Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 4 03.02.2020 Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов касационно АНД № 139 по описа за 2019
год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 91, ал. 6 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/.
Образувано е по жалба на Х. А. М. от гр. С., община В.,
ул. *** № **, срещу Решение
№ 441 от 16.10.2019 год., постановено по АНД № 529/2019 год. по описа на
Районен съд Разград. С него съдът е потвърдил НП № 17-014 от 14.06.2019 год. на
Началника на отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав” гр. Русе, към Главна
дирекция „РК” в ИАРА, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 1500 лв. на
основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА за нарушение на чл. 32, ал. 1 от същия закон. В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на съда, че в случая
не се касае до маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него
НП.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури, не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като
извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От фактическа страна районният съд е приел, че на 17.04.2019 год. около 13 30 часа
жалбоподателят М. извършвал любителски риболов във водите на опашката язовир „
Бели Лом ” в землището на с. Ловско, обл. Разград, с един брой въдица и гумена лодка.
По същото време инспекторите от ИАРА –
Н. И. и Д. Й. били на обход в района на язовира, когато забелязали автомобила
на жалбоподателя, след което видели и самия него. Наблюдавали го известно
време, за да се убедят, че същият извършва риболов в период, когато това е
забранено по закон. В момента на проверката контролните органи установили, че
няма уловена риба. Въз основа на установеното гл. инспектор И. съставил срещу жалбоподателя АУАН бл. № В
0011983/17.04.2019г., като квалифицирал деянието му като нарушение на чл.32,
ал.1 от ЗРА и Заповед РД – 376/12.04.2019 г. на МЗХГ. Въз основа на този акт на
14.06.2019 г. било издадено обжалваното НП, в което нарушението било описано и
квалифицирано по идентичен с АУАН начин.
При тази фактическа обстановка районният съд приел от
правна страна, че НП, както и АУАН, са съставени в предвидените за това
срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната
валидност, форма и съдържание. Констатираното административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните
законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Районният съд е приел, че при постановяването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че извършването на
нарушението, неговия автор и вината му са безспорно доказани в съдебното производство.
Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя. Приел е че не е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Приел е че твърденията на
жалбоподателя, че не е знаел началната
дата на забраната са без значение, тъй като тя е законово определена, както и
възражението му, че цитираната в НП заповед не е породила действие, тъй като тя
не променя законоустановените срокове.
Разградският административен съд счита, че решението
на районния съд е правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка,
след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства. Взел е решението
си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е
изложил непротиворечиви, кратки и ясни мотиви, като при формирането на изводите
си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното
знание.
Районният съд правилно е приел, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му във вина нарушение. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че жалбоподателят Х. М. на 17.04.2019 год. около 13:06 часа е извършвал риболов във водите на язовир „Бели
лом”. Същият е бил с гумена лодка във водите на язовира с поставена във водите
въдица. Съгласно легалното определение в
§ 1, т. 26 от ДР на ЗРА "Риболов"
е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други
водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.
Безспорно е също, че М. е осъществявал
риболова по време на забраната за улов на риба
и други водни организми в периода на тяхното размножаване във воден
обект до 500 м. надморска височина по б. „Г”, т. 18 от Приложение № 1 към чл.
32, ал. 1 от ЗРА, а именно от 15.04. 2019 г. до 31.05.2019 год. Ето защо твърдението на касатора, че не е
доказано по безспорен начин извършеното нарушение е неоснователно и недоказано.
Правилно районният съд е приел и, че не е налице
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За
да е налице маловажен случай на административно нарушение е необходимо деянието
да се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от другите
случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид. Случаят не е такъв.
Обстоятелството, че нарушителят не е бил уловил риба и че липсват доказателства да е извършил друго
нарушение не правят деянието с толкова ниска обществена опасност, че то да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Касае се за риболов в голям воден обект
със значително значение за устойчивото развитие на рибните ресурси,
възстановяването и опазването на биологичното равновесие. Още повече, че
нарушението е извършено от регистриран от 30 години риболовец, който следва
детайлно да познава нормативните актове, регламентиращи тази дейност и да съдейства
за опазване на рибните ресурси. Несъстоятелно и без правно значение е
твърдението на жалбоподателя, че не е знаел, че 17.04.2019 год. попада в
периода, когато риболовът е забранен. След като е дългогодишен регистриран
любител риболовец е логично да знае, че има такъв период на забрана за риболов.
Този период за водни обекти до 500 м. надморска височина е законово определен
изрично в т. 18 от Приложение № 1 към
чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Наред с това
заповед №
РД 09-376/12.04.2019 г. на Министъра
на земеделието, храните и горите е публикувана на сайта на ИАРА и посочения в
т. 4 от същата заповед период, който се отнася за водни обекти до 500 м. надморска
височина , не се различава от законово определения.
Ето защо твърденията на жалбоподателя, че решението на
районния съд противоречи на материалния закон е неоснователно и недоказано
По изложените
мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е
в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата
касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде
оставено в сила като правилно.
Водим от
горното, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 441 от 16.10.2019 год., постановено по АНД
№ 529/2019 год. по описа на Районен съд Разград.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/