№ 3996
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Емилия Ат. Колева
СъдебниМаргарита В. Стоичкова
заседатели:Невенка Хр. Т.а
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
и прокурора М. Д. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Колева Наказателно дело
от общ характер № 20251100203474 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ А. А. С., редовно призован, се явява лично, доведен от
Затвора – гр. София.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
Р. Ц. М. – малолетна, действаща чрез майка си и законен представител Д.
Р. Б., уведомена чрез майка си и чрез Директора на ЦНСТДБУ, не се явява
лично.
Г. Г. Г. – малолетна, действаща чрез майка си и законен представител Д.
Р. Б., уведомена чрез майка си и чрез Директора на ЦНСТДБУ, не се явява
лично.
ЯВЯВА СЕ МАЙКАТА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА
МАЛОЛЕТНИТЕ ПОСТРАДАЛИ Д. Б..
НЕ СЕ ЯВЯВА ДИРЕКТОРЪТНА ЦНСТДБУ уведомен от пр. СЗ.
ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ СЕ ЯВЯВА адв. Е.П. – преупълномощена от адв.
Д. М. – последният редовно уведомен на известния по делото телефон.
За преупълномощаването се представи пълномощно. Същото касае
процесуално представителство за настоящото съдебно заседание.
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – с представител.
1
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от подсъдимия от 10.07.2025 г., в която
същият е посочил, че желае назначаването на служебен защитник, каквото
изявление е направено и в СЗ от същата дата.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА адв. Е. Н. Н., посочен от САК за назначаване като
служебен защитник на подсъдимия, редовно призован, ведно с препис от
разпореждането за насрочване на разпоредително заседание.
АДВ. Н.: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да поема
защитата.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Не възразявам адв. Н.а да ми бъде назначен за
служебен защитник.
СЪДЪТ, като съобрази, че защитата на подсъдимия е задължителна с
оглед изпълняваната по отношение на него мярка за неотклонение „задържане
под стража“,
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. Е. Н. Н. за служебен защитник на подсъдимия А. А.
С..
СЪДЪТ разяснява на страните, че за целите на изготвяне на протокола в
съдебното заседание ще се извършва аудиозапис, освен, ако някоя от тях не
възрази изрично.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме да се изготвя аудиозапис на
заседанието за целите на изготвяне на протокола.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА две писма от СЦЗ, съответно от 09.07.2025г. и от
24.07.2025г. с приложена медицинска документация, с които съдът се
уведомява за предприети действия по конвоиране на подсъдимия с оглед
2
извършване на медицински манипулации, свързани с носещия от него катетър
при условията на чл. 250, ал. 3 и сл. ЗИНЗС.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили по делото 2 броя решения на РС –
Велинград във връзка с производства по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет., в какъвто
смисъл съдията докладчик е изискал служебно информация.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от подсъдимия от 18.07.2025г., в която
същият е посочил, че иска отвод на прокурора присъствал в предходното
съдебно заседание, който видно от протокола от пр. СЗ е прокурор Д. М..
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Искането за отвод касае прокурор Д. М., който
се яви в предходно съдебно заседание.
СЪДЪТ, като съобрази, че в дн. СЗ като представител на Софийска
градска прокуратура се явява прокурор М. Т., а молбата за отвод касае
прокурор Д. М., счита, че в дн. СЗ е безпредметно да разглежда молбата за
отвод, а от тук и да дава възможност на страните да вземат становище по нея.
Няма пречка, в случай, че в последващ момент като представител на СГП се
яви за участие прокурор Д. М., съдът да се произнесе по молбата за отвод на
този прокурор, в случай, че искането продължава да се поддържа от
подсъдимия.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от адв. М. – повереник на малолетните
пострадали Р. М. и Г. Г., в която се моли същите да бъдат конституирани като
частни обвинители в настоящото производство. Всяка от тях предявява и
граждански иск срещу подсъдимия в размер на по 100 000 лева –
неимуществени вреди в резултат на деянията, за които са повдигнати
обвинения, ведно със законната лихва от датата на деянията до окончателното
изплащане на сумата.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. П. : Поддържам молбата. Всяко от пострадалите
лица предявява ГИ в размер на по 100 000 лв. чрез тяхната майка и законен
представител, със законната лихва. Поддържам и искането за конституиране
като частни обвинители, като заявявам, че няма да ангажираме допълнителни
3
доказателства за размера на предявените граждански искове, извън
доказателствата, ангажирани от държавното обвинение.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да вземат становище по
искането на пострадалите да бъдат конституирани като частни обвинители и
по предявените граждански искове.
