№ 84
гр. Плевен , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500113 по описа за 2021 година
С решение № 260076/18.08.2020 г. по гр.д.№ 1573/2020 г. по описа на
ПлРС е допусната да се извърши съдебна делба между П. Р. П. и Ц. Х. И.
върху следните недвижим имот:УПИ ХІІІ-283 в кв.26 по плана на с.***, с
площ от 1020 кв.м., заедно с жилищна сграда, лятна кухня с площ от 19.95
кв.м. и две стопански сгради, при съседи:изток-УПИ ХІ-285 на С.Н. и УПИ
ХІІ-286 на К.Т. и С.В., запад.УПИ ХІV-283 на С.А.; юг-улица; север-УПИ
VІІІ-282 на А. С.а Х..От допуснатия до делба недвижим имот са образувани
два равни дяла:по един за всеки от съделителите П. Р. П. и Ц. Х. И..Назначена
е СТЕ, която да бъде изготвена от ВЛ С.С. и която след като се запознае с
доказателствата по делото и извърши оглед на място да даде заключение за
действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот и
неговата поделяемост, при депозит 150 лв., вносим от ищеца в седемдневен
срок от влизането в сила на настоящето решение.Осъден е на основание
чл.344, ал.2 ГПК П. Р. П. да заплаща на Ц. Х. И. сумата от 50 лв. месечно,
представляваща обезщетение за ползването на ½ идеална част от делбения
недвижим имот, считано от 09.06.2020 г. до окончателното извършване на
1
делбата, като за разликата до 100 лв. е отхвърлено искането като
неоснователно.
Депозирана е въззивна жалба от П. Р. П., чрез пълномощник, против
решение от 18.08.2020 г. по гр.д.№ 1573/2020 г. по описа на ПлРС в частта, в
която е осъден да заплаща по 50 лв. на въззиваемия Ц.И. и се прави искане
решението да се отмени в тази му част.По делото няма доказателства да му е
пречено да ползва своята част до крайния съдебен акт.Също така
въззиваемият нито веднъж не е поискал ползване, но въпреки това е отделена
част от имота за него от въззивника.Решението е неправилно и в частта за 150
лв. депозит, платим само от въззивника.Делото е делбено и депозитът следва
да се понесе от двете страни поравно или по 75 лв.Прави се искане да се
отмени решението и в тази му част.
За въззиваемата страна – Ц. Х. И. процесуалният представител изразява
становище да се остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна.Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно
и обосновано на данните по делото.Не е спорен факта на ползването на
процесния имот от въззивника, поради което не се е налагало събирането и на
други доказателства за ползването на имота.Размерът на претендираното
обезщетение е доказан.По отношение на втората част на въззивната жалба, то
и в тази му част решението е правилно.Въззивникът има своето основание да
иска присъждане на разноски съобразно сторените такива и дяловете на
страните.
Съдът намира, че решението в горепосочените му обжалвани части има
характер на определение.
Решението по искането по чл.344, ал.2 ГПК има характер на определение,
което не е преграждащо, не създава сила на пресъдено нещо и по естеството
си е привременна мярка до приключване на делбата.С него не се решава спор
по същество.
Частната въззивната жалба е процесуално допустима в частта относно
присъденото обезщетение за ползване на ½ ид.ч. в размер на 50 лв. месечно,
считано от 09.06.2020 г. до окончателното извършване на делбата, на
основание чл.344, ал.2 ГПК, с оглед на чл.62, ал.2 и ал.3 ГПК.
2
По въпроса за допустимостта на обжалваното определение настоящата
инстанция следи служебно и може да се произнесе по него и без да е поставен
от жалбоподателя.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр.2-ро ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба.
В отговора на въззивната жалба от въззиваемия е изразено становище, че в
първоинстанционното производство не е бил спорен факта, че общият имот
се ползва изцяло от въззивника П.П., видно от исковата молба и становището
му в с.з. на 06.07.2020 г.
В отговора на ИМ, депозиран на 09.06.2020 г., от въззиваемия е
направено искане на основание чл.344, ал.2 ГПК в решението по чл.344, ал.1
ГПК да се осъди въззивникът да заплаща на въззиваемия ежемесечно сумата
от 100 лв. до окончателното извършване на делбата, срещу ползването на
съсобствения недвижим имот.
По реда на чл.344, ал.2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите
от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на
делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите
срещу ползването, като по този начин се извършва привременно
разпределение на ползуването на имотите, предмет на делбата, до
приключване на делбеното производство.Така определените суми, които
следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по
повод ползуването само по време на висящността на делбеното производство
и имат характер на привременна мярка досежно ползуването.Съдебният акт,
постановен по реда на чл.344, ал.2 ГПК, има действие и значение само за
делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да
бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното
производство.Един от съделителите може да бъде осъден да заплаща по този
ред на друг съделител суми срещу ползуването на имота винаги и само
занапред, т.е. от момента на влизане в сила на постановения по реда на
чл.344, ал.2 ГПК акт (определение № 1009/26.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№
666/2010 г., ІІ г.о., определение № 598/2.07.2020 г. на ВКС по гр.д.№
1261/2020 г., ІІІ г.о.).
3
Ето защо обжалваното решение (с характер на определение) е
недопустимо в частта му, в която е присъдено обезщетението в размер на 50
лв. месечно за ползването на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, считано от
09.06.2020 г. до влизане в сила на решението по чл.344, ал.1 ГПК, с което е
допусната делба на процесния имот между страните - 20.11.2020 г., поради
което следва да бъде обезсилено в тази му част.Претенцията на въззиваемия
за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл.31, ал.2 ЗС за
този период и размер в тази й част следва да бъде разгледана по реда на
чл.346 ГПК във втората фаза на делбеното производство.
Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение (с характер
на определение) в частта му, в която е присъдено обезщетението в размер на
50 лв. месечно за ползването на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, считано
от влизане в сила на решението по чл.344, ал.1 ГПК, с което е допусната
делба на процесния имот между страните - 20.11.2020 г., до окончателното
извършване на делбата, поради което следва да бъде потвърдено в същата.
В ИМ е посочено, че последните 5 години само въззивникът се грижи за
процесния недвижим имот.В с.з. на 06.07.2020 г. въззивникът е изразил
становище, че той ползва имота, не оспорва това обстоятелство.В с.з. на
11.08.2020 г. е изразено становище, че оспорва в отговора само в частта, че не
е бил допускан въззиваемият, като той може да дойде, когато пожелае, и да
ползва неговата идеална част.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху
цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва
(или при необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства
съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности,
той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС общата вещ.За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с
вещта.От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата
на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират (определение №
317/16.06.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 1203/2020 г., І г.о.).
Въз основа на гореизложеното правилно е прието от
първоинстанционния съд, че претенцията за този период е доказана по
4
основание.Що се касае до нейния размер, той е определен със заключение на
ВЛ, неоспорено от страните, което следва да се възприеме като обективно и
компетентно.
Частната жалба е процесуално недопустима във втората й част.
Съгласно чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията могат да бъдат подаване
частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на
делото, както и в случаите, изрично посочени в закона.
Решението, което е също с характер на определение в тази му част, в
която е назначено ВЛ и е определен депозит във връзка с по-нататъшните
действия по извършване на делбата, не прегражда по-нататъшното развитие
на делото, нито е предвидено изрично в закона, че подлежи на обжалване.То
не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което подадената срещу
него жалба е процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане,
а образуваното по нея производство по настоящето дело в тази му част, също
като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260076/18.08.2020 г. по гр.д.№ 1573/2020 г. по
описа на Плевенски районен съд ( с характер на определение в тази му част ),
в която е осъден на основание чл.344, ал.2 ГПК П. Р. П. от с.***, ЕГН
**********, да заплаща на Ц. Х. И. от гр.Плевен, ЕГН ***, сумата от 50 лв.
месечно, представляваща обезщетение за ползването на ½ идеална част от
делбения недвижим имот, считано от влизане в сила на решението по чл.344,
ал.1 ГПК, с което е допусната да се извърши съдебна делба на процесния
имот между страните -20.11.2020 г., до окончателното извършване на делбата.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260076/18.08.2020 г. по гр.д.№ 1573/2020 г. по
описа на Плевенски районен съд ( с характер на определение в тази му част ),
в която е осъден на основание чл.344, ал.2 ГПК П. Р. П. от с.***, ЕГН
**********, да заплаща на Ц. Х. И. от гр.Плевен, ЕГН ***, сумата от 50 лв.
месечно, представляваща обезщетение за ползването на ½ идеална част от
5
делбения недвижим имот, считано от 09.06.2020 г. до влизане в сила на
решението по чл.344, ал.1 ГПК, с което е допусната да се извърши съдебна
делба на процесния имот между страните - 20.11.2020 г.
Решението, с характер на определение в тази му част, не подлежи на
обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба
вх.рег.№ 267470/20.11.2020 г., депозирана от П. Р. П., срещу решение №
260076/18.08.2020 г. по гр.д.№ 1573/2020 г. по описа на Плевенски районен
съд ( с характер на определение в тази му част ), в частта му, в която е
назначена съдебно-техническа експертиза, която да бъде изготвена от ВЛ
С.С. и която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши
оглед на място да даде заключение за действителната пазарна цена на
допуснатия до делба недвижим имот и неговата поделяемост, при депозит 150
лв., вносим от ищеца в седемдневен срок от влизането в сила на настоящето
решение, и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 113/2020 г. по описа
на Плевенски окръжен съд в тази му част.
Решението, с характер на определението в тази му част, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Велико Търново в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване
на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6