Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 01.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 6549 по
описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ
вр. чл.99 ЗЗД.
Ищецът
„А.П.“ ЕООД, ЕИК *******, твърди че по силата на договор за цесия и прихващане,
сключен между него и „С.-ВТ“ ЕООД, ЕИК ********, придобил вземането на цедента
по фактура № **********/18.08.2011 г. на стойност 59 514 лв. със задължено лице
ответникът „Н.с.“ ЕАД, ЕИК********. Сочи, че договорът за цесия бил съобщен от
„С.-ВТ“ ЕООД на ответника. Поддържа, че вземането му произтича от договор за
доставка, сключен между „С.-ВТ“ ЕООД - като доставчик, и „Н.с. „ЕАД - като
получател на следните стоки: „жиба Ф200/10 атм.“- 10 бр.; „жиба Ф300/10
атм.“-10 бр.; „жиба Ф350/10 атм.“9 бр.; „гумени уплътнители за жиба Ф200/10
атм.“- 10 бр.; „гумени уплътнители за жиба Ф300/10 атм.“- 10 бр.;, „гумени
уплътнители за жиба Ф350/10 атм.“- 10 бр. и хидранти -54 бр., като за
посочените стоки била издадена фактура № **********/18.08.2011 г. Твърди, че
стоките били получени от „Н.с.“ ЕАД- клон „Враца“ на 11.08.2011 г. за което бил
представен „Приемателно-предавателен протокол“ от същата дата. Поддържа, че
ответникът не заплатил за доставката на стоките. Поради това ищецът моли да
бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер от 59 514 лв. по фактура №
**********/18.08.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Н.с.“ ЕАД е
депозирал писмен отговор. Счита исковата претенция за неоснователна като я
оспорва по основание и по размер. Твърди, че не е имал договорни отношения със
„С.-ВТ“ ЕООД. Сочи, че процесната фактура не е осчетоводена при него. Поддържа,
че е имал задължения към ищеца по други фактури, но същите били вече погасени.
Оспорва процесната фактура, както и протокола от 08.04.2014 г. поради липса на
подпис и печат в същите. Поддържа, че не бил уведомен за договора за цесия,
поради което същият не пораждал правни последици за него. В условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена фактура № **********/18.08.2011 г., подписана за ответното
дружество от З., за който ответникът признава(о.с.з. на 06.10.2017 г.), че е негов
служител, упълномощен да приема стоки и подписва фактури, макар и да не работи
в централното управление на дружеството, с посочен доставчик - „С.-ВТ“ЕООД
и получател - „Н.с. „ЕАД. Отразените в документа стоки са
: „жиба Ф200/10 атм.“- 10 бр.;
„жиба Ф300/10 атм.“-10 бр.; „жиба Ф350/10 атм.“9 бр.; „гумени уплътнители за
жиба Ф200/10 атм.“- 10 бр.; „гумени уплътнители за жиба Ф300/10 атм.“- 10 бр.;,
„гумени уплътнители за жиба Ф350/10 атм.“- 10 бр. и хидранти -54 бр., като е посочена стойността на
стоките.
Депозиран е и „Приемателно-предавателен
протокол“ от 11.08.2011 г. за същите стоки , подписан
от Х.М.от „Н.с.“ ЕАД- клон „Мизия“. Под подписа е поставено
обозначение „РСВ Враца“.
Ищецът е представил Протокол от 08.04.2014 г., който документ не
носи подпис на представител на ответното дружество.
По делото е приобщен и Договор за цесия от 09.07.2016 г., с който „С.-ВТ“ЕООД е прехвърлил на ищеца вземането си от „Н.с.„ ЕАД по фактура № **********/18.08.2011 г., като страните са извършили
прихващания по насрещни задължения.
По делото е
представена и разписка за пощенска услуга, с поставен подпис в графата „Приел“
и печат на Пощенски клон - Приморско. В графата получател е посочен „Напоителни
системи“, а подател „Б.Ф.“. Към документа е прикрепен касов бон от ПС Приморско
на „Български пощи“ЕАД за продадени ценности/марки на стойност 1,30 лв. При
извършената констатация по реда на чл.183 ГПК е установено, че под закритата от
фискалния бон част на документа липсват поставени подписи и изписани имена.
По делото е
изслушана ССЕ, неоспорена от страните, съгласно която процесната фактура не е
била осчетоводена в счетоводството на ответника, като заключението е било
направено въз основа на проверка в централния офис на дружеството.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
На първо
място ищецът следва да докаже наличието на твърдяния договор за покупко-продажба,
сключен между ответника и третото лице - „С.-ВТ“ЕООД.
За възникването на такова правоотношение,
доколкото се касае за неформален договор, не е необходим нарочен документ с
такова наименование, съдържащ волеизявленията на страните. За тяхното намерение
може да се съди и въз основа на издадените и приети фактури, съдържащи
основните елементи на продажното правоотношение – цена и стока.
Ответникът
признава, че лицето подписало фактурата е било упълномощено да прави такива
изявления от името и за сметка на дружеството. Обстоятелството дали работи в
централния офис или на друго място е без
правно значение. Не се оспорва и приемо-предавателния протокол подписан
от името на ответника. Това мотивира съда да приеме, че между страните е възникнал
валиден договор за търговска покупко-продажба по см. на чл.327 ТЗ, за
посочените във фактурата стоки и отразените там цени. Продавачът е изпълнил
задължението се да предаде стоките и следователно за ответника е възникнало
задължение за заплати продажната цена.
Факта, че
ответникът не е осчетоводил фактурата е без правно значение. Двата посочени
документа съдържат признание на неизгодни за издалата ги страна факти и
доказателствената им стойност е
достатъчна за да обоснове извода както за наличие на правната връзка, така и за
получаване на стоката. Той не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение – неизпълнение на задълженията си по Закона за
счетоводството.
Съгласно нормата на
чл.99 ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Представеният договор от 09.07.2016 г. съдържа изявления на страните
със съдържание по чл.99 ЗЗД, при прехвърлимо вземане и следователно то е
транслирано от цедента „С.-ВТ“ЕООД, на цесионера „А.П.“ ЕООД. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор(ал.3).
Ответникът оспорва да е бил уведомен за договора от цедента „С.-ВТ“ЕООД. За
установяване на това обстоятелство ищецът е представил разписката за пощенска
услуга и касовия бон. Съдът намира, че тези документи не установяват получаване
от ответника на изявление на „С.-ВТ“ЕООД със съдържание по чл.99, ал.3 ЗЗД. От една страна документа установява единствено изпращане на пощенска
пратка, тъй като съдържа подпис само на
служителя приел същата, кореспондиращо с мястото на поставения печат. От друга
страна подател е физическо лице – Б.Ф., а не цедента „С.-ВТ“ЕООД. Б.Ф. дори не е
законен представител на това дружество към този момент(такъв е Г.П.).
Следователно изявление на цедента за извършеното прехвърляне, което да е
получено от длъжника липсва.
Горното
налага извода, че договорът за цесия не е породил своите правни последици по
отношение на ответника-длъжник и ищецът-цесионер не е носител на спорното процесно вземане.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.П.“
ЕООД, ***, със съдебен адреса*** срещу „Н.с.“ ЕАД, *** иск за заплащане на
сумата 59 514 лв. по фактура № **********/18.08.2011 г., на осн. чл. 327, ал. 1
от ТЗ вр. чл.99 ЗЗД
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: