№ 972
гр. Бургас, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120202555 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. В. В., с ЕГН: **********, с адрес
гр.******, против Наказателно постановление №22-0769-000674/17.05.2022г. на началник-
група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200 лева, а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са наложени глоба в размер на 100лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 2
месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП. В постъпило заедно с
административно – наказателната преписка становище са направени също така искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
1
На 14.12.2021г. около 18:00 часа в Община Бургас, на път първи клас № I-6 в посока
кв.“Ветрен“ на гр.Бургас, Д. В. В., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил Рено
„*****“ с ******. На километър 490 срещу магазин „Джьмбо“ автомобилът блъснал
изскочило пред него на пътното платно животно, като по този начин водачът допуснал ПТП
с материални щети по моторното превозно средство. В. не спрял за установяване на щетите
от ПТП и продължил движението си по магистралата в посока гр.София. Той подал сигнал
за пътното транспортно произшествие едва в участъка на магистралата в района на
гр.Карнобат, поради възникнала повреда на управлявания от него автомобил в следствие на
удара и в процеса на движението му след него.
АНО е приел, че с горните действия Д. В. В. е извършил следните нарушения:
1. водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно
е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП;
2. не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, а за допуснатото нарушение на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на
100лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за 2 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
По отношение на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
2
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП - глоба в размер
от 100 лева до 200 лева, ако Д.ието не съставлява престъпление за лице, което се движи с
несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от
ЗДвП.
В настоящия случай в АУАН и в НП е посочено единствено, че скоростта не е
съобразена с атмосферните условия и условията на видимост, без да става ясно какви
условия точно се визират. Поради това съдът приема за нарушено правото на защита на
наказаното лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (какви
са били тези атмосферни условия и какви са били ограниченията на видимостта, които
водачът не е отчел при избор на скоростта си на движение). В този смисъл са и Решение №
107 от 29.01.2016 г. по н. д. № 2249 / 2015 г. на Административен съд – Бургас, Решение
№ 1037 от 27.05.2016 г. по н. д. № 439/2016 г. на Административен съд – Бургас и др.
Отделно от това стои въпросът, че по никакъв начин АНО не е положил усилия да установи
каква е била съобразената скорост в случая, както и каква е била скоростта на
жалбоподателя. Това е съществено, тъй като невинаги когато е налице настъпило ПТП се
касае за виновно поведение на водача. Обратното би означавало винаги да се предполага
виновно поведение, което противоречи на залегналия в чл.304 НПК принцип, съгласно
който присъдата, в случая- постановлението, не могат да почиват на предположения.
Установяването на величините на скоростта обаче не би могло да стане за първи път в
съдебна фаза, тъй като това означава да се въвеждат факти, които дотогава не са били
предявени на жалбоподателя.
С оглед на изложеното НП следва да бъде отменено касателно това вменено на
жалбоподателя нарушение.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да
бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да не е
предприело спиране движението на автомобила – участник в ПТП, с цел установяване
последиците от последното.
В конкретния случай безспорно се установява, че водачът не е спрял с цел
установяване на настъпилите щети, който факт се установява както от обясненията на самия
В., така и от показанията на свидетеля Г. и предявените на страните записи на подадени
сигнали на телефон 112. В този смисъл поведението на жалбоподателя е съставомерно по
така дадената правна квалификация.
Действително, от страна на жалбоподателя бяха наведени доводи за липса на
3
допуснато нарушение на посочената законова разпоредба с оглед на факта, че същият е
подал сигнал на телефон 112 и е спрял за установяване на вредите от ПТП в района на
гр.Карнобат. Настоящият съдебен състав обаче не споделя така наведените доводи. При
граматическо тълкуване на тази норма се установява, че законодателят безспорно е има
предвид спиране за установяване щетите от ПТП непосредствено след настъпването му, а не
50 километра по – нататък по пътя. Това е така, тъй като щетите е възможно да настъпят
както по ППС-то, с което то е допуснато, така и по инфраструктура на държавата или
общината, друго ППС, пешеходци, животни /какъвто е настоящия случай/ и т.н. От
системното тълкуване на разпоредбата на т.1, ал.1 на чл.123 ЗДвП и съотнасянето й с
останалите точки на нарушената правна норма, също се установява, че законодателят
безспорно е имал предвид спиране на самото място на ПТП, тъй като в тях се предвижда
оставане на мястото на произшествието и изчакване пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи, вземане мерки за безопасността на движението и
оказване помощ на пострадалите, оставяне на превозното средство на същото място и
непроменяне на състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните
работи и т.н. Всичко изброено се явява невъзможно да се извърши от водача 50 км. след
мястото на ПТП. С оглед на изложеното безспорно се явява, че В. не е спрял за
установяване на щетите от настъпилото ПТП, а е продължил да управлява автомобила си
към крайната си дестинация. Едва след възникване на повреда по превозното средство, той е
сигнализирал за произшествието. Това обаче с оглед отдалечеността си във времето и
пространството от момента и мястото на ПТП, не може да се приеме, че съставлява „спиране
за установяване на последиците от произшествието“ по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Допуснатото нарушение правилно е било съотнесено към съответната санкционна
норма - чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съобразно посочената законова разпоредба водач, който
наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. В конкретния случай на нарушителя е наложено наказание около
средния размер без АНО да излага аргументи в тази насока. Нещо повече, видно от
процесната справка нарушител/водач е, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС
от 24 години, за който период /и въпреки, че е активен шофьор/ няма допуснати много на
брой нарушения на ЗДвП. В същото време съдът отчита, че водачът все пак е подал сигнал
за произшествието, както и обстоятелството, че от същото са настъпили вреди единствено
по управлявания от него автомобил. С оглед на изложеното НП следва да се измени в тази
му част, като на жалбоподателя се определи наказание при превес на смекчаващите вината
му обстоятелства в минималния предвиден в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП размер.
С оглед решението за частично потвърждаване на НП и направеното искане от страна
на представителя на АНО в становището към преписката /което процесуалният
представител заявява, че поддържа в съдебно заседание/, в негова полза следва да се
присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
4
на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 80лв. С оглед на изхода на делото на АНО следва да
се присъди съразмерно на отхвърлената част на жалбата възнаграждение в окончателен
размер на 20лв. Разноски от жалбоподателя не се претендират.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №22-0769-000674/17.05.2022г. на началник-
група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, в частта му, в която на жалбоподателя – Д. В.
В., с ЕГН: **********, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 100лв. и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 2 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от
100 лева на 50 /петдесет/ лева, а размера на наложеното наказание “Лишаване от право да
управлява МПС” от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0769-000674/17.05.2022г. на началник-
група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, в частта му, в която на жалбоподателя – Д. В.
В., с ЕГН: **********, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Д. В. В., с ЕГН: **********, с адрес гр.******, да заплати на ОДМВР
гр.Бургас сумата от 20 (двадесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните на наличните по делото техни
адреси, като на жалбоподателя Д. В. В. връчване да се извърши на адрес: *******
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5