Решение по дело №61/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 172
Дата: 4 октомври 2013 г.
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20131200800061
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 16 август 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

30.10.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.01

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Георги Драгостинов

дело

номер

20134100500821

по описа за

2013

година

за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 2. и сл. от ГПК.

С решение от 18.04.2013 година, постановено по гр. дело № ... по описа на Г. районен съд за 2012 година, спрямо „Е. П.”-, гр. В. е признато за установено, че Г. А. М. не дължи сумата от 2 917,53 лв., начислена по партида с клиентски номер * и абонатен номер *, ведно със законната лихва по фактура № * от 26.10.2012 година. В тежест на ответното дружество е възложено заплащането на направените от ищцата разноски.

Решението е обжалвано от „Е. П.”-, гр. В. вцялост с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции.

Позовава се на неправилност на атакуваното решение като противоречащо на материалния закон. Клаузата по общите условия на дружеството, даваща възможност за корекция на сметките за използвана електрическа енергия, пряко произтичала от договорното отношение между страните и имала смисъла да разпредели неотчетената енергия между тях в определено съотношение, без да има санкционен или обезщетителен характер. Отнасяла се както за неотчетена, така и за отчетена вповече от реално консумираната електроенергия. Затова била уговорена в интерес както да доставчика, така и на потребителя. Процедурата по корекция целяла да възстанови, в рамките на възможното, нарушения баланс на престираното по договора за продажба на електричество, настъпил от неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване.

Ответникът по жалбата - Г. А. М. - е изложил доводи за безпорочност на решението. Претендира разноските за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл.98а, ал. 1 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 37 и сл. от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. П.”-, гр. В..

Ищцовата страна - Г. А. М. - излага в исковата си молба, че е потребител на електрическа енергия за имот в село П., ул. "Р." № ..... Въз основа на констативен протокол била извършена корекция на сметката му за ползвана електроенергия, като в задължение била отнесена сумата от 2 917,53 лв.

С доводи за неправомерност на извършената корекция и недължимост на исковата сума по реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено спрямо ответника, че не дължи сочената сума и начислената върху нея лихва по фактура № * от 26.10.2012 година. Претендира разноски.

Ответната страна - „Е. П.”-, гр. В. - оспорва исковете с възражения и доводи, аналогични на оплакванията в жалбата против първоинстанционното решение.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата обстановка и правните изводи на първостепенния съд, на основание чл. 272 от ГПК.

Доводите на жалбоподателя са неоснователни. Липсват доказателства за неточно отчитане. Експертният протокол, на който въззивникът се позовава, щото да обоснове тезата си за неправомерно вмешателство в уреда за отчитане на консумирана електроенергия, е непротивопоставим на ищеца. Самата проверка е извършена без негово участие, документалното й оформяне не носи подпис на потребителя и не е съчетано с друг вид изходяща от ищеца документация по проверката, според общите условия на доставчика-ответник. В тежест на доставчика на електроенегия е да установи фактическия състав на правото си да постанови корекция на сметката на ищеца, а основен момент в този фактически състав е вмешателството в работата на уреда и неправомерността на това вмешателство.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски ва второинстанционното производството, по делото доказани като сума от 500 лв., възнаграждение за един адвокат. Следва да се присъди с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 18.04.2013 година, постановено по гр. дело № .... по описа на Г. районен съд за 2012 година.

Осъжда „Е. П.”-, гр. В., ЕИК:...... да заплати на Г. А. М. от село П., ул. "О." № .... сумата от 500/петстотин/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

Решение

11

9B8E44873ACCEF5DC2257C14002E55A3