Решение по дело №768/2019 на Софийски градски съд

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 15.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на  единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 768 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 415, т. 3 ГПК.

Ищецът „Т.“ ООД твърди в исковата си молба, че на 20.09.2017 год. между „Т.” ООД и „М.” АД била сключена сделка за продажба на стоки от търговската гама на „Т.” ООД, която е обективирана във фактура № ********** от 20.09.2017 г. Стоката от Фактурата била приета от купувача „М.” АД без възражения и/или забележки на 20.09.2017 г., видно от приложения като доказателство под № 2 към настоящата молба препис на Протокол за предадени стоки № ********** от 20.09.2017 г. Ставало въпрос за кабел оптичен 36G 652D ADSS - 86042 м.

Цената на стоката по Фактура била в размер на 293 231,14 лв. с включен ДДС, като същата не била платена на падежа - 20.10.2017 год., посочен във Фактурата, нито до момента, поради което бил в сериозна забава.

Неплатената продажна цена по Фактурата била в размер на 293 231.14 лв.

Дължимата лихва за забава на плащането на неплатената продажна цена по Фактурата за периода от 21.10.2017 год. до 24.01.2019 год., била в размер на 37 549.87 лв.

Фактурата била осчетоводена в счетоводството на „М.” АД и задължението по Фактурата било признато от „М.” АД, видно от приложените Потвърждение от „М.” АД на задълженията му към „Т.” ООД по фактури към 26.09.2018 г. и Справка за дължимите суми по фактури от „М.” АД на „Т.” ООД към 21.01.2019 год. Фактурата била вписана в дневниците за покупки на „М.” АД за съответния период, включена била в справките - декларации по ЗДДС на „М.” АД за съответния период. Изложеното давало основание обосновано да се приеме, че ответното дружество е признало задължението по Фактурата.

Ищецът депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 5040/2019 г. на СРС, 140 състав. СРС отхвърлил изцяло заявлението и указал на заявителя да предяви иск, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

„Т.“ ООД моли да бъде осъден „М.“ АД да заплати сумата 330 781.01 лева., от които 293 231.14 лева – главница, представляваща дължима сума по договор за продажба на стоки, обективиран във Фактура № **********/20.09.2017 г. и сумата 37 549.87 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 21.10.2017 г. - 24.01.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. – датата на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението.

 Претендира разноски в заповедното и настоящото производство, включително за адвокатско възнаграждение.

Ответникът „М.“ АД не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Със становище от 04.07.2019 г., поддържано в първото открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че с оглед неявяването на представител на ответника „М.“ АД в първото открито съдебно заседание по делото, неподаването на отговор на исковата молба в законоустановения и указан от съда срок, липсата на искане от страна на ответника за разглеждане на делото в негово отсъствие, са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по исковете на ищеца „Т.“ ООД. Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК – на ответника редовно е връчена исковата молба и призовка за първото открито съдебно заседание; при връчване на исковата молба (в съобщението по чл. 367 ГПК) са му указани и последиците от неподаване на отговор и от неявяването му в първото съдебно заседание, и липсата на искане делото да се гледа в негово отсъствие. Такива указания са му дадени и с определението за насрочване на делото за първо открито съдебно заседание. От друга страна, искът е допустим и вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените писмени доказателства и липсата на каквото й да е изявление на ответника.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови срещу ответника „М.“ АД неприсъствено решение, като присъди на ищеца и сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е доказал и поискал разноски за настоящото производство в размер на 13 577 лева – адвокатско възнаграждение и 6 615.62 лева – държавна такса, които следва да бъдат присъдени на ищеца в пълен размер.

Настоящият съд  е задължен да се произнесе и по разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив, съобразно решението си по предявения иск, (Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, т. 12). Предвид изхода от спора, в настоящия случай на ищеца следва да се присъдят разноските, направени по заповедното производство  - 6 615.62 лева (дължима държавна такса).

Воден от изложеното и при условията на чл. 238 и сл. ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 1. Сумата 293 231.14 лева (двеста деветдесет и три хиляди двеста тридесет и един лева и четиринадесет стотинки), представляваща дължима цена по договор за продажба на стоки, обективиран във Фактура № **********/20.09.2017 г., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. Сумата 37 549.87 лева (тридесет и седем хиляди петстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки) – мораторна лихва за периода 21.10.2017 г. - 24.01.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, 3. Сумата 20 192.62 лева (двадесет хиляди сто деветдесет и два лева и шестдесет и две стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и 4. Сумата 6 615.62 лева (шест хиляди шестстотин и петнадесет лева и шестдесет и две стотинки - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 5040/2019 г. на СРС, 140 състав.

 

Решението не подлежи на обжалване.                                                    

 

 

СЪДИЯ: