Решение по дело №2134/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Предмет на оспорване е Заповед № ФК-420-0179146/29.10.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – паркинг в частен имот, находящ се в гр.Приморско, ул. „Лилия“ №12А, стопанисван от С. И. П., за срок от 14 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

Жалбоподателката П. счита заповедта за незаконосъобразна и оспорва фактическите констатации на административния орган, че стопанисва целогодишен търговски обект – паркинг и предоставя услуга за платено паркиране в имот, за който посочва, че представлява дворно място, в процес на ремонт и извършване на СМР, като в него се намира и къщата, в която живее постоянно. Посочва още, че е предоставила възможност на съседите си да паркират своите лични автомобил, както и тези на техни гости безвъзмездно в имота, както и че е била принудена да вземе сумата от 20лв. от органа по приходите преди неговата легитимация, тъй като е била въведена в заблуждение, че сумата е знак на благодарност за услугата да се съгласи автомобилът на трето лице да бъде паркиран в нейния имот. Възразява, че при съставяне на АУАН са били допуснати множество нарушения. Счита също, че приложената мярка нарушава принципа на съразмерност, както и липсват мотиви относно определяне на нейния срок. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените основания, ангажира допълнителни доказателства.

Административният орган, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището за наличието на фактическите основания за издаване на процесната заповед при спазване на принципа на съразмерност. Претендира възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество, е основателна.

Видно от мотивната част на оспорената Заповед № ФК-420-0179146/ 29.10.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „ОД“, ГД „ФК“ в ЦУ на НАП, органът се е позовал на извършена проверка на търговски обект – целогодишен по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ паркинг в частен имот, находящ се в гр.Приморско, ул. „Лилия“ №12А, стопанисван от жалбоподателката С. П.. Посочил е, че на 25.08.2024г. – датата на проверката, е била извършена контролна покупка на услуга – наем на паркомясто, за 5 дни, на обща стойност 20лв., заплатени в брой от инспектор по приходите, преди легитимация, което плащане е било прието от жалбоподателката П. и за която продажба не е била издадена фискална касова бележка, тъй като в търговския обект няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. За проверката е съставен Протокол № 0179146/25.08.2024г., в който са описани горните констатации.

Съобразно тези фактически данни административният орган е приел, че С. П. отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което следва да регистрира извършваните продажби на услуги, но не разполага с монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство за търговски обект – целогодишен паркинг, което е преценено като нарушение на нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., поради което и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС е издадена процесната Заповед № ФК-420-0179146/29.10.2024г. на директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка по запечатване на търговски обект – паркинг в частен имот, находящ се в гр.Приморско, ул. Лилия №12А и забрана за достъп за срок от 14 дни.

На С. П. е съставен и акт за установяване на административно нарушение № F793093/10.10.2024г., а впоследствие, въз основа на съдържащите се в него фактически констатации, е издадено и Наказателно постановление № 793382-F793093/28.10.2024г., с което, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800лв.

По делото беше разпитана като свидетелка М. Р., която разказа, че е съседка на жалбоподателката П. и се е случвало децата на свидетелката да паркират автомобилите си в двора на жалбоподателката по време на гостуванията им през лятото. Посочи също така и други лица, за които знае, че паркират автомобилите си в двора на жалбоподателката, но отрече това да се извършва срещу заплащане, а по-скоро като размяна на услуги между съседи. Беше разпитан като свидетел и братът на жалбоподателката – К. И., който също каза, че той, негови колеги, както и приятелки на жалбоподателката, също паркират в нейния двор, също на принципа на взаимни услуги. Разпитан беше и С. П. – инспектор по приходите, участвал в извършването на процесната проверка, който каза, че е била възложена въз основа на резолюция, като адресът е бил посетен с цел установяване наличието на паркинг в имота. На място е било установено, че в имота има паркирани няколко автомобила, установили са контакт по телефона на място с жалбоподателката, вкарали са автомобила в имота, заплатили са 20лв. за паркинг за 5 дни, жалбоподателката взела парите и ги записала в една тетрадка.

При тези фактически данни съдът счете за доказано, че жалбоподателката С. П. извършва търговска дейност по предоставяне на услуга – паркиране в притежаван от нея имот, получила е заплащане и следва да регистрира извършваните продажби на услуги, но не разполага с монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство за търговски обект.

Независимо от това заповедта е незаконосъобразна.

Съгласно нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДДС Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: ……..... б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Видно е, че националното законодателство допуска кумулирането на налагане на административно наказание „глоба“ и запечатване на търговски обект, и двете налагани за едно и също нарушение, като в случая спрямо жалбоподателката е издадена както процесната заповед за запечатване на търговски обект, така и Наказателно постановление №793382-F793093/28.10.2024г., с което е наложена глоба в размер на 800лв.

Съгласно постановеното Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-97/21 не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция, в случая – глоба, и запечатване на обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, тъй като различният процесуален ред при обжалването на двете мерки пред различни съдилища не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението, респ. националната уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки. Съдът е отбелязал, че така предвиденото кумулиране не зачита правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС и е непропорционално, нито се установява, че е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/.

При това дадено тълкуване настоящият съд счете, че административният орган незаконосъобразно е пристъпил към издаване на процесния административен акт едновременно с образуването административнонаказателно производство за същото нарушение, за което е издал и наказателно постановление. Възражението на пълномощника на ответната страна, че тъй като органът, който издава както процесната заповед, така и наказателното постановление, е един и същ, поради което той се е съобразил, че не е налице прекомерност, съдът счете за неоснователно, тъй като преценката за пропорционалност извършва съдът, която преценка, съобразно коментираната по-горе национална уредба, не може да бъде достоверна поради липса на координиране на производствата пред различните съдилища по обжалването на различните мерки.

Възраженията на жалбоподателката относно допуснати нарушения при съставяне на АУАН съдът не обсъжда, тъй като те могат да бъдат слушани само пред съда по обжалване на наказателното постановление.

На основание изложените мотиви процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, като в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1010лв.

Така мотивиран и съгласно нормата на чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ФК-420-0179146/29.10.2024г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на С. И. П. от гр.Приморско, ул.“Лилия“ № 12а, с [ЕГН], сумата от 1010лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.