ПРОКУРОРЪТ : Молбата за конституиране на пострадалите като
частни обвинители и граждански ищци е подадена своевременно и от
надлежна страна, поради което следва да бъде уважена.
ЗАЩИТАТА : Считам, че молбата за конституиране на двете малолетни
лица като частни обвинители е своевременно подадена, но същата считам, че
следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена от лица, които са
малолетни, макар и чрез законен представител и считам, че не следва да бъдат
допускани като страни в наказателното производство. На второ място относно
предявения граждански иск считам, че същият е подаден в срок. Моля да го
оставите без разглеждане, тъй като считам, че ще затрудни и без това
очертаващия се тежък наказателен процес. Същите могат да се претендират по
граждански ред.
ПОДСЪДИМИЯТ С. /становище/: Поддържам казаното от защитата.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. П. /реплика/: С оглед факта, че пострадалите
лица са малолетни, действията от тях ги извършва тяхната майка, поради което
и по правилата на ГПК и НПК именно тя е и лицето, което следва да изразява
тяхната воля. В този смисъл молбата е допустима. Колкото до това, че ще се
затрудни хода на производството, аз изрично подчертах, че частното
обвинение и евентуално, ако бъдат конституирани като граждански ищци,
няма да претендират от съда нови доказателства и да искат тяхното събиране,
и да стават причина за натоварване на процеса, а ще се ползват
доказателствата, налични по делото, които са достатъчни да се обоснове
размера на гражданските искове.
4
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ .
СЪДЪТ, след съвещание, във връзка с молбата на малолетните
пострадали чрез адв. М., намира следното:
Най-напред съдът ще вземе становище във връзка с възражението на
защитата, което е свързано с процесуалната възможност малолетно лице да
предявява граждански иск и съответно да бъде конституиран като частен
обвинител в наказателното производство. В тази насока съдът най –напред ще
припомни, че всяко пострадало лице независимо от неговата възраст има
право да бъде конституирано както като частен обвинител, така и като
граждански ищец в наказателното производство, но в този случай, когато се
касае за малолетни деца, същите упражняват свои права чрез майка и законен
представител, както е и в случая.
Нещо повече, нормата на чл. 137, ал. 3 и ал. 4 от СК изрично предвижда в
случаите, в които деца са настанени в съответните социални домове и грижите
за тях са възложени на други лица от съответната институция, лицата, на
които са възложени грижи за детето, също да имат правомощия да упражняват
съответните техни права и да извършват необходимите правни действия, като
тези правни действия се разширяват в случаите, в които децата са настанени
със съдебно решение, какъвто е настоящият случай.
Последното съдът споменава само за пълнота, като съобрази, че в настоящото
производство активни действия в тази насока е предприела майката и законен
представител на малолетните деца, упълномощавайки съответно повереник и
правейки своевременно искане за конституиране като частни обвинители на
децата чрез нея, както и е предявила граждански искове от името на децата си.
В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на чл. 137, ал. 1 СК, в която
законодателят е предвидил изрично, че лицата, на които са възложени грижи
за децата, не придобиват родителски права и задължения.С оглед на това
напълно допустимо е в настоящото производство съдът да разгледа искането
на малолетните пострадали чрез тяхната майка и законен представител за
конституиране като частни обвинители и граждански ищци.
След това уточнение съдът ще посочи следното във връзка с молбата на
пострадалите:
5
СГС счита, че молбата на пострадалите за конституиране като частни
обвинители е предявена своевременно - преди даване ход на
разпоредителното заседание и от процесуално легитимирани страни. Ето
същата следва да бъде уважена.
