№ 540
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело №
20213100103108 по описа за 2021 година
Предявени са искове от В. Н. Н. срещу М. П. Т., СТ. ИВ. К. и АТ. Н.
ЯНК. за заплащане по 20 000 лв. от всеки от тях, представляващи
обезщетения за претърпените болки и страдания, вследствие дадено
неправилно заключение по т. д. № 1316/2020 г. на ВОС, по чл. 45 ЗЗД, ведно
със законната лихва от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ответниците оспорват исковете и претендират разноски.
По същество страните поддържат становищата.
Ищецът представя бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
По предмета и допустимостта:
Както умишленото, така и непредпазливо даденото невярно заключение,
осъществяват състави на престъпление (чл. 291 НК). Ищецът, независимо че
настоява заключението да бъде окачествено като неправилно, а не невярно, не
твърди друго, а именно престъпление. Твърдението, че процесното
заключение е нагласено в полза на застрахователя е за умишлено
престъпление.
Съдът приема, че ако в граждански спор се твърдят и бъде установено,
че е вероятно да са осъществени престъпления и няма висящо наказателно
производство, гражданският съд трябва да сигнализира прокуратурата и да
спре производството до установяване на конкретното престъпно
обстоятелство по надлежен ред, съответно до произнасяне, че то не може да
се установи поради основанията, посочени в чл. 124, ал. 5 ГПК (определение
№ 763 от 23.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 658/2011 г., IV г. о., ГК). От това
следва, че само твърденията за престъпни обстоятелства не правят
1
гражданския процес въобще недопустим.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По деянието:
В процесното заключение е вписано (л. 2 от документа), че в
предишните експертизи е показано, че ищецът се е движил първоначално в
дясната част в дясната лента и тази теза не се оспорва от страните.
В обясненията си в ДП (л. 17 от делото) ищецът сочи, че се е движил
почти на края на дясната лента до осевата линия.
За твърдението на ответника в откритото съдебно заседание на 01 април
по настоящото дело, че се е движил във втората лента, не са представени
доказателства.
В процесното заключение е вписано (л. 5 от документа), че скоростта на
л. а. Форд Мондео е определена с помощта на формули по два метода въз
основа на отхвърлянето на тяло след удара и само е проверено съвместима ли
е с данните от диаграмата на достигането на ищеца, който е пострадал, до
предното стъкло на автомобила. В протокола е вписано, че панорамното
стъкло е счупено от височина 1 м до 1.50 м. Дълбочината не е измерена и не
се вижда, включително по снимката на л. 33 от делото.
За твърдението на ответника в същото открито съдебно заседание, че
съществената вдлъбнатина на счупването е най-горе вляво, не са представени
доказателства.
Поради това няма причини да се сигнализира прокуратурата.
Твърдяното деяние не е установено.
По вредите:
За твърдяните болки и страдания ищецът е дал само обяснения.
Съдът приема, че обясненията на страната могат да представляват
доказателствено средство, но само когато са признати неизгодни за страната
обстоятелства (определение № 60770 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
4118/2021 г., IV г. о., ГК). Процесният случай не е такъв, поради което не би
могло да се приеме, че твърдяните болки и страдания са установени.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по 1 200 лв.,
представляващи сторените разноски по списък.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В. Н. Н. ЕГН ********** от *****
срещу М. П. Т. ЕГН ********** с адрес: *****, СТ. ИВ. К. ЕГН ********** с
адрес: гр. Варна ******* и АТ. Н. ЯНК. ЕГН ********** с адрес: ***** за
заплащане по 20 000 (двадесет хиляди) лв. от всеки от тях, представляващи
обезщетения за претърпените болки и страдания, вследствие дадено
неправилно заключение по т. д. № 1316/2020 г. на ВОС, на основание чл. 45
ЗЗД, ведно със законната лихва от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане
2
на обезщетението.
ОСЪЖДА В. Н. Н. да заплати на М. П. Т., СТ. ИВ. К. и АТ. Н. ЯНК. с.
ЕГН, с. а. по 1 200 (хиляда и двеста) лв. на всеки от тях, представляващи
сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3