№ 2655
гр. *, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110108116 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ж. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
град *, срещу Областна дирекция на МВР – гр. *, с адрес: гр. *, ул. „*, обективно
кумулативно съединени искове /след допуснато изменение на размера на предявените искове
с протоколно определение от 21.06.2024 г./:
1. с правно основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 1 036,80 лева,
представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за неосигурена и незаплатена
безплатна храна за положен от ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г.
– 30.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 261,96
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата /върху
неизплатената сума за храна /, начислено за периода 01.07.2020 г. – 01.01.2023 г.;
2. с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 144,33 лева, представляваща обезщетение за непредоставен допълнителен
платен годишен отпуск за положен от ищеца труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
23.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба и в уточняваща молба към нея ищецът твърди, че е държавен
служител, като за времето от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. заемал длъжността „мл.
инспектор“ в сектор „СПС“, възвод ВСК (водач на служебно куче) при ОД МВР – *, като от
02.05.2023 г. е прекратено служебното му правоотношение.
Излага се, че ищецът е със статут на държавен служител, че полагал труд на 12-часови
смени, около 14 смени месечно. Твърди се, че изпълнявал служебните си задължения като
водач на служебно куче, което било източник на инфекциозни и паразитни заболявания. От
последното извежда, че е работил на длъжност в опасна среда – в контакт с биологични
материали, които могат да провокират инфекции.
1
Сочи се, че в процесния период на ищеца не е начислявана и изплащана левовата
равностойност на полагащата му се като служител на МВР храна за компенсиране на
здравословните аспекти на работния процес за защита в контакт с кучета. Подробно
обосновава начина на формиране на сумата. Намира, че е налице нормативно установено
право на ищеца да получи равностойността на дължимата безплатна храна, позовавайки се
на т. 3 от Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2 от Наредба № 4/14.10.2002 г.
Счита се, че на ищеца се дължи и обезщетение за непредоставен допълнителен платен
годишен отпуск за работа при специфични условия на труд, на основание чл. 190, ал. 2
ЗМВР и Приложение № 3 към т. 20 от Заповед № */23.03.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковите претенции, като счита същите за основателни и излага подробни съображения за
същото. Претендират се сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна дирекция на МВР – гр. * е
депозирал писмен отговор на исковата молба, като изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове.
Не оспорва обстоятелството, че за времето от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. ищецът е
заемал длъжността „мл. инспектор“ в сектор „СПС“, възвод ВСК (водач на служебно куче)
при ОД МВР – *.
Твърди се, че ищецът не е изпълнявал задълженията си в специфични условия на труд
по смисъла на чл. 2 от Наредба № *2015 г. Служебните кучета се отглеждали в питомник,
като в района имало изградени оборудвани помещения за преобличане и лична хигиена след
работа с кучетата. Оспорват се твърденията ищецът да е полагал труд в опасна среда, като се
обосновава, че всички кучета са под ветеринарно наблюдение и им се поставят ваксини и се
обезпаразитяват. Посочва се, че след извършени проверки не е установено, че са налице
специфични условия на труд.
Оспорва се ищецът да е положил твърдените отработени смени.
Оспорва се началният момент на претендираната мораторна лихва, както и нейната
дължимост.
Оспорва се като неоснователна и претенцията за заплащане на допълнителен платен
годишен отпуск с идентични аргументи за липса на полаган труд при специфични условия.
Сочи се, че допълнителен отпуск не е предвиден за водач на служебно куче. Отделно се
подчертава, че правото на отпуск за работа при специфични условия не е предвидено да се
компенсира в пари при прекратяване на правоотношението.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди
неоснователност на предявените искове по подробни съображения, изложени в отговора на
искова молба. Претендират се разноски за производството.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между страните е налице служебно правоотношение, по силата на
което ищецът за времето от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. е заемал длъжността „мл.
инспектор“ в сектор „СПС“ възвод ВСК (водач на служебно куче) при ОД на МВР – *; че от
02.05.2023 г. е прекратено служебното му правоотношение
Приобщени като писмени доказателства по делото са Заповед № */23.03.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи относно реда за ползване на отпуските по чл. 189 и чл.
2
190 ЗМВР от държавните служители в МВР, Кадрова справка рег. № */21.07.2023 г. за
ищеца, Платежни бележки за периода от месец 06.2020 г. до месец 01.2023 г. за начислени
възнаграждения и удръжки на ищеца, Справки за въведени болнични листи и обезщетения
за временна неработоспособност на ищеца, Протокол от контрол на химични агенти в
работна среда, Сектор „Държавен здравен контрол“ рег. № */18.05.2023 г., Предложения за
промяна на месечен график за периода от 30.06.2020 г. до 04.01.2023 г.
Видно от приобщеното по делото Удостоверение от Директора на ОД МВР – * рег. №
*/29.05.2024 г., за времето от 01.06.2020 г. до 02.05.2023 г. ищецът е заемал длъжността „ст.
полицай“ в сектор „СПС“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР – *, като са му
били зачислени две служебни кучета, порода немска овчарка. Във връзка с повреда и
унищожаване на част от архива на сектор „СПС“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД
МВР – *, не могат да се представят доказателства относно обстоятелството, че ищецът е
отглеждал зачислените му кучета в домашни условия.
Изслушано в производството е заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. ищецът Ж. Н. * -
старши полицай във взвод "Водачи на служебни кучета" на сектор "Специализирани
полицейски сили" при отдел „Охранителна полиция" към ОД МВР - * е положил 332 бр.
дежурства/смени, от които: за второто шестмесечие на 2020 г. - отработени 57 бр. смени, за
2021 г. - отработени 127 бр. смени и за 2022 г. - отработени 148 бр. смени. От положените
общо 332 бр. дежурства/смени при работа с зачисленото му животно - куче е положил 226
бр. смени, като разликата от 106 смени е бил дежурен по поделение без куче при 62 бр.
смени и в командировка 44 работни дни. Със Заповеди № * от 26.08.2020 г. - отменена, № *-
1409 от 30.12.2020 г. - отменена и № * от 30.12.2021 г., на МВР, издадени на основание на
чл. 181, ал. 4, вр. ал. 3 ЗМВР и чл. 2, т. 5 от Наредба № 8121з - 904/2015 г. за безплатна храна
на служители на МВР при извършване на дейности, свързани със специфичен характер на
труда, при работа на 12 часа е опредЕ. сума от 3,60 лв. на дежурство/смяна, тоест следва да
му бъдат начислени 813,60 лв. (226 смени х 3,60 лв. = 813,60 лв.) За периода от 01.06.2020 г.
до 01.08.2020 г. на ищеца, по информация на ОД МВР – *, безплатна храна по чл. 2, т. 5 от
Наредба № * г. на МВР не е предоставяна. По ведомост за РЗ за периода от 01.08.2020 г. до
31.12.2022 г. на ищеца Ж. Н. Д. не е начислявана и изплащана безплатна храна в лева от
работодателя по чл. 2, т. 5 от Наредба № * - 904/2015 г. на МВР. По чл. 190, ал. 2 ЗМВР и
Заповед № * от 23.03.2021 г. и Приложение № 3 (стр. 7 - 10 от делото) на ищеца Ж. Н. Д. не
са предоставени отразените 10 дни на година допълнителен отпуск, свързани със
специфичния характер на труда за периода 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. Мораторната лихва -
обезщетение за забава върху всяко една сума, начислена по чл. 181, ал. 3 ЗМВР - безплатна
храна на служители на МВР за периода от 01.07.2020 г. до 01.01.2023 г. е в общ размер на
82,63 лева.
По делото е допусната допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза, като видно от
заключението по същата, съгласно чл. 190, ал. 2 ЗМВР и Заповед № * от 23.03.2021 г., на
ищеца Ж. Н. Д. се дава възможност за ползване на допълнителен отпуск от 10 дни на година,
свързан със специфичния характер на труда, като за периода 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г.
следва да бъдат начислени 25 дни допълнителен отпуск за специфичния характер на труда,
като левовата равностойност на неизползвания отпуск е в общ размер на 2 144,33 лева. За
периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2022 г. ищецът е положил 62 бр. дежурства/смени
поделение - дежурство ДД и НД без куче, ако се приеме, че смените са с куче, следва да се
начисли сума от 223,20 лева (62 смени х 3,60 лв. = 223,20 лв.).
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел,
от показанията на който, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелят Добри Валериев Величков твърди, че е водач на куче от месец януари 2009
3
г. до 05.10.2022 г. Заявява, че последно работата им преминавала в дневна/нощна смяна, била
свързана с грижи за кучетата, занятия с тях извън поделението, като всеки служител се
грижел за едно или две кучета. Описва случаите, в които служителите биват командировани
с кучета, като сочи, че ищецът е бил на такава командировка през 2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Спорните в производството въпроси касаят приложението на визираните от всяка от
страните нормативни разпоредби в настоящия случай, както и са свързани с установяване на
обстоятелството дали ищецът е престирал през процесния период от време труд при
специфични условия, представляващи източник на повишена опасност за здравето му.
По иска с правно основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, на служителите по чл. 142, ал. 1 и ал. 3
ЗМВР, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се
полага безплатна храна, се осигурява левовата равностойност, а на служителите по чл. 142,
ал. 1 и ал. 3, полагащи труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, се полагат ободряващи
напитки, се осигурява левовата им равностойност. Съгласно чл. 181, ал. 4 ЗМВР, размерът на
сумите и доволствията по ал. 1 – 3 на същия текст се определя ежегодно със заповед на
Министъра на вътрешните работи, а условията и редът за предоставяне на сумите и
доволствията по ал. 1 - 3 се определят с наредби на Министъра на вътрешните работи
/аргумент от ал. 5/.
За процесния период от 01.06.2020 г. до 30.12.2022 г., за който се претендира левовата
равностойност на неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от ищеца труд със
специфичен характер, е действала Наредба № *30.07.2015 г. за определяне на условията и
реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните
работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22.00
до 06.00 часа, издадена на основание чл. 181 ал. 5, вр. ал. 3 ЗМВР.
От анализа на приложимите норми става ясно, че предоставянето на безплатна храна е
свързано с изпълняването на определени "специфични дейности", изброени изрично в чл. 2
от действащата наредба. Съгласно чл. 4, ал. 1 от наредбата, служителите, извършващи
дейности, свързани със специфичния характер на труда, с право на безплатна храна, се
определят поименно и изрично със заповед на ръководителите на структурите по чл. 33. т. 7
и по чл. 37 ЗМВР, както и на Директорите на регионални дирекции "Гранична полиция",
Регионални дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението" и Дирекция
"Жандармерия".
Настоящият съдебен състав, след систематично тълкуване на посочените разпоредби и
съвкупна преценка на събрания в производството доказателствен материал, намира, на
първо място, че не се установи по делото във връзка със заеманата от ищеца длъжност да са
му възложени специфични дейности по чл. 2 от Наредба № *30.07.2015 г. за процесния
период и за същият да е предвидено предоставянето на безплатна храна с нарочна заповед
по чл. 4 от наредбата.
Освен това, приложимата нормативна уредба на правото на служителите на безплатна
храна при осъществяването на специфични дейности не позволява същите да се компенсират
с пари. Аргумент за този извод на съда е разпоредбата на чл. 6 от Наредба № */30.07.2015 г.,
съгласно която безплатна храна за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани
със специфичния характер на труда, се осигурява чрез предоставянето на храни в натура. От
4
логическото и систематично тълкуване на тези разпоредби може да се направи извод, че
левовата равностойност на безплатна храна се осигурява на всички служители на МВР,
работещи по служебно или трудово правоотношение, които обаче извършват дейности,
свързани със специфичен характер на труда. Функцията и предназначението на безплатната
храна е да неутрализира вредното въздействие от специфичния характер на труда,
изпълняван от съответните служители на МВР.
Визираната нормативна уредба се явява специална по отношение на условията и реда
за предоставяне на безплатна предпазна храна на държавните служители от състава на МВР,
поради което същата изключва приложението на Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, Закона за държавния служител, Кодекса на труда и Наредба №
11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея.
Поради изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 181, ал. 1,
вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР:
Съгласно чл. 190, ал. 1 ЗМВР, държавните служители в МВР имат право на отпуск за
работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат
отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на
обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност,
раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на дете до
двегодишна възраст, при смърт или тежко заболяване на родител, дете, съпруг, брат, сестра,
родител на другия съпруг и други роднини по права линия, за приемен изпит в учебно
заведение и за обучение, на неплатен отпуск, при условията и в размерите, предвидени в
Кодекса на труда, с изключение на отпуска по чл. 160, ал. 2 от Кодекса на труда.
В чл. 190, ал. 2 ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и
здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от
предприетите мерки, при условията и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.
Настоящият съдебен състав намира, че не бяха ангажирани по делото доказателства,
въпреки изрично указаната на ищеца доказателствена тежест по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5
ГПК, че същият е работил при специфични условия и рискове за живота и здравето.
Напротив, от неоспорения от ищеца и представен от ответната страна Протокол от
контрол на химични агенти в работна среда, Сектор „Държавен здравен контрол“ рег. №
*/18.05.2023 г. се установява, че при проверка от МИ при МВР, при извършена контрола на
18.05.2023 г. в обект ОД МВР *, сектор „Специализирани полицейски сили“ - обект
„Питомници“ – хранене, почистване и обгрижване на служебни кучета са измерени
стойности 13.33/20.00 и 16.67/26.67 химичен агент Амоняк № 7664 – 41-7, който при средно
сметна композиция съответства на изискванията на Наредба № 13, обн. ДВ бр. 8/2004 г.
Недоказано остана и твърдението на ищеца, че по време на изпълняваната от него
длъжност водач на служебно куче /при зачислените му две служебни кучета/ същите са били
болни или са могли да пренесат върху ищеца каквато и да е инфекциозна или паразитна
болест.
С оглед на визираната разпоредба и на липсата на доказаност в производството ищецът
да е работил при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да
бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, съдът
намира предявения иск с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР за неоснователен и
недоказан, като същият следва да бъде отхвърлен.
5
С оглед извода за неосноватеност на предявените главни искове, неоснователни се
явяват и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за неизплатена левова равностойност за храна, начислено за
периода 01.07.2020 г. – 01.01.2023 г.; както и исканията за заплащане на законната лихва,
считано от предявяване на главните искове до окончателното изплащане на задълженията.
Поради това, посочените претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва
да бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски, като
претендираните такива са за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените
открити съдебни заседания, ангажирания в производството доказателствен материал и
процесуалната активност от страна на представителя на ответника, както и крайния изход на
спора, намира за съответно юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу
Областна дирекция на МВР – гр. *, с адрес: гр. *, ул. „*, обективно кумулативно съединени
искове /след допуснато изменение на размера на предявените искове с протоколно
определение от 21.06.2024 г./:
1. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 1 036,80
(хиляда тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща сбор от
ежемесечно дължимите суми за неосигурена и незаплатена безплатна храна за положен от
ищеца труд със специфичен характер за периода 01.06.2020 г. – 30.12.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 261,96 (двеста шестдесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата /върху неизплатената сума за храна/, начислено за периода 01.07.2020 г. –
01.01.2023 г., на основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
2. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 144,33 (две хиляди сто
четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща
обезщетение за непредоставен допълнителен платен годишен отпуск за положен от ищеца
труд със специфичен характер за 2021 г. – 2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 23.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 190, ал. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Ж. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция на МВР – гр. *, с адрес: гр. *, ул. „*, сумата от 150 (сто и петдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ..
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7