Р Е Ш Е Н И Е
№ 260681
гр. Варна, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12270 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от П.Л.Л., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника му адв. И.Е. – АК *** срещу „М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.262 КТ, чл.285 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане
ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:
154.70
лв. /сто петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ за положен извънреден
труд през периода м. 01- 04.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 36.76
лв. /тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, дължима върху дължими
възнаграждения за извънреден труд за периода от м.01 до м.04.2018г., начислена
за периода от 30.05.2018г. до 30.09.2020г., включително;
229
лв. /двеста двадесет и девет лева/ за положен извънреден труд през периода
м.05- 08.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 46.57 лв. / четиридесет и
шест лева и петдесет и седем стотинки/, дължима върху дължими възнаграждения за
извънреден труд за периода от м.05 до м.08.2018г. начислена за периода от
30.09.2018г. до 30.09.2020г., включително;
439.30
лв. /четиристотин тридесет и девет лева и тридесет стотинки/ за положен
извънреден труд през периода м.09 - 12.2018г., ведно с лихва за забава в размер
на 74.49 лв. /седемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима
върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.09 до
м.12.2018г. начислена за периода от 30.01.2019г. до 30.09.2020г.,
включително;
107
/сто и седем/ лева за положен извънреден труд през периода м.01- 02.2019г.,
ведно с лихва за забава в размер на 16.38 лв. /шестнадесет лева и тридесет и
осем стотинки/, дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за
периода от м.01 до м.02.2019г. начислена за периода от 30.03.2019г. до
30.09.2020г., включително,
сумата
от 336 лева, представляваща сбор от незаплатената стойност на полагаща се храна
за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г.,
ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното погасяване на
задължението.
Изменение
на размера на исковите претенции, спрямо първоначално предявените е допуснато с
протоколно определение от 01.02.2021г., като за горницата над 930 лева
възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за забава над 157.82 лева
ищецът е оттеглил исковите претенции и производството по тях е прекратено в
тази част. При изменението на исковите претенции ищецът е заявил, че прави
същите съобразно справка 3 от заключението на вещото лице.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
По силата на сключен трудов договор с ответното дружество на ***г. бил назначен на длъжността „***“ с характер *** с работно време 8-часов работен ден с продължителност на работни процес 5 дни в седмицата, при основна заплата в размер на 510 лева. До прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът работил с поставени месечни поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на работодателя. Излага, че за исковия период 07.03.2018г. до 11.02.2019г. за всеки месец е получавал трудово възнаграждение в размер на 510 лева, платимо до 30-то число на следващия месец.
Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си да начисли и заплати трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г. Претендира заплащане на труд положен по график за работа на смени по 12 часа: дневни – от 07.00 ч. до 19.00 ч. и нощни – от 19.00 ч. до 07.00 ч. на следващия ден, като поредността на смените била: дневна смяна, нощна смяна и два почивни дни. Общият размер на неизплатените възнаграждения за извънреден труд е определен от ищеца на 1200.42 лева за целия период от 07.03.2018г. до 11.02.2019г., като в исковата молба се излагат твърдения за конкретни дати и часове, които ищецът счита за положен извънреден труд, незаплатен от ответника.
Твърди, че не са му изплатени суми за храна в размер на два лева на ден съгласно чл.285 КТ и Наредба №11/2006г. В тази връзка сочи, че има отработени 168 дни за процесния период. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Ответникът не оспорва сключването на трудов договор между страните, но сочи за първи работен ден на ищеца 12.03.2018г.
Заявява, че съгласно чл.5 от трудовия договор ищецът се е съгласил да работи при пълно работно време на смени, по график и при сумирано отчитане на работното време. Със Заповед №***г. на управителя на дружеството било установено сумирано изчисляване на работното време на основание чл.142 КТ с период на отчитане четири месеца, като били посочени и съответните периоди на отчитане, на смени при норма с 12 часа продължителност на смяната и два последователни почивни дни. За конкретния обект, на който полагал труд ищеца работили общо пет лица, като с оглед на разпределението на работата и за спазване на сумарно изчисляване на работното време, същите полагали труд, така че да няма надвишаване на месечната норма и за да се избегне полагане на извънреден труд. Твърди се, че работодателят надлежно е отчел реално отработеното от ищеца време и съответно заплатил дължимото му трудово възнаграждение в срока за плащане. Служителите на длъжност „***“ работели на смени по от 12 часа, обичайно по схемата дневна смяна- нощна смяна- два почивни дни, като за този обект бил установен и по-дълъг период на почивка между смените за част от месеците, с цел спазване на нормативната уредба и избягване полагане на извънредния труд. Били съставяни месечни графици за работа с предварителна информация за графика и смените на лицата, както и таблици за отчитане явяването и неявяването на работа.
Оспорва се изцяло претенцията на ищеца за заплащане на положен от него труд, както и изчисленията дадени в исковата молба. Сочи се, че изчисленията са напълно погрешни и в противоречие с нормативните разпоредби при сумирано изчисляване на работното време и били направени при норма 8 часа продължителност на работната смяна без да е отчетен факта, че в дружеството е въведено сумарно изчисляване на работно време.
Оспорва се ищецът да е престирал труд, така както е посочил в исковата молба, за месеци ноември и декември 2018г. Твърди се, че ищецът е бил в болничен от 27.11.2018г. до 07.12.2018г., поради което не отговаряло на истината твърдението за положен труд на 29.11.2018г., 30.11.2018г., 03.12.2018г., 04.12.2018г., 05.12.2018г. и 07.12.2018г.
Твърди се също, че след отчитането на съответния период от 4 месеца в случаите, когато за определен период ищецът имал извънреден труд, същият бил надлежно заплатен изцяло от работодателя.
Оспорва се претенцията за парична равностойност на безплатната храна. Излага се, че разпоредбите на Наредбата са неприложими по отношение на полагания от ищеца труд в дружеството, тъй като работодателят не бил имал задължение за осигуряване на безплатна храна, тъй като характерът на работата, извършвана от ищеца не бил специфичен. Твърди се, че работодателят е осигурявал на лицата, работещи на смени чай и кафета в изпълнение на задълженията си за осигуряване на ободряващи и тонизиращи напитки.
Моли за отхвърляне на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представителт, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на сторените по делото разноски. Ищецът се явява лично и допълва твърденията си, че охраната на обектите е извършвана от смени от трима човека, от които един отговорник. Ищецът бил отговорник на своята смяна, в която освен него били И.Ч.И. и Г.К.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Не е спорно между
страните, че в периода от 12.03.2018г. до 11.02.2019г. между ищецът и ответното
дружество е било налице трудов правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „***“ с място на работа гр.Варна, к.к. „***“, хотел „***“
и хотел „***“ на смени от 12 часа по утвърден от работодателя график, като
същото е обявено за безспорно по делото с протоколно определение от
01.02.2021г.
С исковата молба е
представена таблица, в която ищецът е отразил какъв според него е броят на
дадените от него смени, дневни и нощни часове и дължимите му суми за положен
извънреден труд в процесния период /л.6/.
Ответникът е
представил Заповед № ***г. на управителя на дружеството, с която е
регламентирано съставянето на графици за работа и изчисляване на сумарното
работно време на лицата, осъществяващи дейност по непосредствена охрана /л.20/.
С отговора на
исковата молба са представени също таблици за отчитане явяването и неявяването
на работа за процесния период, фишове за заплата и трудово договор и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца /л.21-51/.
Към
доказателствата по делото са приобщени правилник за вътрешния трудов ред в
ответното дружество, утвърден със заповед на управителя му от 01.07.2017г.,
вътрешни правила за работната заплата в дружеството, утвърдени на 28.03.2018г.
и допълнения към тях от 20.02.2019г. и от 01.01.2020г. /л.52-79/.
Ответникът твърди,
че поименни графици за работа за процесния период за обект *** обект хотел „***“
и хотел „***“ не се съхраняват в дружеството, тъй като е изтекъл срока по
чл.52, ал.7 ЗЧСИ и за ответника отпаднало задължението да ги съхранява след
този срок. Срокът за съхраняване на
документите бил от сключване на договора за охрана до изтичане на 18 месеца
след прекратяване, а договорът за охрана на *** обект хотел „***“ и хотел „***“
бил прекратен през м. ***г.
Към приложенията
на отговора на исковата молба е посочен и протокол за унищожаване на документи,
поради изтекъл нормативен срок на съхранение, но такъв не е представен с
отговора и не е приет като доказателство по делото.
За изясняване на
спорния предмет на делото са ангажирани специални знания, посредством назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си
вещото лице е представило три варианта на изчисляване на дължимите на ищеца
възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за забава - според данните от исковата молба, според
същите данни, при период на отчитане – четири месеца, съгласно Заповед № ***г.
и според представените от ответника присъствени форми. Вещото лице посочва, че
работодателят е водил книга за отчитане на извънреден труд, в която са
направени записи за отчитане на извънреден труд – въвеждани са дни и начислени
суми, но в книгата няма регистриран извънреден труд, положен от ищеца. Констатирани
са несъответствия в предоставени от ответника декларации 1, подадени в
персонален регистър за ищеца за месеци октомври, ноември, декември 2018г. и
януари и февруари 2019г. по отношение на „вид осигурен“ и „код за сумирано
изчисляване на работното време“. Вещото лице заявява, че не са му предоставени
поименни графици, предварително утвърдени от работодателя и подписани от
работниците, съгласно чл.9а от Наредбата за работното време, почивки и отпуски,
в сила от 01.01.2018г. Ответникът е уведомил вещото лице, че с оглед
спецификата на работа в дружеството такива графици не са изготвяни, като
по-надолу било посочено, че графиците са изготвени и утвърждавани от
съответните коменданти инспектори по региони, които ги съхранявали на самия
обект, но след приключване на договора за охрана тези графици са предадени и унищожени след
изтичане на срока по ЗЧОД. Категоричен отговор на въпроса за дължимото от
работодателя брутно възнаграждение на ищеца през процесния период не може да
бъде даден, тъй като липсва вярна информация за това, поради което заключението
е представено в три варианта. Представените с отговора на исковата молба фишове
за работна заплата отговаряли на представените форми 76 и са изготвяни спрямо
нея.
Основният спор
между страните по делото е по отношение точния брой на даваните от ищеца
дежурства, респ. часове положен труд. В исковата молба са изложени твърдения за
конкретни дни и работни часове, в които ищецът е полагал труд при ответника,
които твърдения не бяха подкрепени от събраните в производството доказателства,
но и не бяха опровергани от представените от ответника таблици за отчитане
явяването и неявяването на работа (форми 76). Представените
с отговора на исковата молба таблици представляват частните свидетелстващи
документи, съставени от служител на ответното дружество. Същите са годни
доказателствени средства допустими според процесуалния закон, стига да няма
забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв
начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват, но съдът ги
преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото.
Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила, при оспорване на удостоверените от тях факти, последните
подлежи на доказване по общите правила на ГПК – чл. 153,154 и 155, а не по тези
за производството по чл. 193 ГПК.
В този смисъл
твърденията и на двете страни за броя смени и часовете положен труд от ищеца не
са доказани от ангажираните по делото доказателства. Исканията на страните за
установяване на тези факти със свидетелски показания също не биха спомогнали за
изясняването на фактите и конкретните дати, на които ищецът е полагал труд с
оглед значителния период от време, който е изминал след процесния.
Разпоредбата на
чл.154, ал.1 ГПК възлага в тежест на страната да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. В изпълнение на тази разпоредба на с
доклада по делото е възложено на ищеца да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е положил извънреден труд в рамките на посочените месеци,
дни и часове, както и размерът на вземанията си. Съгласно общото правило в
граждански процес, когато твърдените от ищеца факти останат недоказани,
последицата от това е отхвърляне на исковата претенция, основана на тези факти.
Изключение от това
правило се съдържа в нормата на чл.161 ГПК, според която с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. При
преценка за приложимостта на нормата на чл.161 ГПК към настоящия спор от
значение е преценката дали ответното дружество е създало пречки за събиране на
доказателства относно събиране на допуснати доказателства за установяване на
действително положения от ищеца труд през процесния период. Същата разпоредба е
приложима не само когато страната откаже да представи намиращи се у нея
доказателства, но и когато изначало твърди, че не съхранява и не може да
представи тези доказателства, но е имала нормативно изискване да ги пази за
определен период от време. Ответното дружество не е задължено да представи план
график на дежурства в обекта и книга за предаване и приемане на охраняем обект,
както и не е представило на вещото лице изисканите поименни графици за работа
за периода, за който е установено сумираното изчисляване с довод, че тези
документи са унищожени и не се съхраняват в дружеството. Задължаването на
страна да представи документ, за който твърди, че не държи противоречи на правилата
на формалната логика, поради което и направеното от ищеца доказателствено
искане не е уважено.
Ответникът твърди,
че е установил сумирано изчисляване на работното време за целия процесен период
и представя заповед на управителя на дружеството, която не е оспорена от ищеца.
Съгласно действащата през целия процесен период разпоредба на чл.9а от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските „едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ
работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3
години след края на периода“. За ответното дружество е съществувало задължение
да утвърди и съхранява за период от най-малко три години поименни графици за
периода, за който е установено сумираното изчисляване на работното време. Това
задължение е въведено за ответника с императивна правна норма и не се променя
от другите задължения на ответника, свързани със спецификите на осъществяваната
от дружеството дейност по охрана и въведени със Закона за частната охранителна
дейност. Именно неизпълнението на това задължение на ответника да изготви и съхранява
поименни графици за процесния период е довело до невъзможност да се изяснят в
пълнота фактите по спора и на основание чл.161 ГПК твърденията на ищеца за
дните, в които е полагал труд и часовете на работните му смени следва да бъдат
приети за доказани. При преценката на обстоятелствата по делото за прилагане на
нормата на чл.161 ГПК следва да се съобрази противоречивото обяснение до вещото
лице за непредставяне на поименни графици – такива не са утвърждавани, а след
това, че са изготвени и утвърждавани от съответните коменданти, но след
изтичане на регламентирания срок по ЗЧОС са унищожени, както и съдържанието на
представените с отговора на исковата молба присъствени форми 76, според които в
определени дни обекта е охраняват от двама или дори само от един охранител на
смяна (напр. дневни смени на 13.01.2019г., 15.12.2018г., 18.07.2018г. и
02.06.2018г.), което ги прави нелогични и недостоверни. Както бе посочено и
по-горе представените форми 76 представляват частен свидетелстващ документ,
съставен от служител на ответното дружество и без достоверна дата, поради което
тяхното съдържание следва да се преценява с оглед всички доказателства по
делото.
По изложените
съображения настоящия състав на съда намира, че ответното дружество е създало
пречки за установяване на действително отработените от ищеца смени през
процесния период, като не е представило поименните графици, за които е имало
задължение да изготви и съхранява съобразно императивната норма на чл.9а от
НРВПО. С оглед всички обстоятелства по делото, включително съдържанието на
представените с отговора на исковата молба форми 76, по отношение на ответника
следва да се приложи санкцията по чл.161 ГПК и твърденията на ищеца да бъдат
приети за доказани по отношение на броя дни и часове, в които е полагал труд
през процесния период. Ответното дружество не е изплатило на ищеца дължимото му
възнаграждение за положен извънреден труд в определените срокове, с което е
изпаднало в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяко дължимо възнаграждение, от датата на падежа му до датата на
предявяване на исковете.Размерът на дължимото от ответника възнаграждение се
установява от заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, поради което исковите претенции за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд и за обезщетение за забава се явяват
изцяло основателни след тяхното изменение.
По иска с правно
основание по чл. 285, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба №
11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея за заплащане на стойността на
непредоставената на ищеца безплатна храна.
Съобразно чл. 285,
ал. 1 КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със
специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна
храна и /или добавки към храната, а условията и редът, при които те се
осигуряват са определени в Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
В чл. 4, ал. 2,
вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата е посочено, че право да получат безплатна храна и
/или добавки към нея имат работниците работещи на 12-часов работен ден при
сумирано изчисляване на работното време за дните, през които са полагали труд
/чл. 4, ал. 1 от Наредба 11/21.12.2005 г. /.
Разпоредба на
чл.4, ал.1 от Наредбата урежда право на безплатна храна и/или добавки към нея
по тази наредба имат работниците и служителите, работещи при условията на чл. 2
от същата наредба, независимо дали поради специфичен характер на труда или
специфична организация на труда, както е в настоящия случай.
Съдът, като
съобрази, че служителят е работил на 12-часов работен ден при сумирано
изчисляване на работното време, обстоятелство, което не се оспорва от
ответника, както и че работодателят не е твърди
и не е ангажирал доказателства да е изпълнил това си задължение, намира,
че ищецът има право да получи съобразно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11 от 21
декември 2005 г. стойността на безплатната храна, която не може да бъде
по-малко от два лева на ден. Съгласно представените справки 1 и 2 към
заключението на вещото лице, ищецът през процесния период е положил труд общо
1908 часа на 159 12-часови смени, като за всяка от тях му е дължимо заплащане
на сума в размер не по-малко от два лева за безплатна храна, поради което и
исковата претенция се явява основателна до размер от 318 лева, а за горницата
до пълния претендиран размер от 336 лева следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода от спора в полза на страните следва да се присъдят разноски – в полза на ищеца съответно на уважената част от исковете спрямо първоначално предявените размери, а в полза на ищеца съответно на отхвърлената част от исковете и частта, от тях, по която производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете от ищеца. Сторените от ищеца разноски са в размер на 400 лева, като в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 316.74 лева, които да се възложат в тежест на ответника. Ответното дружество е направило разноски в размер на 570 лева, като съобразно изхода на спора следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 118.64 лева, които да се възложат в тежест на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 300 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството в размер на 150 лева (по 50 лева за всеки от предявените искове) и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.Л., с ЕГН ********** и адрес *** следните суми:
154.70 лв. /сто петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ за положен извънреден труд през периода м. 01- 04.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 36.76 лв. /тридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.01 до м.04.2018г., начислена за периода от 30.05.2018г. до 30.09.2020г., включително;
229 лв. /двеста двадесет и девет лева/ за положен извънреден труд през периода м.05- 08.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 46.57 лв. / четиридесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.05 до м.08.2018г. начислена за периода от 30.09.2018г. до 30.09.2020г., включително;
439.30 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и тридесет стотинки/ за положен извънреден труд през периода м.09 - 12.2018г., ведно с лихва за забава в размер на 74.49 лв. /седемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима върху дължими възнаграждения за извънреден труд за периода от м.09 до м.12.2018г. начислена за периода от 30.01.2019г. до 30.09.2020г., включително;
107 /сто и седем/ лева за положен извънреден труд през периода м.01- 02.2019г.,
318 лева, представляваща сбор от незаплатената стойност на полагаща се храна за отработени 168 дни за периода от 12.03.2019г. до 11.02.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 318 лева до пълния претендиран размер от 336 лева като неоснователен и недоказан,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.09.2020г., до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.Л., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 316.74 лв. /триста и шестнадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Л.Л., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 118.64 лв. /сто и осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 300 лв. /триста лева/, от които 150 лева дължима държавна такса и 150 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: