№ 154
гр. Разград, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
СъдебниСвилен Любенов Витанов
заседатели:Юмгюл Мухарем А.
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора В. Як. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Наказателно
дело от общ характер № 20223300200093 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЗА ОП - РАЗГРАД се явява ПРОКУРОР ЯКИМОВ.
ПОДСЪДИМИТЕ АЙД. Р. Ф. и АЙТ. Р. Х. се явяват лично и двамата с редовно
упълномощен защитник адвокат А.С..
ПОСТРАДАЛИЯТ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ Р. Ф. АХМ. лично и с повереник АДВ.
Т..
Всички СВИДЕТЕЛИ по списъка за призоваване Н.К., М.М., Н.Я., Т.А., Ф.С., С.А.,
М.С., Н. С., К.М. и С.А. са налице с изключение на свидетеля АЛ. М. ЛЮТ., който е редовно
призован, по делото няма данни за уважителни причини, за неявяването му.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА Д. В. Т., Т. Авр. К. и М. Д. Б. се явяват.
ПРЕВОДАЧЪТ Нуридан Ч. се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
Няма абсолютни процесуални пречки, почти всички от лицата за призоваване са
налице, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Подсъдимите със снета самоличност, разяснени са им процесуалните права в
процеса.
Разясни се правото за отводи към състава на съда.
Не постъпиха отводи.
1
Подсъдимите са получи препис от обвинителния акт преди разпоредителното
заседание. Разяснени са им правата.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Р. Ф. АХМ. – 71 г., от с. Синя вода, български гражданин, грамотен, неосъждан,
баща на подсъдимите.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ СВИДЕТЕЛЯ, че има право да откаже да свидетелства.
Р.Ф.: Ще свидетелствам.
Н. ИЛ. К. – 48 г., от гр. Лозница, български гражданин, грамотен, неосъждан, б. р.
М.. С. М. – 70 г., от с. Синя вода, българска гражданка, грамотна, неосъждана, б. р.
Н. АС. ЯК. - 69 г., от с. Синя вода, български гражданин, грамотен, неосъждан.
Далечни роднини сме – братовчеди, но желая да свидетелствам.
Т.А. А. – 44 г., от гр. Разград, български гражданин, грамотен, неосъждан, б. р.
Ф. М. СТ. – 57 г., от с. Синя вода, грамотна, неосъждана, б. р.
С. М. АХМ. – 71 г., с. Синя вода, българска гражданка, грамотна, неосъждана,
братовчеди с подсъдимите. Ще свидетелствам.
М. С. СТ. - 32 г., от с. Синя вода, български гражданин, грамотен, неосъждан, б. р.
Н. Р. С. – 49 г., от гр. Разград, българска гражданка, грамотна, неосъждана, б. р.
К. ОСМ. М. – 39 г., от гр. Лозница, българска гражданка, грамотна, неосъждана, б. р.
С. М. АХМ. – 71 г., от с. Синя вода, българска гражданска, грамотна, неосъждана, б.
р.
Напомни се наказателната отговорност на свидетелите по чл.290 НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината.
Свидетелите се изведоха от съдебната зала с изключение на Р. Ф. АХМ..
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Д. В. Т. – 58 г., българска гражданка, разведена, неосъждана, б. р.
Т. Авр. К. – 46 г., омъжена, неосъждана, б. р.
М. Д. Б. – 49 г., омъжена, неосъждана, б. р.
НАПОМНИ СЕ НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ на вещите лица по чл. 291 НК.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПРЕВОДАЧА:
Н. Х. Ч. – 48 г., от гр. Разград, неосъждана, б. р.
НАПОМНИ СЕ НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ на преводача на основание чл.
290, ал. НК.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. Т.: Да се даде ход на съдебното следствие.
АДВ. С.: Да се даде ход на съдебното следствие.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
СЪДЪТ на основание чл. 276, ал. 1 ДОКЛАДВА основанието за образувано на
2
настоящото съдебно производство, образувано по внесен от ОП - Разград обвинителен акт
срещу подсъдимите АЙД. Р. Ф. и АЙТ. Р. Х. с повдигнати обвинения спрямо АЙД. Р. Ф. по
чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 и вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 19.06.2021 г. в с. Синя вода,
община Лозница в съучастие като съизвършител с АЙТ. Р. Х. чрез използване на л. а. марка
„БМВ“ модел „Х5“ с рег. № РР 9390 АХ е отвлякъл Р.Ф. А. от с. Синя вода като деянието е
извършено от две лица и с обвинение, че по същото време на 19.06.2021 г. в гр. Лозница в
съучастие като съизвършител с А.Х. в жилище, находящо се на ул. „Пенчо Кубадънски“ № 6
противозаконно е лишил от свобода Р. Ферхадов А. от с. Синя вода - престъпление по 142а,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и третото обвинение за това, че на същата дата в землището на гр.
Лозница се заканил с убийство към Р.Ф. А. с думите: “Дай да го вържем на едно дърво до
сутринта да го изядат чакалите и кучетата“, “Ще те убия“, „В Турция не можах да убия
никой, но теб ще те убия“, „Искам да те бия и да те убия“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1
НК.
Срещу АЙТ. Р. Х. са повдигнати две обвинения за извършени в съучастие с подс.
А.Ф. престъпления по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК за това, че на 19.06.2021
г. в с. Синя водя, в съучастие като съизвършител с А.Ф. и чрез използване на л. а. марка
„БМВ“ модел „Х5“ с рег. № РР 9390 АХ е отвлякла Р.Ф. А. като деянието е извършено от
две лица и че на същата дата в съучастие с А.Р. Ф. в собственото си жилище, находящо се
на ул. „Пенчо Кубадънски“ № 6 противозаконно лишила от свобода Р.Ф. А. от с. Синя вода -
престъпление по чл. 142а, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК.
На основание чл. 276, ал. 2 НПК СЪДЪТ дава възможност на представителя на
държавното обвинение да разшири или ако сметне за нужно да уточни обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Изложил съм всичко в обвинителния акт. Основните факти са
подробно изложени в него. Считам, че не е нужно да ги преповтарям.
АДВ. Т.: Присъединявам се към обвинението и всички обстоятелства, изложени в
обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане по реда на съдебното следствие. Предлагам след
обяснения на подсъдимите да променим реда на съдебното следствие, да разпитаме вещите
лица по назначените експертизи, тъй като част от тях са работещи лекари, които и по
настоящем са на работа.
А.Ф.: Разбирам, в какво се състоят обвиненията против мен. Ще дам обяснения.
Веднага ще дам обяснения.
А.Х.: Разбирам, в какво се състои обвинението. Ще дам обяснения сега.
АДВ. Т.: Даваме своето съгласие да се промени реда на съдебното следствие. Първо
да се изслушат вещите лица.
АДВ. С.: Не се противопоставям на така направеното предложение от прокурора. Да
се разпитат първо вещите лица.
Предвид съгласието на страните и като прецени, че задачите по които са
заключенията на вещите лица не се влияят съществено от свидетелските показания СЪДЪТ
счита, че няма пречка да бъде променен реда на съдебното следствие и с оглед
обстоятелството, че по делото предстои разпит на множество свидетели, а вещите лица са
ангажирани и работещи специалисти СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
3
ПРОЧ. СЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на съдебно-медицинската експертиза относно
освидетелстването на частния обвинител Р.Ф. А. – л. 94-99 от ДП.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Поддържам заключението. В досъдебната фаза на
производството съм имала задача да освидетелствам пострадалия. Находката от прегледа в
детайли съм описала в обстоятелствената част на експертизата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Т.: Моля да предявените фиш за спешна медицинска помощ, издаден от Център
за спешна медицинска помощ – Лозница, който се намира на стр. 99 от ДП на вещото лице и
след запознаване със същото искам да задам уточняващи въпроси.
Вещото лице запознато ли е с този фиш?
АДВ. С.: не възразявам.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на вещото лице Фиш за спешна медицинска помощ, Амб. № 1149
на стр. 99 от ДП № 296 ЗМ -68/2021 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Предоставен ми е този фиш за спешна медицинска помощ,
който е издаден в 22,24 ч. предходната вечер. Описала съм го в обстоятелствената част на
експертизата. Видно е, че има повишаване на стойностите на кръвното налягане и увеличена
сърдечна дейност. Поставена е работна диагноза - хипертонична криза, коментирала съм я в
заключението на експертизата, с оглед установеното зацапване на вътрешните стени на
носните входове със засъхнала кръв. Само по себе си това състояние е довело до
разстройство на здравето и опасност за живота на пострадалия. Няма травматична генеза
установеното от медицинското лице и отразено кръвотечение от носа, което съм установила
на вътрешните стени на следващия ден, на преглед, но предвид установеното от
медицинското лице и отразено във фиш за Спешна медицинска помощ е налице
хипертонична криза, която сама по себе си е обуславя временно разстройство и опасна за
живота на пострадалия.
АДВ. Т.: При тези стойности на артериалното кръвно налягане и при очевидно
наличие на следи от кръвоизлив в носа, може ли да се направи извод, че е била налице
временна опасност за живота на лицето?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Нямам данни за предхождащи здравословни проблеми на
пострадалия. Фактът, че отразено такова екстремно повишаване на стойностите на кръвното
налягане е временно разстройство на здравето с опасност за живота. Не разполагам с
медицинска документация, която да удостоверява здравословното състояние на пострадалия
преди инцидента. Само по себе си такова повишаване на кръвното налягане може да създаде
реална опасност за живота. Ако е било налице такова допускам от чисто медицинска гледна
точка, че биха се взели своевременни мерки за повлияване. В амбулаторния лист, който ми
представихте е видно, че са направени апликации на медикаменти, които понижават
кръвното налягане, но няма данни за последваща контрола на неговите стойности.
АДВ. Т.: С оглед възрастта на пострадалия и да приемем, че няма други данни за
здравословното му състояние бихте ли определили приблизително, какъв е периода на
възстановяване след такава криза?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Тъй като е направена мускулна апликация, приложен е
медикамент, който в рамките на 10 мин. категорично повлиява и нормализира стойностите
на кръвното налягане. В Спешна медицинска помощ няма данни за контролно измерване и
такова не е отразено във фиша за Спешна медицинска помощ.
4
АДВ. С.: Имате ли данни преди случилото се Р.А. да е страдал от артериална
хипертония?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Нямам никаква информация за предхождащи заболявания.
АДВ. С.: Според Вас установените, цитирам: „две успоредни, широки охлузвания
върху дясното крило на носа, на Р.Ф. причинени в резултат от действието на тъпоръбести
предмети“ могат ли да се дължат на охлузване на носа му в рамката на врата, на автомобил?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Ако съприкосновението е било с предмет, който има изразен
ръб е възможно да се получи, но предвид техния вид, те са успоредни, с леко изместване,
дъговидно на едната от тях драскотина и спрямо ширината, която съм замерила, съм приела,
че може би се касае тангенциално въздействие на нокътен ръб върху кожата, одраскване от
нокътен ръб на пръсти на ръка.
АДВ. С.: Ако се касае за въздействие на нокътен ръб, това изключва ли да е
причинено от удар с юмрук?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Удар с юмрук би оставил друга травматична марка, не две
успоредни охлузвания, които да са разположени с такава ширина и такава дължина.
С характер може би на кръвонасядане, но тъй като е много специфична
морфологията на установените от мен увреждания, успоредни следи с достатъчна ширина,
заобляне в долния край на едната от тях и те добре отговарят да бъдат причинени от
нокътен ръб.
АДВ. С.: Някакви друг синини или наранявания по тялото на Р. открихте ли?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Не съм открила.
АДВ. С.: Нямам други въпроси.
АДВ. Т.: Записали сте кръвонасядане в лява, странична област на шията.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Описала съм механизма на получаване, на травмата.
Причинен натиск или натискане с пръсти на ръце. Самата локализация на травмата, ако
пострадалия и неговия нападател се намират лице в лице, един срещу друг и нападателя си
служи с дясната ръка, много логично е да остане травматичната марка на това място – в
лява, странична област на шията у пострадалия.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме заключението.
АДВ. Т.: Да се приеме заключението.
АДВ. С.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Д-р Д.В. за отговор на поставени допълнителни
въпроси, възнаграждение в размер на 60 лв. – изд. РКО
ПРОЧ. СЕ съдебно-медицинските експертизи на подсъдимите А.Ф. и А.Х..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.В.: Поддържам заключенията си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Т.: Нямам въпроси.
АДВ. С.: Нямаме въпроси.
СЪДЪТ
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключенията.
ПРИСТЪПИ към изслушване на комплексната съдебна-психиатрична и
психологична експертиза.
ПРОЧ. се заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза – л.
109 до 119 на ДП.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.К.: Поддържам заключението. Описали сме подробно в частта на
експертното обсъждане начина на възприемане на ситуацията, реакциите на лицето,
състоянието към момента на изследването.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.Б.: Поддържам представеното заключение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Т.: Това състояние, което сте описали в ІІІ – Експертно обсъждане, в долната
част и на следващата страница остра реакция на стрес, адаптационна, тревожна реакция,
известни симптоми за наличие на травма, тези изводи са направени в резултат на лична
среща и лично обследване на пострадалия, нали така. Той би ли могъл с оглед житейския му
опит да симулира някакво поведение, което да наведе на подобни изводи т.е. той да си е
измислил цялата тази ситуация, без оглед на това, какви са мотивите за това? Би ли могъл
да симулира?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Обикновено за възприемане на дадено събитие има донякъде
значение субективното преживяване на лицето безспорно, но предвид това, описала съм
психологичния профил и възрастта, която създава една предварителна основа за повишаване
чувствителността, но като цяло описанието на ситуацията е твърде подробно и въпреки
тези субективните усещания не смятаме, че лицето манипулира или измисля фактите и
обстоятелствата.
АДВ. Т.: Методите на изследване, които използвате дават ли възможност лицето да
не разбере точно насочеността на Вашите въпроси т.е. Вие по някакъв индиректен път да
изведете неговото отношение към случилото се и благодарение на подобен метод ли
всъщност са направени част от тези констатации?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.К.: Констатациите са направени въз основа на пространен анализ
не само на тестови методи и се състои и в разговори, интервю, на данните от делото, от
разпитите не само на лицето, а и на другите свидетели, така че в зависимост от неговия
ресурс, интелектуален самото изследване протича и по начин, по който да бъде най-
достъпно за изследваното лице.
Съпоставили сме целия доказателствен, наличен материал. Тези изводи не са
изведени само от разговор, само от неговите думи, само от тестове. Резултатите са
комплекси от всички данни по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.Б.: Отделно има обективно наблюдение на състоянието, което
включва много разширена оценка на израз, модулация на гласа. По време на изследването
беше тревожен, лабилен, със симптоми на вегетативна възбуда, което се включва в целия
този симптомен комплекс на реакция на стрес. Има и обективно наблюдение на повишено
ниво на тревожност, което се оценява и чрез обективно наблюдение на лицето, не само на
базата, на субективните му изказвания и описания на емоционалното му състояние. Следим
за неговото поведение невербални сигнали. Освен вербалната самооценка има и чисто
обективни данни за повишено ниво на тревожност.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ТАТЯНА К.: Които се потвърждават и от данните от тестовите
6
методики, от личностовия въпросник, където има скала за депресия и тревожност.
АДВ. С.: Състоянието на депресия, тревожност не се ли развива в един по-
дългосрочен план? Имам предвид не от едно събитие, а в по-задълбочени събития и по-
дълъг период от време. Може ли една такава ситуация да развие депресия у някого?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.Б.: Да, би могло. В случая, това което сме описали разстройство в
адаптацията, което на практика е част от така наречените реакции на стрес и разстройство в
адаптацията, по голямата група състояния. Основна причина за тези състояние е стресогенно
събитие т.е. събитие, което има травмиращ характер. Освен личностовите характеристики,
освен факторите на средата, освен житейския опит той има допълнителни соматични
страдания, които също понижават прага на чувствителност на лицето, но разгръщането на
тази симптоматика в случая тревожнодепресивна първопричина е преживяно стресогенно
събитие. Затова го квалифицираме в групата на реакции на стрес и разстройство в
адаптацията, тъй като депресивния синдром може да бъде част от много състояния, извън
свързани със стрес.
АДВ. С.: Да разбираме ли, че той има психически разстройства в широкия смисъл на
думата и преди случая.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Б.: По скоро, не. Няма данни за такива.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ТАТЯНА К.: По време на прегледа и интервюто е именно
описание на житейски факти и събития, които ако има друга травмираща ситуация или
друга ситуация, която би могла да ни наведе на извод за депресивно, тревожно състояние
лицето няма как да не я спомене.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Б.: В случая състоянието е реакция на преживяно събитие с
травмиращ характер. Тематиката на преживяванията му тревожно депресивната
симптоматика е реакция на преживяно травматично събитие. Изводима е от преживяно
стресогенно събитие. Не е възникнала предвид други обстоятелства, примерно промени в
мозъка или други събития.
АДВ. С.: Експертизата е направена на 9.07.2021г., 20 дни след случилото се. Тогава
Р. беше ли стресиран, в него момент.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. Б.: Прегледът е извършен на 24.06. т.е. пет дни след 19.06.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.К.: Ние отговорихме на този въпрос. Д-р Б. описа, че по време на
прегледа лицето беше в тревожно състояние, плачеше, с всички реакции и симптоми на
тревожност.
АДВ. С.: Нямаме други въпроси. Да се приеме заключението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме въпроси, да се приеме заключението.
АДВ. Т.: Нямаме въпроси, да се приеме заключението.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда по 50 лв. на вещите лица Д-р М.Б. и Т.К. за
допълнителните заключения.- изд. 2бр. РКО по 50,00 лв.
АДВ. С.: Имаме възражения да се разпита М.М. първа. Съображенията ни са, че след
като бъде разпитана тя ще остане в съдебната зала и ще окаже съдействие върху
показанията на пострадалия Р.А..
7
ПОДСЪДИМИЯТ А.Ф.: С баща ми имаме добри отношения. Ние може да не ходим
при него, но роднини и комшии питаме, какво е, що е. Интересуваме се, даже по телефона
искаме да се свържем по някой път, но той няма телефон, нито стационарен, нито мобилен
телефон и няма как да се свържем. Като се свържем ни се затваря телефона. Чухме със
сестра ми, че е бил болен. Имал кръвоизливи на краката, отоци и решихме да отидем, да го
видим в с. Синя вода, в неговата къща. Отидохме, седнахме в беседката на 9.06. миналата
година. Предложихме му да го закараме на лекар в Плевен, защото на сестра ми голямата
дъщеря учи там в Плевен, в университета, има там познати професори, щяхме да поемем
всички разходи ние със сестра ми. Той се съгласи. Този разговор стана в къщата му в с.
Синя вода, но жена му М.е казва: „Ако ще те гледат те, аз си вземам чантата, върни ми
парите и си тръгвам“ и той се отказа от нашата помощ.
В Турция имаме лели. Най-голямата го обича като неин син. Пращала е пари, нейни
спестени от Турция за да може да отиде той да се видят. Баща ми да отиде в Турция да се
видят. И там лелята се интересува от къщата. Попитахме „Тате, какво става с къщата“. Ние
не се интересуваме, тя къщата си е там. Леля се интересува. Лелите от Турция, те са две,
едната почина се интересуват, какво се случва с къщата. Дали я поддържа, дали не я
поддържа и аз казах „тате как е къщата“. Той каза „всичко е нормално, ще ти дам
документа“. Той каза, че си е прехвърлили къщата на негово име и като изкара нотариалния
акт г-жа М.е хвана папката, една зелена папка, хвана я и я дърпа от ръцете на баща ми и се
подхлъзна по стъпалата, пана върху сестра ми. Те са две стъпала тя е с гръб назад, падна
върху сестра ми М.е и се обръща към нея и започва женска кавга. Аз излязох навън и се
качих в колата. И това беше цялата работа първия път като ходих. Сестра ми излезе
разпокъсана отвътре.
Вторият път звъня на сестра ми, казах й, че доматите ми са болни, ще може ли да
дойде да ги види в оранжерията, с какво да го пръскам. Тя каза, че ще дойде като приключи
работа. Дойде в нас, в Лозница, аз пия бира в беседката и говоря с братовчедка ми, на
голямата леля дъщерята, най-голямата, А. се казва в Турция. И сестра ми пристига, А. вика
„тъй сте там, искам да видя на майка къщата, какво представлява“. Тя е родена в Турция и
не е идвала никога в България. Викам защо пък да не отидем. Причината на 19.06. да отидем
до с. Синя вода е да покажем с камера на братовчедка ми от Турция къщата, която тя не е
родена в България и иска да види. Качваме се в колата и отиваме в с. Синя вода. Къщата има
стена към пътя и от там не мога да й покажа нищо. Тя ни е бащина къща, но като отидем
там става проблеми, нас не ни искат там. Баща ни иска, обаче неговата жена не ни иска. Има
влияние. Ходили сме на Байрам, слагали са ни огризки. На този Байрам не можах да отида.
При нас Курбан Байрама е най-големия. Аз отивам при другите роднини, при всичките,
защото е така при нас по-малките отиват целуват ръка. Поздравяват се, вземат си прошка.
Аз при баща ми не мога да отида, защото като отида веднага се вика полиция и ни гонят.
Съжалявам, че не мога, искам и да му помогна и с каквото мога пак ще му помогна. Аз съм
работещ човек, също съм родител, нали родителите сме за това, нали ги гледаме тия деца,
утре в други ден като остареем да може да ни помогнат, ако могат по някакъв начин или пък
обратното родителите да помогнат на децата.
Отиваме в с. Синя вода, спираме колата, където е оградата – мрежата. Извадих моя
телефон, набирам А. с камера и показвам къщата. От долната улица има мрежа, от там
показвам. Вика им „ ето, къде, има череша вуйчо ти, има дръвчета“, грижи се за дворното
място, няма никакъв проблем. Тя каза „искам да говоря с вуйчо“. Викам добре, паркирам
колата пред къщата. Те се познават, той е ходил много пъти в Турция, те се познават. Тя каза
„искам да говоря с вуйчо“ и аз викам на сестра ми да дръпнем колата горе и да отидем да си
поговорят. Излиза баща ми от входната врата и вика „какво правите“. Казах ме „А. иска да
8
говори с теб“. Започнаха да си говорят, М.е излезе след него започна да го дърпа „пак тия ли
са, назад“. Предложих на баща ми да се качи в в колата, да отидем в сестра ми, да говорят на
спокойствие. Казах му „тате, ако искаш качи се в колата дай да отидем при сестра ми,
говорете си спокойно, вижте се със сестра си, голямата, с братовчеди. Мен не ме интересува
и сестра ми има къща и аз имам къща.
Тръгна да се качва той в колата, М.е го дърпа назад. Той се съгласи и се качва в
колата от задната, дясна врата. Аз съм там, М.е го дърпа, той почти беше влязъл вътре и аз
бутнах вратата. В суматохата може да съм го ударил с вратата, не споря, не мога да кажа
нищо. Качвам се на предната седалка и казвам на сестра ми „Давай да тръгваме за Лозница“.
Тръгнахме за Лозница. Минахме през центъра на с. Синя вода, вуйчо Н. ни видя, че
минаваме, поздравихме се. Вече сме в Лозница и звъни на сестра ми телефона. Каза, че една
комшийка искала да си купи перилни препарати. Отидохме с колата пред автомивката,
сестра ми слезе от колата, аз слязох от колата, отворих вратата на баща ми, сестра ми тръгна
да отключва къщата. Каза „изчакайте да Ви настаня вътре, ще взема по една биричка и ще си
поговорим“. Влязохме с баща ми, настанихме се, но през това време сестра ми забелязала
капчици кръв по баща ми и дава йод ли беше. Отиде да обслужи клиентката си. Ние седим
в къщата на сестра ми. Питах го бира, ракия ще пие ли, той отказа. Сестра ми дойде. През
това време ми звъни майстора, правих покрив миналата година, каза „ако си свободен дай да
сметнем материалите“. Казах на сестра ми да изчака само да покажа къщата на майстора.
Сестра ми обслужи клиентката и дойде с три бири и тогава ми звънна телефона. Аз отидох
до едно заведение, което е на 200 метра, да покажа къщата на майстора, той ще си смята. Аз
излязох, сестра ми беше до него, в нейната си къща. Отидох при майстора. Той каза „една
малка бира, на крак да удариш“. Казах му, че бързам защото баща ми иска да говори с
техните и трябва да се върна. Преди да тръгнем полицая ми звъни и пита „А.е, къде си, баща
ти, къде е, отвлякохте ли баща си?“ Викам „не съм го отвлякъл баща ми“.
Първият път на полицая казах „не знам, къде е“. Излъгах го, защото не можах да
разбера, какво се случва. Първо, защото той ми казва, че са отвлекли баща ми, а аз знам, че е
при сестра ми и викам нещо се случва сигурно и той каза, че ще ме вземе с патрулката.
Казах на майстора, че идват да ме приберат с полицейската кола. Дойдоха, седнах в
полицейската кола, отидохме до управлението. Разпитаха ме. Като ме разпитаха, разбраха,
къде е баща ми. Не съм им казал, че съм го отвлякъл. Казах им, че се е качил сам в колата.
Не съм казвал на полицаите, че е при сестра ми баща ми и това е, друго няма.
После не знаех, че ще ме обвиняват, че съм го бил, че съм го заплашвал. Аз кокошка
не мога да коля, камо ли да убия човек.
Аз не съм в лоши отношения с М.е, но като отидем там тя казва „тия пак ли
дойдоха“. Не зная защо казва така.
Ние не й казваме майко, тя не ни е майка. Не можем, последния път имаме
предупреждение да не ходим там. Първите години, когато се събраха нямаше никакъв
проблем. Мога да кажа 20 години едно неуважение към нас, не е злоба, не ни обижда, но
няма нито „добре дошли“, няма.
Полиция не са викали, но ние като си тръгнем С. казва, че като си тръгнем почват на
баща ти конско да четат и после отношенията застиват така. Ние спираме да ходим, по-
рядко ходим. С комшиите поддържаме връзка. Последно беше болен пак ми звъннаха. Каза
ми колега „баща ти с линейка го вдигнаха. Извикаха бърза помощ“. Тогава звъннах на С.та,
на вуйчо Бейхан звъннах, това се случи преди десет дни. Интересуваме се, искаме да му
помогне, но не знам, по какъв начин, не можахме да разберем, в коя болница е. Питахме
М.е, тя каза „аз ходих, но не знам в коя болница е“.
9
Баща ми като се качи в автомобила се вози на задната седалка, от дясната страна. Аз
бях на предната седалка, пред него. Автомобилът го управляваше сестра ми А..
Когато тръгнахме М.е беше там, остана пред вратата. Обиждаше ни, повече сестра
ми, не мен.
Когато излязох от къщата на сестра ми, тя остана с него. Когато полицаите са
отишли в къщата на сестра ми, аз не бях там, аз бях в управлението. После и сестра ми беше
в управлението. Баща ми беше в къщата на сестра ми.
Като тръгнах от къщата баща ми беше в нормално състояние. Ядеше си в кухнята,
нямаше никакъв проблем. Потече му капчица кръв на носа и сестра ми даде марля. Това го
видях като слязохме от колата и влязохме вътре и седнахме, тогава видяхме, че има кръв по
носа.
Последните два пъти се викаше полиция и спряхме да ходим. Това беше миналата
година, когато се случват тези работи. Преди това не са викали полиция. Сега са викали, но
преди това като отидем при баща ми на гости. Само миналата година се вика полицията.
Леля ми от Турция е Н., която обича баща ми като роден син. Тя е същата, която се
съди с баща ми за къщата.
Аз не съм осъждан. В Турция съм осъждан, лежал съм в затвора в Турция за
наркотични вещества.
Как да му се извиня, когато баща ми няма телефон и съм предупреден от полицията
да не приближавам къщата на баща ми. Сега на 9-ти имаме най-големия празник Курбан
Байрам. Вземат се прошки. Отиват малките, целуват ръце на бащи, на роднини. Аз как да
отида на баща ми да му целуна ръката, да му занеса парче месо. Имам едно дете, на 11
години е малката.
Сестра ми има две деца – едната е на 22 г., другата е на 17 години.
Жена ми е българка и детето не знае турски език. На сестра ми децата едното е в
Плевен и не се е прибирала за Байрама, а малката е много малка, няма как да се случат
нещата. Опитахме да се извиним чрез вуйчовците от леля Х., дето са двамата братя О. и Б..
Чрез тях да се извиним. Да отидем, да му се извиним чрез тях. Пратих ги два пъти при него
да му кажат. Вторият път като отидоха се е съгласил да се откаже от делото. Баща ми казал
да се съберем в тях на Манастирско, защото мъжа на Х. е жив, че той е по-възрастен да ни
сдобри. Тогава се е съгласил да се съберем и да се сдобрим. След два дни вуйчо ми звъни и
казва „ ще се обадя на А. и А. да се съберем в нас“ и той отказва пак.
Аз имам чувството, че той по принцип не иска да ни съди, ние сме му деца, има
натиск върху баща ми от М.е.
След като спряхме пред къщата на А. в Лозница не съм дърпал баща си към къщата.
Той вървеше сам към къщата след мен. Сестра ми слезе първа, отиде да отключи къщата. Аз
слязох, отворих вратата на баща ми и след това баща ми тръгна след мен.
От с. Синя вода до гр. Лозница по пътя не съм го заплашвал по време на пътя, те са
7 км., няма и 4 мин. Говорихме си, че ще звънна на вуйчо да се видят с леля Н., с А. да си
поговорят, да се видят като роднини, ако имат въпроси към него да питат.
Баща ми съм го виждал с точни пари идва до аптеката, скришом отива при сестра ми
на автомивката и като го попитаме други работи, започват едни притеснения, да заеква,
качва се на колата и тръгва. Идвал е в къщи също. М.е като я няма, той е друг човек. Като я
няма М.е е по-добре, като е там баща ми става друг човек. Ходили сме на гости.
След 19.06. дойде вуйчо от Турция, отидохме пак, извикаха полицията за втори път.
10
Тогава вуйчо като дойде от Турция – А. К. каза, че иска да види баща ми. Казах му, че ще го
закараме, но нямаме право да влизаме. Закарах вуйчо, М.е я няма беше в комшиите на
седянка. Вуйчо влезе, целуна му ръка. Баща ми се разплака. Бяхме вуйчо Б., сестра ми, аз,
зетя Х., вуйчо О. също, вуйчо А. от Турция. Бяхме в с. Синя вода пак пред къщата на баща
ми се случи. Всички заедно отидохме. Той седеше на пейката с една ножка в ръка. Вуйчо
каза „добър ден“, целуна му ръка, той се разплака. Пита го защо е направил така. Той каза:
„аз направих грешка, виновен съм, стана, каквото стана“. Започнаха да си говорят нормално.
Вуйчо Б. отиде да извика М.е от комшиите и тя да присъства там, какво се говори. После да
няма дрязги. Идва М.е, баща ми пак почва да заеква, да говори противоположни работи,
извикаха полицията. Полицията дойде и каза „предупредени сте, ако ни извикат повторно
500 лв. глоба ще ви напишем на вас“.
След 19.06. съм виждал баща си с телесни увреждания. Когато бяхме тук за къщата
заведоха дело лелите от Турция. Заведоха дело защото си е преписал къщата без тяхно
знание. Те са му преписали 13 дка земя и ги е продал и никакви пари не им е дал на тях. Те
са си техни отношения, аз не търся за нищо. Аз имам достатъчно, печеля си добре. Видях, че
и двете му очи бяха насинена. Попитах го: „тате, какво ти стана“. Даже предния път пак го
попитах тук. Каза: „портата ме удари“ и викам „как те удря портата и двете очи сини“.
После ми показа „и ръката ми е синя, високо кръвно имам“. Казах му дай да ти помогнем.
За насиняването на едно погребение М.е е казала, че вуйчо Б. и вуйчо О. са дошли и
са го набили. Вуйчо ми О. сега е болен от рак, няма възможност даже да се движи в
момента.
АДВ. С.: Нямам други въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Ф.: За първи път като ходихме не знаехме със сестра ми, че е
преписал къщата. Вторият път вече знаехме, че е преписал къщата защото вуйчо А. от
Турция помоли сестра ми да попитаме дали къщата е наследническа или е на негово име и
помолихме адвокатката да ни съдейства, да можем да видим регистъра, в какво състояние и
излиза в регистъра, че баща ми си е прехвърлили къщата без тяхно знание. Не сме отишли
за това на 19.06. Ние го взехме да говорят на спокойствие, защото той няма никакво
спокойствие.
Щяхме да седнем да се почерпим, да хапнем, щяхме да го върнем. Той беше седнал
на масата в кухнята, имаше всичко за ядене и за пиене.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към подсъдимия.
АДВ. Т.: Нямам повече въпроси.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМАТА А. Х.: Ще дам обяснения. Притеснявам се защото ми е баща.
Имахме добри отношения, не очаквах такива обвинения. Идваше преди в автомивката, не е
идвал в къщи. Идваше да ме види, защото жена му не позволява. Идваше при мен винаги
разтреперан, винаги притеснен, даже заеква. Дори мъжът ми обръщаше внимание. Защо така
стана, не мога да разбера. Никога не съм обиждала баща ми. Аз до 2005 г. бях в чужбина.
След като се роди малката се върнахме в Лозница в автосервиза си работя. Идваше,
виждаме се. Но той като дойде е все притеснен, сякаш има натиск. Дори, когато говори с
малката дъщеря и голяма като говорят с дядо си даже и с децата като говори е притеснен.
Никога не съм взела пари. Сега виждам, че е много отслабнал.
На 19.06. братовчедка ми искаше да говори с баща си заради къщата. Те са чули от
комшиите и аз чух, но не бях сигурна. Обадих се на адвоката и каза, че къщата е
прехвърлена на Н. - дъщерята на М.е. А. искаше да види къщата, показахме й, има ограда с
11
мрежа отвън и вуйчо А. каза, че иска да говори с вуйчо Р., защото много го уважаваха,
въпреки че е преписал къщата без да ги предупреди, те са наследници. Иначе като има
интерес се качва в автобуса, отива, прехвърли си нивите, иска пълномощно от тях, продаде
нивите, никакви пари не е дал и човека искаше да говори, да види, какво става, дали има
някакъв натиск или нещо. Първо баща ми излезе. М.е никога не дава той да говори. Преди
да отида на 19.06. миналата година, той нямаше телефон. Стационарният са го изключили.
Вуйчо каза, че не може да говори с него. Леля ми е болна и иска да види баща ми. Обадих
се на комшийката – кака С., която е от горната страна на къщата. От мои клиенти, които
идват в Лозница от Синя вода казват „знаеш ли, че баща ти е болен, кракът го боли“.
Обадих се на кака С. и викам „можеш ли да извикаш баща ми да говори“. Тя го извика,
дойде баща ми, започнахме разговора. М.е проследила, какво става и докато. Денят преди да
отидем към 4ч. ли беше, там някъде се обадих на кака С., как е здравословното състояние на
баща ми. Да го извика и да говоря с него. Тя отиде, но не можахме да говорим. Той дойде,
С. го извика в нейната къща, но разменихме само няколко думи докато види М.е.
Разговорът прекъсна после кака С. ми каза „А., той нищо не можа да каже, защото М.е
дойде и започна да разпитва“.
Както брат ми каза, след работа отидох да му видя доматите. Те говореха с А..
Качихме се на БМВ-то отидохме, направихме снимка на къщата, баща ми ни видя и излезе,
оградата е мрежа и той като излезе казахме му, че вуйчо А. и А. искат да говорят. Започнаха
да говорят с А., но М.е като излезе тя не дава въобще да се говори с него. Тя дърпа баща ми
„няма да говориш“, започна да ме обижда „ти ли ще оправиш целия проблем“ Аз казах, че
просто идвам защото уважавам вуйчо. Ако мога на някой помагам, ако не мога не се меся,
всеки да се оправя. После баща ми беше съгласен да се качи в колата, да дойде да
разговарят. Ние му казахме „ела на спокойствие да говориш с вуйчо и леля“. Това стана пред
М.е, но тя не го пуска, тя го държи и той по едно време като се освободи, качи се в колата,
брат ми се качи и тръгнахме. Аз карах, брат ми беше от дясната страна, баща ми беше отзад,
на задната седалка. Отидохме в Лозница, преди да влезем в Лозница една моя комшийка
Кериме ми се обади. Брат ми попита, какво става, казах че е дошла за препарати, но ще ме
изчака. Спряхме пред сервиза. Аз слязох и отидох да отключа вратата. Брат ми отвори
неговата врата защото баща ми видимо има проблеми с краката, особено с коляното. Той
бавно слиза заради краката. Аз отидох да отключа вратата, после брат ми дойде и той лека-
полека, защото куцука заради краката по-бавно се движи. Настаних ги в кухнята, оставих ги
за пет минути да обслужа комшийската, взех три бири и ги занесох. Баща ми отказа защото
имал високо кръвно. Черпила съм и друг път баща ми и кафе и бира. Аз не мога да докаже
наистина, не искам да обвинявам М.е, но нещо става. Той винаги е притеснен, нещо има, но
не мога да докажа.
И вуйчо А. каза, че като са говорили по телефона на Н., когато М.е иска да говорят с
Турция преди колко месеца и вуйчо каза „като говори даже заеква, винаги омаян, унесен“ и
така. Но не мога да докажа.
Бях направила вечеря, имаше и пърленки на масата. Точно щях да влизам в банята се
обади Тони – полицая. Пита, къде съм. Казах, че съм вкъщи. Попита може ли да изляза.
Излязох и каза може ли да отида с него до управлението. Съгласих се и отидох там. Каза
„можеш ли да дойдеш до управлението, защото брат ти е там“. И аз отидох.
Аз като се прибрах брат ми изпи една бира и като изпи бирата се обади неговия
майстор. Каза докато чакаме вуйчо А. да направим връзката. Защото човека има работа, леля
Н. е болна. Нещо й лекуват крака и малкия е болен, някакво детско заболяване. Трябваше да
отиде да го вземе и го изчаквахме. Каза до час ще дойда и ще се проведе разговора.
12
Тони ме закара в полицията с полицейската кола. Попитаха ме къде е баща ми. В
първия момент казах, че не знам, за да се успокои, защото като говорехме той все беше
притеснен. Първо казах на полицаите, че не знам къде е баща ми. После С. ми каза „А.
може да ви обвинят за отвличане“. Казах им, че баща ми е вкъщи. Питаха дали се е наранил
и аз казах, че няма такава възможност. Заедно с тях отидохме вкъщи. С. попита, моите
хапчета бяха на масичката, на телевизора, питаха дали сме дали хапчета на баща ми. Казах,
че хапчетата са моите. Седнаха при баща ми и го питаха как е „Искаш ли да останеш при
А.“. Той каза „да мога да остана, но не за дълго, защото аз имам къща“. Те ме взеха пак в
районното, в Лозница, закараха го в поликлиниката. Ние останахме с брат ми, той си тръгна
и от там насетне казаха, че ни е забранено да доближаваме къщата, но не можем да се
извиним за това нещо. За да се извиним за притеснението, защото и него го закараха в
полицията, възрастен човек. Майка ми почина, аз си знам на празниците, какво ми е, защото
си нямам друг.
Баща ми е идвал в сервиза, в къщата не е идвал защото аз само в неделя не работя.
Ние от 7-8 години сме в тази къща, иначе си бяхме на село при свекъра и свекървата.
Когато отидох да се видя с полицая, оставих баща си в къщата. Не си спомням дали
съм заключила къщата. Спомням си, че вратата на къщата беше отворена. Остъклението
беше отворено. Може по инстинкт да съм заключила иначе входната врата, не си спомням.
Когато го оставих той беше добре, имаше малко кръв на носа. В суматохата мисля,
че като се е качвал в колата, защото М.е го дърпаше, дали във вратата се е ударил, не знам.
Когато бях в апартамента, защото имахме и апартамент е идвал.
В къщата не е идвал. Как да идва като М.е не го пуска. В сервиза е идвал. Той е до
къщата. Той идва, когато съм на работа, в работно време. Нямаме почивка. Сутрин от 7 ч.
вечер до 9-10 ч., до когато има хора. В сервиза не е идвал като клиенти, миехме му колата,
сменяхме му гумите. Никога не сме му вземали пари. Понякога, има наблизо казан за ракия,
идва когато му е свободно за 10-15 минути, но когато е без М.е идва. Когато е с М.е не е
идвал. На автомивката има маса, кафе машина, безалкохолно. Не е идвал в къщата. Идвал е
само за кратко време Не е казвал да иска, да вижда къщата. Децата не са при мен, те идват
лятото. Децата през лятото работят при мен, носят кърпи, не да работят, кърпи носят,
препарат ако ми направят.
Баща ми по пътя за Лозница даже и някои работи не разбрах, защото той заеква по
принцип. По пътя говорихме, че ще говорим с вуйчо А.. Той беше съгласен, аз не съм
говорила толкова, колкото с брат ми говореха, че ще се проведе разговор. Нея вечер валеше
дъжд. Не е казвал да отидем в нас, да не говорим пред М.е.
Той сам дойде каза „вие закъсняхте, те закъсняха, те ме натиснаха да прехвърля
къщата, ако ще говори А. с мен за къщата“. За А. К. говореше, не за брат ми.
Ние му предложихме да дойде на спокойствие, да го взема на гости. Пред неговата
къща не можеше защото М.е постоянно го ръчка даже го накара да затвори телефона. Той
се съгласи сам се качи в колата.
Брат ми предложи „да отидем в сестра ми в къщата, да седнем на спокойствие, да
вечеряме“. Не си спомням дали гласно се съгласи или се качи и тръгна.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Т.: Нямам въпроси.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Р. Ф. АХМ.: Познавам подсъдимите -
13
син и дъщеря са ми.
От 22 години живея с М.е. Нито един път не са дошли.
Един път не са дошли да кажат „тате, как си, що си“. Не са предлагали нито помощ,
нито дърва са вземали, нито въглища, нито лекарства. Аз не съм ходил на автомивката.
Преди може и да съм ходил, сега не съм ходил. Преди минавах от там. Миеше ми колата
сменяше гумите, не ми е вземала пари за тия работи.
Не са идвали в моята къща в Синя вода 22 години.
Къщата беше на баща ми преди. Аз я прехвърлих на мое име. А. и А. чули, че съм
прехвърлил къщата на дъщерята на М.е.
Прехвърлих я на дъщерята на М.е, защото тя се грижеше много за нас и много
помагаше и решихме да прехвърлил къщата на нейно име.
Те дойдоха с една кола. А. каза „татко чух, че си прехвърлил къщата на Н., може ли
да видим“. Казах им „да, може“ и им показах нотариалния акт. Вземаха чантата и се качиха
на една шуменска кола и заминаха. Взеха документите и заминаха и след два, три дни чакам
да ми върнат документите.
А. дойде втори път. Отворих външната врата, а той отвън и го попитах „когато ще
ми върне документите“. А. беше с джипа отпред, А. ме хвана за реверите и вика „ела тук“ и
ме бутна в джипа, М.е беше зад мен.
А. отпред ме хвана, първо ме хвана за шията, не можех да дишам, сложи ме на
задната седалка.
Отвори вратата и ме бутна вътре на задната от дясната страна. Аз седнах на задната
седалка и той седна до мен на задната седалка. Не ме е държал. Аз исках да сляза, той каза
„не може“ и тръгнахме. И той почна да ме удря с юмрук по лицето, по носа. Когато
стигнахме край Лозница минавахме покрай гората на Лозница, на А. каза „дай да спрем
тук, да го вържем на едно дърво, да го изядат до сутринта кучетата и чакалите“. Аз се
изплаших, много се уплаших, помислих че могат да ме убият, като нищо ще ме убият. Той е
съден в Турция. Каза „Аз в Турция не съм убил човек, ама теб ще те убия“ това каза като
минахме покрай вратата. А. отвори вратата. А. каза „ей тук ще седнеш“. От носа ми течеше
кръв. Аз казах, че пия лекарства. около три часа и половина бях там. Нито телефон имах при
мен, нито нищо и те излязоха и двамата и останаха сам. Вечерта към 6,30 ч., към 7 ч. търсят
А. няма го. М.е се обажда на Н.. Полицаите и началника дойдоха в къщата и ме закараха в
Бърза помощ. Полицаите като дойдоха продължаваше да тече кръв и ме закараха. Мериха
ми кръвното беше 240 на колко не знам и като направиха лекарствата след 10-15 минути
малко се съвзех. После дойде цивилен да ме разпитва и аз казах всичко и продължи доста
време. Никой не излезе от комшиите, а през нощта никой няма хабер, комшиите не знаят, че
са ме били.
Не са ми казвали, че ме викат в Лозница да говоря с родните от Турция.
Заради къщата ме взеха с колата дето съм я преписал.
На голямата ми сестра дъщерята, миналата година на 19.06. същия ден говорихме по
интернет в нас говорихме. М.е се показа и каза няма да говориш. Казаха ми, че искат да
говорят с мен роднините от Турция и затова ме водят в Лозница. Казах им „направих една
грешка“, ние с М.е направихме грешка щото сме прехвърлили къщата.
На задната седалка ме качи А.. Аз исках няколко пъти да отварям вратата. Той ме
удряше. След като тръгна колата ме удряше. Аз не стоях доброволно в колата.
М.е викаше „недей така“. Той бутна М.е и тя падна на земята.
14
От селото до Лозницата той ме държеше през цялото време.
Друг път не съм ходил в къщата на дъщеря си. Когато те излязоха, аз не се опитах да
си тръгна, вратите бяха заключени. А. ми показа тоалетната. Казаха до понеделник ще
стоиш тук и от Търговище дойдат едни хора да ти разправят, какъв е случая. Три часа и
половина стоях в къщата. То беше през деня, аз излязох към 9,30 ч. От къщата на дъщеря ми
ме изведоха от полицаите и ме закараха в Бърза помощ. Доста време стояхме в Бърза
помощ и в Полицията и в 3 ч. през нощта бях в Синя вода, в моята къща.
ПРОКУРОРЪТ: Установява се противоречие в показанията на свидетеля и моля да
му бъдат проЧ.ни показанията му.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.А.: Не съм ходил друг път в къщата на дъщеря ми защото не се
имаме. Не съм искал да ходя защото не можем да се разберем. Никой не ми е казвал да не
отивам. Не се страхувам от М.е. Тя не е казвала да не ходя при дъщеря си. Аз като минавам
покрай тях спирам. Мога да ги видя, но сега не се имаме и преди също така.
Преди миналото лято не са идвали да ме видят защото не се имаме.
Те като дойдоха си викам, че са дошли само заради къщата и викам можем да ме
убият заради къщата щото всичко може да се очаква. Синът ми нали в Турция го хванаха и
10 години беше в затвора и викам може да прави такива работи, може да ме убие. Нито
искам да ги видя, нито да говоря с тях.
След този случай бях уплашен.
Не се страхувам, но не съм в ред нито с нервите, нито със сърцето, прекарах Ковид.
15 дни откакто излязох от болницата.
Страхувам се да не дойдат пак в къщата в Синя вода. Вечер заключвам вратата.
Нямам брадвичка. В колата имам брадвичка. Не съм слагала брадвичката. Бъдещето
ще каже, какво ще бъде. Не ми харесва живота, не .
Децата ми предложиха да ме заведат на лекар в Плевен. Това беше преди случай с
колата. Аз не се съгласих да ме лекуват в Плевен.
Когато дойдоха полицаите в А. ме питаха дали искам да остане там и аз казах, че не
искам да остана.
Като спряхме А. вървеше напред, аз вървях след тях, никой не ме е дърпал.
Високо кръвно имам от преди много години, а сега още повече имам след това. Имам
и пет, шест операции.
А. ме държеше докато бях в колата. Държеше ме отстрани.
Удари ме по лицето, по носа, не помня колко пъти ме удари. Повече от един път ме
удари, с юмрук ме удари по лицето. Заболя ме като ме удари. Като отидох на Бърза помощ
носът ми беше подут.
АДВ. С.: Моля да се прочетат показанията му, тъй като има съществени различия, но
да бъдат проЧ.ни, дадените показания на 20.06.2021 г. от разследващ полицай С..
СЪДЪТ също констатира, че в разпита на показанията на свидетеля днешно съдебно
заседание има неясноти и известни противоречия с показанията му от ДП относно
съществени за предмета на доказване факти и обстоятелства. Това е разбираемо както с
оглед възрастта, така и с конкретното здравословно състояние на свидетеля, който се
установи, че наскоро е прекарал тежко заболяване на Ковид. С оглед изясняване на тези
противоречия СЪДЪТ счита, че следва да се приобщят към доказателствения материал по
делото показанията му, дадени по делото пред съдия. Протоколът му за разпит от 15.10.
15
2021 г. Водим от горното и на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧЕТОХА СЕ ПОКАЗАНИЯТА на свидетеля Р.Ф. А. от 15.10.2021 г., намиращи
се на лист 77 до 81 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.А.: На задната седалка бях, твърдя, че е задната седалка.
А. беше до мен. Държеше ме и за ръцете и за краката. Аз сам слязох от колата. А. не
е ме е свалял от колата.
Това, което прочетохте е така, потвърждавам го.
АДВ. С.: Казва, че го удря с вратата по носа, не казва, че го удря с юмруци. Също
казва, че А. е на задната седалка, а той на предната.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражение да се прочетат показанията на 20.06.2021 г.
АДВ. Т.: Съгласни сме да се прочетат показанията на свидетеля, дадени на 20.06.2021
г.
ПРЕДВИД ИЗРАЗЕНОТО СЪГЛАСИЕ от страните и на основание чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 1 НПК СЪДЪТ ПРОЧ. показанията на св. Р.А., дадени в протокола му за разпит от
20.06.2021 г., намиращи се на л. 3 - 5 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.А.: В джипа седнах на задната, дясна седалка. А. с юмрук ме удари,
а след няколко дни имаше вятър, вратата е желязна и изведнъж ме удари вратата на
тоалетната.
А. ме удари с юмрук и ми потече кръв от носа, не е от вратата на джипа.
Заявявам, че кръв ми потече от носа от ударите с юмрук по лицето ми от А..
Така е не съм проверявал дали са заключени вратите.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.
АДВ. Т.: Нямам въпроси.
АДВ. С. : Нямам въпроси.
ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА М.М. (чрез преводача Н. Ч.):
Малко разбирам български.
Познавам подсъдимите, деца са на Р.. Не съм в добри отношения. Аз откакто
живея с Р., повече от 20 години, те не са идвали в нас въобще. Не са идвали никога, сега
идват вече. Искат къща. Не помня да са идвали миналата година. Да спомням си, че носиха
Р. в Лозница. Дойдоха и го взеха от вратата. Вземаха го, набиха го и заминаха. Имаше
пейка, дръпнаха го от пейката и го занесоха в колата. А. го направи. Искам да слагат в
затвора А. защото бие Р.. Два пъти го би.
Дърпаха го и го вкараха в колата. Разтрепереха се с точност не мога да кажа.
В 3 ч. сутринта се върна Р., навсякъде беше в кръв. Нищо не ми е казал, къде е бил.
На Бърза помощ бил.
Не са идвали децата на Р. у нас. Сега идват. Идваха на вратата, къща искат, ключа
искат, няма да стане. От вратата блъснаха и мен, не са ме удряли, но ме блъсна А.. Тя ме
обижда на турски. Курва съм била и аз й скъсах тениската Аз не крия. Тя беше ядосана.
Р. не искаше да тръгва с тях. Не ми е казвал, че иска да отиде на гости. Аз забравих
на приказвам 30 години бях в завода.
Те дойдоха с кола, не зная, каква беше колата, тъмна някаква на цвят. Имат и малка и
16
голяма кола.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че свидетелката на няколко пъти казва, че е забравила, не
може да говори. Това за съда представлява основание за прочитане показанията й.
ПРОКУРОРЪТ: Присъединявам се изцяло към становището на съда.
АДВ. Т.: съгласна съм да се прочетат показанията на свидетелката.
АДВ. С.: Не съм съгласна да се четат показанията на свидетелката, тъй като не сме
имали тогава възможност да задаваме въпроси не сме участвали в разпита. Не сме могли да
задаваме въпроси на свидетелката.
Когато не могат да бъдат проЧ.ни в условията на ал. 5 показанията на свидетел,
дадени пред орган на досъдебното производство се прочитат като са налице условията на ал.
1, т.1 или 2 съгласно чл. 281, ал. 4 НПК СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че свидетелката няколко
пъти спомена, че е забравила и това счита като основание по чл. 281, ал. 1, т. 2 свидетеля
отказва или твърди, че не си спомня нещо да бъдат приобщени показанията на ДП, дадени в
протокол за разпит от 24.06.2021 г.
Водим от горното и на основание чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 НПК СЪДЪТ ПРОЧ.
ПОКАЗАНИЯТА НА СВИДЕТЕЛКАТА М.. С. М., дадени на 24.06.2021 г. намиращи се на
лист 80-82 от ДП.
СВИДЕТЕЛКАТА М.М.: Скъсах блузата на А.. Тя като ме удари и аз я ударих и я
хванах за блузата и се скъса.
Колата с която дойдоха на 19.06. беше голяма, тъмно синя.
От вратата А. ме бутна с ръце. Миришеше на алкохол. Изкара го на улицата Р..
Казваше му „ще те убия“. А. и Р. си говореха на турски. А. каза на Р. „в Турция не можах да
убия, теб ще те убия“. Тоя същата отзад, казваше тия неща (сочи подс. А.Ф.). Аз се
изплаших, че го няма Р.. Аз искам затвор.
Р. ми разказа тези неща.
Вярно е всичко, което ми прочетохте. Аз не лъжа.
Защо няма да ги псувам и аз псувах А. и А.. Затвор искам аз за тях, нищо друго не
искам, затвор искам.
Колата беше до пейката. Аз бях навън с дядото. Те го дръпнаха и го сложиха в
колата. Аз видях това нещо.
Докараха колата до входната външна врата, до пейката, дръпнаха дядото и го
сложиха в колата. Първият път бях в градината. Вторият пък като го взеха с колата видях
пред очите си как го качиха в колата.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА СВИДЕТЕЛКАТА М.М. да не отправя обиди и псувни
към страните по делото и съда.
СВИДЕТЕЛКАТА М.М.: Р. го качиха отзад в колата. А. караше колата. А. беше
отзад от лявата страна. А. сложи дядото отзад, А. не съм видяла.
Съдът приключи с разпита на свидетелката М.М.. Същата със съгласието на страните
бе освободена от съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
Да се заплати 100 лв. от бюджета на съда възнаграждение на преводача Н.Ч.. – изд.
РКО
17
СЪДЪТ ДАВА ПОЧИВКА 40 минути.
Заседанието ще продължи в 13,20 ч.
Заседанието продължи в 13,20 ч. в присъствието на прокурора, адв. Т. представител
на частния обвиняем, двамата подсъдими и защитника им адв. С..
АДВ. Т.: Ако има възможност да освободим частния обвинител, защото не се чувства
добре здравословно.
СЪДЪТ ОСВОБОЖДАВА частния обвинител Р. Ф. АХМ. от съдебното заседание.
ПРЕМИНАВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Н. ИЛ. К.: Аз съм полицейски служител в бившето РУ –
Лозница.
Показанията, които съм дал в ДП ги подкрепям изцяло. Мина година и нещо. Беше
след работно време, аз се прибирах от Разград с моята кола. В началото на с. Синя вода
видях колеги с патрулен автомобил и видях, че има струпани хора. Спрях да им окаже
съдействие. Тогава ме уведомиха, Тони и мисля Деси и ме запознаха със случая, че има
отвлечен човек. Лично не го познавам човека. После съм го виждал много пъти човека, той
си седеше на пейката. Казах им, какво да направят, да търсят свидетели ако някой нещо е
видял. Имаше една по-млада жена и по-възрастна жена, които започнаха да обясняват, че е
бил отвлечен от децата. Аз тогава разбрах защото ги познавам подсъдимите и тогава
разбрах, че е баща ми. Казах на колегите да продължат да търсят свидетели и аз се прибрах
вкъщи. Може би мина около два, три часа мисля, беше тъмно вече, дежурният ми се обади и
ме извика на работа и тогава вече видях колегата, който беше по издирването Б. и тогава се
запознах обстойно със случая. Б. ми каза, че възрастния мъж го няма. Водих разговор с
подсъдимите, те отричаха. Последствие разбрах, че бившия началник С. беше с А. в стаята.
Минаха 15-20 минути, аз бях с колегата Б. тогава каза С. да отида с него да проверим къщата
на А.. Тя беше в стаята на С.. Тя ни покани в тях. Външната врата мисля, че беше
заключена, но не мога да кажа мина доста време. Влязохме в къщата и в една от стаите беше
този възрастния мъж, баща й. Разговарях с него. Той беше доста стресиран. Беше с
кърпичка, имаше ударено по лицето. Каза, че иска да си ходи. После го закарахме в
управлението, дойдоха разследващи полицаи. После ходихме и правихме оглед на къщата.
А. ни заведе до къщата си.
На мен А. не е казвала нищо. Беше в стаята на С.. Той ми каза „тръгвай с мен“ и
бяхме тримата със служебния автомобил аз, той и А..
Възрастният човек изглеждаше стресиран. Видимо беше много притеснен, уплашен
беше. На канапе или диванче седнал. Мисля каза, че иска да си ходи, но с точност не мога да
кажа. Не е казвал да иска да остане там, нямам спомен. Мисля каза „искам да си ходя“.
Разговаряхме, той седеше на диванче, но с подробности, какво ми е казал. Вземахме
го, отведохме го в управлението, водиха го в спешната колегите да го преглеждат.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Т.: Нямам въпроси.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
Свидетелят със съгласието на страните бе освободен от съдебната зала.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Т. АНГ. АНТ.: Полицейски служител съм. По това време
бях в РУ - Лозница. Познавам подсъдимите. Не сме имали по особени отношения. Сещам се
за кой случай става въпрос.
18
Спомням си, че получих обаждане, но не съм убеден дали от дежурния за сигнала в
Синя вода за човек, който е отвлечен. По указание на началника на РУ трябваше да отида на
място. Получих адрес трябваше да се запозная, какво точно се случва има ли лица в имота и
да разбера, за какво става въпрос, къде има отвличане и това ми беше основната задача. Това
беше към края на дежурството ми, не мога да кажа колко часа може би 7 ч. или по-рано. На
адреса заварихме жената, която живее, възрастна жена с дъщеря й, и двете са отвънка.
Проведох разговор с тях. От разговора разбрах, че е отишъл черен автомобил по техни думи
с жена и мъж и са се скарали първоначално, по техни думи ми казаха, че са децата му.
Дъщеря й не съм разпитвал, защото нямаше отношение за първоначалната информация.
Докладвах на дежурния. Пристигна нощната смяна в този момент, а на мен ми беше
разпоредено да направя оглед на района и евентуално да арестувам лицето, което се търси и
действително отговаря на подадения сигнал.
Същият беше установен около имота и в селото, след което по нареждане на
началника на районното се завърнах в РУ за изготвяне на необходимото за приключване на
дежурството. Беше ми разпоредено да отида до къщата на А., да разбера дали баща й се
намира в имота. Три пъти я попитах същата ми заяви, че лицето не е там. Тя беше в
автомивката, три пъти я питах и да, отговори отрицателно. Аз се завърнах в РУ. През това
време колегите по разпореждане започнаха да снемат писмени обяснения за да се започне
работа по случая. След това ми беше разпоредено да заведа А. в РУ. Установих ги и двамата
и ги отведох в РУ. А. открих в питейно заведение, имаше и други хора. Консумираше
алкохол. На място не съм го питал, къде е баща му. Заведението е до районното. Имаше
колеги, които бяха там и трябваше да продължат работа по случая. Доколкото се сещам
двамата закарах в районното. Изпълних си ангажимента и бяха предадени на служителите,
които щяха да работят за изясняване на случая.
Това, което Ви казах ми обясни М.е, че са дошли двамата, че са се скарали. Каза, че
са дошли с черен автомобил. Попитах я, какво значи са се скарали, говориха на висок тон,
не съм сигурен да е имало физически контакт, може би това се е изяснило след това. Каза
ми, че не по негово желание са го качили в автомобила. След това слязох в районното.
А. не мога да кажа по мое мнение беше употребил алкохол.
А. беше спокойна. Три пъти отрече баща й да се намира в къщата. Усъмних се в това
нейно твърдение. Прецених, че се е случило това и са били с техния автомобил.
Доколкото разбрах на другия ден лицето е установено там от колегите.
Не съм имал никакви проблеми с подсъдимите в качеството си на полицай.
Не съм запознат със съдебното минало на подсъдимия в Турция. Чувал съм от колеги.
Не мога да кажа, кой е изготвил характеристиката по делото.
Свидетелят бе освободен от съдебната зала със съгласието на страните по делото.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Н. АС. ЯК.: Познавам и двете страни. Не сме в особени
отношения. В нормални отношения сме, имаме далечни роднински връзки. Зная защо съм
тук. Прибирах се от някъде и влизайки в Синя вода видях пред входната врата на Р. синът
му А. и дъщеря му А.. Минавайки с колата ги видях. Не видях някакви действия от двете
страни, караници и тъй нататък. Р. беше на входната врата. Спрях в центъра на Синя вода,
след половин час, 40 минути дойде полицай Ангелов и каза - тъй, тъй работата. Казах, че
съм минал от там и съм ги видял и тримата.
Минаха 40 минути покрай мен минаха с джипа А. и брат й А., но аз вътре в джипа,
тъй като задните стъкла са тъмни видях само двамата. Трети човек в джипа не видях.
Сигурен съм, че в джипа видях А. и А.. Джипа мина и замина посока Лозница. Това го казах
19
и на предварителното следствие. Първо видях А. и А. и после полицая дойде да пита за тях.
Не съм говорил с никой от тях.
Не си спомням, кой, къде беше седнал в джипа, нито кой караше автомобила.
Тъй като имаме роднински връзки дочувах нито от Р., нито от подсъдимите, от
хората чух, че имали някакъв спор по отношение нотариалния акт на къщата, в която живее
Р..
Когато А. излезе от затвора баща му отиде да го види, видяха се, значи според мен
са имали добри отношения, но техните взаимоотношения се изостриха, когато стана тази
бъркотевица с къщата.
Не мога да кажа, кога А. излезе от затвора и къде е бил в затвора, в Турция мисля.
Преди доста време беше.
Със съгласието на страните свидетелят бе освободен от съдебната зала.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Н. Р. С.: Не познавам подсъдимите. Нямам отношения с
тях. Бях чувала за тях, но не бях ги виждала до въпросната вечер в полицията.
Аз съм дъщеря на М.е, която живее с Р. на семейни начала повече от 20 години.
Въпросната вечер към 6,30 ч. майка ми се обади по телефона и каза, че са доили
неговите деца, с една черна кола и са го натикали насила в колата. Аз веднага се обадих на
полицията в Лозница и в момента, в който отивах в селото, полицаите бяха там на място и
като пристигнах обясни на полицаите, за какво става въпрос. Майка ми, какво е казала, те
започнаха действия от тяхна страна. Ние стояхме докато го намерят и се обадят. Казаха ми,
че са го намерили в къщата на дъщеря му, в мазата. Бяхме вечерта до 3 ч. в полицията с Р..
Той след като го намериха ме извикаха, пуснаха ме веднага при него. Срещнахме се там да
видя дали е добро състоянието му след случката. Имаше от дясна страна по лицето рани и
той целия трепереше от страх, от каквото е преживял. Каза, че е бил отвлечен в някаква
маза и заключен.
Имахме проблеми с въпросната къща. След 20 години Р. един ден ми каза „искам да
препиша къщата на теб за доизглеждане защото сме доволни. Аз го попитах „ти имаш деца
и сестри няма ли да имат претенции, да няма проблем. Казах му „добре, но на мен къща не
ми трябва“. Като дойде ден това, което е дала майка ми като материал това иска. Той ми
преписа къщата.
Вечерта, когато го бяха отвлекли майка ми каза, че като са говорили с А., тяхна
роднина от Турция, понеже се познавахме аз й звъннах и й казах „отвлекли са Р., обади им
се да го върнат, не е начина, по който да се реши. Да го върнат, да поговорим. Тя каза „да
правят каквото искат“. Аз ако бях на тяхно място щях да искам среща да седнем да
поговорим
Аз от ноември, декември месец търсех начин да я върна тая къща, защото не я искам,
да нямам повече проблеми. Аз я върнах с дарение на Р..
А. живее в Турция, тя е тяхна братовчедка. Казах й, че е отвлечен Р.. Тя знаеше, беше
запозната, не се учуди.
Аз го срещнах Р. още в полицията. Беше целия разтреперан, имаше рана, около
ноздрите имаше кръв, но беше бърсано, нещо правено.
Десет дни преди това бяха ходили пак. Влезли са вкъщи пак нещо, не са стигнали до
краен резултат, затворили го в стаята взели му документите нотариален акт. Зная, че е
имало обиди между дъщеря му и майка ми, майка ми е скъсала тениската й. Майка ми, ми
20
каза, че са я обиждали на курва. Това ми казаха.
Не съм си мислила, че Р. си измисля. Ако е бил поканен на гости е нормално в добро
състояние да изглежда и да е видимо добре.
С годините няколко пъти по празниците, когато е очаквал да го посетят не ми е
казвал да са идвали.
Ако трябва да бъда откровена не съм чувала да говорят за децата докато аз съм там.
Нищо не мога да кажа. Не съм била свидетел на негативно отношение от майка ми. След
този случай пак не съм чула нищо, не мога да кажа. Р. се страхува, преживя психически
стрес. Според мен психически малко се провали, взе да се разболява по често, не мисля че
здравословното състояние е добре от психическа страна. По принцип страхува се. Не ми е
казвал, че се страхува, но виждам, че се страхува. Ако пипате за къщата, бих казала, че
могат да седнат и поговорят и стигнат до някакви решения. Къщата е изцяло негова, те да
си преценяват.
На 19.06. вечерта аз превеждах на майка си пред полицаите.
Тя ми каза, че неговите деца са доши, ако не се лъжа питах я сигурна ли е, че са били
неговите деца. Тя каза „да, неговите деца с черна кола бяха и него го отвлякоха. Със сила
го вкараха вътре“. Приложили са му някакво насилие, защо бяха тия синини, защо
трепереше. Казали са му, че ще го завържат на края на гората да го изядат кучетата. После
са си променили решението и са го затворили в мазата до понеделник, докато дойде човек
от Търговище.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. Т.: Нямам въпроси.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните, свидетелката бе отстранена от съдебната зала.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Ф. М. СТ.: Живея в Синя вода срещу Р. и М.е. Имаме се
като комшии. Познавам подсъдимите, те са сина и дъщерята на Р.. Те сега в Лозница
живеят. Като бяха на село и с тях сме се имали, помагаха ми да си гледам децата.
Те не ги искаха и не идваха. Сигурно баща им с М.е не ги искаха.
Никой не идваше при възрастните хора да ги гледа. Свидетелката Н. – дъщерята на
М.е идва понякога за малко.
Ние се връщахме от работа със синът ми и таман се прибираме и А. излизаше от там,
блузата й беше разкъсана и каза „вижте, какво ми направи М.е“. Тя беше сама не видях А.
да излезе след нея. Тя излезе и ние си влязохме дори и колата не видях. Беше разкъсана
блузата й. Само това видях. Не съм видяла след това инцидент.
А. и А. бяха добри деца. Много добри, не сме видели лошо от тях. Даже са ходили да
ми пазаруват от магазина.
Не знаехме, че къщата е прехвърлили Р.. После скандалите не сме видели. Бяхме на
работа, на другия ден и казаха, че уж бил изчезнал, пък ние сутринта го видяхме.
Свидетелката със съгласието на страните бе освободена от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛКАТА С.А.: Познавам А. и А.. Аз живея до Р.то в Синя вода, комшии сме.
И свидетелката преди мен ми е комшийка, но аз живея по надолу.
Отношенията ни бяха добри. Сега не чак толкова. Не съм чувала, че децата му са го
взели в Лозница Р..
21
А. и А. живеят в Лозница, разбираме се с тях.
С Р. не се разбираме. А. и А. живеят в Лозница, не ги виждам често. А. и А. не идват
да виждат Р.. Не зная защо, не съм ги питала. Никой не ходи да помага на Р. и на жена му.
Р. не ми е казвал, аз миналата година като отидох на работа, жена му ми каза „щото
нямам договор да препише на Н.“ или какво се казва, има предвид, че не са имали брак.
Аз по надолу живея, не съм чувала караници между Р. и М.е.
А. и А. са работливи. Не съм ги чувала да обиждат, не са агресивни, уважителни са.
Свидетелката, със съгласието на страните бе освободена от съдебната зала.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ М.С.: Живея в Синя водя. Комшиите сме с Р. и М.е.
А. и А. ги познавам. В нормални отношения сме. Аз съм по-малък.
Бях свидетел единствено, когато се прибирахме от работа с майка и А. видях с
разкъсана блуза, блузата й беше разкъсана, раздърпана, излизаше от Р. и думите й бяха
„вижте, какво ме направи“, но не е обяснявала. Ние се прибрахме. Това са семейни свади не
искахме да се месим.
Свидетелят бе освободен от съдебната зала със съгласието на страните.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА К.М.: Познавам А. и А.. От Лозница съм. Комшии сме
с А.. В много добри отношения сме. Тя е много добър човек, помага ми. Познавам брат й А.
и той е много добър.
Миналата година м.юни, точна дата не мога да кажа трябваше ми препарат. Тя има
магазин за препарати и отидох, беше затворено и се обадих да ми отвори, да ми даде. Тя
каза, че я няма до 5 -10 минути ще дойде, да изчакам.
Те дойдоха с техния джип, спряха А. слезе от шофьорската страна и от другата страна
слезе А., после видях, че й баща й слезе. А. слезе от предната страна до шофьора. Видях, че
отива към къщата да отключи и да изчакам. Баща й лека полека се придвижваше, той е
възрастен човек. Тя ми отключи и ми даде препарат. Баща й вървеше сам. Виждала съм
баща й на автомивката. Ние ходим на автомивката и коли имаме. Виждала съм го там.
А. има над 20 години брак, има две момиченца. Голямата следва медицина, малката с
моята дъщеря са набори. Гледа си работата, тича, добър човек е, не съм чула да е агресивна,
нямала съм конфликти.
А. не го познавам подробно. Знам, че е приказлив, услужлив, но имам повече контакти
с А..
А. е женен. Има дете, едно момиченце, от един град сме все пак.
От автомобила първо слезе А., от шофьорската страна, А. от другата страна, баща й
излезе отзад. Сам си излезе, никой не го е дърпал или държал, вървеше си по бавно.
Не видях, не съм разглеждала за белези, но не видях да се хваща. От колата влязоха в
къщата. Вътре в къщата, там не знам вече. А. отиде набързо да отключи, след нея вървеше
А., баща им след тях. Не съм виждала Р. да идва в къщата. С А. като сме споделяли съм
чувала, че жена му, му забранява. Не съм го виждала да влиза в къщата.
Със съгласието на страните свидетелката се освободи от съдебната зала.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА С.А.: Аз съм от Синя вода. Комшии сме с Р. и М.е. В
много добри отношения сме.
Познавам и А. и А. те са братовчеди на мъжът ми.
А. ми се обади да извикам баща й на телефона и аз извиках баща й. Дадох му телефона
22
и това е, те си приказват, аз се отдръпнах. Той започна да трепери като видя жена си,
затвори телефона.
Не си спомням, кога беше това, на пролет май беше. Не се е случвало друг път А. да
търси връзка с баща си по телефона, от моя телефон.
А. и А. са ми звънели, питали са ме как е баща им, но аз съм вкъщи, всеки си знае
семейството. Често са питали за баща си мен. Интересуват се от баща си, да.
Не зная защо не посещават къщата на баща си. Много са добри, много добре се
отнасят. Те нали имат сервиз, ходим да поправяме колата, правят ни я, уважават ни, не съм
чула да обиждат някой друг.
Р. започна да трепери, когато започна разговора. Аз се отдръпнах. Той като видя М.е и
затвори телефона. Аз бях до портата на моята къща, до моята порта. Той взе телефона и
започна да трепери като видя жена си и затвори.
Не съм чувала гюрултия миналата година да става.
Децата му са братовчеди на мъжът ми. Обаждат се и на мен и питат и за баща си.
Обаждат се, питат „баща ми как е“ защото сме съседи. Май идват понякога в нас. Не зная
дали поглеждат къщата на баща си. Не знам, не съм видяла да отиват при баща си. Аз не
мога да питам защо не ходят при баща си. Защо да не идват у нас, моята врата е отворена.
Свидетелката бе освободена от съдебната зала със съгласието на страните.
ПРОКУРОРЪТ: Други искания по доказателства нямам. Доколкото свидетеля А.Л. по
делото, ако няма искания за други не налагат отлагане на делото, ще направя искане за
прочитане на показанията му.
АДВ. Т.: Присъединявам се към казаното от прокурора.
Представям и моля да приемете амбулаторен лист от 10.06.2022 г., видно от който Р. е
посетил психиатър и му е назначено лечение, свързано с оплаквания, които е споделил, че е
във връзка със случая от миналата година. Други доказателствени искания нямаме.
АДВ. С.: Присъединявам се към искането на прокурора.
Представям и моля да се приложат служебна бележка за валиден трудов договор на
А.Х., трудов договор на А.Ф., както и разпечатка то Вайбър, кореспонденция от
19.06.2021г., от която е видно, че А. е провеждал видеоразговор с братовчедка си в Турция.
По приемане на медицинското удостоверение, смятам, че е неотносимо, тъй като е от
10.06.2022 г.
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото касаят характеристиките представените писмени
доказателства нямам възражение да се приемат.
АДВ. Т.: Да се приемат.
АДВ. С.: Моля да се разпита още един свидетел Б. А. О.ов, който може да свидетелства
относно личностните характеристики на подсъдимите и техните взаимоотношения с баща
им. Не държим на непосредствения разпит на св. А.Л..
ПРОКУРОРЪТ: В случай, че се отложи делото, не възразявам.
АДВ. Т.: По отношение свидетелят, който беше поискан смятам, че бяха събрани
достатъчно доказателства в тази насока. Водиха двама свидетели да установят
характеристиката на подсъдимите, още повече има подробна характеристична справка от
РУ - Лозница за личността на подсъдимите. Смятам, че не е необходимо.
Като взе предвид становището на страните СЪДЪТ прецени следното:
23
Писмените доказателства, депозирани от страните няма пречка да бъдат приети.
Доколко те са относими към предмета на доказване по делото съдът ще вземе становище с
мотивите към присъдата си, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства трудов договор, служебна бележка относно
трудовото правоотношение на подс. А.Х., разпечатка от Вайбър и амбулаторен лист за
преглед при психиатър на частния обвинител Р.А..
По отношение искания разпит за свидетел СЪДЪТ счита, че относно обстоятелствата,
за които се иска той да бъде разпитан няма спор по настоящото дело. Няма съмнение в
характеристичните данни на двамата подсъдими, че те са положителни и добри и достатъчно
гласни доказателства в тази насока се събраха до настоящия момент, поради което СЪДЪТ
счита, че събиране на допълнителни доказателства в тази насока е безпредметно и ненужно.
Съдът счита, че не е необходимо делото да се отлага за разпит на неявилия се свидетел А.Л.,
тъй като обстоятелствата, за които той свидетелства са изяснени от писмените доказателства
по делото и разпита на останалите свидетели. Предвид на това свидетеля А.Л. следва да се
заличи от списъка за призоваване.
Поради изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разпит лицето Б. А. О.ов.
Заличава от списъка на призованите лица свидетеля А.Л.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.
АДВ. Т.: Нямам искания.
АДВ. С.: Нямаме други искания.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 283 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства по делото .
СЪЩИТЕ СЕ ПРОЧЕТОХА от съда на основание чл. 283 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Ф.: Няма да даваме допълнителни обяснения.
ПОДСЪДИМАТА А.Х.: Няма да давам допълнителни обяснения.
СЪДЪТ приключи съдебното следствие.
Дава 10 минути почивка.
В 14,46 ч. съдебното заседание продължи, с участието на прокурора, адв. Т. – защитник
на частния обвинител, двамата подсъдимия и техния защитник адв. С..
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението срещу двамата подсъдими, така както са
повдигнати. Считам, че същите са доказани по безспорен и несъмнен начин. От събраните в
24
хода на досъдебното производство доказателства, събраните днес в съдебно заседание
гласни доказателства и заключенията по назначените експертизи, считам че по несъмнен
начин е установена следната фактическа обстановка. Проблемите на пострадалия Р.А. са
започнали, след като същия прехвърлил наследствената къща на дъщерята на свидетелят
М.е. От този момент нататък двамата подсъдими, които са негови деца и до този момент не
са имали много контакти с него са агресирали срещу това негово поведение. Има един
предходен инцидент от 9.06., който подробно съм описал и за който събрахме доказателства,
когато са отишли да се уверят в тази информация, която им е станала известна, че къщата е
била прехвърлена. Установено е, че на тази дата е имало конфликт между св. М.М. и
подсъдимите и е имало физически удар и тогава, те са взели документите, касаещи
прехвърляне имота и на 19.06., десет дни след това двамата подсъдими са отишли пред дома
на пострадалия, в този момент са водили кореспонденция със свои роднини от Турция,
които също са се интересували от въпросния имот. Пред домът на пострадалия са били
двамата подсъдими като подс. А.Х. е снимала къщата със своя телефон, когато излязъл
пострадалия от къщата, поискал документите на къщата от своя син, последният не му ги е
дал. Очевидно е имал разговор, че трябва да се проведе разговор с тия роднини от Турция,
но така или иначе, тогава възниква конфликта между тях. Подсъдимият, синът на Р.А. -
А.Ф. е хванал баща си насила, след което е извикал на подс. А.Х. да доближи автомобил,
вкарал го е насила на задната седалка, на автомобила, от дясната страна, бутайки го и
държейки го за ръцете. Седнал зад него и продължил да упражнява натиск с ръце и крака,
тъй като самия пострадал е искал да се разберат като баща и син се опитал да завърже
словесен контакт, той започнал да го души, нанесъл му е няколко удара по лицето и след
това подс. А.Х. е превела в движение автомобила и са потеглили към къщата на
подсъдимата. В този момент на улицата е била св. М.М., която се е намесила в конфликта
като е била отблъснала от подс. А.Ф.. В самия автомобил той започнала да отправя
конкретни закани за убийство като заявил, че в Турция, където лежал в затвора не убил
никого, но тук щял да убие него, освен това правил предложение на сестра си да го завържат
за някое дърво и да го оставят да го изядат чакалите. Така те се придвижили до Лозница
като пострадалия бил държан от подс. А.Ф., а автомобила управляван от А.Х.. Същата е
спряла автомобила пред нейната къща, след което са излезли от автомобила. Няма спор, че
пострадалия е излязъл сам от автомобила и се е придвижил сам до къщата на подсъдимата.
Самият той го заяви днешното съдебно заседание. Аз считам, че към този момент същия е
нямал собствена воля, бил е уморен за да се опитва да се бори и съпротивлява. Влезли в
къщата, вкарали са го в една стая, наистина са му предложили храна и алкохол, на което той
отказал и в един момент са излезли и двамата и заключили вратата, кой от двамата,
предполагам подс. А.Х. като са му казали, че ще стои в тази къща до понеделник, на който
ден трябва да дойде човек от Търговище, очевидно да оправят къщата.
След това събитията са се развили по обичайния начин. Подаден сигнал до 112 от св.
Н.С., след това проверка на място, предприемане на издирвателни мероприятия. Около три
часа двамата подсъдими са давали подробни обяснения в РУ - Лозница като са отричали да
25
знаят, къде е баща ми, като все пак подс. А.Х. е споделила, че се намира в тяхната къща и
след това са влезли в къщата и са намерили пострадалия, който е бил в лошо здравословно
състояние, със завишено кръвно налягане, което е на границата на реалната опасност за
живота.
Считам безспорно установена фактическата обстановка от разпита на пострадалия.
Днешния му разпит е пети по ред и във всички тия разпити той безпротиворечиво, дори да
има известни противоречия в част от събитията, които са се случили, известни, но не големи
пресъздава една и съща фактическа обстановка, описва вкарването в автомобила,
занасянето в Лозница, държанието на синът му и закарване в къщата. Моля да кредитирате
показанията на останалите свидетели.
Не виждам свидетел, чиито показания можем да изключим за имуществените
сложни отношения, които са се развили между деца, баща, между роднини. Не съм против да
се кредитират всички свидетелски показания, показанията на св. М.е, на нейната дъщеря св.
Тон А. и К., дори и показанията на свидетеля, който е видял джипа, последствие описва
ситуации, които са се развили след това.
Аз не съм против да бъдат кредитирани показанията на последната свидетелка.
Установихме, че същия се е придвижил от автомобила до къщата сам, но същият е бил със
сломена воля.
Цялата фактическа обстановка се подкрепя и от съдебно-медицинската експертиза,
какви наранявани са получени и от какво могат да бъдат, повишено кръвно налягане.
Подкрепят се и от заключението комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, която пресъздава неговото психично състояние, както и лични възприятия върху
случая и в тая връзка всички тези доказателства описват фактическата обстановка, която
описах.
Безспорно е, че двама са осъществили състава не престъплението отвличане, което е
осъществено от две лица, квалифицира се като такова по чл.142, ал. 2, т. 2 и двамата в общ
умисъл осъществили състава на чл. 142а, ал. 1 противозаконно са го лишили от свобода,
като са го държи в домът на подс. А.Х. против неговата воля.
Отделно от това с конкретните заплахи същите осъществили състава на престъплението по
чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 закана с убийство. С оглед на конкретната ситуация е била възприета
като реална въпреки, че не е необходимо самия пострадал да е бил уплашен за живота си.
Моля да приемете подсъдимите за виновни по така повдигнатите обвинения.
Законодателят е предвидил тежко наказание за престъплението отвличане, минимума на
това наказание е седем години. По отношение на подс. А.Ф. с оглед на неговата роля в
деянието, която е още по интензивна предлагам да бъде наказан към минимума, защото
минимума е достатъчно висок сам по себе си и като размер е достатъчен. По отношение на
престъплението по чл. 142 предлагам наказанието да бъде три години лишаване от свобода,
а по отношение на третото деяние предлагам наказание три години лишаване от свобода
като на основание чл. 23 следва да се определени най-тежкото седем години лишаване от
26
свобода.
По отношение на подс. А.Х. дори да приемете, че може да се приложи чл. 55 с оглед
по-ниската й степен на участие в самите деяния, предлагам един размер към минимума до
пет години лишаване от свобода, а по чл. 142 за деянието по чл. 142а предлагам наказание
от три години лишаване от свобода като на основание чл. 23 да се определи общо наказание,
а именно пет години лишаване от свобода.
АДВ. Т.: Окръжна прокуратура Разград е повдигнала обвинение срещу двамата
подсъдими за престъпления, които са тежко наказуеми от закона, особено първото, за което
закона предвижда лишаване от свобода с минимум седем години. Следва да се подходи
изключително сериозно и отговорно при преценка на събраните доказателства, които
считаме по един безспорен, категоричен начин сочат на това, че двамата подсъдими са
извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение.
Касае се до престъпления, които са извършени от две лица, което води до
изключителната тежка наказуемост, особено на първото престъпление.
Освен това на следващо място, но не и по важност трябва да се вземе предвид, че
пострадалото лице е баща на двамата подсъдими т.е. изключително тежко, укоримо не само
от закона, но и от морала. В хода на ДП е имало обвинение за това, че действията, които те
са извършили са били с користна цел, последствие това обвинение е отпаднало, тъй като е
прието, че не е доказано в достатъчна степен. Всички станахме свидетели на това, че
първопричината за извършване на тези действия е имуществен спор. Очевидната
непримиримост и несъгласие на подсъдимите с факта, че един имот е прехвърлил на лице,
което не е в семейството е дало тласък и мотив да извършат престъплението. Това е
основния мотив, което трябва да се приеме като отегчаващо вината обстоятелство. Моля да
вземете предвид това тяхно субективно отношение. Те не са извършили случайно това
отвличане, те са го качили против неговата воля в автомобила и да го лишат от неговото
желание, от възможността свободно да се придвижва. Да доброволно е слязъл от
автомобила, последвал ги е, но както и прокурора се изрази със сломена воля. Той е
възрастен човек, който дълги години страда от влошените отношения с децата си. Видяхме
днешното съдебно заседание отношението на жената, с която живее. Очевидно е
изпълнявал ролята на буфер между жената и децата си. Той не е имал сили и възможности
да се противопостави на случващото се. Не може един имуществен спор, който е в
прерогативите на граждански съд да се решава своеволно и с действия извън закона, а
именно с престъпления.
Извършените престъпления се доказват от всички гласни доказателства, дори да са
налице известни противоречия къде точно се е намирал Р., дали на задната или предната
седалка, всички водят до извод, че е бил качен в джипа против неговата воля.
Самото нанасяне на удари в лицето и закани отправяни спрямо него по пътя между
Синя вода и Лозница са били причина неговото съзнание да е било объркано. В първите дни
след случката той е бил в депресивно състояние и въпреки това показанията, които е дал на
27
този ранен етап и последвали след това разпити пред съдия както и при разпита днес, той
поддържа една и съща линия и една съща последователност на събитията.
Тези събития са били предшествани от една друга случка 10 дни по-рано, налице е
възникване на един конфликт, едно напрежение при предходно посещение на подсъдимите.
Размяна на обидни думи и това напрежение е ескалирано и намира своята връхна точна на
19.06. това са действия, които са повлияли на способността на Р. да прояви някаква воля,
възможност да се защити.
Към днешна дата посоченото в комплексната психиатрично, психологична
експертиза за състоянието на Р. продължава да бъде същото. Р. посети лекар – психиатър,
който констатира наличие на епизодични сиуцидни намерения и на състояние, което се
явява посттравматично. И до ден днешен не може да осмисли защо и как е възможно
неговите деца, с които дори да не се е намирал в чудесни взаимоотношения са посегнали
физически на тялото, отнели са свободата му и са го лишили от възможността да се
придвижва. Наказанията действително са много тежки и смятам, че по отношение на
подсъдимите за първото престъпление към неговия минимум ще бъде достатъчно за да се
въздейства върху личността на същите. Има добри характеристични данни, видно от
свидетелските показния, но свидетелите потвърдиха и едно обстоятелство отбелязало в
неговата характеристична справка изготвена от РУ - Лозница подс. А.Ф. е излежал присъда
в Турция, макар и същата да не е била призната в български съд. Това обстоятелство слага
светлина от неговото поведение в настоящото. Това допълнително е способствало в
решението му той да посегне на баща си, разбира се подпомогнат от своята сестра, която
очевидно е действала под негово влияние.
По отношение останалите престъпления се придържам към казаното от прокурора.
Моля да постановите осъдителна присъда в този смисъл като признаете двамата
подсъдими за виновни и определите наказания съобразно предложеното от прокурора.
АДВ. С.: Считам, че повдигнатите обвинения останаха недоказани. Обвинението се
поддържа единствено от показанията на пострадалия и частично от показанията на неговата
семейна партньорка като се доказа в настоящото съдебно следствие, че същата е била с
влошени отношения с подзащитните ми. Отделно показанията, дадени от Р. са
противоречиви, нелогични, непоследователни. Не се подкрепят и от тези дадени от
Мюмине. Един ден след случката на 20.06. Р. дава показания като казва, че е бил поставен
на предната седалка, а А. сяда зад него и от задната седалка го прегръща и стиска и че бил
ударен с вратата на автомобила като се споменава удар в лицето.
Едни ден по-късно казва, че първо А. седнал на предната седалка, той бил придърпан
върху него и докато така са стояли му е нанесъл удар. Малко по-късно изнася твърдения, че
А. му е нанесъл три удара в областта на носа, но вещото лице по делото беше категорично,
че няма как тази външна драскотина да се дължи на удар с юмрук. По този начин се
опровергават дадените показания.
Също се опровергават къде е стоял. Въпреки изминали период многократно променя своите
28
показания. Видяхме и лично възприехме, че пострадалия е в добро психично здраве и
съзнателно приема фактите и възпроизвежда. Такова е и заключението на експертите,
поради което е необяснимо в пети пореден разпит да дава пет различни показания къде е
седнал в колата и то коя страна бил държан.
Да не говорим, че ако синът му го удари три пъти в лицето последиците ще са много
по сериозни отколкото драскотините по носа. Моля да не кредитирате показанията на
пострадалия, тъй като не са достоверни.
Св. М.е също дава противоречи показания и те не съвпадат с тези на Р.. Първо казва,
че е била в двора на къщата и не е видяла как са се качили подсъдимите и Р. в автомобила
дори го потвърди след прочитане на показанията. След това казва, че е видяла А. да качва
Реми в колата като А. не е присъствала там. Това са сериозни противоречия, касае се за
сериозно повдигнато обвинение.
Смятам, че трябва да се кредитират показания на св. Н. и Кериме, които са
последователни и логични като те заявяват, че са възприели как А. излиза от предна, дясна
страна, съответно се е возил там, а Р. свободно е слязъл от задната страна на седалката.
Нямало е дърпане, нямало е насила както твърди Р..
Показанията на М.е също не трябва да се вземат под внимание, тъй като
процесуалното поведение на същата се видя, колко е агресивна не само към А. и А., а и към
останалите присъстващи в залата. Тя демонстрира неуважение което е повод да бъдат
подложени под съмнение нейните показания.
Не се доказа фактическия състав на обвинението отвличане, нито има преки
доказателства за насилственото качване на Р. в колата, нито такива за неговото лишаване от
свобода.
Напротив, огледите в домът на А. установяват наличие на безжичен телефон, който е
бил работещ и е бил в стаята, в която той се намирал. Имал е свободната воля и
възможност да се обади на когото поиска. Р. казва, че не е проверявал дали са заключени
вратите, той не е ставал и не е правил опит да излиза. От огледите на колата не са
установени следи, които да са индикация за някакво противодействие от страна на Р. в
колата. Ако беше така щеше да има следи от стъпала, кални както щеше да има кръв по
врати или някъде другаде. Такива не се наблюдават в автомобила.
Обвинението почива на едно съмнение, предположение, поради което считам, че не
се касае за отвличане, такова не беше доказано. Отделно съгласно съдебната практика няма
как едно лице да носи наказателна отговорност, да бъде осъден за извършването
едновременно на отвличане и лишаване от свобода, тъй като едното поглъща другото. Няма
как тези престъпления да се в идеална съвкупност, тъй като отвличането обхваща и
лишаване от свобода, а предвид фактологията, изнесена в обвинителния акт се твърди
именно за едно и също деяние, което не може да обхване съставите на двете престъпления.
Не могат да бъдат в реална съвкупност по т.2, ал.2 и чл.20, ал.2 НК.
По отношение обвинението срещу А. за заплаха с убийство спрямо пострадалия
29
считам, че остана недоказано, тъй като видно от обвинителния акт, който очертава
пределите и предмета на доказване А. е обвинен, че се е заканил с убийство на баща си
докато е бил вътре в колата и то в землището на Лозница което означава, че няма
свидетелски показания, които да потвърдят тези думи, тъй като в колата са присъствали А.,
А. и Р., а те казват, че са водили нормален разговор без да са го заплашвали.
Поради всичко изложено моля да се произнесе с присъда, с която да признаете и
двамата подсъдими за невинни, тъй като не се събраха категорични, преки, последователни,
достоверни доказателства в тяхната вина за извършване на тези така повдигнати обвинения
за тежки престъпления.
Моля за оправдателна присъда.
Алтернативно моля, ако приемете за доказано по някакъв начин извършеното от тях
престъпление отвличане, евентуално лишаване от свобода да приложите чл. 9, ал. 2 НК като
установите, че става въпрос за малозначителност като има практика на ВКС в тази насока.
Тъй като конкретния случай, въпреки че е видно, че деянието, признаците на
престъплението същото не е такова, тъй като е явно незначително, а това се определя с оглед
личните характеристики на подсъдимите, така и от всички обстоятелства по извършването,
тук се касае за едни семейни взаимоотношения, в които са въведени много трети лица. Тук
не се касае да бъде отведено лицето принудено.
Става въпрос да искат да осъществят контакт с баща си, които са лишени да осъществяват
такъв контакт.
От показанията на свидетелите става ясно, че са се интересували от неговото здраве,
искали да му помогнат и заведат в болница.
Тъй като това са много близки отношения и полагането на грижи винаги могат да се
тълкуват в грешна посока, каквато в случая се опитват да твърдят пострадалия и неговата
партньорка, моля да приемете, че не се касае за извършване на престъпление.
Моля алтернативно да приложите чл. 55 НК като приемете, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на двамата и
двамата са с чисто съдебно минало, колегата акцентира, че има минало в Турция, но той е
реабилитиран, присъдата му не е призната от български съд. Двамата са личности с
положителни качества и характеристики. Всички в града потвърждават това. В брачни
взаимоотношения са и работещи от дълги години без прекъсване. Като искам да изложа, че
се касае за техния баща, имат право да вземат пари, да искат да се грижат за него, да го
заведат на доктор дори това да е против волята на неговата семейна партньорка.
Моля в краен вариант след прилагане на чл. 55 да слезете под определения за
престъплението минимум защото ще бъде явно несправедливо, ако те изтърпяват друго
наказание, различно от условно.
ПОДСЪДИМИЯТ А.Ф.: Присъединявам се към казаното от защитника. Съжалявам
искрено, ако съм причинил нещо на баща ми с това деяние. Не сме и помислили даже, че ще
30
стигне до тук, но от Вас искам да мога, да отида, да виждам баща си и да се грижа за него,
когато има нужда. Винаги ще съм до него защото ние нямаме достъп до него по никакъв
начин. Отиваме за пет минути и тя го прекъсва. Той не може да се изкаже, какво иска да ни
каже и винаги М.е е зад него.
Съжалявам за стореното от нас, не сме помислили, че ще стигнем до такива
обвинения. Той ни е баща. Аз си го обичам. Тия работи, които ги твърди си ги измисля. Аз
не отричам, че съм лежал в Турция за моите деяния и тук го признах. Съжалявам, че
стигнахме до тук. Чувствам се невинен. Ако съм му причинил нещо такова, каквото той
твърди, аз не съм го причинил и аз съм родител, имам доведен син. В Русе работи. От малък
съм го отгледал. Имам малка дъщеря и нея съм отгледал. Искам да се грижа за баща ми и
аз ще се грижа и за моето дете. Работя, грижа се за семейството си. Големият е в Русе. Сега
апартамент и къща ще му купим, живот и здраве.
ПОДСЪДИМАТА А.Х.: Поддържам това, което каза защитника ми. Съжалявам, нищо
не мога да кажа.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
ПОДСЪДИМИЯТ А.Ф.: Моля да ме оправдаете, да не съм наказан.
ПОДСЪДИМАТА А.Х.: И аз се включвам, да не съм наказана. Имам семейство,
въобще не знаех, че ще стигнем до тук. Точно баща ни да направи такива работи срещу нас,
не мога да си обясня.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
Ще се произнесе с присъда в 16 ч.
СЛЕД ТАЙНО съвещание, публично в присъствието на прокурора, адв. Т.
представляваща частния обвинител, подсъдимите и техния защитник адв. С. в 16,14 ч.
СЪДЪТ ОБЯВИ ПРИСЪДАТА СИ като разясни на страните реда и срока за обжалването й,
а именно, че същата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд - Варна в 15-
дневен срок от днес.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 16, 22ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
31