Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2867 21.09.2016г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Марияна Михайлова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2568 по описа на ПРС за
2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т.
2, вр. с чл. 245, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата С.Г.П., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, адв. к. П. е
предявила срещу „Галерия Пловдив мениджмънт” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „д-р Г. Странски” № 3,
представлявано от у. А. А. Б. обективно съединени искове за осъждане на
ответника да й заплати следните суми: сумата в размер на 15 850 лева
(петнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева), представляваща неплатено
допълнително трудово възнаграждение – бонус, уговорен в т. 4, б. Б доп.
споразумение към тр. договор №*** за всеки сключен договор за наем, сумата от 2978 лева (две хиляди деветстотин
седемдесет и осем лева) - мораторна лихва от падежа на всяка сума, начиная от 17.02.2012г.
до 27.02.2015г., законна лихва и разноски.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на тр. договор от 06.04.2011г. на длъжност***. Към трудовия договор било
сключено доп. споразумение, с което било уговорено допълнително трудово
възнаграждение, като била включена бонус схема, базирана на тип сключени
договори за наем. Според него се изплащало допълнително тр. възнаграждение,
както следва – 50 % от бонуса при подписан договор за наем и 50 % от бонуса при
открита търговска площ и платен наем за първия месец. Бил договорен начинът за
изчисляване на бонуса в зависимост от квадратурата на помещението или киоска,
за което в т. 4, б. „Б” от ДС била изложена скалата на възнаграждението в
зависимост от размерите на наетата квадратура площи. В споразумението било
заложено и като условие, че бонусната схема важи единствено в случай, че
договорът за наем е сключен с наемател, осигурен от С.П. и не важи, когато
наемателят е осигурен чрез трето лице, което извършва посредническа услуга, или
от акционерите. Твърди се от сключване на трудовия договор и посоченото ДС към
него с уточнена бонусна схема, до прекр. на ТПО ищцата да е имала право да
получи бонуси, но същите не са й били заплащани. Твърди се ищцата да е
осигурила сключването на договори за наем със следните наематели, за които й се
дължали бонуси в общ размер на 15 850 лева, и съответстваща им мораторна
лихва в размер на 2978 лева, от падежа на всяка сума до завеждане на иска, както
следва:
„Петекс и ко” ЕООД – 1200 лева бонус и лихва, както следва – от
17.02.2012г. до завеждане на иска – 190 лева, от 01.03.2012г. до завеждане на
иска – 170 лева;
ЕТ „***” - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 14.03.2012г. до
завеждане на иска – 55 лева, от 21.03.2012г. до завеждане на иска – 50 лева;
„Коил” ЕООД - 400 лева бонус и лихва, както следва – от 19.06.2012г. до
завеждане на иска – 60 лева, от 30.07.2012г. до завеждане на иска – 55 лева;
„Тунадор” ООД - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 07.12.2012г. до
завеждане на иска – 45 лева, от 08.12.2012г. до завеждане на иска – 45 лева;
„Алегре ЕС” ЕООД - 500 лева бонус и лихва, както следва – от 13.08.2012г.
до завеждане на иска – 65 лева, от 03.09.2012г. до завеждане на иска – 60 лева;
„Арома” АД - 500 лева бонус и лихва, както следва – от 31.03.2013г. до
завеждане на иска – 50 лева, от 30.04.2013г. до завеждане на иска – 40 лева;
„Радекс – РР” ООД - 800 лева бонус и лихва, както следва – от 21.02.2013г.
до завеждане на иска – 80 лева, от 01.04.2013г. до завеждане на иска – 70 лева;
„Мотой” - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 20.05.2012г. до
завеждане на иска – 44 лева, и от откриване на търговската площ до завеждане на
иска – 40 лева;
„Мотой” - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 20.05.2012г. до
завеждане на иска – 44 лева, и от откриване на търговската площ до завеждане на
иска – 40 лева;
„Та солвекс” - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 01.11.2013г. до
завеждане на иска – 35 лева, и от откриване на търговската площ до завеждане на
иска – 30 лева;
„Бранд мениджмънт България” ЕООД – пет договора по 350 лева, общо 1750
лева, плюс мораторна лихва върху всяка една главница от 350 лева в зависимост
от датата на сключване на договорите – от 26.04.2013г. до завеждане на иска –
35 лева, от откриване на търговската площ до завеждане на иска – 30 лева; от
15.03.2012г. до завеждане на иска 55 лева, от откриване на търговската площ до
завеждане на иска – 50 лева; от 02.07.2013г. до завеждане на иска – 35 лева, от
откриване на търговската площ до завеждане на иска – 30 лева, от 19.11.2013г.
до завеждане на иска – 35 лева, от откриване на търговската площ до завеждане
на иска – 30 лева, от 29.05.2014г. до завеждане на иска – 15 лева, от откриване
на търговската площ до завеждане на иска – 10 лева;
ЕТ „***” – три договора по 350 лева бонус, общо 1050 лева и лихва, върху
всяка една главница от 350 лева, както следва – от 28.10.2013г. до завеждане на
иска – 35 лева, от откриване на търговската площ до завеждане на иска – 30
лева; от 28.10.2013г. до завеждане на иска – 35 лева, от откриване на
търговската площ до завеждане на иска – 30 лева; от 27.11.2012г. до завеждане
на иска – 45 лева, от откриване на търговската площ до завеждане на иска – 40
лева;
„Империум - 2000” ЕООД - 350 лева бонус и лихва, както следва – от
25.10.2013г. до завеждане на иска – 35 лева, и от откриване на търговската площ
до завеждане на иска – 30 лева;
„Шантал 2000” ООД - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 22.11.2012г.
до завеждане на иска – 44 лева, и от откриване на търговската площ до завеждане
на иска – 40 лева;
„Лъки 69” ЕООД - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 27.11.2012г. до
завеждане на иска – 45 лева, и от откриване на търговската площ до завеждане на
иска – 40 лева;
„Авилайт” ООД - 350 лева бонус и
лихва, както следва – от 01.03.2013г. до завеждане на иска – 35 лева, и от
откриване на търговската площ до завеждане на иска – 30 лева;
„Европа Тунч” ЕООД - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 20.09.2013г.
до завеждане на иска – 25 лева, и от откриване на търговската площ до завеждане
на иска – 20 лева;
ЕТ „***” - четири договора по 350 лева, общо 1400 лева, плюс мораторна
лихва върху всяка една главница от 350 лева в зависимост от датата на сключване
на договорите – от 21.11.2012г. до завеждане на иска – 45 лева, от откриване на
търговската площ до завеждане на иска – 40 лева; от 18.10.2013г. до завеждане
на иска 35 лева, от откриване на търговската площ до завеждане на иска – 30
лева; от 29.10.2012г. до завеждане на иска – 45 лева, от откриване на
търговската площ до завеждане на иска – 40 лева, от 07.10.2014г. до завеждане
на иска – 25 лева, от откриване на търговската площ до завеждане на иска – 20
лева,
Илдета” ЕООД - два договора по 350 лева, общо 750 лева, плюс мораторна
лихва върху всяка една главница от 350 лева в зависимост от датата на сключване
на договорите – от 21.03.2014г. до завеждане на иска – 15 лева, от откриване на
търговската площ до завеждане на иска – 10 лева; от 27.11.2012г. до завеждане
на иска 45 лева, от откриване на търговската площ до завеждане на иска – 40
лева;
Нов Български университет – 350 лева бонус и лихва, както следва – от
07.05.2014г. до завеждане на иска – 15 лева, и от откриване на търговската площ
до завеждане на иска – 10 лева;
„Щедрост” ЕООД - 500 лева бонус и лихва, както следва – от 01.12.2014г. до
завеждане на иска – 25 лева, и от откриване на търговската площ до завеждане на
иска – 20 лева;
ЕТ „***” - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 05.11.2014г. до
завеждане на иска – 15 лева, и от откриване на търговската площ до завеждане на
иска – 10 лева;
„Шантал 2000” ЕООД - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 16.05.2013г.
до завеждане на иска – 30 лева, и от 01.06.2013г. до завеждане на иска – 30
лева;
„М-Фло” ЕООД - 800 лева бонус и лихва, както следва – от 25.04.2013г. до
завеждане на иска – 80 лева, и от 01.06.2013г. до завеждане на иска – 70 лева;
„Бъргър шеф” ЕООД - 500 лева бонус и лихва, както следва – от 10.10.2014г.
до завеждане на иска – 15 лева, и от 12.11.2014г. до завеждане на иска – 10
лева;
„Зузи – 82” ЕООД - 500 лева бонус и лихва, както следва – от 28.02.2014г.
до завеждане на иска – 15 лева, и от 01.04.2014г. до завеждане на иска – 10
лева;
„Макс телеком” ООД - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 21.01.2014г.
до завеждане на иска – 15 лева, и от 31.01.2014г. до завеждане на иска – 15
лева;
Г. Ж. - 350 лева бонус и лихва, както следва – от 29.10.2012г. до завеждане
на иска – 35 лева, и от откриване на търговската площ до завеждане на иска – 30
лева.
Ищцата твърди горепосочените суми да не са й били заплащани въобще, поради
което моли да се осъди ответника да й ги заплати, ведно със законната лихва
върху всяка главница от завеждане на ИМ до окончателното им плащане. Претендира
направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище
за допустимост, но неоснователност на исковете.
Не се оспорва между страните да е съществувало процесното ТПО, както и да е
било сключено цитираното в исковата молба допълнително споразумение. Не се
оспорва и обстоятелството, че между ответника и описаните в исковата молба
наематели са сключени договори за наем, и че същите са били сключени чрез
ищцата. Оспорва се обаче същите договори да са сключени с наематели, осигурени
от ищцата. Твърди се съгл. ДС единственото условие за изплащане на бонусите да
е обстоятелството наемателите да са изцяло осигурени от ищеца, в противен
случай бонусната схема не важи. В случая се оспорва това твърдение на ищцовата
страна, като се твърди същата да няма каквото и да било активно действие в
процеса по тяхното осигуряване. Съгл. трудовия й договор контактите с
наемателите са били нейно основно задължение и това нямало отношение към допълнителното
й задължение да осигурява нови наематели, за което й се дължал бонус. Сочи се
също така, че голяма част от цитираните от ищцата договори за наем не отговарят
на друго от условията от ДС, а именно срокът на договора за наем да е бил два
или повече месеца, за да попадне в бонусната схема. Твърди се следните
договори, за които ищцата да претендира заплащане на бонус, да са били със срок един месец или
по-кратък, поради което по отношение на тях бонусната схема е неприложима:
1.
Договор за наем с „Бранд
мениджмънт България” ЕООД от 26.04.2013г. – със срок 1 ден,
2.
Договор за наем с „Бранд
мениджмънт България” ЕООД от 15.03.2012г. – със срок 2 дни,
3.
Договор за наем с „Бранд
мениджмънт България” ЕООД от 02.07.2013г. – със срок 2 дни,
4.
Договор за наем с „Бранд
мениджмънт България” ЕООД от 19.11.2013г. – със срок 2 дни,
5.
Договор за наем с „Бранд
мениджмънт България” ЕООД от 29.05.2014г. – със срок 1 месец,
6.
Договор за наем с
„Илдета” ЕООД от 21.03.2014г. – със срок 6 работни дни,
7.
Договор за наем с ЕТ „***”
от 28.10.2013г. – със срок 12 дни,
8.
Договор за наем с „Илдета” ЕООД от
27.11.2012г. – със срок 14 дни,
9.
Договор за наем с „Лъки
- 69” ЕООД от 27.11.2012г. – със срок 18 дни,
10.
Договор за наем с „ТА
Солвекс” ЕООД от 01.11.2013г. – със срок 1 месец,
11.
Договор за наем с
„Шантал Со” ООД от 22.11.2012г. – със срок 1 месец,
12.
Договор за наем с Нов
Български университет от 07.05.2014г. – със срок 1 месец,
13.
Договор за наем с
„Щедрост” ЕООД от 27.11.2014г. – със срок 1 месец,
14.
Договор за наем с
„Европа Тунч” ЕООД от 20.09.2013г. – със срок 1 месец,
15.
Договор за наем с ЕТ „***”
от 28.10.2013г. – със срок 1 месец,
16.
Договор за наем с ЕТ „***”
от 14.02.2012г. – със срок 1 месец.
Предвид дотук изложеното се моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез п. си адв. Н. П.
поддържа исковете и моли същите да се уважат. Претендират се законна лихва и
деловодни разноски. Депозира писмена защита, с която взема становище за доказаност
на исковете, за това, че са налице предпоставките за заплащане на процесните
суми, че е доказано именно ищцата да е привлякла горепосочените наематели, като
се твърди да е налице писмено признание от ответната страна – писмо от у. на
търговски център „Галерия Пловдив” за това, че се признава правото на бонус на
ищцата, но същият не й се изплаща поради финансови затруднения. Излагат се и
съображения за това, че доп. възнаграждения се дължат, независимо, че
договорите за наем не са сключени с работодателя на ищцата, а от името на
дружеството „Галерия Пловдив” АД, като се излагат съображения, че едното
дружество е едноличен собственик на капитала на другото такова, като ответното
дружество е било създадено именно с цел осъществяване на обслужването на
„Галерия Пловдив” АД и в частност на търговски център „Галерия Пловдив”. Ето
защо се моли исковете да се уважат.
В съдебно заседание ответникът, чрез у. А. Б. и п. адв. Г.
оспорва исковете и моли да се отхвърлят. Представя писмена защита, в която
подробно коментира всяка една от предпоставките за възникване правото на ищцата
да получи процесните доп. възнаграждения, твърди да е недоказано по делото, че
именно ищцата е привлякла тези наематели като клиенти, а същата единствено да е
сключвала договорите като лице, чиято длъжност е да отговаря за това, че
свидетелските показания по делото са в същия смисъл, че клиентите са се
свързвали с ищцата, защото нейното име и нейният телефон са били на сайта ан
дружеството, поради което тя няма никакъв принос за привличането им. Цитират се
някои договори и тяхната продължителност, както и вида на наетите обекти, като
се твърди с оглед на тези обстоятелства те да не отговарят на условията, при
които се дължи процесното ДТВ.
Ето защо се моли исковете да бъдат изцяло, респ. отчасти
отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
От представените по делото писмени
доказателства – трудов договор №***, доп. споразумение към него от същата дата,
писмо от Е.С., разпечатки от кореспонденция в електронна форма, водена между
ищцата и нейни клиенти – наематели в МОЛ „Галерия”, се установява, че ищцата е
започнала работа по безсрочно трудово правоотношение с ответника на длъжност ***,
считано от 06.04.2011г. на пълно работно време, при петдневна раб. седмица, с
ОМВ 2480 лева и ДТВ за ТСПО 0, 6 % за година, платими до 30-то число на
следващия месец, с уговорен платен годишен отпуск 20 работни дни. Ищцата е
постъпила на работа на 06.04.2011г.
Установява се от допълнителното
споразумение от 06.04.2011г., че страните са се споразумели мястото на работа
на ищцата да е в търговско-административен комплекс „Галерия”, и освен
основното Тв от 2480 лева и ДТВ за ТСПО от 0, 6 % за всяка прослужена година, е
уговорено и друго допълнително възнаграждение в т. 4Б от доп. споразумение – бонусна
схема, базирана на тип сключени договори. съгласно представената таблица за
бонусна схема, е уговорено, че при договор за киоск ищцата получава 350 лева
бонус, а при договор за помещение – от 500 до 4000 лева според наетата площ.
Според бонусната схема за площ от 25 до 80 кв. м. ищцата получава 500 лева, от
81 до 170 кв. м. – 800 лева, от 171 до 270 кв. м. – 1200 лева, от 271 до 370
кв. м. – 1500 лева, от 371 до 470 кв. м. – 1800 лева, от 471 до 600 кв. м. –
2400 лева, от 601 до 800 кв. м. – 3000 лева и от 801 до 2000 кв. м. – 4000
лева. Уговорени са и условията, при които това доп. възнаграждение се изплаща –
50 % от бонуса при подписан договор за наем и 50 % от бонуса при открита
търговска площ и платен наем за първия месец. Изрично е уговорено, че бонусната
схема важи само в случай, че договорът за наем е сключен с наемател, осигурен
изцяло от С.П. и не важи, когато наемателят е осигурен чрез трето лице, което
извършва посредническа дейност, или от акционерите.
Установява се от справката в Търговския
регистър, че ответното дружество „Галерия Пловдив мениджмънт” ЕООД, с ЕИК:
********* няма акционери, предвид правно-организационната си форма, но същото е
с капитал два лева и едноличен собственик на капитала – „Галерия Пловдив” ЕАД,
с ЕИК *********, и е създадено с предмет на дейност – управление и поддръжка на
недвижими имоти и консултантска дейност. Двете дружества са с един и същ
адрес на управление – гр. Пловдив, ул.
„Д-р Г. Странски” № 3, където се намира търговско-административен комплекс
„Галерия” (МОЛ „Галерия”, гр. Пловдив).
Ищцата представя писмо от
13.03.2012г., подписано от Е.С. като у. на търговски център „Галерия Пловдив”,
с което С. признава, че са налице неизплатени бонуси на ищцата, но са налице финансови
затруднения, водещи до невъзможност бонусите да се платят, както и че за част
от дружествата, за договорите за наем с които ищцата претендира бонус, в
момента се извършва проверка относно това как са сключени договорите за наем и
кое е лицето, отговорно за сключването им. Цитиран е наемател „Петекс и Ко”
ЕООД. С писмото е предложено ад се прекрати доп. споразумение и да се премахне
бонусът при сключване на сделки, като ищцата е поканена да подпише такъв анекс
към трудовия си договор.
Ищцата е представила разпечатки от
кореспонденция по ел. поща с лицето В. Й. относно бонусите, приложение с
посочени договори и наематели, неподписано, отговор по имейл от 21.01.2015г. от
„Бранд мениджмънт България” ЕООД за това, че са водили 8 рекламни кампании и са
сключвали договори, за които са преговаряли само и единствено с ищцата, имейл
от В.Д. от НБУ за договор от 07.05.2014г., и че е сключен и за него е
преговаряно с ищцата, имейл от А.Д. от „Авилайт” ООД за отваряне на киоск № 8 и
договор за наем от 01.03.2013г., съдържащ потвърждение, че преговорите и
сключването на договора са осъществени от ищцата, аналогичен отговор от М.Б. от
името на „М-фло” ЕОО, от С.Щ., от С.Р. като представител на „Радекс РР” ЕООД,
от Н. К. като представител на „Мотой – БГ” ЕООД, от ЕТ „Г и Г. – Д. М.”, от А.Я.
от „Макстелеком”, от В.Щ., от П.Л. от И.Р. от името на „Mr d.’Oro”, от „Веито БГ”, от „Ейвън козметикс България”
ЕООД, от Т.Д., Е. И., С.Г., К.П. от името на „Бранд мениджмънт”, от „Алегре ЕС”
ООД, от „Зузи82” ЕООД, „Шантал 2000” ООД, Г. Ж., „Бъргър шеф” ЕООД, чрез Л.А..
От разпечатките е видно, че от имейл адреси, в които е посочено да изхождат от
тези лица, е изпратено потвърждение до ищцата затова, че при сключване на
договори за наем в Търговски център „Галерия Пловдив” тези лица са преговаряли
и сключвали договорите за наем само и единствено с ищцата. Самите разпечатки не
са оспорени по никакъв начин от ответната страна.
По делото са представени договори за
наем, като същите са представени от ответника, но страна по тях е дружеството –
едноличен собственик на капитала „Галерия Пловдив” АД. Страните не спорят, и
ответникът в отговора на исковата молба изрично признава, че тези договори са
сключвани чрез ищцата и че това са процесните договори, за които се претендират
бонусите, поради което съдът намира, че обстоятелството, че са сключвани от
името на дружеството – едноличен собственик на капитала не може да доведе до
отпадане на задължението на работодателя да плати процесното доп.
възнаграждение случай, че останалите
предпоставки за неговата дължимост бъдат доказани.
Представените договори са, както
следва –с ЕТ „***” – 1. от 14.02.2012г. за наета площ 30 кв. м. за поставяне на
батут, със срок от 20.02.2012г. до 20.03.2012г. с опция за продължаване на
срока, със схема на поставяне на съоръжението; 2. от 28.10.2013г. за поставяне
на преместваем щанд с площ 2 кв. м. № 11.6 за подаръци за периода
01-31.12.2013г., с приложена схема; 3. от 28.10.2013г. за щанд с площ 1 кв. м.
от 20.02 до 03.03.2014г.
Представени са договори за наем с „Бранд мениджмънт България” ЕООД – 1. от
26.04.2013г. за наем на промо място за 1 ден – 09.06.2013г. с цена 600 евро за
период на промоцията 15.05.2013г. – 15.06.2013г.; 2. от 29.05.2014г. със същия
наемател за наем на промо място за 1 месец от 09.06 до 09.07.2014г. за 300 евро
без ДДС, 3. от 15.03.2012г. площ за позициониране на промо зони за периода
31.03-01.04.2012г. с цена, платима до 03.04.2012г.; 4. от 02.07.2013г. за промо
място за 2 дни от 20 до 21.07.2013г., площта във фоайето е посочена в
приложение към договора; 5. от 19.11.2013г. за 2 дни – 07 и 08.12.2013г.
Представени са и договори за наем с
„Илдета” ЕООД – 1. от 27.11.2012г. за поставяне на щанд за продажба на продукти
с марка „Avon”, с площ 4 кв. м. с наемна
цена 50 евро на месец със срок от 07.12.2012г. до 20.12.2012г.; 2. от
21.03.2014г. за наем на площ 1 кв. м. за монтаж на щанд 11.6 за 6 работни дни
през м. март 2014г.
Представен е договор за наем с „Лъки
69” ЕООД за поставяне на щанд с площ 4 кв. м. от 27.11.2012г. за продажба на
продукти с марка „Avon” за периода 21.12.2012г. – 07.01.2013г.
Представя се договор за наем с ТА
„Солвекс” ЕООД от 01.11.2013г. за наем на площ от 4 кв. м. за периода 15.11.-
15.12.2013г.
Представя се договор за наем с
„Авилайт” ООД от 01.03.2013г. за поставяне на щанд с площ 1 кв. м. за периода
04.03-03.04.2013г.
Представя се договор за наем с
„Шантал 2000” ООД за поставяне на щанд от 16.05.2013г. с площ 6 кв. м. за
период от 1 година от 01.06.2013г. до 01.06.2014г. Уговорено е и предоставяне
на гаранция.
Представя се договор за наем с Нов
Български университет за наем на щанд от 07.05.2014г. с площ 1 кв. м. за 1
месецот 28.04.2014г. насетне.
Представя се договор за наем с
„Щедрост” ЕООД от 27.11.2014г. за наем на помещение 0.17 с площ 33,06 кв. м. за
1 месец с опция за удължаване до 1 година.
Представя се договор за наем с
„Европа тунч” ЕООД от 20.09.2013г. за поставяне
на щанд с площ 1 кв. м. за период от 1 месец.
Към някои от договорите са
представени приемо-предавателни протоколи, които са подписани само от наемателя,
а към други – празни бланки на такива. Всички договори са подписани от В.К.
като представител на „Галерия Пловдив” АД.
По делото е разпитана свидетелката Д.
М., от чиито показания се установява, че в качеството си на ЕТ„***” е била
наемател в МОЛ „Галерия” – батут, щанд за коледна украса, като за сключване на
договорите е преговаряла единствено с ищцата и никой от договорите, които е
сключвала, не е бил със срок, по-кратък от 30 дни. Сочи, че сама е отишла в
търговския център, едно момче я упътило към ищцата и оттам насетне е
преговаряла само с нея, за всички договори е търсила ищцата. По този начин се
свързал с тях и Д. Г., който бил наемател на щанд за пуканки. Ж.Д. също
контактувал със С., като тези лица били насочени към нея от свидетелката.
От показанията на свидетелката М.Н.,
работила в обект на територията на търговски център „Галерия Пловдив” се
установява, че в кафенето, в което е била***, С. провеждала бизнес срещите си с
наематели. От нея знаела, че тя е човекът, който отговаря за наемателите, и
самата тя насочвала бъдещи такива към ищцата. Според свидетелката кандидатите
за наематели наемателите не са
контактували с друго лице за наемане на помещение в търговския център, само
ищцата отговаряла за това и само тя контактувала с тях.
От показанията на свидетеля В. Й., п.
на у. Е.С. се установява, че ищцата имала задължения да води преговори за
лизинг и да събира вземания, и имала сключено споразумение за получаване на
бонуси при отдаване на търговски площи, ако тя е довела наемател и първият наем
е платен. Други условия, като срок на договора, не е имало. само С. имала
задължение да се занимава с договорите за наем. Идвали и клиенти, пратени от собствениците,
които също контактували с ищцата. Заплатите се подготвяли от финансова фирма,
като нямало човек, който да следи какви договори е сключвала С.. Тя сама
изпращала списъци, но не винаги й се плащали бонуси, защото имало грешки във
фактологията – не е бил платен първи наем, не ставало въпрос за наем на
търговска площ. Според свидетеля киоскът е щанд, на който се извършва търговска
дейност, помещението също е търговско, а рекламните кампании на „Бранд
мениджмънт” и „Солвекс” не касаели търговска дейност, а реклама. Тези клиенти
се свързвали с ищцата поради това, че нейните данни и нейният телефон били на
сайта на дружеството. За рекламна площ били наемани площи от „Бранд
мениджмънт”, „Авилайт”, „Илдета” ЕООД, „Та солвекс”. За няколко наемателя
свидетелят не знае или не помни, останалите наемали площи за търговска дейност,
за поставяне на клатушки, машина симулатор, за продажба на пуканки. „Коил” и
„Петекс и Ко” били осигурени от ищцата като наематели. Всички наематели били
пращани да преговарят с ищцата, независимо от това дали са се свързали
най-напред със собствениците или с трето лице. За „Коил” и „Петекс и Ко” бонуси
не били платени, имало финансови затруднения и спрели да плащат бонуси. С.
нямала длъжностна характеристика.
От показанията на свидетеля Л.А., у.
на „Бъргър шеф” ЕООД се установява, че майка му имала магазин в МОЛ-а, тя го
свързала с А. и оттам – със С., преговарял само с нея, в потвърждение на което
й пратил имейл.
По делото е изслушано заключение на
в. л. С.К. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, със задача да установи
датите на сключване на процесните договори за наем, на плащане на първия наем,
да изчисли дължимия бонус съгл. бонусната схема в доп. споразумение и да
изследва за какъв срок е плащан наемът. Вещото лице подробно след извършена
проверка при ответника е посочило в табличен вид за кои договори за наем се
дължи бонус на л. 149 и сл. от делото в заключението си, като е изчислило
размерът на бонуса и размерът на лихвата за забава. Установява се, че за
процесните договори с 26 наемателя се дължи бонус в размер на 14 625 лева,
и мораторна лихва за периода от падежа на всяко вземане, съгл. бонус схемата,
начиная от 17.02.2012г. до 27.02.2015г. в общ размер на 2384, 72 лева. Съдът
кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, при това на база
на счетоводни документи, предоставени от самия ответник, които не се намират по
делото. На база на допълнително представени от ищеца договори, които не са били
предоставени на в. л., е допълнена и уточнена експертизата, като от доп.
заключение е видно, че ДТВ, следващо се на ищеца, възлиза на 14 800 лева,
а мораторната лихва за същия период възлиза на 2491, 65 лева.
По искане на ищеца е бил задължен
ответникът и част от третите неучастващи лица – наематели по договорите за
наем, да представят всички процесни договори, за които се претендира заплащане
на доп. възнаграждение, като част от същите са представени и приети по делото.
При така установените факти от значение
за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за заплащане на претендираното доп.
възнаграждение съгл. доп. споразумение към тр. договор от 06.04.2011г. е
необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника през процесния период, че ищецът е полагал труд за периода, за който
претендира да му се заплати допълнително трудово възнаграждение, че е осигурил
сключването на договори за наем, каква е била квадратурата на наетото
помещение, респ. наетата площ, кога е сключен съответният договор, и съответно
платен ли е и кога наемът за първия месец, за да се установят всички
предпоставки за изплащане и на самото обезщетение, и на мораторната лихва върху
него с оглед датите на изпадане в забава.
Съдът намира, че по начина, по който е формулирана бонус
схемата в допълнителното споразумение, същата се прилага за абсолютно всички
договори за наем, при които клиентът е бил осигурен от ищцата и е преговарял с
нея, независимо от размера и вида на наетата площ и продължителността на договора,
като от обхвата на бонусната схема не са изключени договорите за наем със срок,
по-кратък от 1 месец – клаузата, че 50 % от бонуса е изискуем при подписване на
договора, а останалите 50 % при откриване на търговската площ и наличие на плащане
на наема за първия месец касае
единствено изискуемостта на вземането за ДТВ и оттам – дължимостта на
мораторната лихва. Никъде в доп. споразумение не са изключени конкретни видове
договори за наем и не е посочено, че ДТВ се плаща само ако договорът за наем е
със срок над 1 месец. От свидетелските показания и от разпечатките от имейли по
делото се установи, че всички наематели по договорите за наем, посочени от
ищеца, са контактували и преговаряли с ищцата за сключване на договорите, тя е била служителят в
търговския център, който е отговарял за наемането на площите, а всеки един от
наемателите изрично е потвърдил, че ищцата е лицето, отговорно за сключване на
техните договори. Не се доказа за конкретен договор с конкретен наемател
определено лице –акционер или посредническо дружество, да има принос. При това
положение оттук насетне в случай, че ответникът твърди, че конкретен наемател е
бил осигурен от трето лице – дружество посредник, или от акционер, същият е
следвало да изложи твърдения в тази връзка и да ги докаже, тъй като това е
положителен факт, изключващ правото на ищцата да получи процесното ДТВ. Такива
твърдения се навеждат, но не и като конкретни такива, и не се представят
доказателства конкретен наемател да е осигурен от трето лице, различно от
ищцата, чието задължение е именно да отговаря за отдаването под наем на
търговски площи. Обстоятелството, че ищцата е била определеното от дружеството
лице, което да отговаря за сключването на договорите и тя доказва да е водила
преговорите с лицата, с които тези договори са сключени, е достатъчно ад се
приеме, че е изпълнено условието на доп. споразумение ищцата да е осигурила
съответния наемател. Фактът, че нейното име и телефон са били предоставени на
сайта на дружеството не може да доведе до извода, че някое друго лице е
отговорно за сключване на договорите, а не самата ищца. самият ответник е
назначил ищцата на тази длъжност и е осигурил нужните условия тя да бъде
човекът, с когото желаещите да наемат търговска площ да се свържат. Ето защо
съдът приема за доказани твърденията на ищцата, че тя е осигурила процесните
клиенти – наематели, и за недоказани възраженията на ответника, че някое трето
лице, неизвестно кое, или акционер в „Галерия Пловдив” ЕАД, неизвестно кой, е осигурил сключването на
който и да било от процесните договори за наем. Ищцата безспорно доказва, че
процесните ДТВ й се дължат, в установените от в. л. К. размери, а касателно възраженията
на ответника относно вида на наетото помещение и продължителността на договора следва
да се посочи, че рекламната дейност също е вид търговска дейност и наемане на
помещение или площ за такава е наемане на търговска площ. Всички площи,
предвидени за наемане в търговски център, са търговска площ по смисъла на доп.
споразумение, а относно щандовете и батутите – те попадат в обхвата на киоска,
тъй като се касае за будки, малки преместваеми обекти, на които се развива
търговска дейност – дейност с цел печалба, с площ до 25 кв. м., попадат в
обхвата на първия вид наеман обект – преместваем такъв, обозначен като „киоск”,
за който бонусът е 350 лева и всички договори за наем на щандове и поставяне на
преместваеми обекти влизат в обхвата на доп. споразумение под тази точка за
този вид обект.
С оглед на горното съдът намира, че искът следва да бъде
уважен за сумата от 14 800 лева, представляваща неплатено ДТВ за осигуряване на
наематели и сключени договори за наем, като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 15 850 лева искът ще се отхвърли като
неоснователен. Искът за мораторна лихва ще се уважи в установения от в. л. К.
размер от 2491, 65 лева от падежа на всяка сума, начиная от 17.02.2012г. до
27.02.2015г., и за разликата до 2978 лева като неоснователен ще се отхвърли. Съдът
намира, че следва да се вземат за база сумите, изчислени в доп. заключение на
в. л. К., тъй като същите са изчислени при по-задълбочена проверка, при която е
попълнена част от липсващата документация при изготвяне на първото заключение.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на
разноски – ищецът съразмерно с уважената, а ответникът с отхвърлената част от
иска.
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 2000
лева. Съразмерно с уважената част от исковете й се следват такива в размер на
1836, 80 лева.
Ответникът претендира и доказва разноски в размер на 1100
лева платено адв. възнаграждение и 40 лева депозит за в. лице, общо 1140 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете му се следват разноски в размер на
93 лева.
При извършване на компенсация на разноските на ищеца с
тези на ответника на ищеца се следват разноски в размер на 1743, 80 лева, а на
ответника разноски не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове,
като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, възлиза на 691, 67 лева (шестстотин деветдесет и един
лева и шестдесет и седем стотинки), от които 592 лева ДТ по иска за главница и 99,
67 лева ДТ по иска за заплащане на мораторна лихва.
В негова тежест следва да се
възложат и разноските за съдебно-счетоводни експертизи, направени от бюджета на
съда, в размер на 120 лева (сто и двадесет лева).
Следва на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ
да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдените възнаграждения и лихви, тъй като същите представляват дължими
трудови възнаграждения и обезщетения по ТПО.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Галерия Пловдив мениджмънт” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „д-р Г. Странски” № 3,
представлявано от у. А. А. Б. да заплати на С.Г.П., с ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес:***, ***П. следните суми: сумата от 14 800 лева (четиринадесет хиляди и осемстотин лева),
представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение – бонус, уговорен
в т. 4, б. Б доп. споразумение към тр. договор №*** за всеки сключен договор за
наем в периода 07.02.2012г. – 27.11.2014г. с наемателите „Петекс и ко” ЕООД, ЕТ
„***”, „Коил” ЕООД, „Тунадор” ООД, „Алегре ЕС” ООД , „Арома Козметикс” АД,
„Радекс – РР” ООД, „Мотой - БГ” ЕООД, „ТА солвекс” ЕООД, „Бранд мениджмънт
България” ЕООД, „Империум - 2000” ЕООД, „Шантал 2000” ООД, „Лъки 69” ЕООД,
„Авилайт” ООД, „Европа Тунч” ЕООД, ЕТ „***”,
Илдета” ЕООД, Нов Български университет, „Щедрост” ЕООД, ЕТ „С. И., „Шантал СО”
ООД, „М-Фло” ЕООД, „Бъргър шеф” ЕООД, „Зузи – 82” ЕООД, „Макс телеком” ООД и Г.
П. Ж., сумата от 2 491, 65 лева (две
хиляди четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) –
мораторна лихва върху главниците за периода от падежа на всяка сума, начиная от
17.02.2012г. до 27.02.2015г., ведно със законната
лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 27.02.2015г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата
от 1
743, 80 лева (хиляда седемстотин четиридесет и три лева и осемдесет
стотинки) - разноски по съразмерност
и компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на допълнително възнаграждение – бонус, уговорен в т. 4, б. Б доп. споразумение
към тр. договор №*** за разликата над сумата от 14 800 лева (четиринадесет
хиляди и осемстотин лева), до пълния предявен размер от 15 850 лева
(петнадесет хиляди осемстотин и петдесет лева) и иска за заплащане на мораторна
лихва върху него за разликата над сумата от 2 491, 65 лева (две хиляди
четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) до пълния
предявен размер от 2978 лева (две хиляди деветстотин седемдесет и осем лева)
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Галерия Пловдив мениджмънт” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „д-р Г. Странски” № 3,
представлявано от у. А. А. Б. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 691, 67 лева (шестстотин деветдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки) - дължима държавна такса
върху уважените искове, както и сумата от 120
лева (сто и двадесет лева) – разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. чл. 242, ал. 1 от КТ предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата, на
която е обявено, че ще бъде постановено – 25.09.2016г., на осн. чл. 315, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