№ 351
гр. Враца, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно
наказателно дело № 20221420200579 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. К. С., гр. Враца, срещу Наказателно
постановление (НП) №229/18.02.2022 г., издадено от началник сектор ПП при
ОДМВР Враца, с което на основание чл.264, ал.1 ЗМВР, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 800,00 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като не е извършено описаното в него нарушение.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и моли за справедливо решение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Врачански районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 21.12.2021 г., около 15:10 часа, в гр. Враца, на ул. Мито Орозов,
срещу №79, жалбоподателят управлявал лек автомобил и бил спрян за
проверка от служители в сектор ПП Враца в ОДМВР Враца. При опит да му
бъде извършена документна проверка, жалбоподателят отказал да представи
докуменитте си и направил опит да се кач в автомобила си и да напусне
мястото на проверката, като в същото време наричал служителите
„нещастници“ и „боклуци“.
С оглед на това, на същият е съставен АУАН №229/21.12.2021 г. за
1
това, че противозаконно пречи на орган на властта да изпълнява функциите
си по осигуряване на безопасността на движение като прави опит самоволно
да напусне мястото на проверката, отказва да представи документите си за
самоличност и отказва да преустанови арогантното си поведение. Така
описаното фактическо обвинение е квалифицирано като нарушение по чл.264,
ал.1 ЗМВР. АУАН е връчен на жалбоподателя и същият го подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на
извършеното деяние, на 18.02.2022 г. е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което е посочено, че е нарушена нормата на чл.264, ал.1
ЗМвР и на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от разпитания по
делото свидетел Х. К., както и от приложените по делото писмени материали.
От разказаното от свидетелят Х. К. се установява, че на процесната дата,
жалбоподателят е бил спрян за проверка и е отказал да представи
документите си за самоличност, направил е опит да напусне мястото на
проверката, като и е обиждал служителите на ОДМВР Враца. Установява се и
това кога, къде и за какво е съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на
св. Х. К.. Кредитира и събрани по делото писмени доказателства, като счита,
че същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване
факти. Доколкото обаче, не са налице съществени противоречия в
кредитираната доказателствена съвкупност, съдът намира по-подробното й
съвкупно и поотделно обсъждане за ненужно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима
и следва да се разгледа по същество.
Разглеждайки я по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84
ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При
тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и НП са издадени
в предвидената от закона писмена форма, от компетентни орган и е налице
редовна процедура по връчването им на жалбоподателя. Изведеното в НП
фактическо обвинение е идентично на възприетото такова в АУАН. АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на НП, съдът
приема, че от доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че на 21.12.2021 г., около 15:10 часа, в гр. Враца, на ул. Мито
Орозов, срещу №79, жалбоподателят като водач на лек автомобил е бил спрян
за проверка от служители на сектор ПП Враца към ОДМВР Враца и при опит
да му бъде извършена документна проверка, отказал да представи
2
документите си за самоличност, опитал се да се качи в автомобила си и да
напусне мястото на проверката и обиждал полицейските служители. Заради
това си поведение, същият е обвинен в извършването на нарушение по чл.264,
ал.1 ЗМВР, с която разпоредбата се създава задължение за гражданите да не
пречат на орган на МВР да изпълнява функциите си, което пречене може да
бъде извършено единствено чрез активно действие. В случая се установява,
че жалбоподателят е получил разпореждане да предостави документите си за
проверка, което разпореждане той е отказал да изпълни – т.е. налице е
бездействе от негова страна. Установява се също, че тъй като се е държал
грубо и е обиждал полицейските служители, на жалбоподателя е било
разпоредено да преустанови поведението си, но той е бездествал и по
отношение на това разпореждане. Единстевно по отношение на твърдението,
че е направил опит да напусне мястото на проверката може да се говори за
действие от негова страна, но това действие съдът не приема, че е действие по
активно възпрепятстване на орган на МВР да изпълни задълженията си в
смисъла, вложен от законодателя по чл.264, ал.1 ЗМВР. По скоро отново
може да се съотнесе към неизпълнение на дадени му указания да остане на
мястото на проверката, при което съдът приема, че цялостното поведение на
жалбоподателя, заложено във фактическото обинение в АУАН и НП следва
да се квалифицира като такова по чл.64, ал.4, вр. ал.1 ЗМВР, съгласно които
разпоредби „Полицейските органи могат да издават разпореждания до
държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е
необходимо за изпълнение на възложените им функции“ и тези
разпореждания „са задължителни за изпълнение, освен ако налагат
извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или
застрашават живота или здравето му.“ В случая деятелността на
жалбоподателя не е подведена под тези норми и съдът приема, че неправилно
жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР, което е
основание за отмяна на санкционния акт в цялост.
Горните изводи изключват необходимостта от обсъждането на
субективната страна на деянието, но в случай на правилна квалификация на
същото, не може да има съмнение, че то е и субективно съставомерно, тъй
като е извършено при съзнаване на обществената опасност на деянието и и
неговите последици. Но поради констатираното несъответствие на
фактическо и юридическо обвинение НП следва да се отмени, а жалбата да се
приеме за основателна.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №229/18.02.2022 г., издадено от
началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Враца, с което на основание
чл.264, ал.1 ЗМВР, Г. К. С., гр. Враца, е наложена глоба в размер на 800,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
3
Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4