Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                                                                                                                                                                       СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13664/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ  и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Б.Ж.Х. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 07.05.2019 г. в гр. София, вина за което има водачът на л.а. „Мерцедес”, с рег. № *****. Сочи, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Д.Ж.и З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди от настъпилото травматично увреждане – бималеоларна фрактура с луксация на дясна тибия и фрактура на лява пета, в следствие на което за продължителен период от време, а и към момента на предявяване на иска изпитва болки и страдания. Сочи, че продължителен период от време не е могъл да се придвижва и е ползвал инвалидна количка, като промяната в начина му на живот и несигурността в прогнозата за оздравяване съществено негативно са се отразили на психиката му. Сочи да е сторил разходи за лечение в общ размер на 3804,00 лева. Счита, че справедливият размер на дължимото му се обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза в размер на 80000,00 лева, като предявява частичен иск за сумата от 60 000,00 лева /допуснато увеличение на иска в о.с.з, проведено на 02.03.2021 г./. Претендира законната лихва и разноски.

Ответникът З. „Д.Ж.и З.” АД оспорва исковете. Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него делинквент и механизма на ПТП, посочен в исковата молба. Твърди, че произшествието е настъпило при условията на „спасителна маневра“, причинена от противоправното поведение от водача на л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № *****. Оспорва и оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен. Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в неспазване на лекарските предписания и рехабилитация. Претендира разноски.

Третото лице, помагач на ответника ЗАД „А.“ АД оспорва застрахованият при него водач да е станал причина за настъпване на произшествието, като твърди, че единствената причина за това е поведението на водача на л.а. „Мерцедес“, застрахован при ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост при съобразяване критериите, посочени в ППВС 4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на поведението на пострадалия в причинна връзка със степента и интензитета на вредоносния резултат.

С влязло в сила споразумение на 19.03.2021 г. по н.о.х.д. № 4100/2021 г. по описа на СРС, 1-ви състав, подсъдимият Г.Н.Г. е признат за виновен за това, че на 07.05.2019 г., около 13,40 ч, в гр. София, по бул. „В. Вазов“, с посока на движение от ул. „Неофит Бозвели“ към ул. „Витиня“  при управление на л.а. Мерцедес, с рег. № ***** и при условията на независимо съпричиняване с В.А.Й., който е управлявал л.а. Алфа Ромео, с рег. № *****, в района на кръстовището, образувано от бул. „В. *** е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП  - на чл. 21, ал.1 ЗДвП, при избиране на скорост на движение водачът на превозно средство от категория „В“ в населено място му е забранено да превишава скорост от 50 км.ч., като е управлявал лекия автомобил със скорост от 64 км.ч. и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, сред които и Б.Ж.Х., на когото е причинено счупване на малеоларните израстъци на дясната голямопищялна и дясната малопищялна кост, наложило извършването на оперативно наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, представляващо трайно намаление на движението на десния долен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на лява колянна капачка, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза.

На основание чл. 300 от ГПК, вр. с чл. 383, ал.1 НПК, влязлото в сила споразумение/присъда, е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, както и по отношение на елементите от състава на престъплението, в т.ч. и причинените телесни увреждания.

Обстоятелството, че ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на деликвента към датата на настъпване на ПТП не е спорно между страните.

Според показанията на свидетеля Ж.Х. той е баща на ищеца. Свидетелят сочи, че видял за първи път сина си в болницата, в противошокова зала, като и двата му крака били бинтовани, оплаквал се от силни болки, като в болницата престоят бил две седмици. От болницата го изписали със специализиран транспорта, тъй като единият му крак бил с гипсова шина, а другият бил с травма на коляното и не можел да ги ползва. Свидетелят сочи, че в къщи синът му нямало как да става, като първоначално го придвижвали в рамките на дома с инвалидна количка, а след това намерили тоалетен стол. Според свидетеля още след изписването в дома им започнал да идва рехабилитатор два пъти седмично и това продължило около два месеца, като с негова помощ сина му постепенно започнал да се придвижва с патерици, а след това рехабилитацията продължила на Г., в спортен клуб „Левски“, за да му стимулират мускулатурата. През м. октомври 2019 г. била извършена операция по премахване на имплантите на коляното, след което рехабилитацията продължила. Учебната 2018/2019 г. синът му завършил по-рано с оглед травмата, а през септември 2019 г. тръгнал на училище с патерици и куцукайки. Свидетелят сочи, че целият процес на застояване се отразил негативно на сина му, като приятелите му постепенно започнали да го търсят по-малко, тъй като не можел да излиза, имал проблеми със съня, губел вяра, че ще се оправи. Според Х. в дома им идвал психолог, който да помогне на сина му да се справи с емоционалната травма. Свидетелят сочи, че и към момента на депозиране на показанията – 02.03.2021 г. сина му все още има болки в краката и накуцва, като предишната седмица му била извършена оперативна интервенция за отстраняване на имплантите на травмата в глезена, като той към момента е отново подут. Според Х. преди инцидента сина му играел тенис, но сега не може да практикува този спорт.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, в следствие на процесното пътнотранспортно произшествие ищецът е получил бималеоларна фрактура с изкълчване на дясната тибия и фрактура на лява петела, на които е проведено оперативно лечение. Вещото лице сочи, че възстановяването е продължило около 6 месеца, като към момента на изготвяна на заключението е предстояла операцията за изваждане на остеосинтезата от дясна глезенна става, след което отново предстои рехабилитация. Вещото лице сочи, че през първите 30 дни след произшествието болките са били с интензивен характер, като общият оздравителен период е около 3 години с оглед пълното възстановяване на движенията в лявото коляно и дясната глезенна става. Вещото лице сочи, че при ищеца за цял живот ще се наблюдават болки от ревматоиден характер в двете увредени стави при промяна на времето и по-голямо натоварване. При извършен личен преглед на ищеца вещото лице сочи, че се наблюдават белези от вътрешната и външната страна на глезенната и колянната стави, които са трайни последици от оперативните интервенции. Вещото лице е констатирало и оток и ограничени движения на глезенната става, както и ограничение в движенията в увредената колянна става и накучваща походка.  Според заключението представените към исковата молба разходни документи са във връзка с лечението на претърпените от произшествието от ищеца травми.

Съдът намира, че извън предмета на делото, а от там и на доказване, доколкото има влязло в сила споразумение на наказателния съд, е поведението на друг водач на МПС, който е допринесъл за настъпване на произшествието. На основание чл. 53 ЗЗД, когато деликта е причинен от неколцина те отговарят солидарно, като в настоящия процес от значение е доказването на фактите, елементи от фактическия състав на предявения иск, основан на деликтната отговорност на водача на л.а „Мерцедес“, поради което евентуалното поведение на друг водач при независимо съпричиняване е без значение и събраните в тази връзка доказателства съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на преките иск.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от Б.Ж.Х. болки и страдания в следствие на ПТП е сума в размер по-голям от претендирания размер по частичния иск от 60 000,00 лева. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че ищецът е претърпял комплексна травма на двата крака, наложила оперативното им лечение. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид това, че общият оздравителен период при ищеца ще продължи около 3 години до пълно възстановяване движението на двете увредени стави, че първите 30 дни болките са били интензивни, както и са били такива след извършените в последствие две операции за отстраняване на остеосинтезния материал, че първите два месеца след изписването от болница ищецът не е могъл да се придвижва сам и е ставал единствено с чужда помощ и се е привдижвал с инвалидна количка, че две години след произшествието ищецът все още е имал накучваща походка. Съдът взема предвид възрастта на ищеца при настъпване на произшествито – 16 г., като продължителното застояване у дома, далеч от приятелите, общуването с които е особено важно на тази възраст и несигурността в положителната прогноза за одравяването му се е отразило интензивно негативно в емоционален план на ищеца. Съдът взема предвид, че настъпилите увреждания за продължителен период от време са ограничили свободното движение на ищеца, както и възможността му да практикува спорта, с който преди това се е занимавал. От значение при определяне на обезщетението е и обстоятелството, че ищецът има големи, загрозяващи, трайни белези по двата крака, в областта на оперативните цикатрикси, както и че до края на живота си ще има болки от ревматоиден характер. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната и лимитите на отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Възражението на ответника за съпричиняване поради неправилно лечение и неизвършване на рехабилитация се явява неоснователно, тъй като по делото се установява, че при ищеца са извършени всички необходим методи за лечение, както и проведена рехабилитация.

Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 6372,17 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.” АД, ЕИК: *********, да заплати на Б.Ж.Х., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ  сумата от 60 000,00 лева, предявена частично от 80 000,00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 07.05.2019 г. в гр. София пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Г.Н.Г., като водач на л.а. „Мерцедес”, с рег. № *****, неимуществени вреди - болки и  страдания от  настъпило травматично увреждане – бималеоларна фрактура с луксация на дясна тибия и фрактура на лява пета, както и преживян стрес и негативни психологически последици, както и сумата в размер на 3804,00 лева – имуществени вреди за разходи за лечение, ведно с лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 21.10.2019 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 6372,17 лева – разноски по делото.

 

Решението е постановено при участието на ЗД „А.“ АД, ЕИК: ********* като трето лице, помагач на ответника.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

 

                                                                                                                        СЪДИЯ: