№…………..……….………….../30.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 427 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са евентуално обективно съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба
ищцата Т.Д.И. твърди, че ответницата Д.
С. Т. й
дължи, както следва: сумата от 29 900 лева, представляваща
даден, но невърнат заем по договор за заем от 16.12.2010 г. с падеж на
задължението – до 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.12.2019 г. до
окончателното й изплащане и в евентуалност за осъждане ответницата да заплати
сумата от 29 900 лева, като дадена без основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.12.2019
г. до окончателното й изплащане. Отправеното до съда искане е ответницата Димитрова
да бъде осъдена да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът Д. С. Т., чрез особения й
представител депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни.
Излага се, че не е установено, че сумата е получена от ответницата именно като
заем. Оспорва се, че молба до Директора на „Уникредит Булбанк“ АД изхожда от Т.,
че с нея се признава дължимостта на процесната сума, както и достоверността на
датата. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Твърди
се, че между страните нито е бил сключен договор за заем, нито същият е имал
твърдяните клаузи за падеж, място и др.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От
гр.д. № 20909/2019 г. по описа на ВРС, ХІV състав е видно, че с Разпореждане №
57419/27.12.2019 г. е отказано на Т.Д.И. срещу Д.С.Т. издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 29 900
лева, представляваща главница по банков превод от 16.12.2010 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. На
заявителя е указано, че може да предяви осъдителен искэсрещу длъжника за
вземането си в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането.
Представено
е платежно нареждане от 16.12.2010 г. /листи 8 и 9/ за преведена сума в размер
на 29 900 лева от Т.Д.И. по сметка с iban *** „Уникредит
Булбанк” АД с титуляр Д. С. Т. Като основание за превода е записано „по
договореност от кредит“.
От представените документи от
„Уникредит Булбанк” АД /листи 105 – 1106/ се установява, че сметка с iban *** „Уникредит
Булбанк” АД е с титуляр Д. С.Т., като на 16.12.2010 г. по същата е постъпила
сумата от 29 900 лева от Т.Д.И. с основание за извършване на превода „по
договореност от кредит“.
От договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице № TR3248666/10.12.2010
г. /листи 110 – 113/ е видно, че същият е сключен между „Уникредит Булбанк” АД,
в качеството му на кредитодател, Т.Д.И., в качеството й на кредитополучател и Д. С. Т. и С.Л.Т., в качеството
им на ипотекарни длъжници за кредит в размер на 43 000 лева. Срокът за
погасяване на кредита е 20.11.2020 г.
Представена е нотариална покана от Т.Д.И. до Д. С. Т., рег. № 7646, том 1,
акт 199/02.12.2015 г. и доказателства за връчването й /листи 114 – 116/.
По
искане на ищцата, с оглед доказване на твърденията му,
са разпитани свидетелите ***** /син на ищцата/ и
****** /без родство и дела със
страните/,
чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат
на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и
гласни доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 422 ОТ ГПК,
ВР. С ЧЛ. 240, АЛ. 1 ОТ ЗЗД:
С
Разпореждане № 57419/27.12.2019 г. по гр.д. № 20909/2019 г. по описа на ВРС,
ХІV състав е отказано на Т.Д.И. издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Д. С. Т. за сумата от
29 900 лева, представляваща главница по банков превод от 16.12.2010 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. На заявителя е указано на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр.
с ал. 3, че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника за вземането си в
едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането – 16.02.2021 г. Настоящият
иск е предявен в рамките на горния срок – 10.02.2021 г.
Договорът за заем е
реален договор и се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ. Безспорно, следва
да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но
това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде
предадена /при заем за потребление се предава паричната сума/. Доказването на
сключен договор за заем става чрез възпроизвеждането пред съда /пряко или с
поредица изключващи друга възможност косвени факти/ на изявлението на
получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне. В
производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че
е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява
възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок
на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените
възражения.
Между страните е безспорно установено, че с платежно нареждане от 16.12.2010 г. Т.Д.И. превежда по сметка с
iban ***
„Уникредит Булбанк” АД с титуляр Д. С. Т. сумата от 29 900 лева, като основание за
превода в банковия документ е
записано „по договореност от кредит“.
Съгласно трайната практика на ВКС /обективирана в Решение № 283 от
01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 на ВКС, IV г. о., Решение № 253 от
17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение от
17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение от 23.01.2014
г. по гр. д. № 483/2012 г. на ВКС, І т. о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр. д.
№ 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о. / "при липсата на писмен документ за предоставяне
на сумата по заема,
забраната за разпит на свидетелите по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е
налице, ако се цели установяването на
заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност – 5000 лева. Поради реалния
характер на договора за заем,
предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването
на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания". С оглед тази практика на ВКС настоящият състав допуска изслушването на свидетели, от чиито показания се установяват
отношенията между ищцата и ответницата по повод на предоставената сума от 29 900 лева
от първата на втората, което безспорно е установено от събраните писмени
доказателства /платежно нареждане от 16.12.2010 г. и справка от „Уникредит Булбанк“ АД/.
От показанията на допуснатите от съда и
разпитани в съдебно заседание свидетели ***** и ***** кореспондиращи безпротиворечиво
по между си и със събраните писмени доказателства по делото, се установява
следното: Т.Д.И. предоставя на Д. С. Т. сумата от
29 900 лева по неформален договор за заем, сключен между тях, като
реалното предаване на заемната сума е извършено по банков път на 16.12.2010 г.;
заемната сума заемодателката набавя от изтеглен от нея банков ипотечен кредит на физическо лице № TR3248666/10.12.2010 г., сключен с
„Уникредит Булбанк” АД, в качеството му на кредитодател, по който И. е
кредитополучател, а Д. Светозарова Т. и С.Л.Т. - ипотекарни длъжници, като размерът на
кредита е 43 000 лева. Уговорката
между страните по договора за заем е, че заемателят ще върне заема на части,
като погасява вноските по банковия кредит, по който ищцата е страна. Срокът за
погасяване на кредита е 20.11.2020 г., поради което и тази дата се явява
падежът за връщане на заема.
От ответницата прави възражение за погасителна давност, като
това възражение тя има правна възможност да противопостави на ищеца-кредитор за
пръв път едва в исковото производство, а съдът дължи изследване на
предпоставките относно началото, прекъсването и спирането на давността към релевантните
моменти. Вземането за главницата по договор за заем е неделимо и се погасява с
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Уговореното разсрочено
погасяване на части /на вноски/ на едно общо, неделимо задължение, произтичащо
от съгласието на кредитора да приеме изпълнение на части, не го превръщат в
"периодично плащане". В тази връзка настоящия състав приема, че
давността за неделимата главница започва да тече от деня, в който е настъпил
крайният падеж за връщане на предоставената в заем неделима сума, а именно 20.11.2020
г.
Т.е.
в настоящото производство се установи наличие между страните на облигационно
правна връзка, имаща характера на неформален договор за заем, по който ищцата
се явява заемодател, а ответницата заемател за сумата от 29 900 лева, реално
предадена на 16.12.2010 г. чрез извършен от заемодателката банков превод по
сметка на Т.. В тежест на ответницата е да установи, че е върнала заемната
сума, но същата не ангажира доказателства в тази насока.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен, като на ищцата се
присъди и законната лихва върху главницата, считано
от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.12.2019 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
При този изход на спора формулираното искане от ищцовата страна с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски
се явява основателно, поради което ответницата следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 4134.90 лева, представляваща заплатена държавна такса,
заплатен депозит за назначаване на особен представител на ответницата,
заплатена такса за издаване на два броя съдебни удостоверения и заплатено
адвокатско възнаграждение. Доказателства за заплатена нотариална такса за
удостоверяване верността на документ в размер на 8.40 лева не са представени,
поради което и сумата не следва да бъде възлагана в тежест на ответницата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Д. Светозарова Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 29 900 /двадесет и девет хиляди и деветстотин/
лева, представляваща даден, но невърнат заем по неформален договор
за заем от 16.12.2010 г. с падеж на
задължението 20.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240, ал.
1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.
С. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на Т.Д.И., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 4134.90 /четири хиляди сто тридесет и четири лева и
деветдесет стотинки/ лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: