Решение по дело №35/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 756
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 4 април 2019 г.)
Съдия: Александър Антонов Митрев
Дело: 20197180700035
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 756

04.04.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 35 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 197, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ХАЙ БИЛДИНГ ГРУП“ АД-Пловдив против Решение № 541/17.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и се иска неговата отмяна от съда.

Ответникът - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив е на становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Моли да бъде потвърден оспореният административен акт. Претендира се присъждане на следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, за което обжалваният акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от обжалване,  поради което съдът счита, че е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С180016-023-0004236/04.12.2018 г. издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с мотиви, че ще се затрудни събирането на публично вземане е наложена обезпечителна мярка – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА, Търговска банка Д АД, Банка Пиреос и БАКБ.

Така постановеният акт е обжалван на основание и в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК пред компетентния за това горестоящ административен орган - Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, като в проведено административно производство Директорът на ТД на НАП – Пловдив го е потвърдил изцяло с процесното Решение.

Цитираното Решение на Директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с което е потвърдено обжалваното постановление, е предмет на настоящия административноправен спор, съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд - гр. Пловдив, намира следното от правна страна:

Съдът съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

При извършване на служебната проверка, настоящият съдебен състав преценява, че ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК. Постановлението е в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Обжалваното решение на директора на ТД на НАП Пловдив също е валидно и допустимо. Същото е издадено от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/ предоставянето от страна на длъжника на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2/ липса на изпълнително основание, или 3/ неспазване на изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК.

Съдът счита за необходимо да отбележи, че предварителните обезпечителни мерки по чл. 121, ал.1 от ДОПК се налагат с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Заради етапа на ревизионното производство, в който се налагат предварителните мерки, все още няма установени задължения по основание и по размер. Разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК изисква обезпечителните мерки да не спират и възпрепятстват дейността на ревизираните лица, поради което задължение на публичния изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т.е. тези, които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията.

На следващо място, императивното изискване по чл. 121, ал. 3 от ДОПК е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал.2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е налице обоснован извод, че събирането на бъдещото задължение ще се затрудни значително. Изрично в оспореното постановление е визиран очакваният размер на публичното задължение, както и че при пълно проучване на имущественото състояние на дружеството е установено, че същото не притежава активи за обезпечаване на предполагаемия размер на задълженията

Доколкото процесната наложена предварителна обезпечителна мярка е върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА, Търговска банка Д АД, Банка Пиреос и БАКБ и предвид липсата на данни за банковите наличности по сметките на жалбоподателя в тези банки, то не следва да се приема, че обезпечителната мярка е несъразмерна, още по-малко, че сериозно би могла да възпрепятства дейността на търговецът. Освен това в хода на съдебното производство не бяха представени никакви доказателства за наличие на сериозно възпрепятстване или спиране на дейността на дружеството.

Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (в приложимата редакция след изменението обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г.), чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХАЙ БИЛДИНГ ГРУП“ АД-Пловдив, ЕИК ********* против Решение № 541/17.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

ОСЪЖДА „ХАЙ БИЛДИНГ ГРУП“ АД-Пловдив, ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП - гр. Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

СЪДИЯ: