№ 325
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100502283 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 66045/15.08.2024г., подадена от Н.
М. П., ЕГН ********** срещу решение № 3086/14.08.2024г., постановено по
гр.д. № 3060/2024г. по описа на РС-Варна, 50 състав, в частта, с която е
изменен постановения с влязло в сила решение от 12.02.2021г. по гр.д. №
3108/2020г. по описа на РС-Варна, 10 състав режим на лични отношения
между бащата Н. М. П., ЕГН ********** и детето М. Н. П., ЕГН **********,
като е определен следния режим на лични отношения:
1. за период от три месеца след влизане в сила на решението:
- всяка събота от месеца - за времето от 10 часа до 12 часа в ЦОП
„Бъдеще за децата на Аспарухово“, Фондация Владиславово, с
административен адрес: град Варна, Район Аспарухово, ул. „Народни
будители“ № 5, в присъствието на психолог, без присъствието на майката;
2. за времето след изтичане на посочения тримесечен срок от влизане в
сила на решението:
- всяка четна седмица, считано от началото на календарната година, от
18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
- на рождения ден на детето – 31.07.: всяка четна година – за времето от
1
18:00 часа на съответния ден до 09:00 часа на следващия ден, с преспиване, а
всяка нечетна година - за времето от 18:00 часа на 30.07. до 09:00 часа на
31.07, с преспиване;
- на рождения ден на бащата – 14.09. – за времето от 17:00 часа до 20:00
часа, без преспиване;
- през Коледните и Новогодишни празници: всяка четна година - за
времето от 12:00 часа на 25.12. до 12:00 часа на 26.12. и за времето от 10:00
часа на 01.01. до 09:00 часа на 02.01., с преспиване; а всяка нечетна година - за
времето от 12:00 часа на 24.12. до 12:00 часа на 25.12. и за времето от 10:00
часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01., с преспиване;
- през Великденските празници: всяка четна година - за времето от 10:00
часа до 18:00 часа в неделния почивен ден, без преспиване, а всяка нечетна
година – от 10:00 часа до 18:00 часа в понеделник, без преспиване;
- през лятото /месеци юли и август/: два пъти по 15 дни, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с преспиване; като режимът
на лични отношения ще се осъществява без присъствието на майката, а
бащата ще взема детето от дома на майката в почивен ден и от детската
градина/училище в работен ден и ще връща детето до дома на майката.
В жалбата се излага, че съдът на практика е преписал исковата молба и е
взел страната на майката, без да съобрази данните за родителско отчуждение и
практиката на ВКС в тази насока, както и по отношение преценката на
родителския капацитет. Въззивникът счита, че родителското отчуждение е
установено със съдебно-психологична експертиза по гр.д. № 2074/2024г.
Твърди, че майката не му дава възможност да чува и вижда детето. Излага
още, че честото водене на детето от майката по кабинети на психолози оказва
негативно влияние на психическото и емоционалното му състояние. Изразява
несъгласие с извода на съда, че следва да вижда детето си в социално
затворена и изолирана среда. Моли решението да бъде отменено и да му
бъдат предоставени родителските права по отношение на детето.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна П. Т. О., ЕГН **********, с който оспорва жалбата
като неоснователна. Счита за категорично доказано по делото, че не е налице
родителско отчуждение. Подчертава, че според вещите лица насилственото
предаване на детето на неговия баща ще доведе до неблагоприятни последици
за неговата психика. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и да
й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подадена е и въззивна жалба вх.№ 71430/05.09.2024г. от П. Т. О., ЕГН
********** срещу решение № 3086/14.08.2024г., постановено по гр.д. №
3060/2024г. по описа на РС-Варна, 50 състав, в частите му, с които:
- е изменен постановения с влязло в сила решение от 12.02.2021г. по
гр.д. № 3108/2020г. по описа на РС-Варна, 10 състав режим на лични
отношения между бащата Н. М. П., ЕГН ********** и детето М. Н. П., ЕГН
2
**********, като е определен горепосочения режим на лични отношения.
- е отхвърлен иска за изменение на определената месечна издръжка с
влязло в законна сила решение решение от 12.02.2021г. по гр.д. № 3108/2020г.
по описа на РС-Варна, 10 състав в частта за разликата над присъдения размер
от 250 лева до предявения такъв от 400 лева.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението в обжалваните части е
неправилно и не е съобразено с интересите на детето. Жалбоподателката
излага, че режимът на лични отношение следва да се провежда в защитена
среда за срок по-дълъг от определения с решението такъв от 3 месеца. Счита
още, че първоначално следва да присъства и майката, докато детето свикне
със средата, социалните работници и психолога, както и с оглед преодоляване
страха му от бащата. Сочи, че е налице непълнота при изясняване на
фактическата обстановка, доколкото по делото не е изготвен подробен
социален доклад от ДСП-Варна. Като пропуск в решението се изтъква и
липсата на ограничение в деня на рождения и именния ден на майката,
предвид че за бащата рожденият му ден е включен изрично в контакта. Излага,
че не са събрани и достатъчно данни по отношение на здравословното
състояние на детето, като счита, че трябва да се предвиди, че режимът на
лични контакти с бащата не се прилага, когато детето е болно и състоянието
му не позволява местене. По отношение на летния сезон настоява
едномесечният период да бъде разделен на три пъти по десет дни с определяне
на точни дата и час на вземане и връщане. Сочи още, че следва да се отрази, че
през периода на ваканциите, празниците и официалните почивни дни
обичайният режим не се изпълнява. Твърди настъпването на ново
обстоятелство след първоинстанционното разглеждане на делото, а именно
промяна в местоживеенето на детето и майката, които са се преместили в гр.
София с оглед непрестанния психически тормоз, упражняван над тях от
страна на бащата. Сочи, че майката е осигурила жилище и си е намерила
работа в гр. София, а детето е прието и ще започне първи клас там. Оспорва
определения от съда месечен размер на дължимата от бащата издръжка на
детето, като счита, че съдът неправилно е преценил, че бащата не реализира
допълнителни доходи, доколкото същият сам се е позовал на такива пред
социалните работници и вещите лица по делото. Моли решението да бъде
отменено в обжалваните му части, като вместо него се постанови друго, с
което да бъде определен режим на лични контакти, подробно описан в
жалбата, както и да бъде присъдена претендираната издръжка в пълния размер
от 400 лева.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Н. М. П., ЕГН **********.
Въззивните жалби са редовни по смисъла, подадени са в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
3
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на П. Т.
О., ЕГН ********** срещу Н. М. П., ЕГН **********, с която са предявени
искове, както следва: 1. иск по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на
постановения с влязло в сила решение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 3108/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна, 10 състав, режим на лични отношения
между бащата Н. М. П. и детето М. Н. П., в следния смисъл: всяка нечетна
седмица от годината в петък от 16 часа до 17 часа в защитена среда в
присъствието на социален работник и/или психолог в ДСП, ОЗД и в
присъствието на майката; 2. иск по чл. 150 от СК за изменение на
определената с влязло в сила решение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 3108/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна, 10 състав, месечна издръжка, която бащата
Н. М. П. е осъден да заплаща в полза на детето М. Н. П., като същата бъде
увеличена от 200 лева на 400 лева, с падеж до пето число на месеца, за който
се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 13.03.2024 г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните се познават от
2015 г. През 2016 г. ответникът се преместил да живее при ищцата, а през 2017
г. от съжителството им се родило детето М. Н. П.. Твърди се, че страните се
разделили вследствие на системни актове на физическо и психическо насилие
от страна на ответника над ищцата родителите се разделили. С влязло в
законна сила решение от 12.02.2021 по гр.д. № 3108/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 10 състав, родителските права по отношение на детето
били предоставени на майката, определено било местоживеенето му при нея,
определен бил режим на лични отношения на бащата с детето, както и бащата
бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 200
лева. Ищцата излага още, че по време на съвместния живот на страните тя и
детето били подлагани на физическа и психическа агресия от страна на
ответника, който прилагал възпитателни мерки спрямо детето, с които
майката не била съгласна. Твърдят се множество случаи, при които бащата е
удрял детето по дупето и по лицето, наказвал го, затварял го само в банята.
4
През лятото на 2021 г. ответникът демонстрирал промяна в поведението си и
страните се събрали отново да живеят съвместно, но скоро след това
насилието над майката и детето се възобновило, като бащата започнал да
налага на детето учението „Фалун дафа“ и да кара последното да прави
упражнения, свързани със същото. Вследствие на това детето станало
психически нестабилно, като ту било унило и мълчаливо, ту агресивно,
включително срещу домашния си любимец – котка, често говорело за мъртви
хора и се интересувало от техните души след смъртта. В резултат на всички
действия на ответника детето изпитвало страх от баща си и не искало да ходи
при него, като в същото време успокоявало майка си да не се тревожи, че ще я
защити от баща си. Ищцата твърди, че от 26.02.2024 г. детето посещава
психолог, което се отразявало благоприятно на неговата психика. Посочени са
случаи, при които ответникът правил опити да осъществи определения му
режим на лични отношения с детето със съдействието на полицейски
служители, въпреки влошеното здравословно състояние на детето, за което
бил своевременно уведомен. С оглед на изложените съображения се иска
изменение на постановения режим на лични отношения между ответника и
детето, чрез ограничаването му в следния смисъл: бащата Н. М. П. да вижда
детето М. Н. П., както следва: всяка нечетна седмица от годината в петък от 16
часа до 17 часа в защитена среда в присъствието на социален работник и/или
психолог в ДСП, ОЗД и в присъствието на майката. По отношение на
издръжката се сочи, че същата е под законоустановения минимум, като са
настъпили трайни изменения, както в нуждите и потребностите на детето,
така и в икономическите условия в страната. Твърди се, че през месец
септември 2024 г. предстои детето да бъде записано в първи клас, което
неминуемо води до нарастване на нужните му средства за облекло, учебници
и учебни пособия, извънкласни занимания и други. Сочи се, че детето
посещава уроци по барабани с месечна такса от 40 лева и по плуване – с
месечна такса от 50 лева. Освен това, с оглед честото боледуване на детето –
през две-три седмици се налагало закупуването на лекарства и медикаменти в
размер над 100 лева месечно, а посещенията на детето при психолог били два
пъти месечно на обща стойност от 120 лева. Сочи се още, че бащата е в
трудоспособна възраст, не страда от заболявания и има възможност да
реализира достатъчно доходи, за да осигурява исканата издръжка за детето.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба, с който искът се оспорва като недопустими и неоснователен.
Излага се, че липсва право на иск за промяна на мерките по влязлото в сила
решение гр.д. № 3108/2020 г. на ВРС. Ответникът оспорва да е упражнявал
психически и физически тормоз над майката и детето. Твърди се, че ищцата
системно не спазва постановения от съда режим на лични отношения на
бащата с детето, като изтъква като причини за същото честото боледуване на
детето. Това наложило ответникът да прави опити да реализира определения
режим със съдействието на полицейски органи. Ответникът счита, че с
настоящото производство се цели отчуждаване на детето от бащата, въпреки
5
наличието на силна емоционална връзка между тях. Оспорва твърдението, че
учението „Фалун дафа“ вреди на детето. По отношение на иска за изменение
на определения размер на присъдена в полза на детето издръжка сочи, че
липсва основание за същото, тъй като през времето на съвместно съжителство
на страните ответникът е влагал средства за издръжка на общото им
домакинство, включително по ремонт на къщата на стойност около 9000 лева.
Твърди, че детето само периодично е посещавало уроци по барабани и на
уроци плуване го е води той като лично го е тренирал. По отношение на
разходите за психолог, счита че са ненужни.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане са страните
П. Т. О. и Н. М. П. са родители на детето М. Н. П., родено на 31.07.2017г.
С влязло в сила решение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 3108/2020 г. по описа
на РС– Варна, 10 състав, родителските права по отношение на детето М. Н. П.
са предоставени на майката П. Т. О. и местоживеенето му е определено при
нея; определен е режим на лични контакти на бащата Н. М. П. с детето, както
следва: всяка първа, трета и пета седмица от съответния месец, от 18:00 ч. в
петък до 18:00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата, без присъствието
на майката, както и на рождения ден и имения ден на бащата, всяка четна
година – по време на Коледа от 12:00 ч. на 24 декември до 16:00 ч. на 25
декември и всяка нечетна година – по време на Нова Година от 12:00 ч. на 31
декември до 16:00 ч. на 01 януари, както и 30 дни през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск; с детето, бащата е осъден да заплаща издръжка
в полза на детето чрез неговата майка в размер на 200 лева месечно, дължима
до всяко пето число на съответния месец, за който се дължи, до настъпване на
законови промени на обстоятелствата, водещи до недължимост на издръжка
или нейното изменение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Представени от ищцата са 10 бр. амбулаторни листи, издадени в периода
от месец август 2023 г. до месец май 2024 г. по отношение детето М. Н. П.
отразяващи осъществени прегледи на последното от различни специалисти по
повод на негови заболявания.
Представена от ищцата е молба за защита от домашно насилие,
депозирана от нея пред РС-Варна срещу Н. М. П. с искане за налагане на
мерки за защита по отношение на нея и детето М., по която е образувано гр.д.
№ 2074/2024г. по описа на РС-Варна. По делото е издадена заповед за защита,
с която ответникът е задължен да се въздържа от домашно насилие по
отношение на П. О. и детето М., както и му е забранено да приближава П. О..
С влязлото в сила Решение № 2059 от 05.06.2024г. по гр.д. № 2074/2024г. по
описа на РС-Варна е издадена заповед за защита само по отношение на П. О.,
6
с мярка задължаване на Н. П. да се приближава до нея, като молбата за защита
е отхвърлена по отношение на детето М..
От справка-данни за осигуряването на Н. М. П. за периода от
01.05.2023г. до 30.04.2024г. се установява, че средният му осигурителен доход
за сочения период е 826,61 лева.
Видно от удостоверение за получени брутни месечни доходи от
13.05.2024г. П. Т. О. е получила за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024г.
средно месечно 1572,27 лева.
Приобщено като доказателство по делото е изп.д. № 2059/2024 г. по
описа на ДСИ при Районен съд – Варна, образувано по повод на издаден в
рамките на гр.д. № 3108/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 състав,
Изпълнителен лист № 260075 от 26.02.2024 г. с предмет постановения по
посоченото дело режим на лични отношения на ответника с детето.
Приобщена е и преписката, водена от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна за детето М. Н. П., съдържаща Предварителна оценка
на потребностите на дете/родител от социална услуга от 14.03.2024 г., Доклад
за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо детето от
02.04.2024 г., Социален доклад от 19.04.2024 г., Заповед от 22.04.2024 г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за насочване към
социална услуга.
По делото пред първоинстанционния съд са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата
– Х. О. (майка на ищцата) и един свидетел на страната на ответника – М.Е.
(майка на ответника), както и двама полицейски служители – П. П. и О. С..
Съгласно показанията на св. О. е имало случаи, при които детето е било
дърпано, пляскано по дупето и бито от бащата, както и затваряно в банята.
Разказва и за случай, при който детето я е извикало, защото „тати души мама“
и било много стресирано. Св. О. споделя още, че ответникът се опитвал да учи
детето на религиозните учения, които следва, и говорел с него за третото око.
Свидетелката сочи още, че на 16-17.02.2024г. бащата е дошъл да вземе детето
с полиция, въпреки че му било съобщено предварително от майката, че е
болно. Когато видял, че М. наистина не е добре, се отказал да го вземе, но
влязъл в конфликт със свидетелката по въпроса защо е довел полицаи и
започнал да крещи пред детето. От този момент то се страхувало от полицаи и
казвало, че са лоши хора. Според свидетелката след тази случка бащата не се е
виждал с детето. Момчето било психическо разклатено, не искало да вижда
баща си, дори споделяло, че не иска такъв баща.
Съгласно показанията на св. Е. всеки път, когато със сина й вземали
детето, то очаквало баща си с нетърпение и бързало да тръне с него. На
връщане тичало след колата и питало баща си кога ще дойде пак. Момчето
никога не било споделяло на баба си да се притеснява от баща си. Знае, че
синът й понякога се кара на М., но заявява, че не го е виждала да го удря, дори
7
като шляпване по дупето. Свидетелката се оплаква, че през периода на
раздялата на страните П. не й е давала да вижда детето. По отношение на
снаха си сочи още, че е много затворен човек и не обича да излиза.
От показанията на полицейските служители се установява, че са
посещавали адреса на сп. „Б.“, ул. *** по сигнал за родители, които трябва да
си предадат детето. Св. П. не помни нищо от посещението, като споделя, че
знае от колеги, че много често са ходили на този адрес по сигнали. Св. С.
помни посещение, при което ответникът стоял на около стотина метра от
имота, тъй като имал ограничителна заповед. Майката излязла и казала, че
детето е болно и не може да го изведе. Бащата бил превъзбуден и леко
изнервен, че не може да види детето си, но като цяло се държал спокойно.
Сочи, че нито един от родителите не се е държал по буен начин. И този
свидетел знае, че негови колеги многократно са посещавали този адрес, като
сигнали се получавали около два пъти в месеца.
Пред въззивния съд е разпитан още един свидетел на страната на ищцата
– М.Р. /леля на ищцата/. Съгласно показанията й страните са живели известно
време заедно в къщата на П. в к.к. „С.С.К.Е.“, гр. Варна, където и самата
свидетелка имала апартамент. След раздялата П. и детето останали в къщата,
но през лятото на миналата година майката помолила св. Р. да ползва нейния
апартамент, където има басейн. Един път Р. пътувала до гр. Варна и тогава
разбрала, че П. всъщност е отседнала трайно в апартамента й, тъй като се
притеснявала да живее в къщата си. Там ходел в петък, събота и неделя,
заедно със свои роднини и с полиция и тя не можела да се прибере. Затова се
наложило да постави и камери. Малко преди рождения ден на детето – 31.07.
П. пожелала да посети леля си – св. Р. в гр. София. После споделила, че иска
да продаде къщата в к.к. „С.С.К.Е.“ и да се премести с детето в гр. София. П.
прекарала около седмица в дома на Р., след което последната уговорила
собственика на другия етаж от къщата, в която живее, да го отдаде под наем на
П.. Така майката и детето се установили да живеят в гр. София. Едва след
пристигането им свидетелката разбрала повече за отношенията на страните.
П. й разказала, че живее в постоянен тормоз, а детето било в тежко
психологическо състояние и си личало, че е под голям натиск. То категорично
отказвало да вижда баща си, защото било уплашено. От м. декември
ответникът започнал да идва в гр. София, да вдига скандали и да заплашва П.,
че ще я лиши от родителски права. Въпреки това св. Р. казвала на П., че трябва
да се споразумее с него заради детето и дори изготвила вариант на
споразумение. На 06.12.2024г. (Никулден) Н. бил там и свидетелката го
поканила у тях да поговорят и да се види детето, но той категорично отказал
да влезе и започнал да крещи, че тя приютява отчуждителка. На случката
имало и съдебен изпълнител. При следващите посещения съдебният
изпълнител викал и дежурен социален екип. На 24.12.2024г. около обяд
ответникът отново дошъл пред къщата в гр. София, заедно с майка си,
съдебния изпълнител, социален екип и полиция. Р. поканила Н. и майка му да
влязат, но те отново отказали, а той започнал да крещи. Един полицай влязъл
8
да поговори с детето, което казало, че не иска да отиде при баща си, защото
той „бие и заплашва мама“. После детето било навън с баба си по бащина
линия /на разстояние от своята майка/ и отново отказало да тръгне с нея и
баща си, включително след намесата на социалния екип. На 10.01.2025г. Н. П.
отново отишъл пред дома на П. и детето в гр. София и за първи път влязъл в
стълбището на къщата. Там задърпал детето за ръката да тръгне с него, а то
започнало да пищи. Социалните работници го предупредили да е по-спокоен,
но П. се разкрещял, а детето се скрило зад майка си.
При изслушването си по реда на чл.59, ал.6 от ГПК пред
първоинстанционния съд майката излага, че след първата им раздяла с
ответника са се събрали през есента на 2022 г. и нещата между тях вървели
много добре до момента, в който продавали една наследствена къща. Той имал
различно мнение какво да правят с дела от къщата. Впоследствие започнал да
изкарва гнева си и върху детето като го шляпал дупето, наказвал го и го
затварял в банята, с което майката не била съгласна. Детето започнало да
споделя, че не иска да е с баща си. Освен това опитвал да налага на детето
религиозните учения, които изповядвал. Споделя за случаи на проявено
спрямо нея от страна на ответника домашно насилие. Заявява, че от 16.02.2024
г. бащата не е осъществявал първоначално определения режим на лични
отношения с детето заради заболявания на последното по същото време,
поради което ответникът правил опити за реализирането му със съдействието
на полицейските органи.
Ответникът при изслушването си признава, че е шляпал детето по
дупето, както и го е наказвал да стои затворено в банята за няколко минути,
като подчертава, че това са възпитателни методи с оглед поведението на сина
си. Отрича да е проявявал друга форма на агресия спрямо детето, като заявява,
че с последното се разбират чудесно, забавляват се и то с желание е оставало
при него осъществяване на режима им на лични отношения. Категоричен е, че
детето никога не се е страхувало от него.
От заключението на изготвената по делото комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвено се установява, че и двамата родители
притежават родителски капацитет, като майката се придържа към
авторитетния тип родителстване, а бащата - предвид личностовата
характеристика и склонността към догматично мислене притежава и
характеристики на авторитарния тип родителстване. С препоръчителен
характер са психологични консултации с двамата родители, като
консултирането да се насочи към изглаждане на принципните различия
между тях, които касаят детето. За правилното развитие на едно дете то има
потребност и необходимост от пълноценни контакти и с двете родителски
фигури, тъй като те задоволяват различни потребности.
При детето се забелязват елементи на „сливане“ с майчиния обект. Това
емоционално свързване при детето е до степен, в която всяка промяна в
9
емоционалното състояние на майката се отразява и приема от детето, като по
този начин у детето започват да „липсват“ собствени емоции и усещания, тъй
като поради сливането с майчиния обект детето идентифицира нейните
емоционални състояния като свои собствени.
Детето е дистанцирано от бащината фигура, но в същото време
осъществява диалог с баща си, макар и по-пасивен, не показва страх или
притеснение, но и не осъществява физически контакт, което може да бъде
обосновано с липсата на осъществен режим на лични отношения между тях в
продължение на близо пет месеца. Вещите лица препоръчват при бъдещи
срещи бащата да преработи авторитарните черти в поведението си като
родител, които е възможно да предизвикват притеснение, дори страх у детето.
От проведеното изследване не се установява опасност за живота и
здравето на детето от страна на някой от родителите.
Детето не споделя директно за страхове спрямо някой от родителските
обекти. Същевременно детето спонтанно е заявило в хода на изследването, че
изпитва негативни емоции спрямо възпитателните методи на бащата - „бой по
дупето и затваряне в банята“.
Няма данни от изследването за целенасочено настройване и
манипулиране на детето към бащата или майката, но последната
преживявайки и вероятно често преработвайки негативните емоции от
съжителството с бащата, създава предпоставки за дистанциране на детето към
бащата.
Съгласно данните от изследването по отношение на бащата, същият
разбира възпитанието на детето като въвеждане на правила за спазване на
режима по отношение на ежедневните нужди / хигиена, храна, задължения /.
Друга важна потребност, която следва приоритетно да се развива според него,
е общуването. Детето следва да се научи да общува както с връстници, така и
с хората, които са му близки или познати, да бъде предпазвано от агресивни
прояви. Бащата се стреми също да възпитава детето чрез общуване. Склонен е
да отговаря на всякакви негови въпроси, тъй като по този начин задоволява
потребността да се учи, да опознава света и живота. Данните от изследването
ориентират за родителски нагласи и практики на бащата преобладаващо в
авторитетен тип родителско поведение - приемане на детето, харесва го
такова, каквото е; уважава индивидуалността му; стреми се да прекарва дълго
време с него, одобрявайки неговите интереси и мечти, окуражава го към
самостоятелност, но не снема ограниченията и контрола върху поведението
му. Не липсва отзивчивост към развитийните нужди на детето, но се
забелязват и авторитарни черти в родителската нагласа.
Пред въззивната инстанция от ответника са представени писмени
доказателства във връзка с опитите му да осъществи режим на личен контакт с
детето, а именно:
-протокол от 22.11.2024г., изготвени от отдел „Мобилна работа с деца в
10
риск“ към ДСП-Оборище, в който е отразено, че на адреса присъстват бащата
и полицейски патрул, направен е опит за свързване по телефона с майката, но
тя не отговаря, като поради отсъствие на майката и детето, режимът не личен
контакт не е осъществен;
- протокол за принудително изпълнение на задължение за предаване на
дете от 06.12.2024г., изготвен от ДСИ при СИС-ВРС по и.д. № 1923/2024г., в
който е отразено, че на адреса съдебният изпълнител, взискателят Н. П. и
неговата майка М. Е. са посрещнати от г-жа Я., която заявява, че майката и
бабата на детето са на адреса и имат готовност да посрещнат бащата и бабата
вътре. Н. П. отказал да влезе вътре, като заявил, че желае детето да му бъде
предадено. По-късно при запитване от страна на съдебния изпълнител към
майката дали ще предаде детето, ако влязат да го видят, същата отговорила
отрицателно
- протокол за принудително изпълнение на задължение за предаване на
дете от 20.12.2024г., изготвен от ДСИ при СИС-ВРС по и.д. № 1923/2024г., в
който е отразено, че на адреса съдебният изпълнител, взискателят Н. П. и
неговата майка М. Е. са посрещнати от г-жа М. Я., която ги кани да влязат в
къщата. П. отказал да влезе. Майката излязла на стълбището заедно с детето
М., където се осъществил около 10-минутен контакт с бабата и бащата. При
въпрос от страна на присъстващия социален работник към детето дали иска да
отиде при баща си, детето се разстроило. Майката отказала да го предаде с
аргумент, че е болно. През цялото време разговорите се водели на висок тон.
От въззивната инстанция е приобщен по делото и изготвен от ДСП-
Лозенец социален доклад от 24.02.2025г. В същия е отразено, че случаят е
прехвърлен по компетентност от ДСП-Варна на ДСП-Лозенец. Във връзка с
изготвяне на социалния доклад от страна на ОЗД са направени многобройни
опити за свързване с П. О. по телефона за договаряне на среща, но последната
не отговаряла и не връщала обаждания. Със SMS майката уведомила отдела,
че е болна и не може да говори, защото няма глас. До изготвяне на доклада
контакт с нея не е осъществен. Във връзка с работата по случа преди са
провеждани разговори с майката и детето, като същата не е съдействала.
Съобщавала е факти и обстоятелства единствено в нейна полза. Нейна близка,
г-жа М. Р., се намесвала в работата на отдела. С бащата също не е провеждана
срещам тъй като не живее на територията на ДСП-Лозенец, но с него е
осъществяван контакт по телефона във връзка с работата по случая.
От раждането си детето М. е отглеждано в семейна среда, първоначално
от двамата родители, а след раздялата от майката. Контактите между бащата и
детето са регламентирани, но не се осъществяват. Майката еднолично е
решила да не допуска тези срещи. Тя и детето твърдят, че то се страхува от
баща си. П. О. многократно е консултирана за необходимостта от изпълняване
на влезлите в сила решения и от възстановяване на контакта между бащата и
детето.
Към настоящия момент детето живее в подходящи жилищни условия, за
11
него има детска стая. Майката е споделила, че след като продаде собствената
си къща на морето възнамерява да закупи апартамент в гр. София. О. по
професия е учител, работи като логопед в Детски център, получава около 1800
лева и може да разчита за помощ на майка си и на леля си, която живее в
същата къща. Детето има личен лекар на територията на гр. София. Майката
описва детето си като здраво, без регистрирани хронични заболявания.
Същевременно през една седмица /в режима на лични контакти на бащата/
детето е обявявано за болно.
Детето посещава учебно заведение на територията на гр. София – 35
СЕУ „Добри Войников“. По данни от училището М. посещава редовно
учебните занятия, справя се с учебния материал, има приятели, осигурени са
му всички помагала, идва винаги в спретнат и чист вид. Воден е и взиман от
учебното заведение от неговите майка или баба.
В ОЗД е наблюдаване връзката между майката и детето. Отразено в
доклада е, че М. отговаря на поставените му въпроси, но преди това поглежда
майка си и търси нейното одобрение. По твърдения на майката между нея и
детето има силна емоционална връзка, от бащата детето изпитва страх. Детето
има крайно негативно отношение към бащата, което майката не се стреми по
никакъв начин да промени.
Според ОЗД в интерес на детето е родителите да постигнат
споразумение относно отглеждането и възпитанието а детето. Препоръчват
момчето да не бъде въвличано в конфликт на лоялност. Сочат, че за
правилното личностно развитие на детето е необходимо то да има връзка и с
двамата си родители, като я осъществява по безопасен и сигурен начин.
Нарушаването и драстичното прекъсване на връзката родител-дете не е в
интерес на детето М. и в бъдеще това би рефлектирало на емоционалното му
състояние, както и би се отразило негативно върху психическото му развитие.
Предвид тежкия родителски конфликт и демонстрираното от родителите
нежелание и невъзможност да постигнат споразумение, ОЗД моли на
основание чл.138а, ал.3 от СК родителите да бъдат задължени да ползват
социално услуга с детето към център за обществена подкрепа.
Към доклада са приложени 6 броя протоколи от Отдел „Мобилна работа
с деца“ относно режима на лични контакти между бащата и детето. Във всеки
от шестте протокола, съответно от 22.11.24г., 20.12.24г., 24.12.24г., 10.01.25г.,
24.01.25г. и 07.02.25г., е отразена невъзможност бащата да осъществи
определения му от съда режим на лични контакти с детето.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът наМ. следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.59, ал.9 от СК и чл.150 от
СК
По иска по чл.59, ал.9 от СК
Въпросът, който подлежи на разглеждане в производството и който е
12
предмет и на въззивното обжалване, е дали след предходното решение са
настъпили такива съществени обстоятелства, които съобразно интереса на
детето налагат промяна в режима на лични контакти между бащата и детето.
Доказателствената тежест за доказване наличието на такива обстоятелства е за
ищеца.
С въззивната жалба на Н. П. освен оплакванията срещу определения му
с първоинстанционното решение режим на лични контакти с детето в
наблюдавана среда, за първи път е отправено искане да му бъдат предоставени
родителските права. По последното настоящият съдебен състав наМ., че не
следва да се произнася. Съгласно актуалната съдебна практика по дела,
засягащи интересите на деца, съдът следва да разгледа същите в цялост и
пълнота и ако прецени за необходимо да се произнесе служебно и по въпроси
от обхвата на чл.59, ал.2 от СК, с които не е сезиран. Това съображение е
относимо към първоинстанционния съд. Въззивната инстанция макар и да е
такава по същество, следва в рамките на подадените жалби да преразгледа
обжалваното решение, без да се произнася по непоставени за разглеждане в
него въпроси. Произнасянето по изменение на родителските права, което по
никакъв начин не въведено като предмет на разглеждане в
първоинстанционното производство /нито по почин на страните, нито по
почин на съда/ би лишило страните по делото от една инстанция, при това по
основополагащ за интереса на детето въпрос. Същевременно бащата не се
явява лишен от възможност да предяви самостоятелен иск по чл.59, ал.9 от СК
в отделно производство като изложи твърденията и доводите си във връзка с
необходимостта от подобно изменение съобразно интереса на детето.
Въпреки горното съдът наМ., че следва да обсъди наведените твърдения
за наличие на родителско отчуждение на детето спрямо бащата, като обсъди
всички данни по делото и изложи съображения в тази насока при извършване
на преценка относно режима на личен контакт, съответно да определи
подходящи мерки за преодоляване на родителското отчуждение, ако установи,
че има такова.
Жалбата на майката от своя страна също касае определения период на
лични контакти на бащата с детето в изолирана среда, като счита, че същия
следва да е по-дълъг, както и отделни елементи в определения последващ
режим.
Безспорно се установява по-делото наличие на промени в
обстоятелствата след предходното определяне на режим на лични контакти с
решение от 12.02.2021г. по гр.д. № 3108/2020г. по описа на РС-Варна, които
налагат изменения в режима в съответствие с интереса на детето.
По данни на страните след първата им раздяла, те са подновили
взаимоотношенията си и отново са заживели заедно през есента на 2022г.,
като съвместно са отглеждали детето си. Впоследствие между тях е настъпил
нов разрив, провокиран от различни обстоятелства, предимно упражнения
физически и психически тормоз от страна на ответника над ищцата. По
13
отношение на детето не се установява с категоричност упражняване на
насилие извън признатите от страна на самия баща действия по „шляпване“ по
дупето и наказване на тъмно в банята. Съществен е въпросът как тези
действия, както и отношението на ответника към ищцата, са се отразили на
детето и на врзъката му с бащата. В това отношение са събрани данни от
свидетелските показания, изслушването на двамата родители и заключението
на КСППЕ. Показанията и на двете свидетелки са дадени от близки роднини
на страните, предвид което следва да се преценяват внимателно по реда на
чл.172 от ГПК. От една страна св. О. и майката при изслушването си споделят,
че детето се страхува от баща си и не желае да контактува с него, като дори е
заявявало, че не иска да има такъв баща, а от друга страна св. Е. и бащата при
изслушването заявяват, че детето при всяка среща си баща си е било много
щастливо, очаквало го е с нетърпение и е питало кога ще дойде пак. В
заключението на КСППЕ се сочи, че детето не споделя директно страхове
спрямо родителите си, но спонтанно заявява, че изпитва негативни емоции
спрямо възпитателските методи на бащата – „бой по дупето и затваряне в
банята“. Това е и съвсем естествено за дете на възрастта на М.. Самият подход
на авторитарно възпитание чрез наказания е насочен към причиняване на
негативни емоции на детето с цел то да „поправи“ поведението си. Такива са и
споделените от бащата данни, че детето след няколкоминутен престой в банята
е заявявало, че съжалява за това, което е направило, и той веднага го е пускал
да излезе. В този смисъл съдът наМ., че следва до известна степен да
кредитира показанията на св. О. в частта, с която сочи, че детето е било
разстроено след подобни ситуации, включително е изпитвало болка от ударите
по дупето. От своя страна св. Е. заявява, че не е виждала сина си да удря
детето, като е възможно това наистина да е така, доколкото не са твърдят
подобни инциденти в нейно присъствие. Съдът не кредитира показанията й
досежно това колко нетърпеливо и щастливо е било детето всеки път да види
баща си /след повторната раздяла на родителите/, доколкото същите не се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
На следващо място, установява се твърдението на ищцата, че бащата се е
опитвал да въведе детето си в основите на учението Фалун Дафа, което самият
той следва – обстоятелство, което ответникът не отрича. Различни са гледните
точки на страните спрямо последиците от запознаване на детето с посоченото
учение. Следва да се отбележи, че не са установени по делото твърденията от
исковата молба, че след запознаване с учението детето е започнало да
проявява агресия и да говори за мъртви хора. Единственото ангажирано
доказателство в тази насока са показанията на св. О., която споделя само, че
детето е говорило за третото око на човека. Самото учение е насочено към
самоусъвършенстване чрез изучаване на лекции и упражнения по медитация и
не предпоставя насочване към агресия. Въпреки това, с оглед възрастта на
детето, към представяне на подобни учения следва да се подхожда
внимателно, защото на този етап то няма възможност да вникне в тях и да
разбере. Това, че бащата е избрал да следва дадено учение не бива да се
14
проектира върху малкото дете, което на тази възраст не е достатъчно зряло
също да упражни подобен избор.
Очевидно проявите на негативно отношение на бащата към майката,
както и наличието на изброените авторитарни възпитателски методи, са в
основата на т.нар. страхове на детето и на отдръпването му от бащата. От
значение в случая се явява и обстоятелството, описано и от вещите лица при
изслушването им, че първата разяла на родителите се е случила, когато детето
е било много малко, а именно във възрастта, когато форМ. привързаност.
Именно в този развитиен етап бащата е отсъствал от живота му и то не е могло
да форМ. емоционална връзка с него. Изграждането на такава е започнало на
по-късен етап, след повторното заживяване заедно на родителите, но поради
посочените фактори на поведение на бащата, тя не се е развила напълно,
напротив у детето заедно с положителните емоции спрямо баща му, са се
породили и негативни такива. Същите се дължат както на собствените му
преживявания на болка и унижение от налаганите наказания, които са били
новост в живота му, така и на неприемане на отношението към майката,
особено предвид установеното с КСППЕ „сливане“ на емоциите на детето с
тези на майката.
В допълнение на всичко изложено, емоционалната връзка баща-дете
понастоящем се явява почти напълно прекъсната, поради дългия период от
време, през който двамата са били лишени от личен контакт, който не е
провеждан вече повече една година, а преди това не е бил регулярен. Установи
се от свидетелските показания, че преди средата на м. февруари 2025г. е имало
провеждани епизодични срещи межди бащата и детето. След този момент
видно от събраните по делото доказателства такива няма, освен кратки
разговори пред дома на майката в рамките на направени от бащата опити да
вземе детето съобразно действащия режим на лични контакти, определен с
предходното съдебно решение. В тази връзка и с оглед данните за нежелание
на детето да контактува с баща си в рамките на производството е изследван и
въпроса за евентуалното наличие на родителско отчуждение. Със
заключението на КСППЕ е прието, че няма данни за целенасочено
настройване или манипулиране на детето към бащата или майката, но
последната, преживявайки и преработвайки негативните си емоции от
съжителството с бащата, създава предпоставки за дистанциране на детето от
бащата. При изслушването си вещите лица са разяснили термина родителско
отчуждаване, който се свързва с целенасочено разбиване на вече изградена
емоционална връзка у дете, което има осъзнатост за принадлежност към
определена семейна единица. Експертите считат, че в случая у детето няма
форМ.на такава принадлежност. Все пак сочат, че майката с поведението си и
чрез нейните страхове и притеснения пасивно влияе на детето, което е
склонно да възприема нейните чувства като свои собствени. Тук е мястото да
се отбележи, че е недопустимо в рамките на производството да се приема и
обсъжда заключение на вещи лица, дадено по друго дело, както настоява
бащата, дори и да са налице противоречия. Повторна експертиза не е искана
15
от страните, а и се преценява от въззивния съд като излишна, предвид
множеството събрани допълнителни доказателства, включително от
социалния доклад, изготвен от ДСП-Лозенец, а и същата ще внесе ново
напрежение в емоционалното състояние на детето. Констатирано при
експертизата пред първоинстанционния съд е, че детето е дистанцирано от
бащината фигура, но в същото време осъществява диалог с родителя, макар и
по-пасивен. М. не се е разстроил, нито е проявил признаци на страх и
притеснение от баща си при срещата с него пред вещите лица, дори и да не е
осъществен физически контакт между тях. Вещите лица считат, че по-
дистанцираното поведение може да се обясни с прекъсване на връзката
родител-дете за период от около 5 месеца. В този смисъл съдът наМ., че на
този етап детето не е било напълно отдръпнато от баща си и е съществувала
възможност за едно по-лесно възстановяване на първичната връзка и
евентуална изграждане на емоционална такава. Понастоящем нещата стоят по
различен начин – видно от протоколите от съдебния изпълнител от
проведените опити за предаване на детето в гр. София, както и от показанията
на св. Р., детето категорично отказва да тръгне с баща си, разстройва се и дори
понякога започва да пищи. Ако процесът на дистанциране е констатиран още
през м. юли 2024 г./ при изготвяне на експертизата/, то предвид липсата на
промяна, към този момент е в изключително напреднала фаза. Още с КСППЕ,
а също и в заседанието по изслушване на вещите лица, на родителите са
дадени множество разяснения какви стъпки следва да предприемат в интерес
на детето, които включват едно плавно възстановяване на отношенията с
бащата, който пък от своя страна следва да преосмисли в известна степен
поведението си и превъзмогне авторитарните си характеристики, които към
този момент се явяват неподходящи и няма да способстват за подобряване
положението на детето, а могат да доведат до протестно поведение.
Предвид изложеното съдът наМ., че и двамата родители носят
отговорност за случващото се и не действат в интерес на детето си. От страна
на майката категорично вече са налице прояви на отчуждително поведение,
независимо дали е провеждано с цел да се прекъсне връзката баща-дете или
поради желанието й да го предпази, форМ.но на база собствените й страхове и
неразбиране на ситуацията. Майката отказва да изпълнява съдебното решение
и да предоставя възможност на бащата да взема детето в изпълнение на
същото, в повечето случаи под предлог, че детето е болно, а в други – без да
дава обяснения. Тези действия майката предприема, въпреки разясненията на
вещите лица по делото и многократното й консултиране по въпроса от страна
на ДСП-Лозенец, отразено в социалния доклад. Служителите на ОЗД сочат, че
тя еднолично е взела решение да не предоставя детето, игнорира ги и се
държи грубо с тях, като дори е отказала съдействие за изготвянето на
социалния доклад. Следва да се има предвид, че дори и в някои от случаите
детето действително да е било болно, това не съставлява законова причина да
бъде отказано предаването му на бащата.
От своя страна бащата също не съобразява поведението си с насоките на
16
вещите лица и институциите. Същият е избрал да има протестно поведение
вместо такова, насочено към интереса на детето и доброволното
възстановяване на връзката с него. Установява се както от протоколите за
предаване на дете, така и от показанията на св. Р., че той е отказвал да влезе в
къщата и да поговори с майката при отправените му покани, включително да
обсъди подготвеното предложение за споразумение. Очевидно той също не е
склонен на компромиси, а избрал да постигне целта си по точно определен
начин – чрез демонстративно поведение в очакване институциите да реагират
като уважат исканията му с уведомяване, че в противен случай ще иска
възмездие срещу тях, както и че е готов за война. Действително ситуацията на
бащата, който не е контактувал самостоятелно с детето си в продължение на
цяла година, е изключително тежка, но той също следва да положи усилия за
възобновяване на диалога с майката на детето си. Доколкото става въпрос за
дете, а не за вещ, изпълнението на съдебното решение се явява значително
затруднено при отказ на длъжника да съдейства, и както става ясно, явяването
за вземане на детето с цялата „мощ“ на институциите не дава резултат, а дори
допълнително го плаши.
По данни от социалния доклад майката полага добри и адекватни грижи
за детето си, като видно от заключението на КСППЕ връзката дете-майка е
изключително здрава и стабилна, дори до степен сливане на емоциите им.
Извън налаганите на детето наказания, които не са били прекалено
интензивни, няма данни за опасности за детето при срещите му с бащата.
Напротив, видно е, че последният е много привързан и има силно желание да
допринесе за развитието на детето си чрез възпитанието и социализирането
му, чрез насочването му към спортни занимания и общуване с природата. В
този смисъл основата на проблема е разрива във взаимоотношенията между
страните и въвличането на детето в родителския конфликт. И двамата сами по
себе си, притежават необходимия родителски капацитет, но не могат да
проведат диалог /ако не лично, то със съдействие на институциите/, който да е
насочен към извеждане интереса на детето на преден план при осъзнаване на
факта, че пълноценното общуване с двамата родители, е изключително важно
за бъдещото му емоционално, а дори и физическо развитие. В така създалата
се ситуация, и двамата следва да направят отстъпки в името на „добруването“
на детето. За да осъзнаят това и да предприемат съответни крачки в тази
насока, те имат нужда от помощ и подкрепа. В този смисъл съдът наМ., че
освен да определи подходящ режим на лични контакти следва да насочи
родителите и към ползване на услуги по реда на чл.138а от СК.
Както се посочи по-горе, съдът наМ., че не следва да разглежда искането
за изменение в родителските права в настоящото производство. Въпреки това,
за пълнота на изложението съдът счита за необходимо да посочи, че в
конкретния случай, дори при наличните данни за някаква форма на родителско
отчуждение, прилагането на механизма на отвеждане на детето от
отчуждаващия родител и предоставяне на родителските права на другия, не би
било в интерес на детето. Тази „санкция“ за отчуждителя не се прилага във
17
всеки случай, а след внимателна преценка, при която следва да се изхожда
изключително от интересите на детето, като се вземат предвид и се зачетат
чувствата му, и като се отчете ефектът на принудата при изпълнението на
съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и
зрялост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние – в
този смисъл решение № 331/01.11.2013г. по гр.д. № 2181/2013г. по описа на
ВКС, IV г.о. В настоящия случай, детето е отглеждано от своята майка от
раждането си, като бащата е бил част от семейството за един по-кратък период
от време, недостатъчен да се развие привързаност и дълбока емоционална
връзка. Отделно от това, у детето вече има форМ.ни негативни нагласи спрямо
него, при това на база собствени преживявания, освен тези, които е „усвоило“
от майка си. Момчето в преместено от средата си в гр. Варна и вече се
установило в гр. София, като моментът на преместване е бил подходящ с оглед
преминаването му от етапа на образование от детска градина в училищен
такъв. Видно от данните в социалния доклад, М. е адаптиран в новата си среда
и се чувства добре. При тези обстоятелства, рязкото му преместване при
бащата, би се отразило изключително негативно на емоционалното му
състояние. При тези обстоятелства следва да се предприеме щадящ детето
подход, при който да се работи към възстановяване на връзката с бащата,
което следва да стане внимателно и поетапно, както е посочено и от вещите
лица по делото.
Бащата счита, че единствената възможност детето да контактува и с
двамата си родители, е като родителските права бъдат предоставени на него,
доколкото той възнамерява да съдейства на майката при провеждане на личен
контакт с детето, за разлика от последната, която възпрепятства контактите
между баща и син. Дори и да се приеме тази теза, която представлява само
едно изявление на бащата, при поведението на майката, която не изпълнява
съдебното решение в частта за личен контакт, същата е напълно възможно да
не изпълни и последващо решение, по силата на което следва да предаде
детето поради предоставяне на родителските права на бащата. Действително
промяната, която ще се въведе по този начин, ще създаде административни и
финансови пречки за майката при отглеждането на детето, но не дава
гаранции, че ще изпълни доброволно решението, ако счита, че то е във вреда
на детето й. По отношение на принудителното изпълнение, положението би
било идентично на сегашното. Очевидно, майката има собствени съображения
да не изпълнява предходното съдебно решение /подлежащи на разглеждане в
друго производство/, с което е определен широк режим на лични контакти с
детето. Същевременно определянето на нов поетапно разгръщащ се режим на
лични контакти, щадящ емоционалното състояние на детето, би следвало да
способства и за доброволното изпълнение на решението от страна на майката.
Ако дори и при тези обстоятелства, последната продължи с поведението,
възпиращо личния контакт и отчуждаващо бащата и детето, може да се иска
последващо изменение на решението и на мерките за упражняване на
родителските права.
18
По гореизложените съображения съдът наМ., че следва да определи нов
режим на лични отношение между бащата и детето, който да се развива
поетапно. При абсолютно прекъсната връзка баща-дете за продължителен
период от време и ясно изразено нежелание на детето да контактува с баща си,
настоящият състав споделя изводите на районния съд, че първоначално в
период от три месеца контактите следва да се осъществяват в контролирана
среда, а именно в център за обществена подкрепа, в който може да бъде
осигурено наблюдение и подкрепа от страна на специалисти. Провеждането на
контактите по този начин ще осигури и спокойствие за майката, което както се
посочи, би я мотивирало към доброволно изпълнение на решението. Нейното
присъствие на срещите не се явява необходимо, а напротив – би било неудачно
и би затруднило в значителна степен постигането на целта, а именно
постепенно възстановяване на връзката баща-дете. За тази цел е необходима
спокойна и неутрална среда, при която детето да не се влияе от емоциите на
своята майка и да може самостоятелно да форМ. такива спрямо баща си и да
ги оценява. На първо време подходящи се явяват ежеседмични двучасови
срещи, така както е приел и районния съд. Затруднението в случая произтича
от преместването на майката и детето в хода на процеса в гр. София и
необходимостта бащата да пътува от гр. Варна, за да осъществи контакта. В
тази връзка съдът наМ., че следва да задължи на основание чл.138а, ал. 3 от
СК родителите да ползват социална услуга „контактен център“ към съответен
доставчик на социални услуги, като укаже на Дирекция „Социално
подпомагане“ да им укаже съдействие при наМ.нето на доставчик. Срещите
през първия месец от влизане на решението в сила следва да се провеждат
всяка нечетна седмица от календарната година в събота за по два часа, а през
следващите два месеца – по два часа в петък и събота. Действително
ангажиращо се явява пътуването до бащата до гр. София, включително в
работен ден, но предвид липсата на данни за работодател, при която той
упражнява трудова дейност, както и ноторно известните му пътувания до гр.
София за протести, съдът наМ., че същият би могъл два пъти в месец да
отдели и един работен ден за срещи с детето си. Съдът наМ., че майката или
определено от нея лице следва да заведе детето в контактния център и да го
вземе от там, като и да бъде задължена да осъществява необходимото
възпитателско въздействие спрямо детето и да оказва съдействие на бащата за
осъществяване на личните контакти.
След изтичане на първите три месеца, но само при вече осъществени
поне 10 контакта в наблюдавана среда, съдът наМ., че на бащата следва да
бъде дадена възможност да надгради връзката си с детето, като контактува
самостоятелно с него за период от три часа в събота и три часа в неделя на
всяка нечетна седмица от месеца, при продължаващо задължение за ползване
на услуги.
След изтичане на още три месеца, но само при вече осъществени поне
10 самостоятелни контакта, следва да бъде дадена възможност да взема детето
с преспиване всяка нечетна седмица от месеца от 10 часа в събота до 14 часа в
19
неделя.
След изтичане на първите девет месеца на бащата следва да бъде
определен вече стандартен разширен режим, който да е валиден от този
момент нататък. По отношение на искането на майката режимът през лятото
да бъде разделен на три периода от по 10 дни вместо определените два такива
от 15 дни, въззивният съд счита, че не е налице такава необходимост. Режимът
през лятото ще започне да се осъществява след поетапното възстановяване на
връзката между детето и бащата, а по-продължителния период на контакт ще
способства за укрепването й и по-бърза адаптация на детето в средата на
родителя. В тази връзка следва да бъдат определени и дни по време на
коледните, новогодишните и великденските празниците, както и през
пролетната ваканция, а също да бъде дадена възможност на бащата да
контактува с детето на рождения му ден и на собствения си рожден ден.
Житейски оправдано и логично е при това положение и желанието на майката
да бъде с детето на рождения си ден в случай, че съвпада с осъществения
режим на бащата. Mайката настоява такова изключение да се предвиди и за
именият й ден, но съдът наМ., че още ограничения в режима допълнително ще
затрудняват провеждането му, особено предвид различните населени места, в
които живеят родителите. Ако страните се постараят да подобрят
комуникацията и да си сътрудничат в интерес на детето, същите биха могли
сами да се договорят в подобни ситуации, при които един от тях държи да
бъде с детето във връзка с конкретен свой повод. Искането на майката в
режима на лични отношения да се предвиди, че същият не се прилага, когато
детето е болно и състоянието му не позволява местене е несъстоятелно. На
първо място, не е ясно как и кой ще се извършва преценка дали
здравословното състояние на детето е до такава степен влошено, че да не
позволява местене. На следващо място, бащата като родител е длъжен да бъде
отговорен и да полага грижи за детето си, включително когато е болно. Нито в
закона, нито в практиката на съдилищата се предвижда прекъсване на режима
на личен контакт при болест. Проява на ангажираност към детето и
съобразяване с неговия интерес е родителите да могат да постигнат
разбирателство в какви случаи на заболяване за него е по-добре да не се
премества от дома си, докато укрепне, и съответно кога да се проведе режима,
ако по-благоприятно се явява временното му отлагане.
По гореизложените съображения съдът наМ., че подходящ се явява
следния режим на лични отношения на бащата с детето:
1) през първите три месеца след влизане на решението в сила всяка
четна седмица от календарната година в събота от 14:00 до 16:00 часа и в
неделя от 10:00 часа до 12:00 часа при доставчик на социална услуга
„контактен център“ на територията на гр. София, като майката или
определено от нея лице заведат детето до контактния център и го вземат от
там;
2) през следващите три месеца, но само след осъществени не по-малко
20
от 10 наблюдавани контакта бащата да взема детето всяка четна седмица от
календарната година в събота от 13:00 до 16:00 часа и в неделя от 10:00 часа
до 13:00 часа от дома на майката и да го връща там;
3) през следващите три месеца, но само след осъществени поне 10
самостоятелни контакта, бащата да взема детето всяка четна седмица от
календарната година от 10:00 часа в събота до 14:00 часа в неделя, с
преспиване, от дома на майката и да го връща там;
4) след изтичане на определените по-горе периоди бащата да взема
детето, както следва:
- всяка четна седмица от календарната година от 10:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя, с преспиване;
- през Коледните и Новогодишни празници: всяка четна година - за
времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12. с преспиване, а всяка
нечетна година - за времето от 10:00 часа на 31.01. до 18:00 часа на 02.01., с
преспиване;
- през Великденските празници: всяка четна година - за времето от 10:00
часа в петък до 18:00 часа в събота, с преспиване, а всяка нечетна година – от
10:00 часа в Неделя до 18:00 часа в понеделник, с преспиване;
- през пролетната ваканция – всяка четна година през първата половина
от ваканцията и всяка нечетна година през втората половина от ваканцията /в
случай, че съвпада с Великден да се съобрази режима по празничните дни/;
- през лятото /месеци юли и август/: два пъти по 15 дни, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с преспиване;
- на рождения ден на бащата – 14.09. – за времето от 15:00 часа до 20:00
часа, без преспиване;
- на рождения ден на детето – 31.07. всяка четна година – за времето от
18:00 часа на 31.07. до 09:00 часа на следващия ден, с преспиване, а всяка
нечетна година - за времето от 18:00 часа на 30.07. до 09:00 часа на 31.07, с
преспиване,
като при осъществяване на режима:
- бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там;
- в случай, че рожденият ден на майката 29.06. съвпада с горепосочения
режим на лични контакти с бащата, детето ще бъде с майката за времето от
15:00 часа до 20:00 часа.
Във връзка с преодоляване на родителския конфликт и въвличането на
детето в него, включително и в контекста на настъпващо родителско
отчуждаване, както и с оглед изрично направеното в социалния доклад искане
от страна на ДСП „Лозенец“, съдът наМ., че следва на основание чл.138а, ал.3
от СК да задължи родителите да ползват и социална услуга по консултиране
относно повишаване на родителския капацитет в ситуация на раздяла за
предотвратяване на въвличането на детето в конфликт на лоялност и
21
родителско отчуждаване, както и за преодоляване на последиците от същото.
По иска по чл.150 от СК
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно
определената издръжка, променените обстоятелства от предходното
определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в претендирания
размер и възможността на ответника да я дава.
Установи се, че по силата на решение 12.02.2021г. по гр.д. № 3108/2020г.
по описа на РС-Варна, 10 състав ответникът е осъден да заплаща на детето М.
месечна издръжка в размер на по 200 лева. От предходното решение е изминал
период от 4 години. Ноторно известно е, че за сочения период от време
съществено са се променили социално-икономическите условия в страната –
напр. минималната работна заплата за 2021г. е била в размер на 650 лева, а за
2025г. е определена в размер на 1077 лева /ПМС № 359/23.10.2024 г./. На
следващо място, към предходното определяне на издръжката детето е било на
3 години, а понастоящем е на седем години и вече ученик в първи клас, което
предполага по-големи разходи, включващи и такива за училище и учебни
пособия и помагала освен стандартните за храна, облекло, лекарства и т.н.
Не се установи по делото съществени изменение в податните
възможности на бащата, които в предходното съдебно решение са посочени на
610 лева, а понастоящем видно от справката за осигуряването за периода от
01.05.2023г. до 30.04.2024г. до са били в размер на около 825 лева. Въпреки
това, предвид възрастта на бащата и липсата на данни за влошено
здравословно състояние същият би могъл да реализира и по-високи доходи, а
именно към средните за страната. По данни на самият баща същият работи в
сферата на строителството. Ответникът няма алиментни задължения към
други лица.
По отношение на майката се установи, че за периода от 01.05.2023г. до
30.04.2024г. е получавала средно месечно 1572,27 лева, а впоследствие по
данни от социалния доклад, съобщение от самата нея – около 1800 лева. По
всички изложени съображения съдът приема, че е налице трайно изменение в
нуждите на детето, обусловено от възрастта и преминаването в училищен етап
на образование, както и променената обществено-икономическа обстановка в
страната. Предвид обстоятелството, че не са установени нужди на детето
извън обичайните за неговата възраст, съдът определя необходима издръжка за
7-годишно дете средно от около 600 лева месечно. С оглед податните
възможности на родителите и при отчитане на обстоятелството, че майката
полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето, съдът
наМ., че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 350 лева.
Мотивиран от горното съдът наМ., че искът се явява основателен за
сумата от 350 лева, за която следва да бъде уважен, а за разликата над тази
сума до предявения размер от 400 лева – да бъде отхвърлен.
22
По всички изложените съображения и с оглед частичното несъвпадане
на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде отменено в частта
за режима на лични контакти и в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка
на детето М. за разликата над сумата от 250 лева до 350 лева и вместо него да
бъде постановено друго, с което да се определи гореописания режим на лични
контакти на бащата с детето, както и да се уважи иска за издръжка за
разликата над присъдения размер от 250 лева до 350 лева. Решението следва
да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за
разликата над сумата от 350 лева до заявения размер от 400 лева.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, отправеното
своевременно искане и представените доказателства Н. П. следва да заплати
на жалбоподателката П. О. направените от нея разноски съобразно с
уважената част от въззивна жалба. Съобразно представения списък по чл.80 от
ГПК последната е направила разноски в размер на 1500 лева за платено
адвокатско възнаграждение. От ответника не е направено възражение за
прекомерност, като същият изрично е заявил, че не го интересуват разноските.
От жалбоподателката не е посочено каква част от адвокатския хонорар е
заплатен по иска за изменение на режима на личен контакт и каква част е по
иска за изменение за издръжка, поради което следва да се приеме, че е по
равно, или по 750 лева. Доколкото жалбата в частта по режима на личен
контакт е уважена само във връзка с някои от изложените съображения, съдът
наМ., че следва да присъди само половината от направените по същата
разноски, а именно 325 лева. В частта по издръжката съобразно уважената
част от жалбата, на жалбоподателката се следват 500 лева. Следователно общо
дължимите разноски за въззивната инстанция са в размер на 825 лева.
Жалбоподателката П. О. е претендирала присъждане на разноските и за
първата инстанция съобразно с въззивното решение. Следва да се отбележи,
че с първоинстанционното решение не са присъдени разноски, поради което е
подадена молба по чл.248 от ГПК и искането е оставено без уважение, като
съдът е приел, че и двата иска касаят спорна съдебна администрация, поради
което разноски по тях не се дължат. Срещу посоченото определение не е
депозирана частна жалба, поради което не може да бъде преразглеждан
въпроса за дължимост на разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВОС допълнително 144 лева държавна такса върху присъдения размер на
издръжката, както и държавна такса за въззивното обжалване в размер на 72
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
23
ОТМЕНЯ решение № 3086/14.08.2024г., постановено по гр.д. №
3060/2024г. по описа на РС-Варна, 50 състав, в частите му, с които:
1) е изменен постановения с влязло в сила решение от 12.02.2021г. по
гр.д. № 3108/2020г. по описа на РС-Варна, 10 състав режим на лични
отношения между бащата Н. М. П., ЕГН ********** и детето М. Н. П., ЕГН
**********, като е определен следния режим на лични отношения:
1. за период от три месеца след влизане в сила на решението:
- всяка събота от месеца - за времето от 10 часа до 12 часа в ЦОП
„Бъдеще за децата на Аспарухово“, Фондация Владиславово, с
административен адрес: град Варна, Район Аспарухово, ул. „Народни
будители“ № 5, в присъствието на психолог, без присъствието на майката;
2. за времето след изтичане на посочения тримесечен срок от влизане в
сила на решението:
- всяка четна седмица, считано от началото на календарната година, от
18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
- на рождения ден на детето – 31.07.: всяка четна година – за времето от
18:00 часа на съответния ден до 09:00 часа на следващия ден, с преспиване, а
всяка нечетна година - за времето от 18:00 часа на 30.07. до 09:00 часа на
31.07, с преспиване;
- на рождения ден на бащата – 14.09. – за времето от 17:00 часа до 20:00
часа, без преспиване;
- през Коледните и Новогодишни празници: всяка четна година - за
времето от 12:00 часа на 25.12. до 12:00 часа на 26.12. и за времето от 10:00
часа на 01.01. до 09:00 часа на 02.01., с преспиване; а всяка нечетна година - за
времето от 12:00 часа на 24.12. до 12:00 часа на 25.12. и за времето от 10:00
часа на 31.12. до 18:00 часа на 01.01., с преспиване;
- през Великденските празници: всяка четна година - за времето от 10:00
часа до 18:00 часа в неделния почивен ден, без преспиване, а всяка нечетна
година – от 10:00 часа до 18:00 часа в понеделник, без преспиване;
- през лятото /месеци юли и август/: два пъти по 15 дни, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с преспиване; като режимът
на лични отношения ще се осъществява без присъствието на майката, а
бащата ще взема детето от дома на майката в почивен ден и от детската
градина/училище в работен ден и ще връща детето до дома на майката;
2) е отхвърлен предявения от П. Т. О., ЕГН ********** в качеството й на
майка и законен представител на детето срещу М. Н. П., ЕГН ********** иск
за изменение размера на дължимата от Н. М. П., ЕГН ********** в полза на
детето М. Н. П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител
П. Т. О., ЕГН **********, издръжка, определена с решение от 12.02.2021г. по
гр.д. № 3108/2020г. по описа на РС-Варна, 10 състав, за разликата над 250 лева
до 350 лева, считано от датата на предявяване на иска – 13.03.2024г. до
24
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число
на месеца, за който се дължи издръжката;
като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Н. М. П., ЕГН
********** и детето М. Н. П., ЕГН **********, както следва:
1) през първите три месеца след влизане на решението в сила всяка
четна седмица от календарната година в събота от 14:00 до 16:00 часа и в
неделя от 10:00 часа до 12:00 часа при доставчик на социална услуга
„контактен център“ на територията на гр. София, като майката или
определено от нея лице заведат детето до контактния център и го вземат от
там;
2) през следващите три месеца, но само след осъществени не по-малко
от 10 наблюдавани контакта бащата да взема детето всяка четна седмица от
календарната година в събота от 13:00 до 16:00 часа и в неделя от 10:00 часа
до 13:00 часа от дома на майката и да го връща там;
3) през следващите три месеца, но само след осъществени поне 10
самостоятелни контакта, бащата да взема детето всяка четна седмица от
календарната година от 10:00 часа в събота до 14:00 часа в неделя, с
преспиване, от дома на майката и да го връща там;
4) след изтичане на определените по-горе периоди бащата да взема
детето, както следва:
- всяка четна седмица от календарната година от 10:00 часа в събота до
18:00 часа в неделя, с преспиване;
- през Коледните и Новогодишни празници: всяка четна година - за
времето от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12. с преспиване, а всяка
нечетна година - за времето от 10:00 часа на 31.01. до 18:00 часа на 02.01., с
преспиване;
- през Великденските празници: всяка четна година - за времето от 10:00
часа в петък до 18:00 часа в събота, с преспиване, а всяка нечетна година – от
10:00 часа в Неделя до 18:00 часа в понеделник, с преспиване;
- през пролетната ваканция – всяка четна година през първата половина
от ваканцията и всяка нечетна година през втората половина от ваканцията /в
случай, че съвпада с Великден да се съобрази режима по празничните дни/;
- през лятото /месеци юли и август/: два пъти по 15 дни, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с преспиване;
- на рождения ден на бащата – 14.09. – за времето от 15:00 часа до 20:00
часа, без преспиване;
- на рождения ден на детето – 31.07. всяка четна година – за времето от
18:00 часа на 31.07. до 09:00 часа на следващия ден, с преспиване, а всяка
нечетна година - за времето от 18:00 часа на 30.07. до 09:00 часа на 31.07, с
25
преспиване,
като при осъществяване на режима:
- бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там;
- в случай, че рожденият ден на майката 29.06. съвпада с горепосочения
режим на лични контакти с бащата, детето ще бъде с майката за времето от
15:00 часа до 20:00 часа.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.138а, ал.3 от СК родителите П. Т. О.,
ЕГН ********** и Н. М. П., ЕГН ********** във връзка с изпълнение на
горепосочения режим на лични отношения да ползват социална услуга
„контактен център“ при съответен доставчик на социални услуги на
територията на гр. София, както и всеки от тях да ползва по местоживеенето
си социална услуга по консултиране относно повишаване на родителския
капацитет в ситуация на раздяла за предотвратяване на въвличането на детето
в конфликт на лоялност и родителско отчуждаване, както и за преодоляване на
последиците от същото, включително да окажат максимално съдействие на
ДСП и доставчика на социални услуги.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“–Лозенец към
Регионална дирекция София град, гр. София да осъществи съдействие на
родителите П. Т. О., ЕГН ********** и Н. М. П., ЕГН ********** при
определяне на доставчик на социална услуга „контактен център“ на
територията на гр. София, където да се извършват срещите между бащата Н.
М. П., ЕГН ********** и детето М. Н. П., ЕГН ********** в изпълнение на
режима на личен контакт, определен с настоящото решение.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“–Лозенец към
Регионална дирекция София град, гр. София да осъществи съдействие на
родителя П. Т. О., ЕГН ********** при определяне на доставчик на социални
услуги на територията на гр. София, където да ползва услуга по консултиране
относно повишаване на родителския капацитет в ситуация на раздяла за
предотвратяване на въвличането на детето в конфликт на лоялност и
родителско отчуждаване, както и за преодоляване на последиците от същото.
УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна да осъществи
съдействие на родителя Н. М. П., ЕГН ********** при определяне на
доставчик на социална услуги на територията на гр. Варна, където да ползва
услуга по консултиране относно повишаване на родителския капацитет в
ситуация на раздяла за предотвратяване на въвличането на детето в конфликт
на лоялност и родителско отчуждаване, както и за преодоляване на
последиците от същото.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение от 12.02.2021г. по гр.д. №
3108/2020г. по описа на РС-Варна, 10 състав, издръжка, дължима от Н. М. П.,
ЕГН ********** в полза на детето М. Н. П., ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител П. Т. О., ЕГН **********, с още 100 лева,
представляваща разликата от присъдените 250 лева до 350 лева, считано от
26
датата на предявяване на иска – 13.03.2024г. до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, на осн. чл. 150 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3086/14.08.2024г., постановено по гр.д. №
3060/2024г. по описа на РС-Варна, 50 състав, в частта, с която е отхвърлен
предявения от П. Т. О., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен
представител на детето срещу М. Н. П., ЕГН ********** иск за изменение
размера на дължимата от Н. М. П., ЕГН ********** в полза на детето М. Н.
П., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител П. Т. О., ЕГН
**********, издръжка, определена с решение от 12.02.2021г. по гр.д. №
3108/2020г. по описа на РС-Варна, 10 състав, за разликата над 350 лева до
предявения размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Н. М. П., ЕГН ********** да заплати на П. Т. О., ЕГН
********** сумата от 825 лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. М. П., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВОС държавна такса върху изменения размер на
издръжката 144 лева, както и държавна такса за въззивното обжалване в
размер на 72 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27