Р Е Ш Е Н И Е
№ 885
29.12.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №736 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.Г. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А.Г.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №261 от 15.07.2022 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх.№С220026-137-0006498/31.05.2022 г., издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Налице били основанията за оспорване на административния акт по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Сочи се, че правилно административният орган приел, че за публичните вземания ще се прилага двегодишната давност по чл.82, ал.1, б.„а“ от ЗАНН, които изводи били в унисон с приетото в ТР №2 от 12.04.2017 г. по т.д. №3/2016 г. на ВАС. Неправилно обаче административният орган бил приел, че са предприети изпълнителни действия, в частност са наложени запори на банкови сметки на Д.Х., които прекъсват погасителната давност на процесните задължения. В Разпореждане с изх.№С220026-137-0006498/31.05.2022 г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, ИРМ – Хасково, било посочено, че запори са наложени върху банкови сметки, собственост на Д.Х. в ТБ ОББ и ТБ Юробанк България. В обжалваното Решение с №261/15.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив обаче се твърдяло, че банковите сметки, собственост на Д.Х., върху които е наложен запор, са в търговските банки „Пиреос България“ АД, ОББ АД и Уникредит Булбанк АД. В решението и в разпореждането на публичния изпълнител се твърдяло, че обезпечителните мерки (запор) са наложени с получаването на запорните съобщения в посочените търговски банки, съгласно чл.202, ал.1 от ДОПК. Публичният изпълнител и Директорът на НАП Пловдив обаче се позовавали на съвсем различни писма, с различни номера, от различни банки, за наличието на наложени обезпечителни мерки – запор. Твърди се, че с решението си Директорът на ТД на НАП Пловдив прибавял в административното производство нови фактически положения, които не били известни на Д.Х., когато същият обжалвал разпореждането на публичния изпълнител. Недопустимо било при обжалване на административен акт по административен ред, по-горестоящият орган да аргументира решението си за потвърждаване на акта с факти и обстоятелства, които не са били обсъдени от долустоящия орган при издаване на разпореждането му. Оспорващият считал, че от страна на Директора на ТД на НАП Пловдив било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до ограничаване правото му на защита. Другото допуснато от административния орган процесуално нарушение от категорията на съществените било непроизнасянето от страна на Директора на ТД на НАП Пловдив по своевременно направеното от жалбоподателя с жалбата срещу разпореждането на публичния изпълнител доказателствено искане за събиране на писмени доказателства, а именно справки от ТБ ОББ и ТБ Юробанк България за наличието на банкови сметки, собственост на Д.Х.. Липсвало и произнасяне от административния орган по всички задължения, за които било направено възражение от Д.Х., който във възражението си по формуляра на НАП бил направил възражение за всички свои задължения по ИД №26060001988/2006 – 4 на брой и в размер на 3 120 лв., а публичният изпълнител и Директорът на ТД на НАП Пловдив се произнесли само по две от задълженията му.
Нарушенията на материалния закон, допуснати при издаването на административния акт, се състояли в липсата на основанието за спиране на давността по чл.172, ал.2, т.5 от ДОПК, а именно липсвали наложени обезпечителни мерки – запор върху банкови сметки, собственост на Д.Х., тъй като в случая липсвали банкови сметки, върху които е възможно да се наложи запор.
Претендира се обжалваното Решение и потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени.
Към жалбата са приложени Искане за издаване на документ входящ номер 2600И0327924/31.05.2022 г. – Удостоверение за наличието или липса на задължения на основание чл.87, ал.6 от ДОПК (л.17), подадено от Д.Г.Х. до НАП; издаденото въз основа на това искане Удостоверение (л.18-19) изх.№260202200109307/02.06.2022 г. с общо задължения 4 965,62 лв; друго Искане (л.21) със същото съдържание, с входящ номер 2600И0329648/15.06.2022 г., и издаденото въз основа на него Удостоверение (л.22-23) изх.№260202200125339/23.06.2022 г. с общо задължения 4 973,98 лв.,
Приложена е и попълнена бланка – образец на Възражение (л.20) от Д.Г.Х. до Директора на ТД на НАП Пловдив, с което го информира, че са погасени по давност задължения по ИД №026060001988/2006 в размер на 3 120 лв., върху която няма поставен входящ номер или други данни за постъпването й в ТД на НАП Пловдив.
С депозирано на 23.11.2022 г., чрез пълномощника си адв.Г., писмено становище (л.81-86), жалбоподателят обсъжда представената по делото справка от Българска народна банка (л.56), като сочи, че от нея може да се установи наличието на банкови сметки на жалбоподателя, поради което се отказва от доказателственото си искане, и развива допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение.
Ответникът, Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител по делото и в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. В депозираното писмено становище (л.36-38) на първо място се възразява на твърденията на жалбоподателя за непълно произнасяне от страна на публичния изпълнител в Разпореждането, тъй като същото било издадено по подадена молба с вх.рег.№ВХК-3184/26.05.2022 г., с която жалбоподателят бил поискал отписване на погасени по давност задължения към държавата, които са възникнали преди 2018 г., като същата била подадена по образуваното по реда на ДОПК изпълнително дело №26060001988/2006, а при прегледа на данъчно-осигурителната сметка на лицето се установявало, че единствените задължения от тази дата, предадени на публичен изпълнител за принудително изпълнение, били именно глобите, установени с НП №17-0351-000042/17.02.2017 г. и НП №191/19.04.2017 г., а глобите, установени с НП №20-0351-000909/12.10.2020 г. и НП №351А-570/18.08.2021 г. не попадали в категорията публични вземания, възникнали преди 2018 г. Сочи се, че давността била институт, който не се прилагал служебно, а единствено и само при нарочно възражение, поради което правилно публичният изпълнител се бил произнесъл само по отношение на публичните вземания, за които длъжникът е направил възражение, че са погасени по давност.
Развиват се и съображения, че правилно решаващият орган и публичният изпълнител са приели, че хипотезите, посочени в чл.172, ал.1 от ДОПК, предвиждащи спиране на давността, са приложими и по отношение на глобата, който извод се обосновавал с разпоредбата на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление (НП) №17-0351-000042 от 17.02.2017 г. (л.68), издадено от Началник РУП към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, на Д.Г.Х. са наложени три административни наказания глоба за извършени административни нарушения на ЗДвП, съответно в размери от 2 000 лв.; 50 лв. и 20 лв. Представеното по делото НП съдържа отбелязване за лично връчване срещу подпис на 20.03.2017 г. и заверка за влязло в сила на 28.03.2017 г.
С Разпореждане за присъединяване изх.№С170026-105-0171441/11.08.2017 г. (л.67) на Публичен изпълнител, е разпоредено присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – изпълнително дело №26060001988/2006 по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, образувано срещу Д.Г.Х., за вземането в размер на 2 070,00 лв. главница по посоченото НП. Вписано е, че общият размер на задълженията по изпълнителното дело, в т.ч. и присъединените, е нелихвоносно вземане 3 070,00 лв.
С НП №191 от 19.04.2017 г. (л.66), издадено от Началник РУ Свиленград, на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР, на Д.Г.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева, за извършено административно нарушение. Съгласно оформената разписка, НП е връчено на нарушителя срещу подпис на 03.05.2017 г. Удостоверено е влизането в сила на НП на 15.05.2017 г.
От наказващия орган до Публичен изпълнител при НАП, Дирекция „Събиране“ – Пловдив, ИРМ Хасково, е изпратено Искане Рег.№НП191/17 (л.65) за образуване на изпълнително производство за принудително събиране на публично вземане, и изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК – НП №191/19.04.2017 г., влязло в сила на 15.05.2017 г.
С Разпореждане за присъединяване изх.№С170026-105-0288178/15.11.2017 г. (л.64) на Публичен изпълнител, е разпоредено присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство – изпълнително дело №26060001988/2006 по описа на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, образувано срещу Д.Г.Х., за вземането в размер на 800 лв. главница по посоченото НП. Вписано е, че общият размер на задълженията по изпълнителното дело, в т.ч. и присъединените, е нелихвоносно вземане 3 870,00 лв.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки (л.57) Изх.№С180026-022-0066818/17.09.2018 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, по изпълнително дело №26060001988/2006 г. за установено и изискуемо публично вземане на Д.Г.Х. в общ размер 3 870,00 лева, на основание чл.200 и чл.202, ал.1, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, се налага запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в:
- Банка Пиреос България АД за сумата от 3 870 лв.;
- Обединена българска банка за сумата от 3 870 лв.;
- Уникредит Булбанк АД за сумата 3 870 лв.
От старши публичния изпълнител са изпратени: Запорно съобщение на основание чл.202, ал.1, във връзка с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК до Обединена българска банка гр.София (л.58); до Банка Пиреос България, гр.София (л.59) и до УниКредит Булбанк, гр.София (л.60), съответно всяка от трите банки писмено е уведомила публичния изпълнител, че по запорното съобщение е наложен запор на посочена банкова сметка *** Д.Г.Х., открита в съответната банка – писма от 18.09.2018 г.; от 24.10.2018 г. и от 24.10.2018 г. (л.61-63).
Под вх.№ВхМ-3184/26.05.2022 г. (220026-000-0244297/27.05.2022 г.), в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е заведена молба (л.52), подадена от Д.Г.Х..
Същият заявява, че от представената от НАП справка на негово име установил наличието на публични задължения и във връзка с това срещу него било образувано изпълнително дело №26060001988/2006 г. Сочи, че описаните в справката негови задължения, възникнали до края на 2017 г., представляващи публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, били погасени по давност с изтичане на визирания в чл.171, ал.1 от ДОПК 5-годишен давностен срок и отправя възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на държавата срещу него за задълженията му, възникнали преди 2018 г., което било основание за отписването им на основание чл.173 от ДОПК. Моли да се считат за погасени по давност всички негови задължения до края на 2017 година, включително глобите в размер на 2 070,00 лв. по НП №17-0351-000042/17.02.2017 г. и в размер на 800,00 лв. по НП №191/19.04.2017 г., които като административни наказания се погасявали с изтичането на предвидената в чл.82, ал.1, б.„а“ от ЗАНН 2-годишна давност.
С Разпореждане изх.№С220026-137-0006498/31.05.2022 г. (л.53), издадено от М. Т. на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, във връзка с подадената молба – възражение с вх.№С220026-000-0244297/27.05.2022 г. е извършена проверка по посочените в молбата обстоятелства и на основание чл.226, ал.1 от ДОПК е разпоредено, че не се прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията в общ размер на 2 870,00 лева по двете горепосочени НП.
В мотивите на разпореждането са цитирани чл.82, ал.1 до ал.4 от ЗАНН.
По отношение глобата в размер на 2 070,00 лв. по НП №17-0351-000042/17.02.2017 г., „влязло в сила на 04.04.2017 г.“, е посочено, че е предадено за събиране в НАП на 29.05.2017 г., в двугодишния срок от влизане в сила, с което давността е прекъсната, като от датата на прекъсване (29.05.2017 г.) започва да тече нов двугодишен срок по ЗАНН. На 11.08.2017 г. е издадено Разпореждане за присъединяване и задълженията са присъединен към ИД 26060001988/2006 г. по описа на ТД на НАП гр.Пловдив, офис гр.Хасково. На 17.09.2018 г. са наложени обезпечителни мерки Запор на банкови сметки при ТЗ ОББ, съгласно отговор на ОББ запорът е наложен на 24.10.2018 г. и запор на банкови сметки при ТБ Юробанк България, съгласно отговора на банка Юробанк България запорът е наложен на 18.09.2018 г., с което давността спира, съгласно разпоредбите на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и към настоящия момент давностният срок не е изтекъл.
По отношение глобата в размер на 800,00 лв. по НП №191/19.04.2017 г., влязло в сила на 15.05.2017 г., е посочено, че е предадено за събиране в НАП на 24.10.2017 г., в двугодишния срок от влизане в сила, с което давността е прекъсната, като от датата на прекъсване (24.10.2017 г.) започва да тече нов двугодишен срок по ЗАНН. На 15.11.2017 г. е издадено Разпореждане за присъединяване и задълженията са присъединен към ИД 26060001988/2006 г. по описа на ТД на НАП гр.Пловдив, офис гр.Хасково. На 17.09.2018 г. са наложени обезпечителни мерки Запор на банкови сметки при ТЗ ОББ, съгласно отговор на ОББ запорът е наложен на 24.10.2018 г. и запор на банкови сметки при ТБ Юробанк България, съгласно отговора на банка Юробанк България запорът е наложен на 18.09.2018 г., с което давността спира, съгласно разпоредбите на чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и към настоящия момент давностният срок не е изтекъл.
В Разпореждането е посочено, че същото може да се обжалва по реда на чл.266, ал.1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП Пловдив в 7-дневен срок от връчването му.
Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.55) Разпореждане по молба за давност с изх.№С220026-137-0006498/31.05.2022 г. е връчено на Д.Х. на 16.06.2022 г.
С изпратена на 17.06.2022 г. и постъпила на 20.06.2022 г. чрез Система за сигурно електронно връчване на МЕУ жалба вх.№С220026-000-0292632/21.06.2022 г. (л.50-51) Д.Г.Х. обжалва Разпореждането пред Директора на ТД на НАП Пловдив, с изложени съображения, че посочените банкови сметки, върху които се твърдяло, че има наложен запор, отдавна били закрити от титуляра и не съществували, поради което и не било възможно давността да бъде спряна на основание чл.171, ал.1, т.5 от ДОПК. Моли за установяване на това обстоятелство да бъде изискана справка от ТБ ОББ и ТБ Юробанк България за наличието на банкови сметки, негова собственост.
С постановено в производство по чл.267, във връзка с чл.266, ал.1 от ДОПК Решение №261/15.07.2022 г., Директорът на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.267, ал.2, т.5, вр. чл.266, ал.1 от ДОПК, оставя без уважение, като неоснователна, подадената от Д.Г.Х. жалба.
Решаващият орган е подкрепил изложените в разпореждането мотиви, че с предприемане на действия за събиране на вземанията от страна на компетентните органи, давността е прекъсната, като е посочил, че това в случая е сторено с предаването на публичен изпълнител за предприемане на действия по принудително събиране. Посочил е, че съгласно чл.82, ал.4 от ЗАНН разпоредбата на чл.82, ал.3 от ЗАНН не се прилага в случаите, когато за глобата, в двугодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложена, или от датата на нейното прекъсване, е образувано изпълнително производство за нейното принудително събиране. Посочил е също, че съгласно чл.202, ал.1 от ДОПК, обезпечителната мярка с ПНОМ с изх.№С180026-022-00668/17.09.2018 г. е наложена с получаване на запорните съобщения в посочените търговски банки – „Пиреос България“ АД, ОББ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, за което публичният изпълнител е уведомен с цитирани писма, и нормата на чл.172, ал.2, т.5 от ДОПК за спиране на давностните срокове се прилага без значение дали по сметките на длъжника, върху които е наложена обезпечителната мярка запор, са били налични суми към момента на налагане на тази мярка, както и е без значение дали към настоящия момент такива парични средства са налице.
Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.43) Решение 261/15.07.2022 г. е връчено на Д.Х. на 20.07.2022 г.
Жалбата срещу същото е подадена на 25.07.2022 г.
Оспорването е процесуално допустимо за разглеждане, доколкото е насочено срещу Решение, постановено по реда на чл.267, ал.2 от ДОПК, което, на основание чл.268, ал.1 от същия кодекс (изм.ДВ бр.77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г.) може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника в 7-дневен срок от съобщението. Жалбата е подадена при спазване на посочения срок и от надлежна страна, адресат на решението, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт, счита оспорването за основателно.
Обжалваното Решение е подписано от Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив и представлява валиден административен акт, издаден от компетентен по смисъла на чл.266, ал.1 от ДОПК административен орган, чиято материална, териториална или персонална компетентност не е оспорена по делото.
Съобразно посочената в Решението дата 04.07.2022 г., на която жалбата на Д.Х.Г. срещу Разпореждане изх.№С220026-137-0006498/31.05.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Хасково, след отстраняване на констатираните в нея нередовности, е постъпила при административния орган – под вх.№94-00-4035#2/04.07.2022 г., следва да се приеме, че издаденото на 15.07.2022 г. Решение е в рамките на установения в чл.267, ал.2 от ДОПК 14-дневен срок.
Решението е в изискуемата писмена форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за постановяването му, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Съдът приема за неоснователни възраженията в жалбата, че публичният изпълнител, а впоследствие и Директорът на ТД на НАП Пловдив не са се произнесли по цялото наведено от жалбоподателя искане – възражение за погасени по давност задължения. В представената по делото административна преписка не се съдържа друго достигнало до компетентния орган възражение, освен обективираното в Молба вх.№ВхМ-3184/26.05.2022 г., с поставен вх.№220026-000-0244297/27.05.2022 г., искане на Д.Г.Х.. В него възражението за погасяване по давност е направено изрично само по отношение на задълженията, възникнали от глоба по НП №17-0351-000042/17.02.2017 г. в размер на 2 070,00 лв. и от глоба по НП №191/19.04.2017 г. в размер на 800 лв.
Твърденията на жалбоподателя, че е възразил за погасяване по давност на задължения по общо 4 броя наказателни постановления, включващи и НП 20-0351-000909 с глоба в размер на 200 лв. и НП 351А-570 с глоба в размер на 50 лв., или общо за 3 120 лв., които е установил по издаденото на 02.06.2022 г. Удостоверение на НАП, са недоказани. С оглед датата на депозиране на разгледаното възражение – 26.05.2022 г., и липсата на доказателства за придружаваща го справка от предходна дата, правилно публичният изпълнител се е произнесъл само по изрично наведеното възражение за дължимите задължения до края на 2017 г., включващи глобите по двете наказателни постановления.
За преценка материалната законосъобразност на обжалвания акт следва да бъде даден отговор на въпроса погасени ли са по давност публичните задължения на жалбоподателя Д.Г.Х. именно по отношение на установените и изискуеми вземания, произтичащи от НП №17-0351-000042/17.02.2017 г. в размер на 2 070,00 лв. и от глоба по НП №191/19.04.2017 г. в размер на 800 лв.
Безспорно е, че в случая се касае за вземания, представляващи публични държавни такива по аргумент от чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК.
Несъмнено погасителната давност е материално-правен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение. Давността за публичните задължения, възникнали след 01.01.2006 г., каквито са процесните, се подчинява на общата разпоредба на чл.171 от ДОПК, според ал.1 на която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Такъв по-кратък срок по отношение на вземанията за глоби, наложени с наказателни постановления, е предвиден в чл.82, ал.1, б.„а“ от ЗАНН, съгласно която норма, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН определя, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
В процесния случай Публичният изпълнител, издал Разпореждането, правилно е определил за начало на давността датите на влизане в сила на двете наказателни постановления (макар неточно да е посочил, че НП №17-0351-000042/17.02.2017 г. е влязло в сила на 04.04.2017 г.). Съгласно представените като писмени доказателства наказателни постановления, със съдържащи се в тях удостоверявания на дати на връчване и влизане в сила, датата на влизане в сила на НП от 17.02.2017 г. е 28.03.2017 г., а на НП от 19.04.2017 г. – 15.05.2017 г.
Твърдяните от публичния изпълнител действия, с които давността се прекъсва, са предаването на глобите за събиране в ТД на НАП гр.Пловдив, офис Хасково на 29.05.2017 г. за първото НП и 24.10.2017 г. за второто НП, и присъединяването на същите към Изпълнителното дело на 11.08.2017 г., съответно на 15.11.2017 г.
Надлежно удостоверени по делото са присъединяването на вземанията за събиране по изпълнително дело №26060001988/2006 по описа на ТД на НАП Пловдив с Разпореждане за присъединяване от 11.08.2017 г., съответно от 15.11.2017 г. Тези действия обаче не прекъсват давността, тъй като съгласно т.1 от Тълкувателно решение №7/15.04.2021 г. по тълк.дело №8/2019 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС, образуването на изпълнително дело по реда на чл.220, ал.1 от ДОПК не прекъсва давността.
Безспорно е установено и обстоятелството, че е налице издадено в двегодишния срок влизане в сила на двете НП Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№С180026-022-0066818/17.09.2018 г. Становището на Публичния изпълнител, възприето и от решаващия орган, че с налагането на обезпечителните мерки с това Постановление, давността е спряна, не намира нормативна опора.
Не се споделят от настоящия съдебен състав изложените в обжалваното Решение мотиви, че тъй като в разпоредбата на чл.82 от ЗАНН не е предвиден изричен ред за спиране на давността, а съгласно чл.163, ал.1 от ДОПК публичните задължения се събират по реда на ДОПК, ако не е предвидено друго в друг закон, то налагането на обезпечителни мерки има за последица спиране на давността съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК.
Както вече беше посочено, нормите на чл.82, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, уреждащи давността за изпълнение на административно наказание (наричана още изпълнителска давност), включително нейното прекъсване, са специални спрямо чл.171 и чл.172 от ДОПК и са приложими в разглеждания случай, по отношение на наложените с двете наказателни постановления глоби. Тези норми се прилагат, независимо от обстоятелството, че за събирането на глобите е образувано изпълнително производство. Това изрично е посочено и в мотивите на Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т.д. №3/2016 г., ОСС, I и II колегия, според които „разпоредбата на чл.82, ал.4 ЗАНН изключва приложението само на чл.83, ал.3 ЗАНН. Тя не изключва приложението на чл.82, ал.2 ЗАНН…“
Изрично разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН регламентира, че с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, давността се прекъсва, а не се спира. Ето защо с Постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 17.09.2018 г. същата е била прекъсната, а не спряна, след което започва да тече нова давност.
Съгласно диспозитива на цитираното Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 г., след прекъсване на давността, в хипотезата на чл.82, ал.2 ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл.82, ал.1, б.„а" ЗАНН. Т.е. новата давност, която започва да тече след прекъсване на давността поради предприемане на действия по изпълнение на административното наказание ще е отново две години, а не предвиденият в чл.171, ал.1 от ДОПК 5-годишен давностен срок за останалите публични вземания. Двегодишният срок от 18.09.2018 г. изтича на 18.09.2020 г., съответно изтекъл е и двегодишният срок от посочените в Решението дати на налагане на запорите, и след като в този период не са предприемани каквито и да било действия за изпълнение на наказанието глоба, същото е погасено и не се изпълнява.
Като е приел обратното и е потвърдил разпореждането на публичния изпълнител, решаващият орган е постановил акта си в противоречие с материалния закон.
Изтичането на давността относно административните наказания глоба, наложени с влезлите в сила Наказателно постановление №17-0351-000042/17.02.2017 г. и Наказателно постановление №191/19.04.2017 г. води до отпадане на възможността същите да бъдат изпълнявани.
С оглед нормата на чл.79, ал.1 от ЗАНН, за Публичния изпълнител остава единствената възможност да приеме, че съгласно чл.168, т.3 от ДОПК публичните вземания по тези Наказателни постановления са погасени по давност и следва да се отпишат съобразно императивното правило на чл.173 от ДОПК. В тази връзка той следва да приложи и нормата на чл.225, ал.1 от ДОПК, като прекрати производството по принудително изпълнение в частта му, касаеща публичните вземания по влезлите в сила две наказателни постановления.
Решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Д.Г.Х. против Разпореждане с изх.№С220026-137-0006498/31.05.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, с което се отказва прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на публичните задължения в общ размер от 2 870,00 лв. следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени и Разпореждането на Публичния изпълнител.
На основание чл.160, ал.3 от ДОПК, преписката следва да бъде върната на Публичния изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, за ново произнасяне по подаденото от Д.Г.Х. възражение – Молба вх.№ВхМ-3184/26.05.2022 г. (220026-000-0244297/27.05.2022 г.), касаещо същите НП, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и направени по делото разноски в размер на 1 010 лв., от които 10 лв. – внесена държавна такса и 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ответника. Съдът намира за неоснователно направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото последното е съобразено и не надвишава значително размера на минимално регламентираното с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действаща към датата на подписване Договора за правна защита и съдействие от 23.11.2022 г.
Водим от
изложеното и на основание чл.268, ал.1 и ал.2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №261 от 15.07.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП Пловдив и потвърденото с него Разпореждане с изх.№С220026-137-0006498/31.05.2022 г., издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково.
ВРЪЩА преписката на Публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, за ново произнасяне по подаденото от Д.Х.Г. възражение, обективирано в молба вх.№ВхМ-3184/26.05.2022 г. (220026-000-0244297/27.05.2022 г.), съобразено с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив, да заплати на Д.Х.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: