Решение по дело №40/2023 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     №

гр.Русе, 20.10.2023 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Ловеч, в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                    СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Десислава Минчева и прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-175/25.05.2023 г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д. № 40 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.82, ал.1 вр. чл.39, ал.2 от ЗЗЛД.

Образувано е по искова молба на Г.В.В.,***, против ГД „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск, квалифициран от съда по чл.82, ал.1 вр. чл.39, ал.2 от ЗЗЛД - за присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното обработване на личните му данни при изпълнение на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“, изразяващо се в постоянно видеонаблюдение и видеозаписване на вътрешността на спалното помещение, в което бил настанен, в зоната за повишена сигурност на Затвора Плевен, за периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022г. В. твърди, че през процесния период той бил постоянно наблюдаван и записван чрез видеокамерата, разположена на тавана пред клетката (спалното му помещение), чийто обхват включвал цялата нейна вътрешност. Поддържа, че тоалетната в това помещение била открита и повдигната на ниво, по-високо от пода, което позволявало при нейното ползване той да бъде безпрепятствено наблюдаван и записван чрез монтираната камера. Сочи, че наблюдението се извършвало от служители на затворническата администрация, включително от такива от женски пол, което му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на достойнството му, психоемоционален стрес и загуба на доверие в държавните служители на ответника. Претендира присъждане на обезщетение в горния размер, ведно със законната лихва, считано от началната дата на процесния период, през който са търпени вредите – 28.12.2018 г., до окончателното изплащане на главницата.  

Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Поддържа, че видеонаблюдението в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ е регламентирано в чл.44 от ЗИНЗС и чл.24 от ППЗИНЗС. Заявява, че при постъпването на ищеца в Затвора Бургас, той бил запознат с правата и задълженията, регламентирани в закона, при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ като бил предупреден и за възможността за използване на охранителна техника спрямо него, което обстоятелство било удостоверено в представената декларация от 30.05.2011 г. Поддържа, че от представените писмени доказателства – писмо с изх.№ ИЗ-5061/04.05.2022 г. по описа на ГД „Изпълнение на наказанията“ и справка с рег.№ В 5522/04.07.2023 г. по описа на Затвора Плевен, както и от показанията на св.Т. Т., се установява по категоричен начин, че видеокамерите, монтирани в зоната за повишена сигурност в корпуса на Затвора Плевен, са разделени в две групи като първата група, в която попада и камерата, описана в исковата молба, извършват непрекъснато наблюдение единствено на входа на спалните помещения без да записват и се наблюдават само в локална мрежа на монитор от постовия надзирател в зоната с повишена сигурност. Сочи, че самите спални помещения, включително находящите се в тях санитарни възли, са извън обхвата на камерите. Счита предявените искове недоказани и неоснователни и моли съда да постанови решение, с което те да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес, срещу пасивно процесуално легитимиран съгласно чл.205, ал.1 от АПК ответник, имащ качеството на юридическо лице – чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, за вреди от незаконосъобразни фактически бездействия на длъжностни лица от състава му по обработване чрез автоматични средства – камера, извършваща видеонаблюдение и видеозапис на вътрешността на спалното помещение, в което бил настанен ищецът през процесния период, чиято законосъобразност следва да бъде проверена в настоящото исково производство – чл.204, ал.4 от АПК, поради което е допустим. Разгледан по същество, той се явява неоснователен.

Обработване по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т.4 от ДР на ЗЗЛД е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Според законовото определение на понятието „лични данни“ по § 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, това е понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 или всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

За обработването на личните данни за целите на изпълнението на наказанията обаче Регламент (ЕС) 2016/679 (Общият регламент относно защитата на данните) се явява неприложим – вж. съображение 19-то от преамбюла на Общия регламент относно защитата на данните. В него е предвидено следното: „Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза. Следователно настоящият регламент не следва да се прилага за дейности по обработване на лични данни за такива цели. Обработването на лични данни от страна на публичните органи по силата на настоящия регламент, когато е за тези цели, обаче следва да бъде уредено с по-специфичен правен акт на Съюза, а именно с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета….“.

Според § 1а от ДР на ЗЗЛД този закон въвежда и изискванията на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ, L 119/89 от 4 май 2016 г.). Видно от наименованието на посочената директива, в нейното приложно поле попада и обработването на лични данни на физически лица за целите на изпълнението на наказанията. Правилата на директивата са транспонирани в Глава осма „Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения реди и сигурност и тяхното предотвратяване“ от ЗЗЛД.

          Константна е практиката на Съда на ЕС (вж. т.31 и т.34 от решение от 14.02.2019 г. по дело C‑345/17, т.22, т.23 и т.25 от решение от 11.2.2014 г. по дело C‑212/13 и др.), според която образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни“ по смисъла посочената разпоредба, доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице като при използвана система за видеонаблюдение видеозаписът на лица, записан върху устройство за дългосрочно съхранение (твърдия диск на тази система) представлява обработване на лични данни с автоматизирани средства.

Следователно, твърдяното от ищеца незаконосъобразно видеонаблюдение и видеозапис на вътрешността на спалното помещение в зоната с повишена сигурност в Затвора Плевен, в което бил настанен през процесния период, представляват форма на обработване на лични данни във връзка с изпълнение на наложеното му наказание чрез използване на автоматизирани средства. Поради това съдът е квалифицирал иска по чл.82, ал.1 от ЗЗЛД, чието систематично място е в раздел V “Надзор за спазване на правилата за защита на личните данни. Средства за правна защита” на глава осма от ЗЗЛД, т.е. в главата, чрез която в националното ни законодателство са транспонирани правилата на Директива (ЕС) 2016/680. Според чл.82, ал.1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по тази глава субектът на данните разполага със средствата за правна защита и може да търси отговорност за причинените му вреди по реда на глава седма. От своя страна разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД, която именно се намира в глава седма от същия закон, гласи, че в производството по ал. 1 субектът на данни може да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на обработващия лични данни. Разпоредбите на глава осма от ЗЗЛД са създадени, респ. изменени с ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г., т.е. това е нормативната уредба, регулираща обработката на личните данни през по-голямата част от исковия период.

Съдът не споделя предложената от ищеца правна квалификация на иска по чл.284 и сл. вр. чл.3 от ЗИНЗС и по следните причини:

Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, в действащата понастоящем редакция, е изменена, а цялата нова част седма „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията“, част от която е и сочената от ищеца разпоредба на чл.284 от този закон, е създадена съответно с § 1 и § 45 от ЗИДЗИНЗС ( обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.). В мотивите към проекта на закон за изменение и допълнение на ЗИНЗС (№ 602-01-55 от 03.10.2016 г., 43-то НС), като причина за направените в закона изменения и допълнения, е посочено следното: „На 27 януари 2015 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови пилотното решение „Нешков и други срещу България” (в сила от 1 юни 2015 г.), с което установи нарушения на чл. 3 - забраната за нечовешко и унизително отношение, и на чл. 13 - право на ефективни вътрешноправни средства за защита, от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). Европейският съд по правата на човека постанови, че в България съществува системен проблем с лошите условия в местата за лишаване от свобода и липсват ефективни правни средства за защита (превантивно и компенсаторно) срещу тези условия. Това решение не е изолиран случай, а обобщава изводите, направени в редица предходни осъдителни решения срещу България, в които се констатира същият проблем. Тези решения са обединени в групата „Кехайов и други срещу България”, чието изпълнение е наблюдавано от Комитета на министрите на Съвета на Европа в засилена процедура. Решението „Нешков и други срещу България” дава насоки как да бъде изпълнено и поставя срок 18 месеца (който ще изтече на 1 декември 2016 г.) за въвеждане на ефективни превантивно и компенсаторно средство за защита (параграф 290 от решението)“.

Текстът на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС гласи, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Очевидно (и неслучайно) е сходството на разпоредбата с тази на чл.3 от ЕКПЧ, според която никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание, по която разпоредба са квалифицирани оплакванията на лишените от свобода от лошите битови условия, включително ползването на открити тоалетни в общи килии, в местата за лишаване от свобода в цитираното пилотно решение на ЕСПЧ. В този смисъл, ако, според практиката на ЕСПЧ, станала повод въобще за изменението на закона, оплакванията на лишените от свобода не могат да бъдат квалифицирани като такива по чл.3 от ЕКПЧ, то исковете, с които се претендират вреди във връзка с подобни оплаквания, също не следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.284, ал.1 вр. чл.3 от ЗИНЗС. Това е така, защото този иск е въведен в изпълнение на задължението на Република България за наличието на ефективни правни средства за защита съгласно чл.13 от ЕКПЧ, като неговата цел е именно създаване на средство за правна защита, което да дава възможност за присъждане на обезщетения за вреди, причинени именно от унизително отношение, изразяващо се в примерно посочените в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС фактически действия и бездействия. Според тази разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В трайната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) [1], формирана във връзка с оплаквания за извършвано видеонаблюдение и видеозапис на килиите на лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“, се приема, че за да попадне в обхвата на чл.3 от ЕКПЧ, унизителното отнасяне трябва да достигне една минимална степен на тежест на засягането. Така например в решението по делото Van der Graaf се сочи, че макар постоянното наблюдение чрез камера на килията на жалбоподателя за период от около четири месеца и половина да може да му е причинило чувство на дистрес поради това, че е бил лишен от каквато и да било форма на уединение, Съдът не приема, че прилагането на тази мярка действително е подложило жалбоподателя на душевни болки и страдания в степен, която може да се счита за достигаща минималното ниво на тежест, за да представлява нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3 от Конвенцията. В резултат на това оплакването за нарушение по чл.3 от ЕКПЧ е прието, на основание 35 §§ 3 и 4 от ЕКПЧ, за явно необосновано, а жалбата е обявена за недопустима.

Всъщност всички дела, свързани с оплаквания на лишени от свобода лица за видеонаблюдение и видеозаписване в килиите им, се квалифицират от ЕСПЧ по чл.8 от ЕКПЧ, в аспекта на твърдени нарушения на правото на зачитане на личния живот. Към практиката на ЕСПЧ, при преценката за законност и пропорционалност на ограничаването на правата на субекта на данни, се препраща изрично и в съображение 46-то от преамбюла на Директива (ЕС) 2016/680. То гласи, че  всяко ограничаване на правата на субекта на данни трябва да бъде в съответствие с Хартата и с ЕКПЧ, както се тълкуват съответно в практиката на Съда и от Европейския съд по правата на човека, и по-специално като се зачита същността на тези права и свободи. Поради това в доклада по делото съдът е приел, че твърденията на ищеца се субсумират под посочената норма на чл.82, ал.1 вр. чл.39, ал.2 от ЗЗЛД, а не на тази по чл.284, ал.1 вр. чл.3 от ЗИНЗС.

В конкретния случай основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки, включени в неговия фактически състав: незаконосъобразни фактически действия по обработване на личните данни на ищеца от длъжностни лица от състава на ответника чрез автоматизирани средства – камера, която извършва видеонаблюдение и видеозаснемане на вътрешността на спалното помещение през процесния период; осъществяването на тези действия при или по повод изпълнението на административна дейност и по-конкретно във връзка с изпълнението на наложеното на ищеца наказание; настъпили за последния неимуществени вреди от тези действия и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между действията и вредата. При липсата на някой от елементите от фактическия състав отговорността на държавата, в лицето на ответника, няма да може да бъде реализирана. Установяването на тяхното наличие е в доказателствената тежест на ищеца.

Разпоредбата на чл.43 от ЗЗЛД гласи, че правилата на тази глава, т.е. на глава осма от същия закон, се прилагат за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или са предназначени да съставляват част от такъв регистър. Както беше посочено, видонаблюдението и видеозаписването с камера, част от система за видеонаблюдение, представлява именно обработване на лични данни с автоматични средства. Според чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, при обработването на лични данни за целите по чл.42, ал.1, между които е и изпълнението на наказанията, личните данни трябва да са подходящи, относими и да не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Нормата на чл.49 от ЗЗЛД гласи, че обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват.

В конкретния случай обработването на личните данни на лишените от свобода лица, но така също и на лицата от надзорно – охранителния състав – чл.88, ал.1 от ППЗИНЗС, чрез аудиовизуални средства за контрол е предвидено в национален нормативен акт – чл.44 от ЗИНЗС и чл.24, ал.1 от ППЗИНЗС. Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че местата за лишаване от свобода се оборудват с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения. Алинея 2 на същата разпоредба гласи, че лишените от свобода се предупреждават за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства, включително аудиовизуални системи, за контрол на поведението. В този смисъл е и чл.26, ал.5, изр.второ от ППЗИНЗС, според което лишените от свобода попълват декларация за информираност относно правата, задълженията, забраните и възможността да бъдат използвани охранителни, помощни и технически, включително аудио-визуални, средства за контрол на поведението. Разпоредбата на чл.24, ал.1 от ППЗИНС от своя страна предвижда, че оборудването с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода. Използването на камери за наблюдение за контрол на поведението на осъдените на доживотен затвор принципно е допустимо и спрямо европейските стандарти. Така например в Препоръка Rec (2003)23 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно управлението от страна на администрациите на затворници с доживотна и други дългосрочни присъди, т.18, б.„б“ гласи следното: “Там, където се използват технически средства, като аларми или камери за наблюдение, те трябва винаги да са в допълнение към методите за динамична сигурност“.

Между страните няма спор, а и от приложената заповед № П-101/31.12.2028 г. на началника на Затвора Плевен се установява, че при постъпването си в същия затвор ищецът бил разпределен в V гр., 307 спално помещение, считано от 31.12.2018 г., в зоната с повишена сигурност в корпуса на затвора, съгласно чл.213 от ППЗИНЗС. Там ищецът изтърпявал наложеното му наказание до 28.07.2022 г., когато бил преместен в Затвора Ловеч в изпълнение на заповед № Л-2715/06.07.2022 г. на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“.

Във връзка с подадени от ищеца сигнали и жалби относно видеонаблюдението и видеозаписването на спалното помещение, в което бил настанен, в писмо с изх.№ ИЗ-5061/04.05.2022 г., подписано от зам.-главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, са описани условията, при които лишените от свобода в зоната за повишена сигурност на Затвора Плевен изтърпяват наказанията си. В писмото е посочено, че в зоната за повишена сигурност е разположен жилищен сектор за настаняване на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“. Секторът със спални помещения за доживотно осъдените бил с размери: дължина 35 м., широчина 5 м., общо 175 кв.м. Помещението е с тухлени стени, бетонов под и таван, в което са изградени осемнадесет броя самостоятелни спални помещения, за които е посочено, че са освежени и боядисани. Подът е с теракотена настилка. Спалните помещения били съобразени с минималните изисквания за жилищна площ по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Във всяко спално помещение, с размери 1,80 м. на 3,80 метра (6,84 кв.м.), бил обособен санитарен възел с мивка, тоалетна и постоянно течаща вода. В помещението има легло, шкафче, масичка за храна. Налице е преграда, която отделя леглото от санитарния възел, в частност тоалетната чиния. Посочено е, че преградната стена, която отделя леглото и тоалетната чиния, е налице от 2008 г., когато е обособена зоната с повишена сигурност. Изрично е отбелязано, че преградната стена не създава възможност за наблюдение и видимост от други лица. В писмото е посочено, че в общите помещения (коридор) са монтирани камери с цел осигуряване безопасността на лишените от свобода, като се съблюдават всички указания за ненарушаване на техните права. В спалните помещения няма монтирани камери. Сочи се, че за осигуряване на уединение на лицата, изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, санитарните възли, включително и тоалетната, в спалните помещения в зоната за повишена сигурност, са извън обхват на техническите средства за видеонаблюдение. В сектора за доживотно осъдени била изградена индивидуална баня с душ и топла вода, която се ползва от лишените от свобода. Пряката слънчева светлина в сектора с доживотно осъдени постъпва през прозорците на цялата западна стена от 13 бр. прозорци с размери 52х98 см. Спалните помещения са оборудвани с електрическа инсталация с контакт и осветително тяло с подходяща яркост и осветеност, целящо недразнене на зрението и щадящо същото. Изградена била мрежа за приемане на сигнал за кабелна телевизия, която се ползва от всички лишени от свобода, настанени в затвора.

По делото е представена и справка с рег.№ В 5522/04.07.2023 г., изготвена от инж.К.Н.Н., инспектор „Надзорно – охранителна техника“ в Затвора гр.Плевен, чиято истинност е оспорена от ищеца по реда на чл.193, ал.1 от ГПК вр.чл.171, ал.2 от АПК, във връзка с което оспорване съдът, с протоколно определение от съдебно заседание от 29.09.2023 г. е открил и съответното производство. Представената справка представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, поради което тежестта за оборване на удостоверените в нея обстоятелства е върху ищеца – арг. от чл.193, ал.3, изр.първо от ГПК. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че оспорването е недоказано, по който въпрос съдът може да се произнесе и с настоящото решение – чл.194, ал.3, изр.първо вр. ал.2, изр.първо от ГПК.

В оспорената справка е посочено, че Затворът гр.Плевен е оборудван с технически средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения, като лишените от свобода се предупреждават за възможността да бъдат използвани охранителни технически средства, включително визуални, за контрол на поведението. Посочено е, че видеонаблюдението на зоната с повишена сигурност в корпуса на Затвора Плевен се осъществява с видеокамери, разделени в 2 групи: 1 група извършват непрекъснато видеонаблюдение само на входа на спалните помещения (решетките). Санитарните възли, включително и тоалетната в спалните помещения, в зоната за повишена сигурност са извън обхвата на техническите средства за видеонаблюдение. Тези камери, според справката, се наблюдават само в локална мрежа на монитор от постовия надзирател в зоната с повишена сигурност и не извършват видеозапис; 2 група камери са разположени в началото и края на коридорите пред спалните помещения и входно – изходните коридори на зоната с повишена сигурност. Тези камери извършват видеозапис на DVD устройство, разположено в апаратна стая в Затвора Плевен като наблюдението на тези пет камери се извършва от определени длъжностни лица от Затвора Плевен.

Удостоверените в справката обстоятелства се потвърждават чрез показанията на св.Т. Т.. Според свидетеля, самите спални помещения в зоната с повишена сигурност в Затвора Плевен не се наблюдават с камери. Камерите от първата група по справката, с каквато камера ищецът твърди, че се наблюдава и вътрешността на спалното му помещение, са с обхват, който включва самата врата (решетките) на помещението като на тях, според свидетеля, се вижда най-много една, две педи от неговия под. Т. твърди, че това са камери за локално наблюдение, които са монтирани на тавана в общия коридор пред спалните помещения, над техните врати, като една камера обхваща вратите на две съседни помещения. Според свидетеля, тези камери снимат вратите отгоре надолу като се наблюдават от постовия надзирател, който следи дали някой влиза или излиза през вратата. Т. заявява, че тоалетната е разположена в дъното на спалното помещение и не се обхваща от тези камери. За тях свидетелят сочи, че са статични, цветни, обикновени телевизионни камери, които не записват, а само се наблюдават от постовия надзирател. Твърди също, че няма лица от женски пол, които да изпълняват тази длъжност в зоната с повишена сигурност на затвора.

Според показанията на св.М.С., който през процесния период е изтърпявал наложеното му наказание в съседно на ищеца спално помещение в зоната с повишена сигурност на Затвора Плевен, камерите от 1 група по справката наблюдават вътрешността на килиите и записват на харддиск. С. твърди, че тези камери се наблюдават най-малко на три места, включително в помещението, където се наблюдават охранителните камери на целия затвор, в което работят и жени. Свидетелят пояснява, че не е гледал видеозапис от тези камери, но съди, че такъв се прави, от това, че чрез такъв запис било констатирано подаване на чиния от него на друг лишен от свобода. С. твърди, че нито той, нито ищецът са били предупреждавани, че ще бъдат наблюдавани и в самите спални помещения.

Ответникът е представител декларация от 30.05.2011 г. от името на ищеца, чийто отказ да я подпише е удостоверен с подписа на свидетеля Живко Тонев Червенков, в т.4 от която е декларирано следното: „Декларирам, че съм предупреден за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства опасни за живота и здравето /за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения/“. Такова задължение за предупреждаване на лишените от свобода към датата на декларацията е било предвидено в чл.24, ал.2 от ППЗИНЗС, която разпоредба, понастоящем отменена, е гласяла, че след постъпване в приемното отделение лишените от свобода се предупреждават за възможността да бъдат използвани охранителни и технически средства, включително и аудио-визуални системи, за контрол на поведението.

Съдът не кредитира показанията на св.С., тъй като той няма лични впечатления от обхвата на локалните камери, разположени пред спалните помещения в зоната с повишена сигурност на Затвора Плевен. Както св.С. сам сочи: „Аз, в качеството си на лице, лишено от свобода, не мога да гледам каквито и да било камери“. Дори и дисциплинарното нарушение, което той описва в показанията си, изразяващо се в подаване на чиния на друг лишен от свобода, да е било установено чрез тези камери, както сочи С., това не означава, че те наблюдават вътрешността на спалните помещения, тъй като, при постоянно заключени врати на същите, подаването на чинията може да стане единствено през решетките, т.е. именно в зоната, която се наблюдава от локалните камери. Освен това, съгласно чл.172 от ГПК, следва да се отчете и евентуалната заинтересованост на св.С. от изхода на делото, като се има предвид, че самият той води множество дела срещу същия ответник, по които, като свидетел, сочи ищеца.

Следователно, само по себе си, видеонаблюдението и видеозаписването в общите помещения (коридора) на зоната с повишена сигурност в Затвора Плевен представлява законосъобразно обработване на личните данни на лишените от свобода чрез автоматични средства, което е предвидено както в национален нормативен акт - чл.44 от ЗИНЗС и чл.24, ал.1 от ППЗИНЗС, така и в такъв на ЕС – в Директива (ЕС) 2016/680. Същото е необходимо за упражняване правомощията на пенитенциарните власти за целите на изпълнението на наказанията, която цел е измежду предвидените в чл.42, ал.1 от ЗЗЛД, поради което е законосъобразно съгласно чл.49 от ЗЗЛД.

Обстоятелството, че видеонаблюдението в зоната с повишена сигурност се извършва, видно от представената по делото справка, с две групи камери, камерите в едната от които наблюдават вратите на спалните помещения, също не представлява нарушение, доколкото това положение съответства на чл.24, ал.1 от ППЗИНЗС. Както беше посочено, този текст изисква оборудването с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода, да е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода. В зоната за повишена сигурност на Затвора Плевен, в съответствие с чл.213 от ППЗИНЗС, се настаняват само лишени от свобода, които изтърпяват най – тежките предвидени в закона наказания – „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“. Изречение второ на тази норма изрично изисква осъдените на доживотен затвор да се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, т.е. наблюдението чрез допълнителна камера само на вратата на спалните помещения се явява законосъобразно и обосновано.

Вярно е, че постоянното видеонаблюдение и видеозаписване на вътрешността на спалните помещения принципно би надхвърлило необходимото във връзка с целите, за които личните данни (образът на лишените от свобода лица) се обработват, освен, разбира се, ако няма основателни причини за това (напр.повишен риск от самоубийство и др. под.) и в този смисъл не би отговаряло на изискванията на чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Такова видеонаблюдение и видеозаписване действително би противоречало на чл.8 от ЕКПЧ съгласно цитираната по-горе практика на ЕСПЧ и би представлявало незаконосъобразно обработване на лични данни. В конкретния случай обаче съдът намира, че твърдяното от ищеца видеонаблюдение и видеозаписване на вътрешността на спалните помещения, предвид събраните по делото доказателства, не беше доказано. От тях се установява, че обхватът на локалните камери пред спалните помещения в зоната с повишена сигурност на Затвора Плевен не включва вътрешността на помещенията и се ограничава само до техните врати и малка част от пода им. Поради това липсва първата предпоставка, която следва да бъде налице, за да може да бъде уважен иска, а именно не се установяват извършени незаконосъобразни фактически действия по обработване на личните данни на ищеца от длъжностни лица от състава на ответника чрез видеонаблюдение и видеозаснемане на вътрешността на спалното помещение през процесния период. По изложените съображения предявеният главен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законната лихва.

Предвид изхода на делото и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което, с оглед размера на търсеното обезщетение, на основание чл.24, изр.второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 200 лева.

Така мотивиран, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.В., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора Ловеч, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от главния директор главен комисар И.Й., иск с правно основание чл.82, ал.1 вр. чл.39, ал.2 от ЗЗЛД – за присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното обработване на личните му данни при изпълнение на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна“, изразяващо се в постоянно видеонаблюдение и видеозаписване на вътрешността на спалното помещение, в което бил настанен, в зоната за повишена сигурност на Затвора Плевен, за периода от 28.12.2018 г. до 28.07.2022г.

ОСЪЖДА Г.В.В., с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

  СЪДИЯ: