№
/01.03.2023 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на първи март през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №2796/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215
вр.чл.148 и сл. от ЗУТ и е образувано по жалба от ЮЛНЦ „Да спасим Дом Младост“
– Варна, ИИК *********, чрез адв.М.Д. ***, против Разрешение за строеж в ПИ с
идентификатор 10135.3513.2047 (Дом Младост) с настояване за отмяната му като незаконосъобразно
и неправилно. С жалбата е отправено и искане за спиране на изпълнението на РС
като застрашаващо обществения интерес, а именно – поредният минерален сондаж да
бъде използван отново за частни интереси в затворен комплекс.
С
разпореждане №15844/09.12.2022г производството по делото е оставено без
движение и на Сдружението чрез пълномощника му е указан срок за отстраняване
нередовностите на жалбата им, изброени в 6 точки, вкл. да индивидуализира
оспорения акт, да представи доказателства за спазен срок за оспорване по чл.215
(погрешно посочен като чл.214) ал.4 от ЗУТ вр.чл.156 ал.6 от ЗУТ, да мотивира
правния си интерес като ангажира доказателства, че е лице сред тези п очл.149
ал.2 от ЗУТ, да мотивира искането си за спиране на производството по см.чл.166
ал.2 от АПК и прочие.
В
изпълнение на това разпореждане са постъпили две молби.
С молба с.д. №514/12.02.2023г адв.Д. е
посочила оспорения акт – РС №214/14.11.2022г на гл.архитект на Община Варна за
обект „Жилищна сграда … в УПИ 10135.3513.2047“. По отношение срочността на
оспорването е посочено, че въпреки огромният обществен интерес поради
предназначението на имота – за рехабилитационен и балнеологичен център „Дом
Младост“, за издаденото РС обществеността не е уведомена нито от Общината, нито
от РИОСВ, нито от друга институция. Сочи се, че членове на Сдружението са
разбрали случайно от медийна публикация за издаденото РС и са го обжалвали
незабавно пред съда, поради което считат, срокът за това е спазен. Твърдят
незаконосъобразност на РС поради издаването му при висящността на съдебни
производства по предприето от тях оспорване по адм.д. №2055/2022г на АС – Варна;
излагат и други съображения за
незаконосъобразност на РС (глинести и неустойчиви почви за строителство,
отсичане на над 30 дървета) и считат, че липсват правни основания за действията
и бездействията на Общината по разпореждането с природните и обществени блага. Мотивират правния си интерес да обжалват РС с
целите на Сдружението – запазване на минералните източници за обществено
ползване (обществени рехабилитационни и балнеологични басейни и чешми) и против
строителството на жилищни сгради; тъй като това е единственият имот, в който
държавата е изградила балнеологичен комплекс за ползване на минералната вода от
близкия Сондаж Р 106-Х, която съгл. КРБ и ЗВ е изключителна държавна
собственост; съгл. писмо №827/25.03.2022г на омбудсмана МРРБ и Областния управител
на Варна трябва да предприемат действия като собственици на имота; обществено
известен факт е, че няма други минерални басейни в града, които могат да се
ползват за рехабилитация и балнеолечение на хора с увреждания. Мотивират
искането си за спиране на изпълнението с цел защита на здравето и живота на
хората с увреждания, лишени от минералните басейни на Дом Младост повече от
година, понеже Общината е разрешила събарянето им преди да бъдат изградени
заместващи ги такива; изпълнението на строежа на жилищна сграда ще причини
трудно поправима вреда, защото ще бетонира единствената зелена площ в района и
ще се изгради огромна жилищна сграда, която ще възпрепятства обществения достъп
до минералните басейни и ще вземе водата от сондажа за отоплението и охлаждането
й.
С молба с.д. №880/19.01.2023г в допълнение
на изложеното в предходната по отношение на правния си интерес се позовават на
чл.147 ал.1 от АПК с аргумент, че правата им като граждани и най-вече на тези
на хората с увреждания да ползват минералните води – изключителна държавна
собственост според КРБ , са нарушени от издаденото РС, като считат, че
прокурорът следва да подаде протест срещу РС на осн.чл.16 от АПК и да участва в
съдебното производство по обжалването му. Формулирани са доказателствени искания
във връзка с твърдяната незаконосъобразност на РС поради противоречието му с
КРБ и предходните административни актове.
С писмо с.д. №18949/19.12.2022г
процесуалният представител на гл.архитект на Община Варна е представил по
делото административната преписка по издаване на оспореното РС по повод
постъпила пред издателя на акта жалба против същия, със съдържание и аргументи,
сходни с тези по жалбата пред съда, по която е образувано настоящото
производство. С придружаващото писмо е изразено становище за недопустимост на
жалбата с аргумент, че Сдружението „Да спасим Дом Младост“ не представя доказателства, че е заинтересовано лице по
см.чл.149 от ЗУТ, кат осе позовава и на трайната съдебна практика по въпроса. В
евентуалност считат жалбата за неоснователна. Сочат, че РС е обявено по
надлежния ред на чл.149 ал.1 и ал.5 от ЗУТ на заинтересованите страни и като
необжалвано от тях е влязло в законна сила на 01.12.2022г; по реда на
служебната проверка от РДНСК – Варна не са констатирани нарушения, водещи до
незаконосъобразността на РС, и в този случай е приложима нормата на чл.156 ал.5
от ЗУТ, че влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна. В
допълнение сочи, че след влизането му в сила РС №214/14.11.2022г е качено на
интернет страницата на Община Варна.
При тези факти по делото съдът
намира, че жалбата против РС, както и искането за спирането му, са процесуално
недопустими на осн.чл.159 т.4 от АПК.
Съгл.чл.149 ал.1 от ЗУТ за издаденото
разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава
на заинтересуваните лица при условията и по реда на АПК. Ал.2 на текста изчерпателно и
лимитативно определя кръга на заинтересованите страни по ал.1, като според т.1 в
случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж това
са: възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в
поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22 ал.1
(комплексно застрояване) – възложителят и собственикът на земята.
Жалбоподателите не са изпълнили указанията, дадени им с т.4 от разпореждане
№15884/09.12.2022г да представят доказателства, че са лица сред тези по чл.149
ал.2 от ЗУТ – нито в първоначално определения срок до 29.12.2022г, нито в
продължения такъв до 12.01.2023г, както и до момента на настоящото произнасяне.
Те не твърдят и не доказват, че са възложител, собственик или носител на
ограничени вещни права в ПИ 10135.3513.2047,
за който се отнася оспореното от тях РС. Този ПИ, нанесен като нов обект със
Заповед № 18-7979/19.07.2021г за изменение на КККР, издадена от началника на
СГКК, служебно известна на съда от водените по повод обжалването й производства
в този съд, е собственост на „Дом Младост“ ООД съгл. удостоверение изх.
№20170523152855/23.05.2017г на Агенцията по вписванията (л.146-153 по
адм.преписка), които са и възложители на строежа (л.63-65 по преписката).
Липсата на качеството на заинтересована
страна по см.чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ за Сдружението е пречка да се осъществи валидно правото на
обжалване на издаденото РС като процесуално правомощие. Както ВАС приема в
трайната си и безпротиворечива практика, правният интерес не е налице спрямо
всеки български гражданин – той трябва да е винаги пряк и личен, и следва да
засяга определени в правна норма материални субективни права. В случая тази
специална правна норма е чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ, и тя дерогира общата такава на
чл.147 ал.1 от АПК, на която се позовават жалбоподателите. След като не твърди
и не доказва, че е носител на материални права по чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ,
Сдружението – жалбоподател е изключено от кръга на заинтересованите лица, имащи
право да обжалват процесното разрешение за строеж.
Несподеляемо е твърдението за наличие на
правен интерес и на активна легитимация, обосновано с качеството му на
„засегната общественост“ по см.чл.9 §2 от Конвенцията за достъп до информация,
участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до
правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция) и §1 т.25 от ДР
на ЗООС. ВАС в свое определение №5875/15.06.2022г по адм.д. № 5252/2022г
приема, че понятието „засегната общественост“ по см.чл.9 §2 от Конвенцията и §1
т.25 от ДР на ЗООС не е идентично с понятието заинтересовани страни по
специалните закони, в случая – чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ. В този смисъл
Сдружението, доколкото отговаря на понятието по ЗООС, може да обжалва актове,
които касаят околната среда, но не и разрешението за строеж, издадено за собствен
на друго лице имот, по отношение на който не е заинтересовано лице по
см.специалния чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ. ВАС е посочил, че Орхуската конвенция е
ратифицирана от РБ със закон, обнародван в ДВ бр.91/14.10.2003г, и на осн.чл.5
ал.4 от КРБ представлява част от вътрешното ни право, което обаче не води до
автоматично призване на правото на жалба на всеки субект, който се позовава на
нея. В заключение върховният съд посочва, че цитираните разпоредби предоставят
правна възможност, но не изключват доказването на пряк личен интерес
съгл.чл.120 ал.2 от КРБ
В идентичен смисъл е Решение от 15 юли
1963г по дело №25 от 1962г на СЕС, според което основна процесуална
предпоставка за допустимост на жалбата на едно лице против административен акт
е наличието на пряк и личен интерес от обжалване, който е обусловен от това
дали лицето е лично и пряко засегнато от обжалвания акт; СЕС приема още, че ако
лицето не е лично засегнато, то не следва да се изследва въпроса дали то е
пряко засегнато, тъй като липсата на първата предпоставка лишава от смисъл
изследването за наличие на втората. Лично засегнати от РС №214/14.11.2022г по
силата на специалната норма на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ са собственикът на ПИ и
възложителят на строежа, и след като Сдружението не са такива, те не разполагат
с възможност да го обжалват пред съда.
Правният интерес е абсолютно необходима
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебно обжалване и за него съдът
следи служебно. Констатираната липса на такъв за Сдружението – жалбоподател в
настоящия казус квалифицира жалбата им като недопустима и безалтернативно
налага оставянето й без разглеждане. В идентичен смисъл са налице множество
произнасяния на ВАС, конкретно по повод оспорване от Сдружението или от
физически лица на различни ИАА в производството по издаване на оспореното
понастоящем РС, част от които са приложени на л.22-50 по административната
преписка.
От недопустимостта на жалбата им против РС
произтича и недопустимостта на искането за спиране на предварителното му
изпълнение; то е недопустимо и на самостоятелно основание, доколкото РС не е
сред актовете по чл.217 от ЗУТ, т.е. съдебното му оспорване, когато е
допустимо, има суспензивен ефект.
В заключение на изложеното следва да бъде
посочено, че преследваните от Сдружението цели за опазване на минералните
извори и за гарантиране възможността за ползването им от обществеността на
гр.Варна са легитимни, усилията за постигането им следва да бъдат адмирирани,
но средствата за това не са правилно избрани.
Изложеното налага оставянето на
жалбата и на искането за спиране
на предварителното изпълнение на РС без разглеждане и прекратяване на производството.
Искания за разноски не са
направени.
Така мотивиран и съобразно
правомощието си по чл.159 т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустима поради липса на правен интерес жалбата на ЮЛНЦ „Да спасим Дом Младост“ – Варна, ИИК *********,
чрез адв.М.Д. ***, против Разрешение за строеж №214/14.11.2022г на гл.архитект
на Община Варна за обект „Жилищна сграда … в УПИ „за жилищно строителство“ /с
идентификатор 10135.3513.2047/, кв.5, по плана на 26-ти м.р., гр.Варна“.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустимо искането на ЮЛНЦ „Да спасим Дом Младост“ – Варна, ИИК *********, чрез адв.М.Д. ***
за спиране изпълнението на РС №214/14.11.2022г на гл.архитект на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА образуваното по недопустимата
жалба производство по адм.д № 2796/2022г. по описа на Административен съд –
Варна, ХХVІ състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на РБ.
Преписи от определението да се
връчат на Сдружението чрез адв.Д. ***.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: