнен, доколкото самото неизпълнение на задължението за даване на верни свидетелски показания и затаяване на истина би било неблагоприятно въздействие върху имуществената правна сфера на жалбоподателката. В този смисъл е налице и вреда, която се явява пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние .
И това е така, защото в случая показанията
на посочения свидетел за начина на владение на имота след
В този смисъл са налице предпоставките на чл. 74 от НПК жалбоподателката да е претърпяла имуществени вреди от престъплението, поради което тя се явява пострадала и за нея възникват правата, посочени в чл. 75, ал. 1 от НПК, включително и правото да обжалва прекратяването на досъдебното производство.
Поради тези съображения настоящият състав приема, че КнРС неправилно е оставил жалбата без разглеждане. Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на КнРС за произнасяне по същество по депозираната жалба срещу прекратителното постановление.
На основание изложеното, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определението на КнРС от 23.10.2019 г., постановено по ЧНД № 1402/2019 по описа на съда, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Постановление на КнРП от 16.01.2019 г. за прекратяване на наказателното производство, образувано за престъпление по чл.290 ал.1 НК, по ДП № 659/2018 г. по описа на КнРП и ДП № 729/2018 г. по описа на РУ-Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Кюстендилски районен съд за произнасяне по същество.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: