Решение по дело №2454/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 6
Дата: 6 януари 2023 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20211510102454
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Дупница, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
в присъствието на прокурора Д. Ем. Й.
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510102454 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Г. В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която
искова молба е предявен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от
Договора на ЕС.
Ищецът излага твърдения за причинени му неимуществени вреди от действия на
прокуратурата, нарушаващи правото на Европейския съюз-Директива 2012/29/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета - съображения 19 и 66 от преамбюла, чл. 2; в Хартата на
основните права на ЕС - преамбюл, чл. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 47 §§ 1 и 2, чл. 48, ал. 2; Договора
за ЕС - преамбюл, чл. 4§3; чл. 6§3, чл. 19, §1, ал. 2, както и практиката на съда на ЕС, по
следните преписки, образувани от Районна прокуратура-Кюстендил: Преписка вх. №
1446/2014г., образувана по жалба на ищеца; Преписка вх. № 1475/2014г. и ДП №
1273/2015г., образувана по жалба на покойната вече майка на ищеца и Преписка вх. №
1916/2014г., също образувана по жалба на покойната вече майка на ищеца.
В отговор на изискването на съда за конкретизация на вредите, ищецът уточнява
следните суми за претендирани обезщетения, със съответните обезщетения за забава: за
вреди произтекли от нарушение на ПЕС при работа на прокуратурата по преписка №
1446/2014 г. по описа на РП - Кюстендил- претендира сумата от 1000 лв., с начален момент
на забава 19.05.2014г.; за вреди произтекли от нарушение на ПЕС при работа на
прокуратурата но преписка № 1475/2014 г. и ДП № 1273/2015г. по описа на РП - Кюстендил
1
- претендира сумата от 1300 лв., с начален момент на забава 30.09.2016г.; за вреди
произтекли от нарушение на ПЕС при работа на прокуратурата по преписка № 1916/2014г.
по описа на РП-Кюстендил-претендира сумата от 300 лв., с начален момент на забава
18.11.2015г.
Твърди, че през 2014г., във връзка с унищожаване и повреждане на тяхно имущество,
ищецът и неговата майка подали три жалби до РП-Кюстендил, по които били образувани
гореописаните преписки, в последствие прекратени. В работата си по подадените жалби и
образуваните преписки прокуратурата не положила дължимата грижа, не били изяснени
всички релевантни факти, което довело до ограничаване правото му на защита и нарушаване
правото му на справедлив съдебен процес. Излага пространни съображения за допуснати
нарушения по прокурорските преписки.
Относно правният интерес да предявява иск за вреди по преписки, чиито
жалбоподател е била покойната му майка, посочва, че доколкото двамата са живеели в едно
домакинство и са полагали общи грижи за имота, претендираните неимуществени вреди са
лично претърпени от ищеца в резултат от действията на прокуратурата по всички цитирани
в исковата молба преписки и са настъпили и за него, защото по всяка от упоменатите
преписки и ДП ищецът е бил ангажиран лично чрез своите усилия и възможности да
предоставя наличните доказателства, да прави искания за липсващи такива и по всякакъв
начин да подпомогне разкриването на обективната истина.
Заявява, че именно разривът между действителността и предприетите/или
неизвършени действия от държавните институции в конкретния случай е източник на
неимуществени вреди за него.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България, да му заплати сума от общо 2600.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2016г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез М. К.-прокурор в
РП-Кюстендил, ТО-Дупница, с който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията на ищеца, че е претърпял
неимуществени вреди във връзка с описаните прокурорски преписки. Прави се възражение
за погасяване на претенцията по давност. Оспорва се предявения иск и по размер. В открито
съдебно заседание Прокуратурата се представлява от Д. Й.-прокурор в РП-Кюстендил, ТО-
Дупница, която поддържа изложените съображения за недопустимост и неоснователност на
предявените искове, като освен това прави възражение за погасяването им по давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от изпратената от РП-Кюстендил справка с вх. № 10104/08.12.2022г.,
съдържаща пр. вх. № 1475/2014г., ДП 1273/2015г., пр. 1446/2014г. и пр. вх. № 1916/2014г. са
прекратени и унищожени поради изтекла давност. С Постановление на РП-Кюстендил от
30.09.2016г. е прекратено наказателното производство по ДП № 1273/2015г. по описа на
2
КРП и ДП № 1231/2015г. по описа на РУ-гр. Кюстендил, образувано водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Постановлението е било
обжалвано съгласно възможността, предвидена в чл. 243, ал. 4 от НПК от Л. И. В.а, в
качеството й на пострадало лице. С определение от 27.01.2017г., постановено от РС-
Кюстендил по ч.н.д.№ 1777/2016г. прокурорският акт е бил потвърден. По жалба на
пострадалата В.а е било инициирано производство по обжалване на първоинстанционния
съдебен акт, по което с определение № 556/24.11.2016г., постановено по в.н.ч.д.№
512/2016г. на Ос-Кюстендил е потвърдено определението на КРС. С разпореждане от
16.06.2017г. на САС е отказано образуване на производство за възобновяване на в.н.ч.д.№
512/2016г. на Ос-Кюстендил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Отговорността на държавата – членка за неизпълнение на договорите и актовете на
институциите не е уредена изрично както в Договорите, така и във вторичното право на ЕС,
но е допустима съгласно решението на Съда на ЕС по дела С-6/90 и С-9/90 Andrea
Francovich et Danila Binifaci, според което „принципът на отговорност на държавата за
вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното
право, за които носи отговорност държавата е присъщ на системата на Договора“. Правното
основание на тази отговорност се определя от нормата на чл. 4, § 3 от Договора за
европейския съюз /ДЕС/, която предвижда, че държавите членки са длъжни да предприемат
всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на
задълженията си произтичащи от Договорите и актовете на институциите на Съюза. При
неизпълнение – държавата следва да предприеме всички необходими мерки за
преустановяването му и да поправи последиците от това неизпълнение. Последното включва
и задължението за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на нарушението.
Отговорността може да възникне от действия в нарушение на общностното право на
всеки държавен орган-независимо от правомощията и мястото му с оглед разделението на
властите. Това може да бъде орган на законодателна, изпълнителна или съдебна власт.
Изразеният общо принцип, че държавите-членки носят отговорност за вреди независимо от
органа, който ги е причинил, е последван и от изрично произнасяне на Съда на ЕС,
потвърждаващо възможността за ангажиране на извъндоговорната отговорност на
държавата от действия на съдебен орган - решението по делото Kobler - постановено в
рамките на процедура по преюдициално запитване.
Основателността на предявения иск за обезщетение за вреди, причинени от
нарушаване на правото на Европейския съюз е предпоставена от наличието на няколко
предпоставки – претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди, нарушението да
е достатъчно съществено и да съществува причинна връзка между нарушението и вредата,
претърпяна от увреденото лице. Съдът следва също така при преценка на дължимостта на
претендираното обезщетение да прецени дали нарушението е явно, а то е явно, когато е
нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС (Решение С-224/01) или явно
3
не е съобразена установената съдебна практика на СЕС (С-168/15).
Настоящите искове са предявени от лице с правен интерес, което твърди, че в рамките
на проведени производства от органи в структурата на съдебната власт са били нарушени
защитени от правото на ЕС негови права – правото на справедлив съдебен процес и
ефективни правни средства за защита, правото на достъп до информация и достъп до
документи. По същество, обаче, същите са неоснователни. При преценка на описаната
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения в
гореописания смисъл. Субективното усещане на ищеца за несправедливост, обусловено от
прекратяване на преписките, образувани по жалби на неговата майка, не намират опора в
доказателствения материал по делото.
При липса на първата предпоставка, а именно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, то предявения иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. За
пълнота следва да се посочи, че не са ангажирани от ищеца каквито и да било доказателства
за претърпени от него неимуществени вреди, както и за причинна връзка между тях и
прекратените досъдебни производства/прокурорски преписки. По делото не са ангажирани
от ищеца доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, въпреки дадените с
доклада по делото указания в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като несонователен, предявения от И. Г. В. , ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ №
2, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора на ЕС, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на общо 2600.00 (две хиляди и
шестстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2016г. до окончателното изплащане,
вследствие действията на Прокуратурата по следните преписки: Преписка вх. № 1446/2014г.
на РП-Кюстендил, образувана по жалба на ищеца; Преписка вх. № 1475/2014г. на РП-
Кюстендил и ДП № 1273/2015г. на РП-Кюстендил, образувана по жалба на покойната вече
майка на ищеца и Преписка вх. № 1916/2014г. на РП-Кюстендил, също образувана по жалба
на покойната вече майка на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ОС гр. Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4