|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
07.06.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Четвърти юни |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д. Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
1525 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на И.Б.Н. срещу
решение от 02.05.2017г. на СРС, 82 състав, постановено по гр.д. № 22586/16г. в
частта, в която са отхвърлени исковете му по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 1000лв. до предявения размер от 7 000
лв. като частичен от 10 000 лв. и
този по чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълния предявен размер.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното
решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита,
че присъденото обезщетение от първоинстанционния съд е изключително малко по размер с оглед на
обстоятелствата, довели да претърпените
неимуществени вреди. Съдът безпричинно е
присъдил такова по размер обезщетение без да изложи мотиви в тази връзка. Правилно е прието, че искът е
основателен, но неправилно определен
размера на обезщетението. Като обстоятелство, водещо до намаляване на
обезщетението е прието, че срокът на
наказателното преследване е година и три месеца, но е игнориран факта, че срещу
него е повдигнат обвинение за престъпление
с причиняване на средна телесна повреда, като жалбоподателят никога не е бил
осъждан, има чисто съдебно минало и е бил притеснен и е чувствал дискомфорт. Сочи, че има събрани
конкретни доказателства за точния обем на претърпените от него вреди. Съдът не
е отчел относимите предпоставки, а е взел предвид като основание за намаляване
на обезщетението факти, които не могат да обосноват присъдения му размер. Неправилно е интерпретиран предходен случай на забравен лаптоп в
таксито, управлявано от жалбоподателя. Същите показания са събрани с оглед на
твърдяното от ответника съпричиняване. Не е налице отрицателна предпоставка, която да
обоснове намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Неправилно е посочено в обжалваното решение,
че наказателното производство е било в рамките на разумните срокове, но това не
означава, че жалбоподателят няма право на обезщетение за неоснователното
обвинение.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението в атакуваната от него част и да уважи изцяло предявения иск за
сумата от 7000 лв., както и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Прокуратурата на РБ. чрез
представляващия я прокурор оспорва
жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба
ищецът твърди, че на 21.05.2014г. около
14.45 ч. в гр. София на бул. „******“ в
района на № 189 е станало ПТП между управлявания от него лек автомобил „Хюндай“, модел „Атос“ с рег.
№ ******и пешеходеца Д.П.. На 15.09.2014г. е привлечен като обвиняем по ДП № 11253/14г. и му е взета мярка за
неотклонение „подписка“ за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК. С
постановление от 03.11.2014г. на СРП досъдебното производство е внесено в СРС с предложение да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК. С разпореждане
на СРС от 29.01.2015г. мярката му за неотклонение е потвърдена.
С решение от 14.12.2015г. на СРС, 134 състав е признат за невиновен по
повдигнатото обвинение, който съдебен
акт е влязъл в сила на 30.12.2015г. През
периода 15.09.2014г. до 30.12.2015г. е бил неоснователно привлечен като
обвиняем за ангажиране на наказателната му отговорност. Присъствал е на
всичките три съдебни заседания. През този период е станал затворен,
неразговорлив на границата на асоциално поведение. Приятелката му го е
напуснала, тъй като е решила, че не е подходящо да има до себе си обвиняем.
Личните му и служебни отношения са пострадали значително. Приятелите и близките му са го гледали с особен поглед, дистанцирали са
се от него. Влошили са се отношенията му с родителите му, тъй като те са се
срамували от него, започнали са скандали между тях и те са преустановили контактите и срещите с него. Чувствал, че е сочен с пръст
и негласно е обявен за „престъпник“ от всички. Колегите му са научили за делото и че е привлечен като
обвиняем и не са искали да контактуват с него, а когато се е налагало по служебни дела да го правят са се отнасяли
с пренебрежение. През дългия период на
несправедливо привлечен като обвиняем, а в последствие и подсъдим, не е могъл да
работи качествено. Постоянното притеснение, липсата на здрав сън, липсата на лишен от стрес начин на живот
е довело до това да се чувства отпаднал
непрекъснато, да не може да издържа на работа повече от няколко часа, което е
довело до понижаване на доходите. Изпаднал е в депресия. Твърди, че освен
горните неимуществени вреди са му причинени и имуществени в размер на
1 062, 10 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му в досъдебното и наказателно
производство пред съда. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди като частичен иск от
10 000 лв., 1062, 10 лв.
обезщетение за имуществени вреди, 224,
06лв. обезщетение за забава за периода 30.12.2015г. до 22.04.201г. върху
главницата от 7000лв. като частичен иск от 320, 08лв., и за същия период сумата
от 34 лв. обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди, в едно
със законната лихва, считано от 22.04.2016г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В писмения отговор
ответникът П.на РБ оспорва исковете. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер
с оглед тежестта на обвинението. Счита,
че размерът му е значително завишен. Поддържа, че ищецът не е ангажирал
доказателства за установяване на твърдените неимуществени вреди. Прави
възражение по чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи, че наказателното производство е било в разумен срок, както и
че прокуратурата не е протестирала
решението. В наказателното производство не са извършвани интензивни процесуални
действия с участието на ищеца и по този
начин не са му причинявани неудобства.
Не се спори, а и видно от
събраните писмени доказателства е, че на 22.05.2014г. срещу ищеца е образувано
досъдебно производство за станало ПТП с
пешеходеца Д. Пенев.
С постановление от 15.09.2014г.
е привлечен като обвиняем и му е взета
мярка за неотклонение „подписка“.
На 01.10.2014г.е разпитан като обвиняем.
С мнение за предаване на съд
от 27.10.2014г. на разследващ полицай е предложено досъдебното
производство да се изпрати на СРП за предаване на съд на И.Н. за престъпление
по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
С постановление от
30.10.2014г. на СРП досъдебно
производство № ЗМ-11253/14г. е внесено в СРС- наказателно отделение с искане
да ищецът да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
Видно от н.а.х.д.
№ 20337/14 и н.а.х.д. № 17713/15г. на СРС , е че с влязло в сила решение на 30.12.2015г.
ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства, обсъдени по- горе, както и два договора за правна защита и съдействие
с оглед иска за имуществени вреди.
В процеса са приети
свидетелство за съдимост на ищеца, от което е видно че той е неосъждан,
както и
удостоверение от НСлС от 21.10.2016г., от което се установява, че
срещу Ив. Н. има образувано и
неприключило наказателно производство по пр.пр. № 22112/14г. за престъпление по чл.343, чл.343а от НК.
В хода на съдебното дирене
са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Петров заявява,
че познава ищеца от 2013г. като много добър човек. Помагал е както на
него, така и на останалите приятели.
Знае, че е таксиметров шофьор и работи предимно нощем във фирма „Е.Е.“.
През 2014г. е обвинен във връзка с ПТП с пешеходец. Свидетелят знае, че ищецът е бутнал пешеходец
през 2014г., който е завел дело срещу него. Съседите им са разбрали за това от
госпожата, която е идвала да донесе призовка и е звъннала на погрешен номер. Ив. Н. не е казал за произшествието на
приятелите и съседите, защото го е било
срам. Двама от приятелите им са казали,
че това ще навреди на имиджа им и са се отдръпнали от него, че приятелството им
с него ще им повлияе зле. Част от
приятелите му са го подкрепяли, но е имало и такива, които не са се обаждали.
Ищецът се е променил. От спокоен и уравновесен човек е станал по- изнервен,
недоспал, бил е отслабнал , което му е повлияло отрицателно. Случилото се се е отразило на отношенията му с родителите. Свидетелят познава майката на ищеца, която се казва В.. Често е идвала в дома му, но след
случая си е променила отношението, като е казала, че ако остане без работа,
няма да има с какво да се издържа и те няма как да му помагат финансово. Майка
му е идвала често преди инцидента, но след него отношенията са охладнели и много по- рядко са
се чували и майка му е идвала много по-
рядко. Родителите на ищеца живеят в с.
Лесковец, община Оряхово. Преди инцидента ищецът имал приятелка М.и отношенията ми са били добри.
След инцидента отношенията им са охладнели и са
се разделили, тъй като тя му е казала ,че няма да може да му помага, а и
той на нея, тъй като ще останел без работа и няма да има средства. М.не е живеела на техния адрес. Според свидетеля,
жената, която е носила призовките не е казала за какво е делото. Свидетелят не е променил отношението си към
ищеца.
Свидетелят Котев познава ищеца от 2008г. Била са колеги
в таксиметрова компания „ За Е.Е.“ и в момента работят заедно. Свидетелят
твърди, че Ив. Н. е спокоен и уравновесен, помага винаги на приятели,
колеги. Работлив е , сериозен и отговорен. Сериозно се отнася към работата си,
трудолюбив е. Свидетелят знае, че преди
две години ищецът е бил обвинен за
извършване на кражба. Имало е забравен лаптоп в таксито му на задната седалка.
Това е станало в петък вечерта. Той е
имал желание да го предаде, но това е
можело да стане в понеделник. Но докато го предаде клиентката е подала жалба в 4то РПУ. Това също се е отразило на
ищеца. Бил е притеснен. Често се е случвало клиенти да забравят вещи в колите. Свидетелят знае, че ищецът преди две години е бил обвинен във
връзка с ПТП. Бил е ударил пешеходец. Казал му е два- три дни по- късно.
Колегите им са разбрали малко по- късно. Във фирмата се е разчуло, тъй като е
дошла документация по случая. Ив. Н. не е искал да казва на колегите си, тъй
като се е притеснявал от това, което е станало и не е искал да се разчува.
Когато са разбрали са започнали да
коментират, че не е добър шофьор и че може би е виновен за това, което е
станало, че трябва да бъде по- предпазлив и по- внимателно да шофира. Имало е
колеги, които са спрели да говорят с него. Спрели са да поддържат отношения с
него и ищецът се е почувствал обиден. Не
е очаквал такава реакция от тях. Той е станал по- затворен и през нощта не е
могъл да спи. Отношението на свидетеля
към ищеца не се е променило. Те са приятели отдавна.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и
обстоятелствата, които излагат.
Районният съд е уважил иска
за неимуществени вреди частично, както и
иска по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за
забава върху това обезщетение. Уважил е изцяло иска за имуществени вреди и
частично пози по чл.86 от ЗЗД върху това
обезщетение. По отношение на последните две претенции решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция нови
доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно
разглеждане при условията на обективно съединяване са искове
с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Законодателят е
предвидил отговорност на Държавата за
вреди, причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, П.и съд. Наведените в исковата молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано. От
доказателствата по делото се установява, че ищецът Н. е бил обвинен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр.2 във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 от НК, по което е бил оправдан с влязло в сила решение. Поради това
той претендира обезщетение за неимуществени
вреди. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди включва и вредите от
незаконното задържане под стража, но в случая няма такова. С повдигане на обвинението на Ив.
Н. му е взета мярка за неотклонение „подписка“.
За да се ангажира
отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко
предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. Тези
предпоставки са налице, като основният спор е относно размера на присъденото
обезщетението за неимуществени вреди и във връзка с това следва да се съобрази следното:
Досъдебното и наказателно
производство е продължили около една година и три месеца. Наказателното дело в съдебната фаза е протекло
в три съдебни заседания на първа инстанция като вместо обвинителен акт
Прокуратурата е внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност
по чл.78а от НК и налагане на административно наказание. Първоинстанционното
решение не е протестирано и влязло в сила. Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има
право на справедлив процес в разумен
срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата, решението или
определението до влизането им в сила. Според практиката на ЕСПЧ наказателното производство започва от момента на привличането като обвиняем или
от тогова, когато лицето е било засегнато от действия, предприети от държавните
органи в резултат на подозрение за извършено от него престъпление. Преценката дали едно дело е приключило в разумен срок
зависи от няколко критерия: фактическа и
правна сложност на делото, поведението на страните, включително и на лицето,
което твърди, че правото на разглеждане на делото в разумен срок е било
нарушено, поведението на държавните органи/съд, прокуратура, следствие,
полиция/, значение на делото за лицето. Пак
според практиката на ЕСПЧ преценката дали делото е разгледано в разумен
срок се прави спрямо броя на
инстанциите, които са го разгледали. По
отношение на жалбоподателят от повдигане
на обвинението до приключване на съдебно
производство с влязло в сила решение по оправдаването му са приключили в
рамките на една година и три месеца,
включително и в съдебната фаза. Т.е. наказателното производство е приключило в
разумен срок съгласно чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи за себе си благоприятни правни
последици. В това се състои доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154, ал.1
от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи
при условията на пълно и главно
доказване настъпването на неимуществените вреди за него. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. От
показанията на разпитаните свидетели, които имат преки наблюдения върху
поведението на Ив. Н., се установява, че
от воденото срещу него наказателно
преследване той е бил притеснен, променил се е като е станал по- затворен. Отношението
на някои от приятелите му се е
променило, като са започнали да странят от него. Имало е колеги, който са спрели да общуват с
него. Охладнели са значително и отношенията
с родителите му, което също се е отразило
негативно емоционално на въззивника. В резултат на незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение той
е станал по- изнервен и недоспал. Преди
това е бил спокоен и уравновесен. От събраните доказателства, преди всичко
гласните такива, се установиха твърденията за личностна промяна у ищеца, изразяваща се в затвореност,
неспокоен сън, изнервеност. Доказаха се и променените отношения с приятели,
колеги и родителите му, изразяващи се в прекъсване и охладняване. Всяко наказателно производство води до
изпитване на негативни емоции и стрес у
обвинения с оглед очакването на бъдеща репресия. Не
се доказаха в процеса вредите за раздяла с приятелката му поради наказателното
преследване. От друга страна още в
началното на започване на съдебната фаза от наказателното производство ищецът е
знаел, че срещу него не се поддържа
обвинителен акт с искане за
ефективна присъда. Следва да се посочи, че
въззивникът не е бил обвинен в извършване на тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК. Прокуратурата, като осъществяваща функцията на
обвинението, е поискала освобождаването му от наказателна отговорност,
което е обстоятелство за отсъствието на
основателен страх от ефективно осъждане. При определяне на размера на
неимуществените вреди достатъчен за репарирането им, следва да се съобрази ПП № 4/68г. на ВС, в което
е дадено тълкуване на понятието
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. То не абстрактно, а е свързано с
преценката на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне обезщетението за възмездяване на неимуществените
вреди. Трябва да вземе предвид и икономическата обстановка в страната, която също се отразява на размера на обезщетението. Налице са елементите от фактическия състав на
нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ доколкото има
незаконни действия на прокуратурата по поддържано обвинение за
престъпление, по което ищецът е бил оправдан, както и вреди, които са в
причинна връзка с тях. С оглед на това
въззивният съд приема, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи
на 3 000 лв. при съобразяване на чл.52 от ЗЗД.
Основателен е и искът по чл.86,
ал.1 от ЗЗД. При забавено изпълнение на
парично задължение във времево отношение в полза на кредитора възниква правото
да получи обезщетение за забава.
Прокуратурата изпада в забава от момента на влизане в сила на съдебния
акт, с който лицето е оправдано. В случая това е 30.12.2015г.- т. 4 от ТР№
3/22.04. 2005г. на ОСГК на ВКС. За
периода от 30.12.2015г. до 22.04.2016г.
върху главницата от 2000 лв. лихвата за
забава е 64, 02лв. Размерът й е
определен на основание чл.162 от ГПК.
Поради изложеното решението
на районния съд трябва да бъде отменено в частта, в която е отхъврлен иска по
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за сумата
над 1000 лв. до сумата от 3000 лв.,
както и в частта, в която е отхвърлен
искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над 31,73лв. до 95, 75 лв. В останалата част решението следва да се
потвърди.
Съобразно това следва да се присъдят на жалбоподателя
разноски в размер на 5 лв. за въззивното производство.
На основание чл.38, ал.1, т.2
от ЗАдв. Прокуратурата на РБ. следва да
заплати на адв. Л. Б. сумата от 226, 67
лв. адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение от 02.05.2017г. на СРС, 82 състав,
постановено по гр.д. № 22586/16г. в частта, в която са
отхвърлени исковете по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 1000лв. до размер от 3 000 лв. и този по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата над
31, 73 лв. до размер от 95, 75лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.на Р Б., гр.*******да заплати на И.Б.Н.,
ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:*** чрез адв. Л. Б. сумата от
2000 лв. / две хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ, в едно със законната лихва върху нея,
считано от 22.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и 64, 02лв. /
шестдесет и четири лева и две стотинки/ на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
периода 30.12.2015г. до 22.04.2016г., както и 5 лв. /пет лева/ разноски по
делото пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.на Р Б., гр.*******да
заплати на адв. Л.К.Б., ЕГН **********,***, офис № 311 сумата от 226,
67лв. / двеста двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ адвокатско
възнаграждение за производството пред СГС на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението е влязло в сила в
частта, в която са уважени искове по
чл.2, ал.1 ,т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на имуществени
вреди и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху него.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|