№ 709
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова
в присъствието на прокурора И. Любч. Т.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100603719 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 309 от 16.05.2024г., постановена по НОХД № 5669 по описа за 2023г. на
СРС, НО, 135-ти състав, подс. Н. Й. Б. е бил признат за невиновен в това, че на 02.10.2021 г.
в гр. Асеновград, общ. Асеновград, обл. Пловдив направил опит да принуди М. Ж. Н. да
пропусне нещо противно на волята й, а именно - да потвърди като свидетел по НОХД №
2597/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд дадените от нея показания по
досъдебно производство № 143/2018 г. по описа на Следствения отдел в Специализираната
прокуратура, пр.пр. № 1503/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура, като
употребил за това заплашване с убийството й - престъпление по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл.
18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го е оправдал по така
повдигнатото обвинение.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен приетия за съвместно
разглеждане на основание чл.45 ЗЗД в наказателното производство граждански иск от М. Ж.
Н. против подсъдимия Н. Й. Б. за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от твърдяното престъпление, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 02.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е постановил
1
направените разноски по делото в общ размер на 1347,54 /хиляда триста четиридесет и
седем лв. и 0,54 ст./ лева остават за сметка на държавата.
Срещу така постановената присъда са постъпили въззивна жалба от адв. Д. П. – САК, в
качеството му на повереник на ЧО и ГИ М. Н. и протест на СРП.
В жалбата се сочи, че не се споделя становището на съда. Според жалбоподателя
присъдата е неправилна и незаконосъобразна и със същата са накърнени права и законни
интереси на частния обвинител и граждански ищец. Присъдата се обжалва включително и в
частта досежно приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Моли се за отмяната на
присъдата и постановяването на нова, с която подс. Б. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено справедливо наказание, като и да бъде
уважен предявеният за съвместно разглеждане граждански иск и подсъдимият да бъде
осъден да заплати претендираното обезщетение в размер на 5000лв. ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 02.10.2021г. до окончателното му изплащане, както и
сторените по делото разноски.
В депозирания протест се счита, че постановената присъда е неправилна. Излагат се
съображения, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства разкриват
обективната истина и дават възможност по категоричен начин да се установи, че именно
подс. Б. е извършил престъплението по чл. 143, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от НК. Според
прокурора установената фактическа обстановка е в съответствие с тази, описана в
обвинителния акт, с който подс. Б. е бил предаден на съд. Счита се, че събраните в хода на
разследването и в съдебно следствие доказателства, както и приложените писмени
доказателства установяват провеждането на инкриминирания разговор, чрез който е
осъществено изпълнителното деяние на принудата, а съдържанието му се доказва чрез
свидетелските показания, установяващи последващите действия на пострадалата съгласно
приложените писмени доказателствени средства и експертното заключение на назначената
при проведеното съдебно следствие съдебна психолого-психиатрична експертиза.
Прокурорът предлага протестираната присъда да бъде отменена и да се произнесе
новаприсъда, с която подс. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да
му бъде определено справедливо наказание.
След запознаване с мотивите на първоинстанционният съд, прокурор при СРП е
депозирал допълнително изложение към протеста. В него се изразява несъгласието на
прокуратурата с извода на съда, че не следва да се кредитират показанията на пострадалата
М. Н. като напълно достоверни само, защото нейните близки и приятели, които са разпитани
като свидетели по настоящото наказателно производство не пресъздавали разговора,
проведен между нея и подс. Б. по начина, по който М. Н. го пресъздава в показанията си.
Намира, че показанията на Н. са последователни и еднопосочни както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие. Намира за неясно защо
първоинстанционният съд не е отчел твърденията на Н. за случилото се през 2017г. и
увереността й, че нанесеният й през тази година побой е в резултат на действията на Н. Б. в
насока, че след тази година каквито и закани да й бъдат отправените от страна на Б. /дори и
2
индиректни такива/ за Н. се явяват абсолютно реални и биха довели до коренна промяна в
поведението й и емоционалното й състояние. Отбелязва, че проведеният телефонен
разговор е станал достояние в пълнота единствено на М. Н., а това, което същата е
споделила пред Д. С., З.И. и сестра й Д. Х.ва за случилото се между нея и Б. на 02.10.2021г.
следва да се отчете през призмата на емоционалното състояние на Н. и ужасът, който същата
е изпитала в момента, в който е установила, че Б. вече не е с МНО „Задържане под стража“.
На второ място, категорично се изразява несъгласие, че показанията на М. Н. са
дискредитирани, защото същата е конституирана като граждански ищец в настоящото
производство. Допълва, че това, че Н. е реализирала в пълнота правата си по никакъв начин
не я прави заинтересована от изхода на делото. По отношения на показанията на
свидетелите Е. Б.а и С.Г. счита, че съдът изобщо не е изложил мотиви защо ги кредитира,
като напълно достоверни, а не като средство за изграждане на алиби на подс. Б., доколкото
първата свидетелка е негова съпруга, а втората се явява негова сестра. Посочва, че по делото
липсват каквито и да било опити на съда да извърши проверка на тези показания
посредством установяването на М.А. и М. Х.ва и провеждането на разпити на тези две лица
в насока установяване дали в действителност на 02.10.2021г. Б. е бил в дома си в посочената
конфигурация гости, какво е било съдържанието на проведения между него и М. Н.
разговор, как се е стигнало до този разговор и дали в действителност е правил опити да се
свърже с неговата позната М. Х.ва. Предвид изложените съображения намира, че
обвинението се доказва по несъмнен и категоричен начин както от обективна, така и от
субективна страна. Предала се СГС да отмени присъдата и да постанови нова, с която да
признае подс. Н. Б. за виновен в извършването на престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл. 18,
ал.1 ит НК и да му наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок към средния размер на
предвиденото в закона наказание.
В настоящото производство не е провеждано въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебната прения пред настоящата инстанция прокурорът моли за отмяната на
протестираната присъда и произнасянето на нова, с която подс. Б. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 от
НК.
Защитникът на подс. Б. – адв. Б. моли да се постанови решение, с която да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована. Посочва, че в
мотивите към нея са изложени подробно съображения, които счита за правилни и, заради
които първостепенният съд е преценил, че подсъдимият следва да бъде оправдан по
обвинението, за което е предаден на съд. Допълнително сочи, че от самото обвинение и
диспозитива е цитирано конкретно наказателно дело, за което се твърди, че подсъдимият е
отправил каквито и да било заплахи, но по същото дело пострадалата въобще не е била
призована. Счита, че не е налице извършването на каквото и да е противоправно деяние,
поради което моли за произнасяне в този смисъл.
В личната си защитата подс. Б. не добавя нищо.
В предоставената му последна дума подс. Б. моли да се потвърди присъдата на първата
3
инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозираната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания
по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето
защо няма основание присъдата да бъде отменяна.
След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема
за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.
Подс. Н. Й. Б. е роден на ****г. в гр. Любимец, обл. Хасково, българин, българско
гражданство, с висше образование, женен, директор на АКБ „Форест“, неосъждан
(реабилитиран), с ЕГН **********.
Св.М. Н. от 2008 г. работела в холдинга „АКБ Форест“, чийто директор е подс. Б.. Н. била
пълномощник на различни търговски дружества, управлявани от подс. Б. и съпруга му –
св.Е. Б.а. Св. Н. дори била член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на
някои от тези търговски дружества. Във връзка с необходимостта от комуникация по време
на съвместната им работа, всеки от тях – подс.Б. и св. Н., имал записан в паметта на
мобилния си телефон абонатния мобилен номер, ползван от другия.
До месец февруари 2017г. св.М. Н. била в добри лични и служебни отношения с подс. Б. и
съпругата му. Тогава св. Н. била нападната пред дома си и пребита от двама души. Тя
разпознала единия от тях единия като част от охраната на подс. Б.. След това отношенията
им се влошили, но въпреки това св.Н. не изтрила от паметта на мобилния си телефон
номерата на подс.Б. и съпругата му.
През 2018 г. било образувано ДП № 143/2018 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 1503/2018 г. по
описа на СП. Св. Н. била разпитана в качеството на свидетел по цитираното досъдебно
производство. НОХД № 2597/2019 г. по описа на СпНС е образувано по внесен обвинителен
акт по процесното досъдебно производство. Подсъдим по делото е бил Н. Б., спрямо когото
към 02.10.2021 г. била взета МНО „Домашен арест“, която се изпълнявала на домашния му
адрес в гр. София кв. „Кино Център Бояна“, ул. „Невена Коканова“ № 8.
На 02.10.2021 г. св. М. Н. била на гости на сестра си – св. Д. Х.ва, в дома й в гр.Асеновград,
обл. Пловдив, ул.“****. След обед св. Н. получила позвъняване на своя мобилен телефон,
който ползвала със СИМ карта с № **** в мрежата на „Теленор България“ЕАД от мобилен
номер, който тя била записала в телефонния си указател, като такъв на подс.Б., а именно –
****. Този телефонен номер подс.Н. Б. ползвал от дълъг период от време, като същият бил
част от номерата, ползвани от корпоративната група на „ВС Русалка“ АД в мрежата на
мобилния оператор „А1 България“.
След като вдигнала, св. Н. веднага познала гласа на подс. Б., който я попитал как е и й казал,
4
че е умно момиче и знае какво трябва да прави и говори. След това й казал, че няма лоши
чувства към нея и пожелавайки й всичко хубаво затворил телефона.
Св. Н. се притеснила от проведения разговор и решила, че той е свързан с показанията й по
делото срещу подс. Б., по което все още не била разпитана пред СпНС.
След като сестрата на св. Н. се върнала от работа, тя веднага и споделила за проведения с
подс. Б. разговор. Впоследствие споделила и с други свои близки – св. З.И. и св. Д. С.. Св. С.
я посъветвал да подаде жалба за служилото се. След като се прибрала в гр. София, св. Н.
подала жалби до СДВР, до Специализираната прокуратура и до ГД“Изпълнение на
наказанията“.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е била назначена и приета по делото
комплексна съдебно-психиатрична и психологична. От нея се установява, че в резултат на
твърдяната заплаха към освидетелстваната М. Н., същата е изпитала остър емоционален
стрес, както и страх за здравето и живота си. Психичното състояние на М. Н. й позволява да
участва пълноценно в наказателното производство и да отговаря адекватно на поставените й
въпроси. Същата притежава свидетелска годност. При освидетелстваната не се наблюдават
данни за склонност към изопачаване на факти и обстоятелства от заобикалящата я
действителност. По време на изследването не се наблюдават прояви на манипулативност от
нейна страна.
В мотивите си СРС обстойно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а
именно: показанията на свидетелите М. Н., Д. С., Д. Х.ва, З.И., Е. Б.а, С.Г.–дадени в хода на
съдебното следствие; на св.Т.Т. – дадени в съдебно заседание и приобщени към
доказателствената съвкупност на делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4,
вр.ал.1, т.2, предл.2 от НПК; писмени доказателства и доказателствени средства: жалба (л.28
от ДП), писма от мобилните оператори „Виваком“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД и „А1
България“ ЕАД (л.29, л.30 и л.31 от ДП), протокол за оглед на ВД ( л.111 от ДП), фотоалбум
(л.114-118 от ДП), Разпореждане № 261/24.03.2022 г. на РС – Асеновград, писмо на „А1
България“ ЕАД, ведно с приложенията към него (л.126-137 от ДП), справка – съдимост
(л.36-39 и л.93-94 от ДП и л.7 СП), писмо от 06 РУ – СДВР, вх.№ 255441/14.09.2023 г. (л.43
СП), извадка от протоколи по НОХД 2597/2019 г. по описа на СпНС и по НОХД №
16969/2020 г. по описа на СРС, НО, 133 състав (л.130-135 от СП); както и способите за
доказване: заключението на изготвената и приета по делото КСППЕ (л. 93-112 СП).
Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен
анализ, с който въззивната инстанция се солидализира. В мотивите към присъдата, Съдът е
посочил кои доказателствени източници от тях възприема, в кои части, както и кои
обстоятелства счита за установени от тях. Настоящата инстанция намира, че на базата на
този доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни
изводи, които обуславят оправдателната присъда. Правилно съдът е разделил спорните от
безспорно установените факти по делото. В действителност са налице влошени отношения
между подс. Б. и св. Н., като първостепенният съд подробно е анализирал обстоятелствата
довели до тях. Безспорно е установено и качеството на подсъдим, което Н. Б. има по
5
цитираното наказателно производство пред СпНС, по което св. Н. е била разпитана в хода на
досъдебното производство. Вярна е преценката на проверявания съд, че основен източник
на информация са гласните доказателствени средства, които могат да се разделят на две
основни групи. В първата група попадат показанията на св. М. Н., Д. Х.ва, З.И. и Д. С.. Във
втората група са показанията на свидетели Е. Б.а, С.Г. и обясненията на подс. Б..
Показанията на св. Т.Т. е следвало и са били разгледани отделно от двете цитирани групи,
като същите не са информативни относно главния подлежащ на доказване факт. Показанията
на цитираните две групи свидетели са противоречиви помежду си. Свидетелските показания
на св. М. Н. са били подложени на внимателен анализ и съдът е достигнал до правилни
изводи. В тях, тя пресъздава съдържанието на разговора между нея и подс. Б., като заявява,
че й е казал: „М., здравей скъпа. Ти си умно момиче и знаеш какво можеш и не можеш да
казваш“ и „Нали знаеш, че колелото се върти и вече не съм вътре.“ Като заплаха за убийство
тя възприела, че подс. Б. й е казал в края на разговора им, че „ако потвърди показанията си,
ще я зачеркне завинаги“. Коректно е било отчетено, че съдържанието на разговора не се
пресъздава от нито един друг свидетел и изложените конкретни заплашителни реплики
отправени от подс. Б. към св. Н. не са възприети лично от другите свидетели – св. С., св. И.,
св. Х.ва. От показанията на свидетелите е видно, че двама от тях св. С. и св. И. са в
конфликтни отношения с подс. Б.. В показанията и на тримата цитирани свидетели се
намират данни за последващото поведение на св. Н., пресъздаването и личните й
възприятия от разговора и емоционалното й състояние след него. Въпреки това липсва
каквато и да било конкретика по отношение на инкриминираните изрази, които да обосноват
наличието на твърдяната от обвинението принуда. Правилно първоинстанционният съд е
отчел наличието на конфликтни отношения на свидетелите от тази условна първа група с
подс. Б., който факт ги прави заинтересовани от изхода на делото лица. Втората група
свидетелски показания са от близки на подсъдимото лице, което също може да обоснове
извод за интерес от изхода на делото, но първоинстанционният съд правилно е преценил, че
не следва да бъдат дискредитирани. Св. Б.а и св. Г. са присъствали в дома на Б.и на
инкриминираната дата и дават показания в една и съща насока. Св. Б.а твърди, че подс. Б. се
е обадил по телефона на лице с име М. Х.ва, а разговорът бил включен на високоговорител.
Според изложеното от св. Б.а, след като подс. Б. установил, че не разговаря с лицето, което е
искал да набере, същият се извинил, обяснил, че е сбъркал номера и приключил разговора.
Идентични са показанията на св. Г. по отношение на проведения разговор и неговото
съдържание. И в показанията на двете свидетелки – св. Б.а и св. Г. са налице данни за
влошени отношения между подс. Б. и св. Н.. На следващо място от приложената по делото
разпечатка от мобилния оператор „А1 България“ се установява, че в действителност на
02.10.2021г. в 18:13:41 ч. е налично изходящо повикване от номер **** към номер **** с
продължителност от 1 мин и 15 сек. В настоящото производство обаче не е спорно
наличието на такъв разговор. Показанията на всички свидетели са еднопосочни относно
обстоятелството, че обаждане от страна на подс. Б. на телефонния номер, използван от св.
Н. е имало. Спорното в производството е съдържанието и насоката, в които се е провел
процесния разговор, като от наличните гласни доказателства това не може да бъде
6
установено с необходимата от закона категоричност. Първоинстанционният съд е отчел и
коментирал и останалите доказателства по делото, сред които справката съдимост на подс.
Б., заключението на КСППЕ.
След изследване на доказателствената основа по делото и извличането на правно-
релевантните факти, въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е достигнал и до
верни правни изводи. В рамките на доказаните факти законосъобразно е прието, че
описаната в обвинителния акт фактология не е намерило потвърждение в събраните в хода
на първоинстанционното съдебно следствие доказателства. От наличните по делото
доказателства не се доказва по категоричен начин, че с поведението си подс. Б. е изпълнил
състава на престъплението по чл. 143, ал.1, във вр. чл. 18, ал.1 от НК. Изложеният от
първоинстанционният съд правен анализ в тази насока се оценява като правилен и
обоснован. Съдът е изложил съображения за обекта на посегателство, за съставомерното
изпълнително деяние и за изискуемия субективен елемент. В процесния случай в основата
на обвинителната теза е залегнало твърдението, че подс. Б. е отправил закана за убийство
към св. М. Н., за да извърши нещо противно на волята й – да лъжесвидетелства по дело,
разглеждано от СпНС, отричайки се от дадените от нея показания в хода на ДП.
Извършването на подобни активни действия от страна на подс. Б. не се доказа в настоящото
наказателно производство. От анализа на събраните по делото доказателства, в
действителност се приема, че безспорно е осъществен телефонен разговор между подс. Б. и
св. Н., но неговото съдържание, респективно отправил ли е закана за убийство към св. Н. не
бе доказано. Освен показанията на св. Н. липсват други такива потвърждаващи или
свидетели лично възприели отправянето на подобна закана.
Въззивният съд намира, че наведените в протеста и допълнението към него възражения са
неоснователни. Доказателствата по делото са били правилно интерпретирани обстойно
обсъдени от районния съд. Направеният анализ на доказателствената съвкупност е
правилен, пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което и въззивният съд намира, че
присъдата и съответно мотивите за нейното постановяване не страдат от цитираните в
протеста и допълнението към него пороци.
За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства,
годни да мотивират категоричното убеждение у съда за виновността на подсъдимото лице.
Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването престъпление не е
доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно
и неговото оправдаване. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК не позволява присъдата да
почива на предположения, а от събрания годен доказателствен материал, въззивният съд не
може да направи обоснован извод относно това, че подс. Б. е осъществил деянието, предмет
на обвинението. Поради това правилно първоинстанционният съд е признал подс. Б. за
невиновен и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
При отсъствие на виновно увреждащо поведение, обосноваващо гражданска отговорност,
правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения граждански
иск.
7
С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК, правилно
първоинстанционният съд е оставил разноските по делото за сметка на държавата.
В заключение, въззивният съд счита, че при правилно установена фактическа обстановка и
верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е
достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно недоказаност на повдигнатото
обвинение за извършено от подс. Н. Б. престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК,
поради което и постановената от него присъда следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, а протестът и допълнението към него следва да се оставят без уважение.
При служебната проверка на обжалвания акт, въззивната инстанция не констатира, както
нарушения на материалния закон, така и на процесуалните правила, както и друго
основание за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд, 14-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 309 от 16.05.2024г., постановена по НОХД № 5669 по описа за
2023г. на СРС, НО, 135-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8