Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
24. 03.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на петнадесети
март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен съдия:Петър
Петров
при секретаря Д.И.…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00244 по описа за
И за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от Ж.К.П. *** срещу Г.П.Г. от гр. Г.Т., К.Н.Г. от гр. Г.Т. и Е.Г.Д.
***, с която се твърди следното :
- На 04. 07. 2011 год. ищцата предала на
отв. Г.П.Г., който по това време бил председател на РПК „ Наркооп „ гр. Г.Т.,
сумата от 42000 лева, от които 12000 лева били нейни налични пари и 30000 лева,
получени от ипотечен кредит от търговското й пред-приятие, с уговорката, че
цялата сума се дава като продажна цена за по-купка на магазин, собственост на
РПК. Впоследствие ищцата разбрала, че ответникът Г.П.Г. не е имал намерение да
осъществи уговорената с нея продажба, тъй като магазинът бил продаден на търг
на трето лице, а парите, въпреки дадените й обещания, не й били върнати. Срещу
този ответник било образувано и неприключило до момента досъдебно наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 209 НК. Ищцата предявила иск пред
ОС Д. срещу Г.П.Г. с искане да бъде осъден да й върне сумата от 42000 лева
ведно с мораторните лихви. При извършена справка в СВ Г.Т. ищцата установила,
че през 2014 година отв. Г. е отчуждил цялото си недвижимо имущество в полза на
дъщеря си Е.Г.Д., като в нотариалните актове било посочено, че са извършени
продажби по цени равни на данъчните оценки на имотите, предмет на продажбите.
Твърди се от ищцата, че с тези си действия
отв. Г. я е увредил като кредитор по вземането й срещу него за сумата от 42000
лева и дължимите мораторни лихви, тъй като я е лишил от възможността да се
удовлетвори от притежаваните от него имущества. Знанието за увреждането у
приобретателя- отв. Е.Д. се предполагало, според ищцата, поради посочената от
нея родствена връзка на отв. Д. като дъщеря на отв. Г.. Твърди се, че
приобретателят- отв. Д. не е добросъвестно лице, тъй като е знаела за
увреждането на ищцата като кредитор.
Предвид горното, се иска съдът да обяви
спрямо ищцата за относително недействителна извършена от първите двама
ответници- като продавачи и третата
ответница- като купувач, покупко- продажба, обективирана в н. акт № 84, том II, д. №
268/ 2014 год. на СВ Г.Т., на :
1. Нива с площ 27. 499 дка, имот № 126053 по
КВС на с. И., община Г.Т.
2. Нива с площ от 17. 201 дка, имот № 144002
по КВС на с. И., общ. Г.Т.
3. Нива с площ 4. 000 дка, имот № 047028 по
КВС на с. К., общ. Г.Т..
Претендират се разноските по делото.
Така предявени исковете са по чл. 135 ЗЗД.
С отговора си на исковата молба ответниците
оспорват твърдението на ищцата, че е предала процесната сума пари на първия
ответник в качеството му на физическо лице и твърдят, че сумата е била
заплатена в полза на РПК „ Наркооп „ гр. Г.Т., чийто председател тогава е бил
първия ответник, както и че ищцата не е кредитор на първия ответник.
Възразява се по наличието на пасивна
материалноправна легитимация на на съпругата на първия ответник- втората
ответница.
Твърди се и че втората ответница е била
едноличен собственик на продадените на третата ответница три процесни имота,
тъй като самата тя ги била придобила чрез дарение от майка си, прикрито със
симулативна сделка за покупко- продажба.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и се претендират разноските по делото.
С писмено становище по отговора на исковата
молба ищцата оспорва въведените от ответниците възражения. Оспорва твърденията,
че има сключен договор с РПК и въвежда ново твърдение, че писменото
доказателство наречено „ договор „, удостоверяващо получаването на сумата от
12000 лева има характер на разписка, тъй като не съдържа никой от съществените
елементи на договор за покупко- продажба, че разписката за получени 30000 лева
е написана от касиера на РПК и че сумата е предадена на него и че сумата е
постъпила в касата на РПК.
Въвежда се ново твърдение, че :
1. Дадените суми от 12000 лева и от 30000
лева не са постъпвали в касата на РПК.
2. ЕТ „ К.П.П. „ е собственост на съпруга на
ищцата П.Н.П., сега покоен. Признава, че издадената разписка за сумата от 30000
лева е на името на ЕТ „ К.П.П. „, като заявява, че е приела разписката като
документ за дадени от нея пари, тъй като средствата са дадени от нейни лични
парични средства и от заем за
собственото й търговско предприятие- ЕТ „ Д.- Ж.П. „.
Оспорва наличието на симулативна
прехвърлителна сделка в полза на втората ответница.
С определение по
делото като ответник е бил конституиран и съпруга на ответницата Е.Г.Д.- О.Ж.Д..
С протоколно определение от 30. 11. 2016
год. по делото съдът е приел изменение на иска чрез намаляване на исковата
претенция за отмяна на договора за покупко- продажба до 1/ 2 идеална част от
процесните имоти.
Предявените искове са по чл. 135 ЗЗД и
теоретичната постановка по тях е следната :
Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността.
Знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е
недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той
е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от
сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то
участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на
недействителността.
Длъжникът действа във вина на своите кредитори - начинът, по който кредиторите
мога да се защитят в такава ситуация е Павловият иск (отменителен иск, Actio
pauliana).
Правото по чл. 135 е преобразуващо, което се упражнява по съдебен ред, то е вид
обезпечение. Искът по чл. 135 е конститутивен.
Елементите му са установени в закона, т.е. когато са налице тези елементи правото
възниква ex lege:
1. Необходимо е да е налице вземане - т.е. само кредиторът на
длъжника мое да атакува действията му по чл. 135. Правото на кредитора трябва
да е действително и да не е прекратено или погасено по давност.
Има спорове по отношение на това дали правото на кредитора трябва да е
изискуемо и ликвидно. Според ВС това не е необходимо, тъй като законът не
посочва такива изисквания. Проф. Апостолов смята, че е необходимо: тъй като, за
разлика от чл. 134 намесата на кредитора по чл. 135 е по-интензивна (К.).
- Упражняването на правото по чл. 135 не се предпоставя от
наличието на влязло в сила решение или на изпълнителен лист.
- Кредиторът може да бъде както хирографарен, така и
обезпечен.
- Искът по 135 може да се предявява и по отношение на
длъжник, който е обявен в несъстоятелност.
- Вземането на кредитора трябва да е възникнало преди
извършването на действието, което се атакува, защото кредиторът е разчитал на
онова имущество, което длъжникът е имал в момента на възникването на вземането
на кредитора. Затова и интересите на третите лица трябва да бъдат предпочетени
пред интереса на кредитора - кредиторът не би следвало да може да отменя
действия, които са извършени много време преди той да стане кредитор - това би
било намеса в чужда правна сфера. Но това правило познава едно изключения,
уредено в чл. 135/3: ако длъжникът и лицето, с което той е договарял са
действали с цел да увредят кредитора кредиторът може да атакува това действие,
дори и то да е извършено преди възникването на вземането на кредитора
(достатъчно е наличието на намерение за увреждане, а не е необходимо наличието
на измама). Кога има такова намерение трябва да се докаже от кредитора с всички
допустими от закона доказателствени средства.
2. Наличието на действие, което уврежда кредитора. Действието
може да бъде всякакъв гражданскоправен акт:
- едностранна сделка;
- договор;
- юридическа постъпка (плащането на чужд дълг).
Действието може да бъде възмездно и безвъзмездно.
Допустимо е дори да се атакуват и съдебни решения - ВС: ТР 106/64 г. ОСГК.
Действието, което се атакува обаче, трябва да е действително. Ако това действие
е нищожно за кредитора има друг ред за защита, той ще води иск за установяване
на нищожността.
Действието трябва да има и увреждащ характер: увреждането е обективен факт,
който не зависи от субективните отношения на длъжника или на кредитора.
Увреждане е налице, когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника намалява. Най-често това са хипотези, при които
длъжникът обеднява: напр. намаляват се неговите права или се увеличават
неговите задължения.
Възможно е обаче да има увреждане и в случаите, при които се затруднява
удовлетворяването на кредитора: напр. длъжникът има недвижим имот и го продава.
Това действие уврежда кредитора, защото той много по-трудно може да се
удовлетвори от паричната сума, отколкото от недвижимия имот - паричната сума
може да бъде заровена и скрита. Наличието на увреждане се установява с оглед на
останалото имущество на длъжника. но в редица случаи няма увреждане и
кредиторът не може да атакува напр. действията, които засягат неимуществени,
несеквестируеми права или строго лични права.
Кредиторът не може да атакува и действията, които осуетяват увеличаването на
имуществото на длъжника. Може да атакува само действията, с които се намалява
имуществото или се намаляват шансовете му да се удовлетвори.
Нямат увреждат характер изпълнението и обезпечаването на задължение, което е
възникнало преди вземането на кредитора (по правило).
3. Субективен характер на предпоставката: когато действието е
било безвъзмездно кредиторът може да го атакува, ако длъжникът е знаел за
увреждането. Не е необходимо да се съзнава увреждането на точно този кредитор,
който води иска по чл. 135. Достатъчно е длъжникът да е знаел, че има
задължения и че действието му може да увреди неговите кредитори. Не е
необходимо наличието на намерение за увреждане, нито на измама - достатъчно е
знание. От друга страна трябва да е налице знание. Небрежността, поради която
длъжникът не е узнал не дава право на кредитора да атакува действията: т.е.
макар че длъжник е бил длъжен и е могъл да узнае, че уврежда кредиторите, ако
той не е знаел, искът по 135 не може да се води.
Когато действието е възмездно (такива могат да бъдат само договорите)
насрещната страна трябва да е знаела за увреждането. Знанието, че длъжникът има
дългове не е достатъчно, трябва да се съзнава увреждане. Небрежността на
третото лица да узнае увреждането не е основание да се води иска по чл. 135.
Знанието се доказва от кредитора с едно изключение: чл. 135/2 урежда оборима
презумпция за знанието за увреждане в тежест на съпруга, низходящите,
възходящите, братята и сестрите на длъжника. Тези лица могат да доказват, че не
са знаели.
УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВОТО
1. Чрез иск. Искът се предявява срещу длъжника и лицето,
което е придобило права от него. Решението трябва да бъде еднакво за длъжника и
за третото лице и те са необходими другари в процеса.Правото се погасява с 5
годишна давност. Действие на решението:
Ако бъде уважен искът атакуваното действие се обявява за недействително, но
тази недействителност е относителна - тя ползва само кредитора-ищец и то само
до размера на неговото право (смята се че тази недействителност има обратно
действие от деня на извършването на действието, а не на влизането на решението
в сила и основанието за това виждане е да се защити кредитора). Но кредиторът
не може да се разпорежда с правата по силата на решението - той трябва по общия
ред да насочи изпълнението към тези права. Решението по чл. 135 ползва само
кредитора - ищец, а не и останалите кредитори. За тях действието е
действително. Действителността се запазва и по отношение на третото лице, с
което длъжникът е договарял, но действието не може да прехвърли на това трето
лице права (то остава действително, но третото лице не може да стане носител на
правата, които е трябвало да му бъдат прехвърлени от длъжника). В този случай
длъжникът отговаря за неизпълнение. Разбира се това действие (непрехвърляне на
правата) се отнася само да размера на вземането на кредитора: ако напр.
атакуваното действие има за предмет по-голямо по стойност право, отколкото е
вземането на кредитора, за горницата това действие ще породи действие за
третото лице. Тъй като третото лице също е кредитор на длъжника и също може да
насочи принудителното изпълнение срещу имотите на длъжника то се удовлетворява
обаче след кредитора, защото то или е получило нещо безвъзмездно или е знаело,
че се уврежда кредитора. Така че когато се насочи принудителното изпълнение по отношение
на атакуваното по 135 право, ако то е недостатъчно да се удовлетворят и
кредитора и третото лице третото лице ще понесе риска от тази недостатъчност на
имуществото. Възможно е обаче правата, предмет на отмененото действие да бъдат
прехвърлени (условно казано) на четвърто лице от третото лице. Какво
става с тези права? - след отмяната засягат ли се те или не? Ако предмет на
атакуваното действие са движими вещи, прилага се чл.78 ЗС - ако са налице
предпоставките на чл. 78 четвъртото лице (трето лице - контрахент на третото
лице) запазва правата си. Но при недвижимите имоти, за да може това четвърто,
пето или шесто лице да запази правата върху недвижимите имоти трябва да е било
от една страна добросъвестно, т.е. да не е знаело, че купува имот, който е предмет
на увреждащо кредиторите действие и от друга страна, сделката, по която то
придобива права трябва да е вписана преди вписването на исковата молба по чл.
135, т.е. това е една от хипотезите, при които има изключение от правилото nemo
dat plus, quod habet.
2. Чрез възражение.
Видно от съдебната
практика- Решение № 14/ 18. 01. 2013 год. по в. гр. д. № 572/ 2012 год. на АС В.:
„ Предпоставките
за уважаване на иск с правно осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са (1) ищецът да
притежава качеството кредитор, (2) да е налице увреждащо кредитора действие от
страна на длъжника и (3) последният да е знаел за увреждането към момента на
извършването му. Понеже действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
С решение № 639 от
6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г.о., е дадено задължително тълкувание на понятието
„кредитор” по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои
факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е
съзнавано от длъжника и от третото лице.
Съобразно изложеното в
цитираното решение, кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на
парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора
да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на
длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане - вземане, което
може да не е изискуемо или ликвидно. Независимо
от горното, съдът не може да
проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор (освен ако вземането не е отречено
с влязло в сила решение). Безспорно,
след като извършените разпоредителни сделки осуетяват осъществяването на
правата на кредитора, то тези сделки са и увреждащи кредитора. „
От събраните по
делото доказателства и заключението на вещото лице по съдебно- икономическата
експертиза, съдът намира за установено следното:
Видно от приет
като доказателство по делото писмен документ, озаглавен „ Договор „ с дата 04.
07. 2011 година и имащ характера на разписка за получена парична сума ответникът
Г.П.Г. е удостоверил че е получил от Ж.К.П. и П.Н.П. сумата от 12000/
Дванадесет хиляди/ лева за продажба на имот/ част от сградата на РПК Г.Т., ул.
„ Трети март № 3 със застроена площ от 100 кв.м./, като издателят на разписката
е идентифицирал себе си с длъжностното
служебно качество на управител на РПК Г.Т..
От Квитанция от
04. 07. 2011 год., издадена от РПК „ Наркооп” гр. Г.Т., се установява, че от ЕТ
„ К.- П. Петров „ е постъпила сума от 30000/Тридесет хиляди/ лева с посочено
основание „ внесен депозит „. Квитанцията е с положен печат на РПК „ Наркооп „
гр. Г.Т. и положения под нея подпис в графата „ Касиер „ е очевидно положен от
ответника Г.П.Г., тъй като и без познания по съдебна графология е очевидно, че
той съвпада изцяло с положения от Г.П.Г. подпис под документа означен като „
Договор „ от 04. 07. 2011 година.
Видно от
приложения към заключението на вещото лице по съдебно- икономическата
експертиза Протокол № 3/ 04. 02. 2015 год. по ч. н. д. № 148/ 2015 год. по
описа на ТРС, съдържащ показанията на свидетеля Ганчо Маринов, дадени по реда
на чл. 223, ал.1 НПК пред районен съдия, същият свидетел е работел в РПК „
Наркооп „ гр. Г.Т. като касиер и / очевидно през 2011 година/ Г.П.Г., като
председател на РПК му наредил да изготви приходен касов ордер за сумата от
30000/ Тридесет хиляди / лева на името на ЕТ „ К.- Петър Петров” гр. Д..
Свидетелят изготвил ордера за посочената сума, но не го подписал, тъй като
сумата не била постъпила в касата.
Видно от приетия
като доказателство по делото График за погасяване на кредит, изготвен от
Прокредит Банк/ България / АД, офис Д. същата банка е отпуснала на дата 01. 07.
2011 година кредит в размер на сумата от 30000. 00/ Тридесет хиляди/ лева,
усвоена на същата дата изцяло, с кредитополучател ЕТ „ Ж.П.- Д. „ и солидарни
длъжници Ж.К.П. и П.Н.П..
От горните три
доказателства, не оспорени от ответниците, съдът намира за установено, че на
04. 07. 2011 година по повод обещано й съдействие във връзка с покупко-
продажба на недвижим имот, собственост на РПК „ Наркооп „ гр. Г.Т., и находящ
се в гр. Г.Т., ул. „ Трети март „ № 3- част от административната сграда на РПК
със застроена площ от 100 кв.м., ищцата Ж.К.П. се договорила с първия ответник Г.П.Г.,
който по това време заемал длъжността Председател на РПК, да му даде общо
сумата от 42000/ Четиридесет и две хиляди/ лева срещу обещанието му да й
съдейства да закупи имота. Макар и да е имал по това време посоченото
длъжностно качество и да го е манефистирал пред ищцата, ответникът Г.П.Г. е
приел парите „ физически”, но не ги е внесъл в касата на РПК, въпреки двата
издадени писмени документа- разписката и квитанцията, с което е извършил едно
измамливо действие, и фактически е действал като физическо лице. С оглед
закупуването на договаряния имот от трето лице, ищцата Ж.П. си поискала парите
обратно, но и до завеждането на исковата молба Г.П.Г. не й ги върнал, а и по
делото не е доказал да й е върнал сумата.
По горния начин,
като е получил от ищцата парична сума на несъществуващо или отпаднало правно
основание, ответникът Г. дължи получената парична сума на ищцата на основание
чл. 55, ал.1 ЗЗД и на същото основание ищцата се явява негов кредитор.
От приетия като
доказателство по делото нотариален акт № 100, том I, рег. № 566, дело № 92/ 20. 03. 2014 год. по описа на Нотариус № 176- Боян
Борисов с р.д. РС Г.Т., вписан в СВ Г.Т. с вх. рег. № 583 от 20. 03. 2014 год.,
акт № 84, том II, дело № 268/ 2014 год. се
установява, че първите двама ответници- съпрузите К.Н.Г. и Г.П.Г. са продали на
дъщеря си Е.Г.Д.- третата ответница собствените си недвижими имоти, както
следва :
1. Нива с площ
27. 499 дка, имот № 126053 в землището на с. И., община Г.Т.
2. Нива с площ
17. 201 дка, имот № 144002 в землището на с. И., община Г.Т.
3. Нива с площ 4.
000 дка, имот № 047028 в землището на с. К., община Г.Т.
За сумата от общо
6683. 90 лева.
По делото не се
събраха доказателства, които да подкрепя твърдението на ответниците, че
независимо, че двамата съпрузи са продавачи по договора, то имотите са били
еднолична собственост на съпругата К.Н.Г., тъй като, макар и придобити от нея
чрез покупко- продажба от майка й, то с тази продажба бил прикрит договор за
дарение, поради което съдът приема за доказано по делото, че по време на
процесната продажба имотите са били съпружеска имуществена общност. Доколкото
първият ответник не е представил доказателства по делото, че в неговия
патримониум съществуват и други имущества, от които кредиторът да се
удовлетвори изцяло за вземането си, то съдът приема, че такова друго имущество
не съществува и че с продажбата на 1/ 2 идеална част от процесните имоти
първият ответник е целял увреждането на правата на кредитора по вземането-
ищцата.
Двамата
приобретатели на процесните имоти- съпрузите по граждански брак от 17. 05. 2008
година Е.Г.Д. и О.Ж.Д.- третия и четвъртия ответници, първата бидейки дъщеря на
длъжника Г.П.Г., а втория- неин съпруг, не са преодоляли успешно законната
презумпция на чл. 135, ал.2 ЗЗД, че са знаели за увреждането на кредитора.
Исковете срещу
първия ответник и двамата приобретатели на имота- Е.Г.Д. и съпруга й О.Ж.Д. са доказани по основание и
размер до 1 / 2 идеална част от процесните три имота и следва изцяло да бъдат
уважени.
По отношение на
ответницата К.Н.Г.- съпруга на първия ответник съдът с оглед наличието на личен
дълг на единия съпруг- първия ответник, намира, че следва да се приложи ТР № 1
от 29. 12. 2014 год. по т.с. № 5/ 2013 год. на ОС на Гражданска и търговска
колегии при ВКС, където се казва :
„ По първия въпрос: Може ли за личен дълг на единия
съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.
135 от ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на
съпружеска имуществена общност?
В част от съдебните решения се приема, че за личен дълг на единия съпруг
увреждащата кредитора сделка с имот в режим на съпружеска имуществена общност,
се обявява за относително недействителна изцяло, по реда на чл. 135 ЗЗД. Съпружеската имуществена общност е
бездялова и неделима и съдилищата следят както за съвместната процесуална
легитимация на съпрузите, като страна по увреждащата сделка, така и за режима
на разпореждане, когато прилагат материалния закон. Увреждащата сделка е с общо
за съпрузите право и затова не може прехвърлянето да е недействително само
частично. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с
дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност - чл. 24, ал. 1 от Семейния кодекс СК/. От
забраната следва, че предмет на отмяна е цялата увреждаща сделка -
разпореждането с целия имот, а не с някаква идеална част от него, каквато
съпругът не притежава преди прекратяване на общността. Успешното
провеждане на Павловия иск не е начин за прекратяване на съпружеската общност,
посочен в чл. 27 СК. Съпружеската
имуществена общност се прекратява с насочване на изпълнението върху имота по
реда на гл. 44 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/ и с влизане в сила на решението за откриване на производството
по несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено отговорен
съдружник, на осн. чл. 27, ал. 4 и 5 СК.
В други съдебни решения се приема, че за личен дълг на единия съпруг
увреждащата кредитора сделка се обявява за относително недействителна по реда
на чл. 135 ЗЗД за 1/2 ид.ч. от
прехвърления имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност.
Съпружеската имуществена общност е особена бездялова съвместна собственост и
затова разпореждането с притежаваните в такъв режим права следва да се извършва
от съпрузите съвместно. За задължения, поети от единия или от двамата съпрузи
за задоволяване на нуждите на семейството, те отговарят солидарно - чл. 32, ал. 2 СК /чл.
25, ал. 2 СК, отм./ Солидарните задължения на съпрузите се
обезпечават с имущество, притежавано в съпружеска общност. По аргумент за
противното следва да се приеме, че законодателят допуска разделност на
имуществената общност в случаите, когато задължението на единия съпруг е лично
- не е поето за посрещане на нужди на семейството. В подкрепа на това са
указанията в ТР № 2/27.12.2001 г. по т.д. № 2/2001
г. на ОСГК на ВКС, т. 1. Там е прието, че ако съпругът - едноличен
търговец поеме задължения във връзка с търговската му дейност, другият съпруг
не отговаря солидарно; за тези задължения съпругът - длъжник отговаря с цялото
имущество, включено в търговското предприятие и с 1/2 част от имуществото,
притежавано в съпружеска общност, на осн. чл. 614,
ал. 2 ТЗ. Следователно, ако дългът е личен на единия съпруг,
обезпечението му се покрива от 1/2 ид. част от общото имущество на съпрузите,
затова обявената по реда на чл. 135 ЗЗД
относителна недействителност не може да обхваща разпореждането на съпруга -
недлъжник. Значението на Павловия иск не се изчерпва само с обезпечаване на
вземането на кредитора. Последица на решението, с което този иск се уважава е и
обезпечаването на материалноправните предпоставки за законност на последващия
изпълнителен процес. Такава предпоставка е принадлежността на обекта, върху
който е насочено изпълнението, към имуществото на съпруга-длъжник.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС намира
следното:
Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната доктрина
за това, какви са последиците от решението за уважаване на Павловия иск.
Изрично е посочено, че увреждащата сделка остава действителна за страните по
нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е недействителна, т.е. счита се
за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец.
От това следва, че искът с правно основание чл.
135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане
на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да
насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице.
Интересът от провеждането на иска по чл. 135 ЗЗД
е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително
изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за
задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася санкцията да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й
придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1 предл. 2 ЗЗД, или ако е придобил
вещта безвъзмездно.
Уважаването на иска не създава солидарна отговорност между ответниците за
изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, както и
не легитимира приобретателя като длъжник. За него единствено се въвежда
задължението да предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично
задължение. Ако той иска да се освободи от изпълнението, може да плати на
кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това може да
иска възмездяване от него.
Аналогията с чл. 614 ТЗ и въобще с
хипотезите на чл. 27, ал. 3 и 4 СК е
неуместна, защото при тях правното положение на вещта е различно. В тези хипотези,
имуществото се е намирало в патримониума на съпрузите към правно релевантната
дата (решението за обявяване в несъстоятелност, изпълнението) и прекратяването
на съпружеската имуществена общност е последица от несъстоятелността, респ. от
способа на индивидуалното принудително изпълнение. Там съпругът недлъжник
запазва правата си върху 1/2 ид.ч. при условията на обикновена съсобственост, а
частта на съпруга длъжник се включва в масата на несъстоятелността, респ. бива
възложена другиму.
Предпоставка за провеждане на Павловия иск е вещта вече да е отчуждена.
След като вещта е отчуждена, съпружеската имуществена общност върху нея е била
прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането.
Собственик на имота е третото лице - приобретател. С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД, сделката си остава действителна,
имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена
общност върху него не се възстановява.
Аргументите, обуславящи крайния извод, че по отношение на кредитора
сделката е недействителна за 1/2 ид.ч., а не за целия имот не са на плоскостта
на вещното право и съпружеската имуществена общност, а на плоскостта на
облигационното право и по-конкретно на активната и пасивната материалноправна
легитимация на страните по иска и предмета на доказване.
Извън поставения за тълкуване въпрос е отговорността на съпрузите като
солидарни длъжници. Предмет на разглеждане и отговор е хипотезата, в която
дългът е личен на единия от съпрузите.
Ищецът по Павловия иск има материалноправната легитимация на кредитор с
подлежащо на принудително удовлетворяване вземане; материалноправната
легитимация на длъжник има единият от съпрузите-ответници. От субективна страна
е необходимо знание на този длъжник, че сделката е увреждаща по отношение на
този кредитор. Ищецът по Павловия
иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия
съпруг-ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството
на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с
част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна
страна. Павловият иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не
е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд
кредитор, за чужд дълг. „
От горното следва, че при липса на
качество на длъжник спрямо кредитора у втората ответница, то иска по чл. 135 ЗЗ
спрямо нея е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК първия, третия и четвъртия
ответник следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сторените от нея
разноски, пропорционално на уважената част от исковете. По делото ищцата е
доказала разноски – 69. 32 лева за платена държавна такса, 500 лева за платено
адвокатско възнаграждение и 150 лева за платен депозит за вещо лице или общо
719. 32 лева. Исковете са уважени за 1/ 2 идеална част от процесните имоти
срещу трима ответници и срещу един ответник иска е се отхвърля, поради което
съдът намира, че на ищцата следва да бъдат признати разноски в размер на 3/ 8
идеални части от тях и тримата ответници следва да бъдат осъден да й заплатят
общо разноски в размер на 269. 74 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата К.Н.Г. за
отхвърления срещу последната иск, и на другите трима ответници, пропорционално
на отхвърлената част от иска, сторените от тях съдебни разноски, но същите не
са представили писмени доказателства за направени такива разноски, поради което
и съдът не дължи произнасяне.
Воден от горните мотиви, на основание чл.
135 ЗЗД съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за относително недействителен на
основаниеи чл. 135, ал.1 ЗЗД спрямо ищцата Ж.К.П. ЕГН ********** ***
обективиран с нотариален акт № 100, том I, рег. № 566, дело № 92/ 20. 03. 2014 год. по описа на Нотариус № 176- Боян
Борисов с р.д. РС Г.Т., вписан в СВ Г.Т. с вх. рег. № 583 от 20. 03. 2014 год.,
акт № 84, том II, дело № 268/ 2014 год. договор
за покупко- продажба с който ответниците -съпрузите К.Н.Г., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********, двамата от гр. Г.Т.,
ул. „ Патриарх Евтимий „ № 15 са продали на дъщеря си Е.Г.Д., ЕГН ********** ***-
третата ответница собствените си недвижими имоти, както следва :
1. Нива с площ
27. 499 дка, имот № 126053 в землището на с. И., община Г.Т.
2. Нива с площ
17. 201 дка, имот № 144002 в землището на с. И., община Г.Т.
3. Нива с площ 4.
000 дка, имот № 047028 в землището на с. К., община Г.Т. , до размера на 1 / 2 идеална част от трите имота, като
ОТХВЪРЛЯ същия иск срещу ответницата К.Н.Г. като неоснователен.
Производството е проведено при участието на
ответника О.Ж.Д., ЕГН ********** ***- съпруга на приобретателя Е.Г.Д..
ОСЪЖДА Г.П.Г., Е.Г.Д. и О.Ж.Д. да заплатят
на Ж.К.П. общо разноски от 269. 74 лева.
Решението
може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Д. в четиринадесет дневен срок
от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :