Р Е Ш Е Н И Е
№ 1820 23.12.2019 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 декември 2019 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИЯНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2489
по описа за 2019 година.
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
415 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 22.01.2019г. подали
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд - Стара Загора за вземанията си към Р.В.Х., в размер на 297.81 лв.
По входираните документи било образувано частно гражданско дело № 456/19г. по
описа на РС-Стара Загора, по което дело постъпило възражения от длъжника,
поради което подават настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен
снабдител съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10 05 2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите
влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани
на сайта на дружеството /цитиран в исковата молба/.
На 01.02.17 г. Р.В.Х. подал заявление за започване продажба на електрическа
енергия до ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, както и Декларация за достъп до
мрежата н Електроразпределение Юг ЕАД, ведно със Заповед № 10-00-835 на Община
Стара Загора от 27/04/2015г. с която заповед ответникът заедно с Христо В.Х.
били настанени в Общинско Жилище, находящо се в гр. Стара Загора, ул. Загорка №
19, вх. А, ет. 3, ап. 17 с ИТН 2034129.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи ищцовото
дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
потребление на ответника, описан по-горе. За Р.В.Х. бил открит клиентски номер
**********.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18,
ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД доставило на обекта на Р.В.Х. за периода от 23.12.2017 г.
до 22.03.2018 г. електроенергия на обща стойност 272.86 лв., която до този
момент не била заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 24.95
лв. за периода от 13.02.2018 г. до 21.01.2019 г. Законна лихва за забава се
дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване
на настоящото производство, както следвало:
Период на
доставка: Падеж Вид
Номер док. Сума
23.12.2017- 22.01.2018
12.02.2018 Главница ФЕ ********** 138.24
13.02.2018 - 21.01.2019 Лихва
13.18
23.01.2018 - 22.02.2018
12.03.2018 Главница ФЕ ********** 134.50 13.03.2018 - 21.01.2019 Лихва 11.76
23.02.2018 - 22.03.2018 11.04.2018 Главница
ФЕ ********** 0.12 12.04.2018
- 21.01.2019 Лихва 0.01
Молят съда да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията
на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Р.В.Х., както следва:
- 272.86 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г.
- обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за от 13.02.2018 г до
- законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.01.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират направените по делото разноски, а именно държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД № 456/19. по описа на
РС-Стара Загора разноски в размер на 75 лв.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Р.В.Х., чрез назначения особен представител адв. Ц.И.,
в който заявява, че предявеният установителен иск е допустим, но частично
неоснователен.
В качеството на особен представител на Р.В.Х.
оспорва предявения от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД иск до размера на 1/2
от същия. Сочи, че от представените писмени документи, а именно Заповед №
10-00-835/2015 г. на Кмета на Стара Загора, можел да се направи извод, че
ответникът бил настанен в общиснки имот в гр. Стара Загора, кв. Железник, ул.
Загорка, бл. 19, вх. А, ет. 3, ап 17.
Видно било, че ответникът подал
Заявление-декларация № 6424288 от 01.02.17 г., с която желаел да получава
електрическа енергия за обект № 2034129, който съответствал на горепосочения
адрес. Посоченият клиентски номер бил **********.
Представените фактури № ********** от 31.03.2018
г., № ********** от 31.01.2018 г. и № ********** от 28.02.2018 г., обективирали
период, след подаване на заявлението за присъединяване. В същите, като място на
потребление било посочено именно този обект № 2034129 /ИТН/, както и същия
адрес: гр. Стара Загора, ул. Загорка, 19, вх. А, 17. Заявява, че в тази връзка,
би могло да се приеме, че потребеното количество ел. енергия касае гореописания
имот, същото било надлежно фактурирано, а падежът на вземанията - настъпил.
Видно от представената Заповед № 10-00-835/2015
г. на кмета на Стара Загора било, че в имота освен Р.В.Х., е настанено и друго
лице - Христо В.Х.. В тази връзка, ответникът не бил единствен ползвател на
имота, съответно единственото лице, което консумира ел. енергия. При липса на
конкретни данни за потребеното количество електроенергия от всеки един от
ползвателите, следвало тежестта за консумативните разноски (в това число и
потребената ел. енергия) да бъде разпределена поравно между тях. В конктретния
случай, тежестта следвало да се поеме поравно от Р.В.Х. и Христо В.Х..
По изложените съображения, предявеният иск се
явявал частично неоснователен.
Моли съда да отхвърли същия по отношение на
частта от задълженията, която се пада на другия ползвател на имота - Христо В.Х..
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите
на страните и на основание чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна
и фактическа обстановка:
Видно от приложеното към настоящото дело
ч.гр.д. № 456/2019г. по описа на РС-Стара Загора е налице издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 299/23.01.2019 г. за сумата 272.86 лева главница, представляваща неизплатено задължение
за заплащане стойността на електрическата енергия и мрежови услуги, доставена
за периода 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г., сумата 24.95 лв. обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 13.02.2018 г. до 21.01.2019 г., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 22.01.2019
г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – ДТ и 50 лева юриск.
възнаграждение.
Видно от представената по
делото Заповед № 10-00-835/27.04.2015 г. на
Кмета на Стара Загора, Христо В.Х. и Р.В.Х. са настанени в апартамент,
собственост на Община Стара Загора, находящ се в гр. Стара Загора, кв.
Железник, ул. Загорка, бл. 19, вх. А, ет. 3, ап 17.
По делото е представено заявление-декларация №
6424288 от 01.02.17 г., видно от което Р.В.Х., с която същият заявява, че желае
да получава електрическа енергия за обект № 2034129, в общиснки имот в гр.
Стара Загора, кв. Железник, ул. Загорка, бл. 19, вх. А, ет. 3, ап 17.
Представена е по делото и декларация от Р.В.Х. за достъп до мрежата на посочения адрес.
По делото са представени фактури № ********** от
31.03.2018 г., № ********** от 31.01.2018 г. и № ********** от 28.02.2018 г.,
които касаят период, след подаване на заявлението за присъединяване, именно за
обект с № 2034129 /ИТН/ на адрес: гр. Стара Загора, ул. Загорка, 19, вх. А, 17.
От представените и приети по
делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали
отношения, имащи характер на договор за доставка на електрическата енергия и мрежови услуги. По силата на създаденото правоотношение ищецът е
разкрил на ответника партида, по която да се отчита консумираната от него
енергия. Задължение на ответника е съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите, като в случай, че той не стори това, дружеството
ищец разполага, съобразно чл.79, ал.1 от ЗЗД, с правото да иска цената да му
бъде заплатена.
Съдът не споделя възраженията на назначения особен представител на ответника,
че в жилището е настанено и друго лице, поради което ответникът следвало да
заплати само ½ от сумата по предявеният иск. Собственик на партидата може да бъде само
едно лице и видно от заявление-декларация № 6424288
от 01.02.17 г. същата е подадена единствено от Р.В.Х..
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
422 от ГПК е основателен за сумата за сумата 272.86 лева главница, представляваща неизплатено задължение
за заплащане стойността на електрическата енергия и мрежови услуги, доставена
за периода 23.12.2017 г. до 22.03.2018 г., сумата 24.95 лв. обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 13.02.2018 г. до 21.01.2019 г., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 22.01.2019
г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева – ДТ и 50 лева юриск.
възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 299/23.01.2019
г. по ч.гр.д. № 456/2019г. по описа на РС-Стара Загора, поради което следва да
бъде уважен изцяло в предявените с исковата молба размери.
На осн.чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да понесе направените от ищеца
разноски по настоящото делото в размер на 550 лв., представляващи ДТ, юриск. възнаграждение
и възнаграждение за особен представител, съобразно уважената част на исковете,
както и направените по ч.гр.д. № 456/2019г. по описа на РС Стара Загора в
размер на 75 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.В.Х., ЕГН ********** *** / с назначен особен представител
адв. Ц.П.И. ***/, че дължи на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК
********* седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 сумата
в размер на 272.86 лв. (двеста
седемдесет и два лева и осемдесет и шест ст.), представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
23.12.2017 г. до 22.03.2018 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата,
в размер на законната лихва за от 13.02.2018 г до 21.01.2019 г в размер на 24.95 лв. (двадесет и четири лева и
деветдесет и пет ст.), ведно със законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
22.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 299/23.01.2019 г. по ч.гр.д.
№ 456/2019г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА Р.В.Х., ЕГН ********** *** / с назначен особен представител адв. Ц.П.И. ***/,
да заплати на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37направените от последния разноски по
настоящото дело в размер на 550 лв.,
както и направените по ч.гр.д. № 456/2019 г. по описа на РС Стара Загора в
размер на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд
Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: