Р Е Ш
Е Н И Е
№ V-89 04.10.2018 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
пети въззивен граждански състав
на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Таня
Михова ,
като разгледа
докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 928 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следно :
С решение № 801/
03.05.2018 год. по гр.д. № 1066 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд ,
са наложени мерки за защита на М.И.И., ЕГН **********, К.М.И., ЕГН **********
и И.М.И., ЕГН **********,***, от осъществено спрямо тях домашно насилие от
страна на С.П.И., ЕГН **********,***, както следва: задължена е С.П.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на съпруга си М.И.И. и децата си К.М.И. и И.М.И. , предупредена е С.П.И., че при неизпълнение на заповедта на
съда полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата , наложена е на С.П.И., ЕГН **********,***,
глоба в размер на 200 (двеста) лева.Постановено е да се издаде заповед за защита , като е посочено , че заповедта за защита подлежи на незабавно
изпълнение.
Указано е на полицейските
органи, че следва да следят за изпълнението на издадената заповед за защита. Отхвърлена е молбата за налагане на мерки за защита в
останалата й част. Осъдена е С.П.И.,
ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на БРС държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лв. Постановено е преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните, както и на РУП по настоящите
адреси на извършителя и на пострадалите лица.
Постъпила е въззивна жалба от М.И.И., ЕГН ********** лично и в качеството му на баща
на малолетните деца К.М.И., ЕГН ********** и И.М.И.,
ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител адв. Евгени Мосинов, срещу решението в частта , с която е отхвърлена молбата за
налагане на мерки за защита в останалата й част , извън наложената мярка по чл.5 , ал.1 , т.5 от ЗЗДН . Твърди се , че наложената от съда единствена мярка – задължаване на
ответницата да се въздържа от упражняване на домашно насилие, е неадекватна и
не съответства на характера и интензитета на извършеното от ответницата насилие
, както и на нуждата от защита на пострадалите. Изложени са подробни съображения,
като се твърди, че съдът не е отчел едновременното извършване на психическо,
емоционално и физическо насилие от страна на ответницата спрямо молителя и
децата, което с цел елиминиране на
опасността от ново посегателство, налага отстраняване на ответницата от
семейното жилище. Твърди се, че по делото е установен и последващ акт на
домашно насилие, което сочи последователно агресивно поведение на ответницата
спрямо съпруга и децата и е предпоставка за налагане и на други мерки за
тяхната защита. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и
за налагане на още мерки за защита - отстраняване на ответницата от съвместно
обитаваното жилище , задължаването и да не се доближава на по-малко от 50 метра
от молителя и децата, от жилището и местата за социални контакти и отдих, и
местоработата на молителя. Направено е искане за присъждане на разноските пред
въззивния съд .
По въззивната жалба
не е постъпил отговор от насрещната
страна .
Подадена е въззивна жалба от С.П.И., ЕГН **********,***,чрез процесуален представител
адв. Г.Б. , срещу решението в частта, с
които молбата за защита от домашно насилие е уважена, ведно с последиците
по закон . Твърди се , че молбата е подадена от съпруга като средство за
събиране на доказателства срещу съпругата във висящия бракоразводен процес.
Твърди се , че реално не е имало осъществено домашно насилие от страна на
ответницата, а всичките и действия са били провокирани от негови обиди и от
негови действия спрямо нея. Твърди се , че действията и спрямо молителя са били
самозащита на негово агресивно поведение спрямо нея, а изводите на районния съд
за осъществено от нея домашно насилие са необосновани и направени при необсъждане
на ангажираните от нея доказателства . Установява се волята на въззивницата за
отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на молбата за защита от
домашно насилие. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели
за установяване на релевантни спорни обстоятелства .
Постъпил е отговор по въззивната жалба от М.И.И., ЕГН ********** лично и в качеството му на баща
на мамолетните деца К.М.И., ЕГН ********** и И.М.И.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Евгени Мосинов. В отговора е посочено,
че въззивната жалба на насрещната страна е неоснователна , а решението в
обжалваната от нея част е правилно и следва да бъде потвърдено. Изложени са
възражения срещу твърденията на насрещната страна по въззивната жалба, както и
съображения за основателност и доказаност на подадената молба за защита от
домашно насилие. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната
част, възразено е срещу искането за допускане на двама свидетели за разпит пред
въззивния съд .
Въззивните жалби са
подадени в срока по чл.259 , ал.1 от ГПК , от легитимирани лица и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по молба за защита от домашно
насилие с правно основание чл.8 , т.1 от ЗЗДН .
Въззивният съд е
оставил без уважение искането за събиране на други доказателства по делото.
Районният съд е
сезиран с молба подадена от М.И.И., ЕГН ********** лично и в качеството му на баща
на мамолетните деца К.М.И., ЕГН ********** и И.М.И.,
ЕГН ********** за защита от домашно насилие, което се твърди, че е осъществено спрямо тях на 23.01.2018 г. от страна на съпругата на
молителя и майка на децата С.П.И. ЕГН **********. Молителят твърди, че на 23.01.2018 год. около 19 и 30 часа , в семейното
жилище находящо се в гр.Бургас, к-с „Меден Рудник“ ответницата извършила спрямо
него психическо и физическо насилие в присъствието на децата, като го нарекла „помияр“, „смотаняк“, „прост полицай“ и
„олигофрен“, забивала нокти и го деряла по
тялото и ръцете. Твърди се, че след намесата на децата ответницата започнала да
им крещи и да ги обижда с думите “олигофренчета малки, не мога да ви търпя вече
тримата с баща ви“, като блъскала главата на детето И. към стената и скубела
косата на детето К., с което им нанесла силен емоционален и психически стрес,
както и физически тормоз. Твърди се, че тези прояви не са изолиран случай, а
четири месеца преди подаване на молбата поведението на ответницата се е
променило без причина. Тя постоянно избухвала, заплашвала, че ще се самоубие,
ставала агресивна, налитала на бой, посягала без повод на децата. Направено е
искане за налагане на подходящи мерки за защита, а именно : задължаване на
ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана за
приближаване на семейното жилище, както и местата за социални контакти и отдих
на молителя и децата, за срок от 18 месеца. В хода на процеса молбата се
поддържа, ангажирани са доказателства, изложени са твърдения за извършено
последващо физическо насилие на 10.02.2018 год., когато по твърдение на
молителя съпругата му го заляла с гореща вода и го блъснала в гърба, в резултат
на което той паднал и получил контузия на лакътя. Направено е искане за
уважаване на молбата и за присъждане на разноските по делото.
Ответницата оспорва твърденията на молителя
за осъществено от нея домашно насилие спрямо него и децата, като сочи факти и
обстоятелства различни от твърдените от молителя. Ответницата сочи, че на
24.10.2017 год. молителят и обявил, че иска развод, като поискал от нея да
напусне семейното жилище и казал, че ще
направи всичко необходимо тя да се изнесе. В периода 30.10.2017 год. до
22.12.2017 год. молителят бил на обучение в София, като през това време
ответницата се грижела сама за децата, а на няколко пъти, когато молителят се
прибирал в гр.Бургас, още от вратата започвал да гони ответницата от семейното
жилище, като я питал защо още не се е изнесла, и я заплашвал, че не знае какво
ще и се случи ако не си тръгне. Преди Коледа ответницата била с детето И. в
болница заради заболяване на детето, но и тогава молителят продължавал да иска
от нея да напусне жилището. Ответницата разбрала от дъщеря си, че баща и я
завел на психолог. Детето споделило с майка си, че бащата преди това и казал
какво да каже на психолога, а именно – че е скубана за косата от майка си, че
майка и я обижда, дори казал на детето какви обидни думи да назове, а също – че
майката бие малкия и брат. Ответницата категорично отрича да е извършвала
проявите на физическо и психическо насилие твърдени от молителя. Ответницата
сочи, че след като на 23.01.2018 год. молителят за пореден път нареждал на
ответницата да се махне от семейното жилище, я хвалан за ръката стискайки я,
като тя в опит да се измъкне го одраскала. Ответницата твърди, че не молителят,
а тя е била обект на домашно насилие - ръката я боляла доста време след това, а
след 2-3 дни на мястото, където била хваната от молителя избил хематом. Ответницата
отрича да е обждала молителя с посочените от него думи, но твърди, че е била
обиждана от него с думите „курволяк“ и „бито куче“. Ответницата отрича да е
извършвала спрямо децата си действията описани в молбата за защита, твърди, че
винаги е била грижовна и всеотдайна майка , че винаги е стояла по-близо до
децата си от молителя, като е провявала и известна родителска строгост за
разлика от бащата, който не е бил обвързан пряко с грижите за тях и като
отсъстващ по-често от дома при контакти с тях се стремял да им угоди, дори като
им разрешавал неща, които тя е забранила. Молителката твърди, че на 10.02.2018
год. приготвяла закуска, когато молителят влазъл в кухнята. Тя била на
разстояние от него. Без да го е докоснала, той започнал да вика, че го е
бутнала и си е наранил лакътя. Ответницата видяла, че действително той имал
подутина на лакътя, но отрича да има общо с това. Молителят извикал полиция, а
тя подала жалба срещу него в полицията. Ответницата твърди, че именно защото е
разтревожена за начина по който конфликтите между нея и съпруга и се отразяват
на децата е поискала предоставяне на социална услуга от ЦОП, като първоначално
молителят е изразил несъгласие децата да ползват такава услуга, но по-късно се
съгласил. Според ответницата, не молителят, а тя е жертва на домашно насилие.
Твърди , че децата се страхуват от баща си, като настоящото производство е част
от замислен от него сценарий за постигане на целите му да я съсипе и най-вече
да получи апартамента придобит по време на брака. Направено е искане за
отхвърляне на молбата и за присъждане на разноските по делото, ангажирани са
доказателства.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена
в едномесечен срок от твърдените актове на домашното насилие, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Към молбата е
представена декларация по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН, с което молителят е
декларирал извършване на домашно насилие от ответницата по начина, по който е
описано в молбата.
Молителят и
ответницата са съпрузи, като към момента са в процес на развод по висящо
бракоразводно дело.
От представените
удостоверения за раждане се установява, че молителят и ответницата са родители
на родените от брака им малолетни деца К. род. на *** год. и И. род. на ***
год., които са съответно на 10 и на 4 години към момента на подаване на молбата
за защита от домашно насилие.
Към момента на
подаване на молбата за защита от домашно насилие страните по делото са
обитавали семейното жилище закупено по време на брака от съпрузите, находящо се
в гр.Бургас, к-с“Меден Рудник“, бл.413, вх.В, ет.8, ап.15.
Съгласно заповед за
незабавна защита от 16.02.2018 год. по молбата на съпруга в лично качество и в
качеството му на представител на малолетните деца са наложени мерки за
незабавна защита по делото, като до приключване на делото с влязло в сила
решение ответницата е задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие, отстранена е от семейното жилище, забранено и е да приближава на по-малко
от 50 метра съпруга и децата, тяхното жилище, местата за социални контакти и
отдих, както и местоработата на молителя.
Според
свидетелските показания на свидетеля
З.К., който познава молителя от шест
години и е рабитил с него като охранител в дискотека в гр.София, а ответницата
познава от 2015 год., откакто страните живеят в гр.Бургас , на 23.01.2018 год.
около 19 и 30 часа отишъл да вземе М. ***, за да тренират. Когато се качил на
етажа чул шум от жилището на страните. М. му отворил. Свидетелят стоял на
входната врата на жилището и видял какво става в коридора. Сочи, че М. и С. се
карали , като тя обиждала М. с думите , „смотаняк“, „прост полицай“ и “помияр“,
След това се вкопчила в него и започнала да го драска по ръцете и да го блъска.
От съседната стая дошли децата и застанали на страната на бащата, като дъщеря
им казала „Не се карайте“. Тогава С. хванала малкото дете и му ударила главата
в стената, а дъщеря си започнала да скубе по косата. М. стоял на страна и нищо
не правел, само казвал „С., недей моля те, децата са тук“, а жена му го удряла
и го обиждала. Свидетелят си тръгнал. Малко след това свидетелят видял М. и
децата извън дома. М. казал , че си е извадил медицинско , а децата били
посърнали.
Според
свидетелските показания на свидетеля И. И.,
който живее на етажа под семейното жилище на страните, през м.02. няколко дни
след като си взел пенсията, която получавал на седмо число – т.е. на 10.02.,
около 8 и 30 часа чул , че отгоре нещо изтропало. Друг път не се бил качвал, но
този път към 9 ч. отишъл горе за да види какво става. Стоял на вратата и видял,
че М. е целия във вода и се държи за лявата ръка, а ръката била подута от
лакътя надолу. М. казал на свидетеля, че жена му го блъснала. Жената на М. била
там. Свидетелят не видял жената, но чул, че се карали. Децата не ги видял.
Според свидетеля те се карат редовно от 2 – 3 месеца преди тази случка.
Свидетелят Т. И.-брат на молителя сочи, че племенницата му – детето К. му
споделила, че майка и пише по Вайбър докато е на училище и я притеснява. Детето
му показало чат с майка си от 6- ти и от 8 – ми март, в който майката питала
как е минала срещата със социалните работници, а също и „Обичам те“. Свидетелят
сочи, че малкото дете не иска до комуникира с майка си. Свидетелят твърди , че
през м.02. бил заедно с брат си в колата , когато ответницата се обадила по телефона
и започнала да крещи на брат му , че ще го убие.
Свидетелката Д.П.- живее на втория етаж във входа, в който е семейното
жилище на страните сочи, че преди делото М. дошъл на входната врата на жилището
на свидетелката и я попитал дали ще бъде свидетел на С., като дал на
свидетелката да прочете какво е писал психолога. Свидетелката прочела
написаното и върнала листите на М., като не отговорила на въпроса му. Свидетелката
знае от съседа на нейния етаж, че М. е ходил и при него. Свидетелката сочи, че
съседът И. И. /свидетел по делото/ е много конфликтна личност, пие много и
прави скандали, поради което преди години е имало подписка за отстраняването
му, но се случил инцидент и той останал. /Подписката е представена по делото/.
Свидетелката сочи, че първата година след като се нанесли страните, всички са
останали с много добри впечатления за семейството. Тогава не са чували за
конфликти между М. и С.. Свидетелката сочи, че пред лятото /2018 год./ за
няколко месеца М. отсъствал , но не знае къде е бил. През това време С. всеки
ден водела и вземала децата от училище и детска градина, водела ги в парка и
полагала грижи за тях. Децата били чисти и добре облечени. Тъй като малкото
дете било по-палаво случвало се С. да му се скара, но без агресивни прояви.
Свидетелката не е забелязала децата да се страхуват от майка си. През зимата –
м.01 или м.02, когато свидетелката и съпруга и се прибирали видели С. на пейка
пред входа с двама полицаи. С. плачела, М. извадил листи от колата и отишъл при
колегите си полицаи. След 10 минути С. отишла в дома на свидетелката и била
много разстоена – ревяла и цялата се тресяла. Свидетелката и дала хапче за
нервите и я успокоила. С. споделила, че М. я гони от жилището и иска да вземе
децата. След като С. напуснала жилището /в изпълнение на заповедта за незабавна
защита/ тя е виждала М. с децата, но повече е виждала децата с неговата майка и
с брат му, които ги водят и вземат от училище. Свидетелката знае от друга съседка
–Веси, която живее на етажа на семейното жилище на страните, че М. и С. често
се карали и от жилището им се чували скандали. Веси споделила със съпруга на
свидетелката, че М. я питал дали ще му стане свидетел.
Свидетелката Д. П. – живее под семейното жилище на страните сочи, че е
чувала скандали сутрин и вечер, писъци, крясъци и плач на деца. През януари
свидетелката чула, че С. вика от коридора, че иска да си влезе вкъщи, друг път
свидетелката чувала и двамата да викат. Свидетелката е чула съседите да
говорят, че М. иска да се разведат със С. и тя да се махне от апартамента. С.
разговаряла със съпруга на свидетелката и му казала, че М. иска тя да се махне
от жилището, а нейното желание е да остане с децата. Свидетелката също има две
деца, познава добре С. и нейните деца, тъй като цяло лято ходели заедно в парка.
През лятото М. отсъствал. Свидетелката не знае къде е бил. Свидетелката сочи,
че С. обича децета и те я обичат. Свидетелката сочи , че С. не е груба и агресивна
с децата, а напротив-грижовна е. Свидетелката не е забелязала децата да се
страхуват от майка си. През февруари свидетелката видяла М. с децата. Имало сняг,
малкият паднал, М. му се скарал, повишил му тон и го нарекъл „тъпак“, като му
казал, че ще го остави при баба му и няма да излиза с тях. След това
свидетелката, М. и детето били заедно в асансьора и детето плачело. М. му казал
да млъкне и детето млъкнало. На свидетелката направило впечатление, че детето е
с разменени обувки. Според нея майката повече глези детето, от баща си то има
по-голям респект.
Свидетелката А.Д.познава С. от скоро, след като се
запознали по повод работата на С.. Свидетелката и С. често се чували по
телефона. Докато разговаряла със С. по телефона през м.01 свидетелката чувала
обиди от страна на М. към С. , наричал я „курва“, държал и сметка защо говори
със свидетелката и защо споделя личните им неща. Докато е говорела със С. по
телефона свидетелката чувала и децата да плачат. С. се оплаквала на
свидетелката от физически тормоз от страна на М.. Казвала и , че я хващал, че я
блъскал, веднъж споделила, че я хвърлил на леглото. През 2018 год. след спор
той хванал С. за ръката и я наранил , тя се опитала да се защити и го удряла по
ръката. С. споделила със свидетелката, че не е извикала полиция за да не накърнява
авторитета му, тъй като той е в ситемата на МВР. Свидетелката е видяла ръката
на Сжена подута, сочи , че не е можела да я вдига. С. се обадила на
свидетелката , когато не била допусната в жилището от съпруга си. Майката на С.
веднъж се опитала да поговори с него, но той я изгонил от жилището, като С.
много се разстроила. На следващия ден С. , децата и свидетелката се видели. С.
споделила със свидетелката, че иска да пусне сигнал в ІV РПУ и отишла да пусне
сигнал, а свидетелката останала с децата. Свидетелката сочи, че децата не са
проявявали враждебност спрямо майка си, но Криси постоянно давала отчет на баща
си къде е и какво прави. Според
свидетелката поведението на децата не издавало да имат проблеми с майката. Те
се гушкали в нея и си говорели. На свидетелката направило впечатление , че Иво
заеква и посъветвала С. да се обърне към ЦОП.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение № 29 / 2018
год. в което е
посочено, че на 24.01.2018 г. М.И.
е бил прегледан от съдебен лекар, като е съобщил, че на 23.01.2018 г. около
19,40 ч. съпругата му го е одрала по ръката с нокти. При прегледа са били
установени четири напречни червеникави драскотини по вътрешната повърхност на
лявата му предмишница – едната с дължина 1,5 см, а другите - по 5-6 мм, както и
напречна драскотина с дължина 5 мм по вътрешната повърхност на лявата гривнена
става, като според лекаря е възможно тези драскотини да са били получени по
съобщените от молителя време и начин.
Представено е съдебно-медицинско удостоверение № 28 / 2018
год.,в което е посочено, че С.И. е била прегледана на 24.01.2018 г. от съдебен лекар,
който е установил палпаторна болка в мускулатурата на дясната й предлакътница,
която е възможно да е получена по съобщения от пострадалата начин – същата е
съобщила, че на 23.01.2018 г. около 20,00 ч. съпругът й я хванал за дясната
ръка и я издърпал.
Представено е и
съдебно-медицинско удостоверение № 33 / 2018 год., в което е посочено , че на 12.02.2018 г. М.И. е прегледан от съдебен
лекар по негово желание, като е съобщил, че на 10.02.2018 г. съпругата му го
заляла с гореща вода, блъснала го в гърба и той е паднал на плочките. При
прегледа е била установена контузия на левия лакът с кръвонасядания на същия,
които травми според лекаря е възможно да са получени по време и начин, съобщени
от пострадалия.
Представено е
диагностично изследване от 09.02.2018 год. на децата К. и И., извършено от
психолога Кета Апостолова, за установяване на психичното и емоционално
състояние на децата, по заявка на техния баща М.И.И.. За детето К. са изнесени
данни, че е потисната и тревожна, че битува в рискова среда, която представлява
опасност за психическия интегритет и благополучие, че има високи нива на
стрес-страх и тревожност за собствения живот и за този на близките, като посочва
за основен източник своята майка поради емоционална лабилност, изблици на гняв,
автоагресивни и агресивни прояви и заплахи. За детето И. също е посочено , че
конфликтите между родителите , поведенческите реакции от страна на майката и
нейни агресивни действия /установени по думи на детето К./ създават силно
стесогенна среда за децата. Разпитана като свидетел
психолог К.А.сочи, че при проведената диагностична беседа
на 08.02.2018 год. следобед с децата, детето
К., споделило, че често е
ставало свидетел на кавги между бащата и майката. След като бащата заявил желание да се разведе,
майката станала много агресивна и раздразнителна. Детето казало, че няколко пъти майката я дърпала за косата, както и че виждала майка си да удря баща й с глава и я е чувала да му казва да си купи ковчег и свещи, от
което детето много се притеснило, като се страхувало майка й да не убие баща й.
Детето И. било много
превъзбудено и отговорило на малко от въпросите на психолога.Детето И. казало пред свидетелката, че много обича
майка си, но тя много крещи. Казало също така, че е видяло как майка му е
одраскала баща му по ръката и го е ударила с главата си по носа, но не е
казало, че майка му е удряла него. Детето К. казало пред психолога ,
че много често конфликтите започват от майката, но е виждала и баща си
агресивен в конфликти спрямо майката. Свидетелката сочи, че към края на
беседата майката се обадила по телефона на К., тя погледнала дисплея и казала,
че не и се говори с нея, тъй като ще започне да я разпитва, а и е писнало майка
и да я разпитва.
От приложения по
делото социален доклад на А“СП“ е видно, че при трите посещения на децата при
личния лекар за периода от 08.12.2016 год. до 09.03.2018 год. / датата на социалния
доклад / не са възникнали съмнения за насилие в семейството. Отразена е
напрегнатата обстановка в семейството предвид висящия развод и влошени
отношения между родителите, като е посочено, че класният ръководител на детето К.
е забелязала, че от около два месеца тя е тревожна и разсеяна. К. споделила със
социалния работник, че
родителите й много се карат, като е посочила само
един случай, в който майка и ударила нея и брат и
през 2016 год.
Отразено е , че госпожата, която води групата на детето И. в детската градина
не е забелявала съществена промяна в поведението на детето, посочила, че от
известно време то заеква, поради което майката се интересувала от възможностите
за работа с логопед. Учителите на децата също не са изразили съмнение за
насилие в семейството.
От представените по
делото два социални доклада на ЦОП-Бургас,за ползваните от децата социални
услуги „Психологическо консултиране“ се установява , че детето К. е под голям
психически натиск в резултат на конфликта
на лоялност спрямо родителите си, в който се намира. Посочено е, че детето
има силна емоционална връзка и с двамата си родители, но влошената семейна
среда е патогенна за него. Относно обстоятелствата, които съобщава детето за отношенията
в семейството е отразено, че понякога
детето използва нехарактерни за възрастта си думи и изрази, като в търсене на
сигурност се идентифицира с мнението и преценката на обгрижващия го възрастен
/ който към този момент е бащата, след отстраняването на майката от семейното
жилище и забраната и да приближава децата /. Посочено е, че работата на ЦОП е
насочена за осигуряване на поддържането на емоционална връзка и с двамата
родители, защото в противен случай
съществува риск от родителско отчуждение, който би бил пагубен за бъдещата
емоционална, характерова и поведенческа зрялост на детето. Конфликтните
ситуации в семейството, на които е бил свидетел малкият И. са намерили своето
неблагоприятно отражение и върху него. Детето е показало изострена
чувствителност към силни шумове, изразяваща се в тревожност и плахост.
Констатирано е, че дететето търси сигурност като държи здраво психолога за ръка
и не го пуска докато специалистът не го пусне. Децата не са споделили пред
психолозите при ЦОП-Бургас за извършено от майката насилие по начина, по който
това е описано в сезиращата съда молба.
От приложена по делото прокурорска преписка става ясно, че сутринта на 10.02.2018 г.
автопатрул на IV РУП – Бургас е посетил адреса на страните по сигнал подаден
от М.И. за семеен скандал. Двамата съпрузи са
заявили пред полицейските служители, че до физическа саморазправа не се е
стигнало, а полицейските служители не са констатирали данни за такава
саморазправа. Двамата съпрузи са подали заявления в
полицейското управление, като молителят е посочил, че на 10.02.2018 год. е бил залят с гореща вода от съпругата си,
след което тя го блъснала, той паднал и ударил лакътя на дясната си ръка, а ответницата е заявила, че
на тази дата сутринта не е доближавала съпруга си и не
го е блъскала. Прокурорската
преписка е приключила с отказ за започване на наказателно производство, поради
липса на данни за осъществено престъпление.
При изслушването от
настоящия съд на детето К. по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗД , в присъствието на
социалния работник г-жа Розалия Добрева прави впечатление, че към момента
детето изцяло отрича авторитета на своята майка, споделя, че е бита от майка си
като системна проява на майката. Първоначално твърди, че е скубана от майка си
, а после уточнява , че майка и скубе косата и когато я сресва. Детето сочи, че
когато е скубана от майка си за косата е присъствал баща и, но не са
присъствали други хора. Детето сочи, че другите хора „са чули през вратата“
виковете на майка и. Детето заявава „аз погледнах през шпионката и видях, че
има хора които минават и чуват“. Детето твърди , че майката е драскала бащата и
го е била . Във връзка с изслушването на детето социалният работник заявява
становище, че то е под влияние и манипулация от бащата, който към момента упражнява
родителски права спрямо него.
На базата на
изложеното по-горе и ангажираните от страните многобройни доказателства се
налага извода, че чрез настоящия процес до голяма степен се преследват цели,
различни от посочените в ЗЗДН , а именно – цели се да бъдат разрешени и
въпроси, които са предмет на друго производство – висящия бракоразводен процес
между страните. Целите на ЗЗДН е защита на личността и здравето на лицата, като
не следва да се допуска това производство да бъде използвано за постигане на
други цели .
Установява се по
делото, че страните в качеството им на съпрузи са в сложни, конфликтни
отношения, които неминуемо рефлектират с отрицателен знак и върху техните деца.
При проследяване на установената по настоящото дело динамика в отношенията в
семейството става ясно, че до момента, в който молителят не е заявил на
ответницата желанието си да се разведе през м.10.2017 год.,между тях не е имало
сериозни противоречия и взаимни агресивни прояви,а децата са живели в
относително комфортна семейна среда. До тогава не е било нужно децата да
избират между между авторитетите на двамата си родители и не са били поставени
в условията на конфликт на лоялността.До отстраняването на майката от семейното
жилище и от контакти с децата /съгласно заповедта за незабавна защита по делото/
основи грижи за тях е полагала тя – изцяло тя е поела грижите за децата през
двумесечното отсъствие на бащата, както и за детето Иво, когато е била приета в
болница с него в края на годината. Децата са били привързани към майка си,
проявявали са обичта си към нея в семейната и извън семейната среда. В този
смисъл са както социалните доклади, така и свидетелските показания на
свидетелките П., П. и Д., почиващи на преки техни възприятия. Образът на
майката като грижовен и отговорен родител е отразен от всички възрастни контактували
с децата извън семейната среда, включително от възпитателите на децата в
учебните заведения, които те посещават. Нито един от възпитателите, с които
децата са били в ежедневен контакт не сочи да е регистрирал прояви на насилие
спрямо тях от страна на майката. Не са регистрирани признаци на преживяно
насилие от децата и от социалните работници и специалисти, които са работили с
тях във връзка с изготвяне на представените пред съда доклади и становища. Прояви
на насилие спрямо децата не са регистрирани и от личния лекар на децата.
Това, което става
ясно за съда както от преките впечатления при изслушването на детето К., така и
от становищата на специалистите, е че децата, а в по-голяма степен детето К.,
действително са поставени поради влошената семейна среда и неразбирателството
между родителите в сериозен конфликт на лоялността. Отразеното от специалистите
използване от детето К. на нехарактерни за възрастта и думи и идентификацията с
мнението и преценката на обгрижващия децата възрастен /бащата към момента/, са
в съответствие и със становището на присъствалия при изслушването на детето от
съда социален работник, че то е под въздействие на манипулация от страна на
бащата. Този извод се подкрепя и от обстоятелствата, че с възходящ знак, след
изслушванията от различни органи, при изслушването от съда, детето изцяло
отрича авторитета на своята майка, което в случая е необоснована крайност. От
друга страна съдът намира, че рязкото отстраняване на майката от децата, с
предприетите мерки за незабавна защита по искане на бащата, силно е увеличило
риска от настъпване на синдром на родителски отчуждение. Както поставянето на децата
в конфликт на лоялността, така и родителското отчуждение са пагубни процеси за
психиката и правилното емоционално и психическо развитие на децата, поради
което всеки съд, който решава въпроси свързани с децата следва да ги има
предвид при избора на подходящи мерки спрямо тях.
По смисъла на чл.2
от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие или
опитът за такова насилие, или принудително ограничаване на личния живот , личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
За да се
характеризира един акт като домашно насилие , този който го извършва трябва да
цели и да желае с действията си да предизвика физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие или принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права
на пострадалия.
От представената
декларация по чл.9, ал.1 от ЗЗДН и свидетелските показания на свидетеля Кузмов, се
установяват агресивни прояви на ответницата на 23.01.2018 год., спрямо молителя,
които обаче не следва да бъдат разглеждани изолирано от останалите
обстоятелства, които са установени по делото , а именно: Ответницата е била
поставена в особено психическо състояние след като е научила за желанието на
молителя да се разведе с нея и след неговото желание тя да напусне семейното
жилище. Съпрузите взаимно са си
отправяли обиди, като в този смисъл от една страна са показанията на свидетеля
Кузмов, а от друга - на свидетелката Джигарова. От началото на годината конфликтните
ситуации и скандали са били постоянни и двустранно поддържани от съпрузите. На
базата на съдебно-медицинските
удостоверения от 24.01.2018 год. представени и от двете страни, съдът приема за
установено, че преди ответницата да извърши агресивните прояви спрямо молителя,
е била предизвикана от него, тъй като той я хванал за дясната ръка и я
издърпал, с което и причинил болка и последващо подуване на ръката. В този
смисъл съдът възприема поведението на ответницата спрямо молителя като нейна защитна
реакция, а не като целенасочен акт на насилие. Съдът с оглед личните възприятия
при явяването на страните в съдебна зала имаше възможност да се увери във
физическото превъзходство на молителя пред ответницата, което предполага, че
той би имал възможност на адекватна реакция при опит за физическо посегателство
над него от нейна страна. Ето защо действията на ответницата спрямо молителя
съдът възприема като отговор и реакция от нейна страна , а не като целенасочен
увреждащ акт. Съдът въобще се следва да обсъжда твърдени агресивни прояви на
ответницата на 10.02.2018 год., тъй като тези твърдения на молителя не са
подкрепени с достатъчно убедителни доказателства. На базата на изложеното
по-горе, настоящият съд намира , че проявите на ответницата на 23.01.2018 год.
спрямо молителя не следва да бъдат характеризирани като домашно насилие по
отношение на него по смисъла на ЗЗДН. Молбата за защита от домашно насилие,
подадена в лично качество от молителя е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Съдът подлага на
съмнение и не дава изцяло вяра на точните възприятия на свидетеля Кузмов,
относно поведението на майката към децата на 23.01.2018 год. Следва да бъде
взето предвид, че възприятията на свидетеля са откъслечни, тъй като той твърди,
че е видял соченото от него от входната врата на семейното жилище, където е бил
за няколко минути. Налице са явни противоречия и несъответствия на свидетелските
показания на свидетеля Кузмов с останалите обстоятелства установени по делото.
Свидетелят Кузмов сочи, че в негово присъствие майката е субала косата на дъщеря
си, но детето К. сочи, че майка и не е имала такива прояви в присъствие на
други лица, като сочи , че другите само са „чували“ скандалите на родителите и,
когато са минавали пред входната врата на жилището им. Възприетото от свидетеля
Кузмов „блъскане на главата на детето И. в стената“ предполага сериозна травма
на главата на детето, за каквато няма твърдения и данни по делото. Това
възприятие на свидетеля се разминава и с твърдението в молбата, че главата на
детето е била „блъсната към стената“
, а не в нея - последното предполага, че до удар на главата на детето в стената
не се е стигнало. Ето защо, ако бъдат възприети свидетелските показания на
свидетеля Кузмов за блъскане на главата на детето в стената , необяснимо остава
това , че след това блъскане, по главата на детето е нямало следи. Горното
навежда на мисълта, че описаното в молбата „блъскане към стената“ е възможно да
е било само отместване, което само по себе си не е агресивна проява. Че не е
било налице такова физическо въздействие върху децата от страна на майката,
което да им нанесе физически травми сочи и обстоятелството, че малко след
описаната от свидетеля Кузмов случка, последният е срещнал децата и молителя
навън. При преценката на описаното в молбата агресивно поведение на ответницата
спрямо децата при случилото се на
23.01.2018 год. също следва да се има предвид, че в ситуация, в която
родителите са били в конфликт, предприетото от ответницата защитно поведение
спрямо бащата, също не е било за целенасочено увреждане на децата.
Възприемането на поведението на майката на 23.01.2018 год. като целящо
увреждане на физическата цялост и здраве на децата е в противоречие и с установената
по делото цялостната характеристика на личността на майката като грижовен и
отговорен родител.
Независимо от
гореизложеното, поведението на майката изразяващо се в участие в семейния
скандал с молителя в присъствието на децата представлява домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН поради негативното въздействие на поведението на
родителите - в частност на майката, тъй като съдът е сезиран за квалификация
само на нейните прояви, върху психиката на децата, в резултат на което те са
изпитали уплаха и страх. Ето защо
молбата за защита от домашно насилие спрямо децата следва да бъде счетена за
основателна и да бъде уважена.
В случая съдът
намира, че подходяща мярка, която следва да бъде взета спрямо майката, е
единствено мярката по чл.5 , ал.1 , т.1 от ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие, като и бъде наложена и глоба в размер на 200 лв., на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
Ръководейки се от
целите на всеки закон свързан със защита на интересите на децата настоящият съд
намира, че в случая от изключителна важност за техния интерес е възможно най-бързото
възстановяване на връзката с майката, при запазване и на положителната връзка и
с бащата. Интересите на децата не могат да бъдат надлежно охранени ако спрямо
майката бъдат наложени мерките по чл.5 , ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДН , още повече при
висящ между съпрузите бракоразводен процес при който въпросите за ползването на
семейното жилище и за упражняването на родителски права са спорни. Съдът счита,
че не се установиха твърденията на молителя в качеството му на представляващ децата,
че поведението на майката спрямо тях е в такава степен застрашаващо, че да
налага вземането на последните мерки. Съдът отчита също, че с наложените мерки
за незабавна защита до приключване на делото, е било постигнало отстраняване на
на майката от децата за достатъчно продължителен период, което не само не е
дало положителен резултат за тях, но е задълбочило проблемите им.
Горното
сочи, че в частта, с която е наложена мярка за защита на молителя от
ответницата решението е неправилно като постановено при неправилна преценка на
събраните по делото доказателства. В тази част решението следва да бъде
отменено, като спорът бъде решен по същество с отхвърляне на молбата на
молителя в лично качество за защита от домашно насилие. В останалата част, с
която са наложени мерки за защита на децата решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и двамата въззивници следва да внесат по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивно обжалване от по 12,50 лв. , а
молителят следва да внесе и сумата от 25 лв. –дължима държавна такса за
сезиране на съда по молбата в лично качество.
Разноските
следва да останат в тежест на страните така, както са направени .
Мотивиран от
горното и на осн. чл.17 , ал.5 от ЗЗДН , Бургаският окръжен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 801/ 03.05.2018 год. по гр.д. № 1066 / 2018
год. по описа на Бургаския районен съд, В
ЧАСТТА , с която са наложени мерки за защита на М.И.И., ЕГН **********,***, от
осъществено спрямо него
домашно насилие от страна на С.П.И.,
ЕГН **********,***, на 23.01.2018
год. от 19 и 30 часа, като е задължена С.П.И.
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на съпруга си М.И.И. ,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.И.И., ЕГН **********,***, срещу С.П.И., ЕГН **********,***, за налагане на мерка за защита от домашно насилие
осъществено спрямо М.И.И., ЕГН
**********,***, от С.П.И., ЕГН **********,***, на 23.01.2018 год. от 19 и 30
часа.
ОТМЕНЯ съдебна заповед за
защита от 04.05.2018 год. В ЧАСТТА, с която са
наложени мерки за
защита на М.И.И., ЕГН **********,***,
от осъществено спрямо него домашно насилие от
страна на С.П.И., ЕГН **********,***, като е задължена С.П.И. да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на съпруга си М.И.И. .
ПОТВЪРЖДАВА решение № 801/ 03.05.2018 год. по гр.д. № 1066 / 2018
год. по описа на Бургаския районен съд , В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ , като и заповедта за защита от 04.04.2018 год., В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М.И.И.,
ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/ , както и
държавна такса за сезиране на съда по молбата в размер на 25 лв./ двадесет и
пет лева/.
ОСЪЖДА С.П.И.,
ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 12,50 лв. / дванадесет лева и петдесет стотинки/.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.