Що се отнася до предявените граждански искове, на първо място, видно е, че с
обвинителния акт са повдигнати обвинения за няколко отделни престъпления,
респективно твърдят се отделни деяния по отношение на всяко от
пострадалите лица. Това предполага претенцията им за присъждане на
обезщетение да бъдат индивидуализирани по размер и основание за всяко
отделно престъпление, в частност деяние. Видно от молбата, с която се
предявяват гражданските искове, се претендира една обща сума като
обезщетение за всяко отделно пострадало лице, което прави исковата молба
нередовна.
Отделно от това, настоящият съдебен състав счита, че предвид фактическата
сложност на делото, приемането за съвместно разглеждане на граждански
искове в настоящото производство би затруднило разглеждането му и
своевременното му приключване.
С оглед на това, молбата на пострадалите за приемане за съвместно
разглеждане на предявените граждански искове следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА Р. Ц. М. – малолетна, действаща чрез майка си и
законен представител Д. Р. Б., като частен обвинител в настоящото
производство.
КОНСТИТУИРА Г. Г. Г. – малолетна, действаща чрез майка си и законен
представител Д. Р. Б., като частен обвинител в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Ц. М. – малолетна,
действаща чрез майка си и законен представител Д. Р. Б., за приемане за
съвместно разглеждане на предявения граждански иск срещу подсъдимия А.
6
А. С. за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на деянията, за които са повдигнати
обвинения, ведно със законната лихва, считано от датата на деянията до
окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Г. Г. – малолетна, действаща
чрез майка си и законен представител Д. Р. Б., за приемане за съвместно
разглеждане на предявения граждански иск срещу подсъдимия А. А. С. за
сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на деянията, за които са повдигнати обвинения, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянията до окончателното изплащане на сумата.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ се представляват в настоящото заседание
от адв. П. – преупълномощена от адв. М..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ по формуляр за
досие:
А. А. С. – роден на ******** г. в гр. Русе, българин, с българско и руско
гражданство, женен, със средно-специално образование, шофьор на
тежкотоварен камион, неосъждан, с постоянен адрес в гр. София, ул.
********, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимия правата му в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на съдебния
7
състав, секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да вземат становище по
въпросите, визирани в чл. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че с оглед правната квалификация на деянието и
неговото място на извършване, делото е подсъдно на СРС. Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По време на ДП не
са допуснати процесуални нарушения. Към настоящия момент не са налице
основания за разглеждане на делото на реда на особените правила. Не е
налице необходимост от вземане на мерки по чл. 248, ал. 1, т. 5 НПК. Не
следва да бъде изменена взетата по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „задържане под стража“. На този етап нямам искане за събиране
на нови доказателства. Считам, че следва да бъде насрочено открито съдебно
заседание, за което да се призоват лицата посочени в приложението към
обвинителния акт.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. П. : Делото е подсъдно на Софийски градски съд.
Няма основание за прекратяване или спиране на производството. Не е
допуснато на ДП отстранимо съществено процесуално нарушение,
ограничило правата на обвиняемия и пострадалите. Не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила предвид липсата на
направено такова изявление от подсъдимия. Няма основание за разглеждане на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
8
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Няма основание
за промяна на мярката за процесуална принуда. На този етап няма искания за
събиране на нови доказателства. Делото следва да се насрочи с призоваване на
лицата по обвинителния акт.
ЗАЩИТАТА: Относно въпросите на чл. 248, ал. 1 НПК за
разпоредителното заседание, наистина съгласявам се тук с колегата от градска
прокуратура, че делото е подсъдно на Софийски градски съд. Няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство. Според
защитата, обаче, има допуснати на ДП съществени процесуални нарушения,
които ограничават правата на моя подзащитен (в случая подсъдим), а именно
А. С..
Какви са ни мотивите и основанията:
В обвинителния акт това е само дребна, но все пак съществена грешка (на стр.
