Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260418                  22.07.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 13357 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.240 ЗЗД.

Ищецът А.Д.П. твърди, че е предал в заем на наследодателя на наследодателката на ответника сумата 11 500 лева, за което бил сключен договор в писмена форма. Това станало на *****. Заемополучателката не била върнала сумата до крайния срок, а именно ***** година. Тъй като междувременно заемополучателката починала, нейното имущество било преминало към ответника по делото, който бил единствен неин наследник. Същият приел наследството по опис. Твърди се, че не е отправена нарочна покана за заплащане, но предвид приемането на наследството, ответникът отговарял за намиращите се в него задължения съобразно чл.60 ЗН. Предвид това се иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата 11500 лева.

Ответникът Й.Н.М. оспорва автентичността на представения договор за заем, като твърди, че той не е подписан от неговата наследодателка, а дори да се приеме, че подписът е неин, първата страница на документа е подменена, като по този начин е подменено волеизявлението на неговата наследодателка. Освен това прави възражение, че не му е отправена покана за плащане и, че поради приемането на наследството по опис, искът е неоснователен за разликата между стойността на приетото по опис имущество и размера на задължението. Прави се също така възражение, че вземането по договора за заем е погасено поради изтичане на предвидената в закона давност.

Съдът намери за установено следното:

            Ответникът по делото е наследник по закон – **** на М.Н.М., починала на ******, без да остави низходящи, възходящи и преживял съпруг / лист 7/. След като бил призован да наследи ответникът Й.М. *** молба относно приемане на наследството на покойната си **** по опис. По тази молба било образувано приложеното ч.гр.д. № *****/**** на ПРС и постановено вписване в особената книга на приемане на наследството на М.Н.М. по опис. Приетото наследство, съгласно описа представлява 5/12 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ******* с адрес гр. *****, ул. ***** №**, ведно с 5/12 ид.ч. от построените в същия имот сгради с идентификатори:  ********, *********, *********, ******** и ******** / лист 8 и 9/.

Установява се, че на ****** наследодателката на ищеца М.М. сключила с ищеца А.Д.П. договор за заем. По същия тя била заемополучател относно сумата 11500 лв., която ѝ била предоставена от П. в брой в деня на сключване на договора. Заетата сума следвало да бъде върната в срок до *****. / лист 5/.

В хода на настоящото производство ответникът е оспорил автентичността на така посочения договор, поради което съдът е назначил съдебно-графическа експертиза. От нейното заключение се установява, че подписът, положен в оспорения документ срещу думата „заемател“, като и саморъчно изписаните три имена, на страница втора са изпълнени от наследодателката на ответника –М.Н.М. При направеното изследване вещото лице е установило също, че шрифтът на двете страници от оригинала на договора е еднакъв, като са спазени абзаците и стила на изготвяне на двете страници, освен това няма разлика в използваната хартия. От това следва извод, че не са налице данни относно подмяна на първата страница на договора / лист 51/.

            С оглед заключението на тази експертиза съдът намира, че оспорването не е доказано, поради което документът представлява изявление на наследодателката на ответника.

            Според заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза пазарната стойност на приетото по опис имущество възлиза общо на 77745 лева  /лист 72/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            От събраните по делото доказателства се установява, че между наследодателката на ищеца и ответника е налице правоотношение по договор за заем, сключен на *******. Предоставянето на сумата се установява от представения по делото договор. Съобразно чл.240, ал. 1 ЗЗД, за заемополучателя е възникнало задължение да върне заетата сума на падежа. По делото не се събраха доказателства това да е било сторено, предвид което към момента на смъртта на заемополучателката – ****** задължението е било изискуемо и съставлява част от пасива на нейното имущество. Следователно това задължение се наследява от ответника като единствен законен наследник на М.

            Неоснователно е възражението на ответника, че задължението не е станало изискуемо спрямо него. На първо място следва да се има предвид, че към датата на смъртта на наследодателката вземането по договора вече е било изискуемо, поради което то преминава в наследството така, както съществува към неговото откриване. Освен това, въпросът дали ответникът е в забава от датата на падежа, в случая е без значение, тъй като лихви се претендират само след датата на подаване на исковата молба.

            След като е приел наследството по опис, съобразно чл.60 ал.2 ЗН ответникът отговаря за задълженията включени в пасива на наследството с описаното имущество и до неговата стойност. В случая стойността на описаното имущество надминава размера на задължението по договора за заем, поради което ответникът отговаря за него изцяло.

            Неоснователно е възражението на ответника относно погасяване на вземането по давност. Вземанията по договор за заем се погасяват със срока от пет години предвиден в чл.110 ЗЗД. Задължението е станало изискуемо на падежа – 30.10.2015г., а исковата молба е подадена на *****, тоест преди изтичане на петгодишния срок. С подаването на иска, по силата на чл. 116, б.“б“ ЗЗД давността е била прекъсната, а същевременно е била и спряна по арг. от чл.115, б.“ж“ ЗЗД. Ето защо не настъпил погасителен ефект относно вземането.

            С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

             На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1540 лева.

Водим от горното, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА Й.Н.М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на А.Д.П. в  ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД сумата 11500 лв./ единадесет  хиляди и петстотин лева/, дължима по договор за заем от *****, сключен между ищеца А.П. и наследодателката на ответника М.Н.М. ЕГН **********, поч. на ****** в гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата считано от ****** до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА Й.Н.М. да заплати на А.Д.П., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1540лв. /хиляда петстотин и четиридесет лева /, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

Вярно с оригинала.

С.Г.