Определение по дело №1535/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Подадена е искова молба от Кооперация „Всестранна кооперация прогрес – ВК 91“, с която се иска осъждане на Агенция по вписванията да заплати сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството срещу Отказ № 20170630123525-4/03.07.2019 г., постановен от длъжностно лице по регистрация към Търговския регистър на Агенция по вписванията.

Посочва се за постановен Отказ № 20170630123525-4/03.07.2019 г. от длъжностно лице по регистрация към Търговския регистър на Агенция по вписванията, който по жалба на настоящия ищец е отменен като незаконосъобразен, за което е постановено решение № 41/15.07.2019 г. по т. д. № 583/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив. Посочва се, че в производството по отмяна на отказа са направени разноски за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 600 лева. Пояснява се, че е поискано тяхното присъждане, но молбата е оставена без уважение, тъй като се касаело за охранително производство, в което не се присъждали разноски. Счита, че към онзи момент е липсвало възможност да се присъдят разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които моли да се приемат.

Подаден е отговор на исковата молба от страна на Агенция по вписванията, с която в условията на алтернативност са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Развиват се доводи, че чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (не препраща към чл. 530 и сл. и към чл. 541 ГПК), а само към разпоредбите глава 21, поради което е съществувала възможност по чл. 273, вр. чл. 78, ал. 4 и чл. 81 ГПК да се претендират разноски. Акцентира на съдебна практика на ВАС, подкрепящата това становище. Допълнително счита, че претенция е неоснователна поради липсата на причинно – следствена връзка.

Не се правят доказателствени искания. Не възразява да се приемат писмените доказателства, представени от ищеца.

Съдът намира следното:

Неоснователни са възраженията за недопустимост на исковата претенция. В случая е неприложима нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, регламентираща присъждането на разноски при оспорване на съответните откази, тъй като същата е приета през 2020 г. (ДВ, бр. 105 от 2020 г.), а се твърди, че вредите са преди това, а именно 2019 г., когато е постановен съдебният акт, с който е отменен отказа по регистрация, т. е. към процесния момент не е съществувал специален начин на обезщетение по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ.

Изложените от ответника доводи, свързани с това, че в регистърнато производство е съществувала възможност за присъждане на разноски, е въпрос по същество на спора. Тук е мястото да се посочи, че ответникът е цитирал съдебна практика в подкрепа на неговите доводи, но е налице и друга група съдебна практика, видно от мотивите на т. 2 от ТР № 5/17.02.2022 г. по тълк. дело № 4/2020 г. по описа на ВАС, I и II колегия. Именно този разнобой в съдебната практика (меродавно преди ДВ, бр. 105 от 2020 г.) следва да се прецени по същество на спора. Още повече, че в по – новата съдебна практика на ВАС са постановени решения, с които е налице произнасяне по същество на спора (също противоречива), относима за направени разноски преди изменения в ЗТРРЮЛНЦ (ДВ, бр. 105 от 2020 г.).

Основателно е искането за приемане на писмените доказателствата, приложени към исковата молба, тъй като същите са относими за спора.

Необходимо е да се разпредели доказателствената тежест на страните.

Следва да се отбележи, че не е необходимо изрично да се конституират ищецът и ответникът. Това е така, тъй като процесуалната легитимация на страните се определя според чл. 26, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК (лицата от чието име и срещу които се води делото), тъй като се касае за исково производство, макар и проведено пред административен съд. В тази връзка е неприложима разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК, тъй като същата се отнася в производството по оспорване на административни актове, каквото настоящото не е (в този смисъл решение № 4456 от 26.03.2019 г. по адм. д. № 11288/2018 на Върховния административен съд).

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на производството поради недопустимост на исковата претенция.

ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи следното: отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт на длъжностно лице по регистрация в Търговския регистър, принадлежащо към структурата Агенция по вписванията; наличие на сочените имуществени вреди, както и техния размер; пряка причинно - следствена връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен резултат.

УКАЗВА на страните, че в тяхна тежест да установяват фактите, от които черпят благоприятни правни последици.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.10.2024 година от 13:20 часа, за която дата и час да се призоват ищцовата страна – Кооперация „Всестранна кооперация прогрес – ВК 91“, , ответната страна – Агенция по вписванията и контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пловдив.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.