№ 977
гр. Варна, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110203898 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
М. Д. Д. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0439-000100 /
02.04.2021г. на Началника на ІІІ РУ при ОД-МВР -Варна, с което му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.1
т.4 пр.1 от ЗДП.
С жалбата се твърди, че въз.Д. е пенсионер по болест и е лекуван от множество
тежки заболявания.Приложено е и съдебно-психиатрично освидетелстване, като се
твърди, че поради състоянието си въззивникът не е наказателно отговорно лице по
смисъла на чл.33 ал.1 от НК, защото не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпки си. Поради това и се иска отмяна на
постановлението.
В съдебно заседание въз. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален
представител.Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за
това, че постановлението е правилно , обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2021г., около 13.55ч. въз.Д. управлявал собственият си лек автомобил
„Ауди ” 80 с ДК № В 71 94 КА, като се движел в гр.Варна, в жк“Възраждане“, до бл.44
в посока бл.45. На този участък, в изпълнение на служебните си задължения, се
намирали служители на ІІІ РУ-Варна, един от които св.А.К.. Той видял, че
1
превозното средство било в изключително лош външен вид , поради което и го спрял
за проверка.При нея , след направена справка в дежурната част , се установило , че
автомобилът е спрян от движение на 26.01.2021г. Поради това св.К. съставил против
въз. Д. акт за установяване на нарушение, в който посочил че същия управлява
автомобил спрян от движение на 26.01.2020г. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление , с което
административно-наказващият орган приел, че въз. Д. е управлявал автомобил спрян
от движение по чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДП на 26.01.2020г.Била възприета и правната
квалификация на нарушението по чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДП .За него на въз. Д. било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. на основание
чл.177 ал.1 т.4 пр.1 от ЗДП.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. А.К. - актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.Същият си
припомни за случая и посочи, че причината водача да бъде спрян за проверка е бил
лошия външен вид на превозното средство.Свидетелят посочи, че при проверката
въззивникът се е държал малко неадекватно, че е разбирал, че му се извършва
проверка, но сякаш е имал психични проблеми. Св.К. посочи, че Д. е бил задържан в ІІІ
РУ-Варна, както и че са му били съставени актове и за други установени нарушения-
липса на „Гражданска отговорност“, на СУМПС и др.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, както и с приложените в
хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са
последователни , взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради
което е процесуално допустима , а разгледана по същество се преценява като
основателна.
Наказателното постановление № 21-0439-000100 / 02.04.2021г. е издадено от
компетентен орган – от Началника на ІІІ РУ при ОД-МВР -Варна, съгласно
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок.Актът също е съставен от компетентно лице на
основание Заповед № 355з-4104/ 16.08.2019г. на Директора на ОД-МВР-Варна.
Съдът намира обаче, че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН.Безспорно е, че нормата на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДП забранява на водача на
МПС да управлява такова, което е спряно от движение.В разпоредбата на чл.171 ал.2 т.
„а”- „м” от ЗДП изчерпателно са изброени случаите, при които с мотивирана заповед се
налага принудителна административна мярка „ временно спиране от движение на
2
ППС”. В настоящият казус обаче нито при съставяне на акта, нито при издаване на
постановлението, е посочен номера на заповедта, с която автомобила управляван от
въз.Д. е бил спрян от движение. В акта лаконично е посочена само датата, на която е
станало това- 26.01.2020г., като едва в наказателното постановление е посочено
основанието за спиране- чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДП. От приложената по преписката
справка за нарушител от района е видно, че по отношение на въз.Д. е била издадена
ЗППАМ № 20908199-000156/ 26.01.2020г., с която за нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДП
е било постановено временно спиране от движение на л.а. „Ауди“ с рег. № В 71 94 КА,
до заплащане на дължимата глоба на основание чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДП.Тази заповед
обаче не е посочена нито в акта, нито в постановлението.На следващо място в чл.171
т.2 б.“к“ от ЗДП е била предвидена възможност да се наложи принудителна
административна мярка „ временно спиране от движение на МПС“, собственикът на
който го управлява с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока за доброволно
заплащане, до заплащане на дължимата глоба. С Решение № 3 от 23.03.2021г. на КС по
к.д. № 11/20202г. , обаче тази норма , въз основа на която, автомобилът на въз.Д. е бил
спрян от движение, е била отменена като противоконситуционна. В този смисъл , след
като към настоящият момент е отпаднало законовото основание за спиране на
автомобила от движение, то деянието, описано в акта и постановлението, не
съставлява административно нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление като
неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, следва да бъде отменено.За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че твърденията в жалбата, касаещи психичното състояние на въз.Д., както
и тези, че не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, са недоказани.По делото не са представени безспорни и
убедителни доказателства в тази насока.Действително, св.К. в показанията си сочи, че
поведението на въз.Д. е било малко неадекватно , но е разбирал, че спрямо него се
извършва проверка.Това се потвърждава и от извършваните от него адекватни действия
в хода на проверката, като е вписал в акта, че няма възражения .На следващо място,
след получаване на препис от наказателното постановление, той е упълномощил
адвокат и в законоустановения седем дневен срок е подал жалба срещу
постановлението, с което е реализирал в пълнота правото си на
защита.Обстоятелството, че в приложеното към жалбата съдебно-психиатрично
освидетелстване е посочено, че въз.Д. не е в състояние напълно адекватно и разумно да
се грижи за себе си и своите работи, не може да доведе до извод, че същият към датата
на извършване на нарушението не е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Безспорно е, че въззивникът е в тежко
здравословно състояние, но това не е достатъчно да се приеме, че не е бил вменяем.В
самото освидетелстване при описание на обективното му състояние е посочено, че въз.
3
Д. е ориентиран изцяло.“ Не споделя сензопатии. Мисленето е забавено по темп,не се
установяват налудни идеи, същия е емоционално лабилен от притъпен афект до лека
еуфория. Волево – нормо, към хипобеуличен. „ Паметта и интелекта на въз.Д.
отговарят на лек дементен синдром.Поради това съдът намира, че възраженията в
жалбата са неоснователни.
С оглед изхода на делото и доколкото от страна на въз.Д. не е направено искане
за присъждане на разноски, съдът намира , че не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21-0439-000100 / 02.04.2021г. на
Началника на ІІІ РУ при ОД-МВР -Варна, с което на М. Д. Д. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева на основание чл.177 ал.1
т.4 пр.1 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4