НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 28.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря М. Минкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №10495 по
описа за 2019
година на Варненския районен съд, 8
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на
чл. 238 ГПК.
Предявени
са
от М.И.Ч., ЕГН ********** с адрес *** срещу „А.” ЕООД, ЕИК ===
със седалище и адрес на управление *** обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.4 ГПК, вр. с 232, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД
да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: главница в размер на 1892 лева, представляваща дължимо наемно
възнаграждение по договор за наем от 10.12.2015г. на земеделска земя находяща
се в землището на с. Добри дол, община Аврен за стопанската 2016/2017 година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 25.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 364,21 лева, представляваща мораторна
лихва начислена върху главницата за периода 01.06.2017г. до 24.04.2019г.;
главница в размер на 228 лева,
представляваща дължимо наемно възнаграждение по договор за наем от 10.12.2015г.
на земеделска земя находяща се в землището на с. Б., община Аврен за
стопанската 2016/2017година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и 43,88 лева,
представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за периода
01.06.2017г. до 24.04.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№18686/02.05.2019г. по ч.гр.д. №6459/2019г. по описа на ВРС, 7 състав.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответницата.
Първо
по делото заседание е проведено на 16.01.2020г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от
приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: Между страните били сключени описаните наемни договори на
земеделски земи, като ответникът – наемател, се е задължил да заплати наем в
размер на по 100кг пшеница за всеки декар от предоставената земя, или
равностойността в лева по пазарна цена в срок до 20 декември на текущата
година. Ищецът е предоставил на ответника ползването на имотите, предмет на
двата договора. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати наем в
уговорените срокове въпреки и последващо отправената му нотариална покана. Моли
се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане в полза
на ищеца на сторените по делото разноски.
Ответникът не е оспорил
тези твърдения.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4 ГПК ищецът е представил
писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в
тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност
на претенциите.
По тези
съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и предявените искове следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода
на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по
направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер от 54лв.,
както и сторените в исково производство разноски в размер от 651.68лв. за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът „А.” ЕООД, ЕИК === със седалище и адрес на управление ***, дължи на ищеца М.И.Ч., ЕГН ********** с
адрес *** следните суми: главница в размер на 1892 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и два лева/, представляваща
дължимо наемно възнаграждение по договор за наем от 10.12.2015г. на земеделска
земя находяща се в землището на с. Добри дол, община Аврен за стопанската
2016/2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 25.04.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и 364,21 лв. /триста
шестдесет и четири лева и двадесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за
периода 01.06.2017г. до 24.04.2019г.; главница в размер на 228 лв. /двеста двадесет и осем лева/, представляваща дължимо
наемно възнаграждение по договор за наем от 10.12.2015г. на земеделска земя
находяща се в землището на с. Б., община Аврен за стопанската 2016/2017година,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 25.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 43,88 лв. /четиридесет и три лева и
осемдесет и осем стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
01.06.2017г. до 24.04.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№18686/02.05.2019г. по ч.гр.д. №6459/2019г. по описа на ВРС, 7 състав, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 415,
ал.4 ГПК, вр. с 232, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„А.” ЕООД, ЕИК === със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.И.Ч., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 54лв. /петдесет и четири лева/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №6459/2019г. по
описа на ВРС, 7 състав, разноски, както и сумата от 651.68лв. /шестстотин петдесет и
един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: