№ 1923
гр. София, 19.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 15585/13.07.2022 г. по описа на САС,
депозирана от „Агрорайз“ ЕООД против определение от 13.12.2021 г. по гр.д. №
387/2021 г. по описа на ОС – Видин, с което производството по делото е прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на ОС - Плевен. Жалбоподателят поддържа, че
определението е неправилно, тъй като предявеният иск е такъв по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД и съобразно чл. 115 ГПК при иск за вреди от непозволено увреждане,
същият може да бъде предявен по местоизвършване на деянието. Твърди, че в случая
деянието е извършено в гр. Видин, тъй като ЧСИ наложил запор върху банкова сметка
на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД в гр. Видин и от там са изтеглени парите му. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде разпоредено делото да се гледа от
компетентния съд в гр. Видин.
Насрещната страна Т.Б. К. в качеството й на ЧСИ с район на действие ОС-
Плевен е депозирала отговор на частната жалба, в който излага становище, че частната
жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй
като адресът на кантората й е в гр. Плевен.
Настоящият състав, като обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя и насрещната страна, и представените доказателства, намира
следното:
Гр.д. № 387/2021 г. на ОС – Видин е било образувано по искова молба на
„Агрорайз“ ЕООД против Т.Б. К. като ЧСИ с район на действие ОС – Плевен, с искане
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца исковата сума, представляваща
имуществени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп.д. № 2262/2019 г.,
по което ищецът е длъжник. Изложени са твърдения, че ЧСШ наложила запор върху
банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД и изтеглила от там две суми в
общ размер на 27 483.84 лева, които били преведени на дружеството от ДФ
„Земеделие“ като плащане по СЕПП 2020. Това били публични средства, попадащи в
обхвата на средствата по чл. 96, ал. 1 от Закона за бюджета на РБ за 2020 г., които по
силата на ал. 2 от същия текст били несеквестируеми и не можели да бъдат обект на
1
принудително изпълнение. Като насочила изпълнението срещу несеквестируемо
имущество ЧСИ нарушила закона и нанесла имуществена вреда на ищеца в размер на
изтеглените средства.
ЧСИ Т.К. е депозирала отговор на исковата молба, в който е направила
възражение за местна подсъдност с довод, че нейната кантора е с адрес в гр. Плевен.
С определение от 13.12.2021 г. ОС – Видин е прекратил делото пред себе си и го
е изпратил по подсъдност на ОС – Плевен. Няма данни това определение да е
съобщавано на страните, а напротив, в него е посочено, че същото не подлежи на
обжалване. На 08.04.2022 г. „Агрорайз“ ЕООД е депозирал частна жалба против
определението, предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира
следното от правна страна:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок (определението не е връчвано на жалбоподателя) срещу
обжалваем акт (чл. 121 ГПК) и е редовна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:
Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява по седалището на ответника. В същото
време чл. 115, ал. 1 ГПК постановява, че при иск за вреди от непозволено увреждане
същият може да бъде предявен и по местоизвършване на деянието.
В случая е предявен именно иск за вреди от непозволено увреждане, какъвто е
този по чл. 74 ЗЧСИ. Следователно ищецът може да избере дали да предяви иска по
седалището на ответника или по местоизвършването на деянието.
Твърдяното противоправно деяние в случая е насочване на принудителното
изпълнение към несеквестируема сума, постъпила по сметка на ищеца в „Банка ДСК“
ЕАД, клон Видин. ЧСИ е наложил запор върху тази сметка. Налагането на запор върху
банкова сметка представлява всъщност запор върху вземанията на длъжника от трето
лице – банката. Самата банкова сметка, чрез която длъжникът формира вземането си,
няма физическо местонахождение. Тя е виртуално техническо средство за разчитане в
отношенията между банката и нейния клиент. Запорното съобщение се отправя до
третото задължено лице, което е банката и нейното седалище в случая е в гр. София.
Запорът е законоустановен способ за изпълнение, поради което само по себе си
запорът не е незаконсъобразно действие. Такова е насочването на изпълнението към
несеквестируеми вземания. Именно такова негово вземане към „Банка ДСК“ ЕАД
жалбоподателят твърди, че ЧСИ незаконосъобразно е събрала. Събирането на това
вземане е довършено с постъпване на сумата по сметка на ЧСИ. Следователно,
деянието е довършено по адреса (седалището) на ЧСИ. В случая изборната подсъдност
по чл. 115, ал. 1 ГПК съвпада по място с тази по чл. 105 ГПК. Ето защо правилно ОС –
Видин е прекратил производството пред себе си по възражение на ответника и е
изпратил делото на ОС Плевен.
Поради достигане от настоящата инстанция до извод, идентичен с този на ОС –
Видин, обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него следва да
бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 15585/13.07.2022 г. по описа
на САС, депозирана от „Агрорайз“ ЕООД против определение от 13.12.2021 г. по гр.д.
№ 387/2021 г. по описа на ОС – Видин, с което производството по делото е прекратено
и делото е изпратено по подсъдност на ОС – Плевен.
Определението подлежи на обжалван пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3