3, изречение предпоследно), за защитата не става ясно тази дума „напари“
какво означава и какво е искал да каже държавното обвинение, като същото е
повторено и на стр. 4, предпоследния абзац, предпоследно изречение - по
същия начин е използвана дума, която затруднява защитата да разбере какво
иска да каже СГП. Това е по-незначително.
По същественото е на стр. 3, което е повторено и в диспозитива по-
нататък - така заложеното в обвинителния акт твърдение не инкорпорира
престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 от НК, а инкорпорира състава на
престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 1 НК. Така че тук не става ясно, повдигайки
обвинение на прокуратурата на моя подзащитен С. по чл. 152 НК, изписването
на текст от състава на чл. 151, ал. 2, т. 1 НК.
Считам също така, че така повдигнатото обвинение по чл. 152, ал. 1 НК,
ако трябва да бъде конкретизирано, то трябва да бъде конкретизирано в
основния състав на чл. 151, ал. 2, т. 1 НК. Това не е направено, а е цитиран
съвсем друг член и алинея от НК, което затруднява защитата и самият
подсъдим точно в какво престъпно деяние на тази дата 08.06.2023 г. моят
подзащитен е обвинен и му се повдига обвинение за такова престъпление.
Също така считам, че на следващата страница /стр. 5/ отново за
престъпления (с тъмния шрифт) - тук в обвинителния акт не е конкретизирана
9
точно определена дата на извършване на това инкриминирано деяние, което
също затруднява защитата на подсъдимия да разбере през месец август 2023 г.
на каква дата той е извършил едно наистина много тежко инкриминирано
деяние, квалифицирано от прокуратурата по чл. 152, ал. 4 НК, поради което
считам, че СГС следва да се произнесе по нашето становище и ако счете, че
тези съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени
в хода на настоящото съдебно производство, следва да върне на СГП за
уточняване, тъй като на защитата не става ясно и не може да осигури
адекватна защита по тези обвинения.
На четвърто място, относно основанията за разглеждане на делото по реда на
особените правила - не са налице.
На пето място, делото следва да се гледа при закрити врати. Касае се за тежко
умишлено престъпление на две малолетни деца. Ще се разкриват интимни
подробности от живота както техния, преживявания, действията на моя
подзащитен, при което считам, че наистина делото следва се гледа при закрити
врати. Относно действията за процесуална принуда ще направим искане по чл.
270 НПК. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
По мярката за неотклонение считам, че подзащитния ми С. на този етап на
наказателното (вече съдебно производство) е изтърпял мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в продължение на повече от 7 месеца. Ноторно
известно е, че ограничението по НПК не касае наказателното преследване с
дела, които са в съдебна фаза. Въпреки това считам, че тази мярка за
неотклонение е изиграла своята роля, намалял е престъпния интензитет на
упоритост на подзащитният ми за извърши ново престъпление, каквото на
предходни мерки състави на СГС са преценили, че има опасност от
извършване на нови престъпление. Няма опасност и подзащитния ми С. да се
укрие, тъй като е с установена по делото самоличност, работил е преди
задържането му под стража и на последно място, изтъкнати са и мотиви от
предходна защитна за влошено здравословно състояние, което мисля, че е
безспорно установено от многобройните медицински документации, както и
от назначените съдебно медицински експертизи /СМЕ/, които въпреки, че
дават заключения, че неговото здравословно състояние продължава да му
позволява да изтърпява мярка за неотклонение в столичния арест, считам, че с
всеки изминал ден неговото здравословно състояние в следствения арест няма
10
да се подобрява, а напротив ще се влошава. Все пак презумпцията на
законодателя да възведе мярката за неотклонение като най-тежката
„задържане под стража“ всеки един обвиняем (в случая подсъдим С.) - да
предотврати опасността от извършване на ново престъпление. Наистина там
сме пред хипотезата на ал. 2 на чл. 63 НПК, въпреки това, обаче, считам, че
към момента, макар и да се съблюдава обществения интерес, тъй като
наистина престъплението, за което той е обвинен е тежко умишлено, на този
етап С. е невиновен и продължаване на една такава мярка за неотклонение се
явява към настоящия момент според защитата неправилна и
незаконосъобразна.
Настоящото наказателно производство ще продължи с вероятност в 3
инстанции и не е оправдано мярката за неотклонение „задържане под стража“
да се превръща в наказание „лишаване от свобода“. В този смисъл е и
директивата за ЕСПЧ, решенията Коен срещу Германия и др.
Предвид здравословното му състояние, то ще продължава да се влошава в
условията на следствения арест. Считам, че тази мярка е изиграла вече своята
роля и моля уважаемият съдебен състав да я замени с една по-лека мярка за
неотклонение „домашен арест“. Подзащитният ми е човек на сериозна
възраст, неосъждан, работещ, на лице са основанията да му се измени мярката
за неотклонение в по-лека.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Поддържам становището на адвоката ми. Когато
Вие дадохте това нареждане да се лекувам, до този момент никой не ми
обърна внимание. Преди няколко дни се запуши катетъра, 4 часа и половина
чаках да дойде „Бърза помощ“.
ПРОКУРОРЪТ /становище/: Считам, че възраженията са
неоснователни. По отношение първо на думата „напари“, очевидно е, че това
е явна техническа грешка – има се предвид „направи“.
По отношение формулировката на обвиненията считам, че обвинението е
точно, ясно формулирано, разбираемо за подсъдимия.
По отношение на мярката за неотклонение считам, че не следва да бъде
изменяна. По делото е приложена СМЕ, от която е видно, че няма пречка
11
подсъдимият да изтърпява така наложената му мярка. Достатъчно
доказателства са събрани и в хода на ДП за виновността на подсъдимия. Той е
обвинен в извършването на едно изключително тежко престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода от 10 до 20 години. Няколко такива
престъпления е извършил и считам, че има реална опасност, ако бъде
изменена мярката му с по-лека, той да извърши и друго престъпление.
ПОВЕРЕНИКЪТ АДВ. П. /становище/: Считам, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения в изготвения обвинителен акт. На първо
място, относно първото оплакване на защитата, че не е ясно какво означава
думата „напари чекия с ръце“, ако действително това не е ясно, то следва да се
има предвид, че НПК познава и фигурата на отстраняване на фактическа
грешка, т.е. печатна грешка, тъй като вместо „направи“ е написано чисто
технически думата „напари“, но не става въпрос за неразбиране какво се има
предвид, тъй като прокуратурата подробно е описала какво означават тези
действия. По-нататък в следващите изречения, а именно, че малолетната е
продължила да трие половия член на А. С. според желанията му, докато той се
изпразни, т.е. имаме абсолютно описание на конкретните действия, които
прокурорът ги е инкриминирал. Така, че в най-лошия случай, ако съдът
приеме, че една техническа грешка в една буква представлява проблем, то има
друга процедура за отстраняване на фактическа грешка, която не е
процесуално нарушение и не налага връщане на делото. А, колкото до другото
оплакване, че не е ясно за това защо се е използвало ал. 4 или ал. 2, а именно
относно използване положение на надзор и по отношение на лица, които не
разбират свойството и значенето на извършеното, тук прокуратурата буквално
е възпроизвела словесното описание на разпоредбата на чл. 149, ал. 4, т. 2 НК.
Там е написано, че деянието като по- тежък състав е извършено по отношение
на лице, което не разбира свойството и значението на извършеното и затова се
използва този израз, а отделно от това имаме и друга квалификация, която е
инкриминирана от прокуратурата, която е ал. 2 на чл. 149, т. 4, която също е
инкриминирана от прокуратурата, предложение 2, а именно използване на
положение на зависимост или надзор – отново като по-тежко квалифициращ
състав на чл. 149, така че няма абсолютно никаква неяснота, тъй като са
преписани словесните описания на деянията така, както са визирани в
Наказателния кодекс и тези словесни описания съответстват на цифровите.
12
Колкото до последното оплакване, че не е било ясно през месец август кога
точно е било извършено деянието, допустимо е да се формулира деянието
като време и чрез посочване на месеца на това деяние. Това не означава, че е
деянието не е формулирано по време, тъй като ясно е посочено, че става
въпрос за месец август 2023 г.
Поради това Ви моля да оставите без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебната фаза на процеса и отстраняване на процесуални
нарушения в обвинителния акт.
Колкото до искането за промяна на мярката, това искане е абсолютно
неоснователно. Следва да се има предвид факта, че тази мярка не е търпяна в
изключително дълъг период от време. Ние сме в съдебна фаза и мярката е вече
седми месец, а ние сме в съдебна фаза, така че няма неразумен срок на
задържане.
Отделно от това става въпрос за изключително тежки престъпления, няколко
на брои, които като механизъм на извършване са с много висока степен на
обществена опасност. Имам предвид начина, по които са описани действията
на подсъдимия, това че той е преследвал две беззащитни деца, начина на
отношението му към тях, в случая налага извода, че такъв човек не може да
бъде освобождаван, защото се поставя под риск личността на пострадалите.
Имам предвид не само телесната им неприкосновеност, но и въобще като
цялото тяхната личност и тези действия не са извършвани веднъж от
подсъдимия - многократно им е посягал на тези беззащитни деца.
Колкото до здравословното му състояние, то не може само по себе си да бъде
оправдание за това да бъде освобождаван, тъй като би мъгъл да се лекува и в
условията на ареста и няма никъде заключение, че не може да се лекува и ако
се налага има възможност за лечение дори и в болница, ако наистина изисква
това, поради това моля да оставите без уважение искането.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ:
СЪДЪТ след съвещание, като прецени въпросите, визирани в чл. 248
НПК, прие следното:
Делото е подсъдно на СГС по правилата за местната и родова подсъдност. Не
13
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Този състав счита, че делото по същество следва да бъде разглеждано при
закрити врати с оглед естеството на повдигнатите обвинения.
Не са налице основания за привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Подсъдимият
има защитник.
Към настоящия момент съдът счита, че не се налага допускане за събиране на
нови доказателства, свързани със съществото на спора, като този въпрос
логично е да бъде отново преценен след събиране и проверка на
доказателствата, събрани в хода на ДП.
Подсъдимият е с мярка за неотклонение „задържане по стража“, за която
липсват основания за изменение или отмяна, като в тази насока съдът
съобрази, че липсват нови обстоятелства, които да налагат това.
Относно здравословното състояние на подсъдимия и във връзка с проведеното
производство по чл. 270 НПК е била назначена и изслушана комплексна
съдебно медицинска експертиза, която е посочила, че здравословното
състояние на подсъдимия е съвместимо с условията на арест. Действително,
видно от изпратените от СЦЗ писма след производството по чл. 270 НПК
двукратно се е наложило привеждане на подсъдимия в медицинско заведение,
първия път - по повод запушване на уретрален катетър и неговата смяна, а
втория път - поради оплакване, че катетърът е изваден. Видно, обаче, че от
страна на затворническата администрация при необходимост своевременно се
предприемат мерки за привеждане на подсъдимия до болнично заведение,
поради което този състав счита, че няма основания за изменение на мярката за
неотклонение, като същата следва да бъде потвърдена.
Съдът, обаче, счита, че в хода на ДП са допуснати съществени процесуални
нарушения, които рефлектират върху правото на защита на подсъдимия и са
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокуратурата с оглед тяхното отстраняване.
Още на този етап съдът ще посочи, че само част от възраженията на защитата
са основателни. Отделно съдът служебно констатира и други процесуални
14
нарушения, които ще бъдат изтъкнати в днешното съдебно заседание.
При всички случаи първото възражение на защитата, свързано описаното на
стр. 3 от обвинителния акт относно думата „напари чекия“, явно е, че става
въпрос за техническа грешка, която принципно няма пречка да бъде
отстранена и по друг начин, предвиден от законодателя, но при условие, че
съдът сезира процесуални нарушения, които рефлектират върху правото на
защитата на подсъдимия, и тази техническа грешка няма проблем да бъде
поправена при връщане на делото на СГП.
След това уточнение съдът ще посочи следните съществени процесуални
нарушения, които е констатирал в обвинителния акт, част от които са били
забелязани от защитата:
Видно от съдържанието на обвинителния акт, същият не отговаря на
изискванията за редовност, предписани в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК.
На първо място, видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, в него
на стр. 4 /стр. 3 гръб/, абзац 3 са описани конкретните действия, които се
твърди да са били извършени от страна на подсъдимия по отношение на
малолетната Р. М. на дата 11.06.2023 г. в 14:47 ч., като същите са описани в
частта от „След като у подсъдимия възникнало желание за извършване на
сексуални действия с детето, …“ до „……Това движение било повторено
няколко пъти. Обвиняемият не еякулирал“. Касае се за описание на действия,
въз основа на които прокурорът в заключителната част повдига обвинение за
извършено на 11.06.2023 г. около 14:47 ч. престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 2,
вр. ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1 НК – извършване на блудствени действия с цел
възбуждане или удовлетворяване на полово желание чрез използване на
положение на надзор спрямо лице, което не е разбирало свойството и
значението на извършеното и не е навършило 14-годишна възраст, като се
твърди употребена сила и заплаха. Във връзка с това престъпление съдът само
за прецизност ще обърне внимание, че в правната квалификация не е посочена
т. 1 на ал. 2 на чл. 149 НК, която касае квалифициращият признак – употреба
на сила и заплашване.
По същественото нарушение, обаче, касае факта на описано в заключителната
част и второ престъпление, за което се твърди да е извършено на същата дата
и в същия час спрямо Р. М., квалифицирано като такова по чл. 149, ал. 5, т. 1,
вр. ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1 НК. За това престъпление в заключителната част е
15
посочено, че се е изразило в следното: подсъдимият извършил блудствени
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание спрямо лице,
ненавършило 14-годишна възраст, като проникнал с половия си орган в
аналната област на детето, каквито действия са описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт в очертания по-горе отрязък, но за което в
заключителната част се повдига обвинение по 149, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, пр.
2, вр. ал. 1 НК, описано по-горе. Т.е., касае се за повдигане на обвинения за
две престъпления в заключителната част, за които се твърди да са извършени
на една и съща дата и час по отношение на едно и също малолетно лице, като
в обстоятелствената част са описаните обстоятелства, които се отнасят само
към едно от престъпленията, съдържащи се в заключителната част, а именно
това по чл. 149, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1 НК.
Допълнително във връзка посоченото в заключителната част престъпление по
чл. 149, ал. 5, т. 1, вр. ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1 НК, съдът ще обърне внимание,
че описаното в тази част отговаря на правна квалификация по основния
състав, като липсват описани каквито и да било обстоятелства, които да
отговарят на по-тежката квалификация по ал. 2, т. 4 /чрез използване на
положение на зависимост или надзор/ и по ал. 5, т. 1 /ако е блудствано с две
или повече малолетни лица/.
Относно разглеждания до тук порок на обвинителния акт, макар да са описани
едни и същи дата и час на извършването им и един и същи пострадал, съдът
ще посочи, че не би могло да бъде прието да се касае за техническа грешка,
доколкото се касае за описано в диспозитива цяло престъпление, за което се
повдига обвинение, за което, обаче, няма описани факти в обстоятелствената
част.
В тази връзка съдът ще обърне внимание, че абсолютно по същия начин са
описани и престъпленията в постановлението за привличане в ДП.
При това положение и доколкото в обстоятелствената част се твърди, че като
цяло престъпната деятелност на подсъдимия принципно във времето е била
насочена срещу две малолетни лица и с отделни няколко деяния спрямо тях,
то не може да бъде прието, че се касае за техническа грешка в заключителната
част, която да може да бъде отстранена по предвидения в закона ред, тъй като
не може да бъде отхвърлена и възможността за пропуск на описание на някое
деяние в обстоятелствената част.
16
Отделно от горното, съдът сезира и други пороци, които касаят описание на
престъпленията, които се вменяват на подсъдимия.
Така в заключителната част на обвинителния акт при описание на
престъпленията по чл. 149 НК касателно датите 06.06.2023г. и 08.06.2023г.
липсва нужната граматическа прецизност, доколкото липсват описание на
част от състава на престъплението, такова, каквото е предвидено в особената
част на НК за това престъпление, а именно – твърдените действия, които се
описват в обстоятелствената и заключителната част дали представляват
блудствени такива. Същия порок се забелязва и постановлението за
привличане като обвиняем в ДП. Разбира се, дали едни действия
представляват блудствени или не, на практика касае делото по същество, но с
оглед прецизността на обвинението, то обвинителният акт следва да бъде
коригиран и в тази част.
На следващо място, в заключителната част на обвинителния акт касателно
деянията по чл. 149 НК е налице неяснота, доколкото се твърди, че целта на
подсъдимия чрез извършването на блудствените действия спрямо
пострадалите е била „да възбуди или удовлетвори“ полово желание без
съвкупление. Такава алтернативност на целта води до неяснота на
обвинението, тъй като изпълнителното деяние принципно може да е
осъществено с оглед постигане на една от двете цели или едновременно и на
двете цели, но при всички случаи описанието на обвинението в тази част
следва е еднозначно, а не алтернативно. Това прецизиране е необходимо, тъй
като подсъдимият следва да е наясно по какви конкретни факти и право следва
да се защитава, за да изгради адекватна защита. И тук съдът ще посочи, че
този порок на описание на престъпленията е допуснат и в ДП в
постановлението за привличане.
На следващо място, за престъпленията по чл. 149 НК касателно датите:
06.06.2023г. /с пострадали Р. М. и Г. Г./; 08.06.2023г. /отново с пострадали
двете малолетни лица/; 11.06.2023г. /с пострадала Р. М./, е инкриминиран
квалифициращ признак по ал. 4, т. 2 на чл. 149 НК, като се твърди, че деянията
са извършени по отношение на лица, които не са могли да разбират
свойството и значението на извършеното. Никъде в обстоятелствената част на
обвинителния акт, обаче, не са описани такива факти и обстоятелства, въз
основа на които прокурорът приема, че децата не са могли да разбират
17
свойството и значението на извършеното, нито е посочено подобно
твърдение.
Неяснотата на описание на престъпленията в обвинителния акт допълнително
се задълбочава, доколкото в обстоятелствената му част, конкретно в частта, в
която прокурорът на стр. 5 е извел правни изводи относно осъществените от
подсъдимия от обективна и субективна страна престъпления, в 4 абзац е
посочено, че е извършил престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НК,
която правна квалификация е отнесъл към описание на деяние, което отговаря
на правна квалификация по чл. 149 НК.
И тук се забелязва същия порок относно датата 11.06.2023г., като са описани
две отделни престъпни деяния по чл. 149 НК, при условие че в
обстоятелствената част липсват изнесени факти и обстоятелства, които да
сочат за две отделни деяния.
Съдът ще обърне внимание и на това, че навеждайки твърдения относно
субективната страна, прокурорът говори за едно-единствено деяние при
условие, че престъпленията, за които се повдига обвинение, са много повече.
Този порок също следва да бъде отстранен.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че са налице основания за
прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
ТАКА МОТИВИРАН, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ КОНСТАТИРА основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство, поради допуснати процесуални
нарушения в хода на ДП.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснатите съществени
процесуални нарушения, съгласно мотивите на съда изложени по-горе.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия и защитата за
изменение на мярката за неотклонение на А. А. С. от „задържане под стража“
в по-лека такава.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение на подсъдимия А. А. С. с
18
ЕГН ********** – „задържане под стража“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда, в частта, в която същият се е произнесъл по
въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 НПК, подлежи на обжалване и
протест в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на Глава Двадесет и втора
от НПК.
В останалата част определението е окончателно.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник за послужване
пред НБПП.
АДВ. П.: Моля да незаверен препис от протокола.
Препис от протокола да се издаде на повереника на частните
обвинители.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:46
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
19