РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Силистра , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мирослав С. Христов
Секретар:Анета П. Алексиева
като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно
наказателно дело № 20203420200784 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Й. И. Р. от гр.Силистра, ЕГН ********** обжалва Наказателно
постановление № 30/ 28.10.2020г. на Директора на РЗИ- С, с което и е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение
по чл.63, ал.4 от Закона за здравето и т.I- т.4, б.“а“, „б“, „в“, т.5, т.II и т.III от Заповед № РД-
01-548/ 30.09.2020г. МЗ за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на
Република България.
Ответникът – РЗИ- С, надлежно уведомени, не се явява се представител, вместо
тях- юрисконсулт М Н, упълномощена и приета от съда.
Жалбоподателят Й. И. Р., редовно призована, не се явява, не изпраща
проц.представител, депозира писмено становище по делото, в което заявява, че не може да
се яви с оглед епидемиологичната обстановка в страната, но няма нови искания, няма да
представя нови доказателства и моли съда да разгледа делото в нейно отсъствие. Заявява, че
поддържа жалбата си в цялост и не е съгласна с обжалваното от нея НП като възразява
срещу наложената глоба и моли съда да я отмени изцяло.
В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели лицата Д. А. Д.–
актосъставител и В. П. П.- свидетел по акта, от които се яви само актосъставителя Д. и даде
1
своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи към доказателствата по
делото. Свидетелят по акта В.П. е депозирала молба в която уведомява съда, че не може да
се яви в съдебно заседание, тъй като за времето от 24.11.2020г. до 07.12.2020г. е поставена
под карантина с Предписание № ЗП-05-4201/ 25.11.2020г., издадено от РЗИ- С. поради
положителен резултат за COVID-19.
Въпреки редовното призоваване и неявяване на свидетеля по акта В.П., съда счете, че
следва да даде ход на делото, тъй като на първо място спор по фактическата обстановка не е
налице, а същата би могла да бъде изяснена и чрез разпита на актосъставителя Д. Относно
редовното призоваване и неявяване на жалбоподателя Р е налице предпоставката за даване
ход на делото, тъй като съобразно нормата на чл.61, ал.2 от ЗАНН съда дава ход и в
случаите когато редовно призован жалбоподател не се яви. Извън този довод е налице и
молба от жалбоподателя Р. в която същата заявява, че желае делото да се гледа в нейно
отсъствие, тъй като няма други искания и доказателства.
Районна прокуратура- С- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
писмено становище по делото.
След даване ход на делото от страна проц.представител на АНО бяха представени
нови писмени доказателства, които съда след като се запозна с тяхното съдържание счете за
допустими, своевременно представени и относими спрямо предмета по делото, поради което
и с мотивирано протоколно определение прие като надлежни доказателства по делото
представените нови такива, а именно- копие от Заповед № РД-15-01-2/30.09.2019 г.
Директора на РЗИ – С, от която е видно, че актосъставителя Д. А. Д. е бил назначен на
длъжността „инпектор“ в дирекция ОЗ; длъжностна характеристика за длъжността
„инспектор“ в РЗИ и Трудов договор № РД-15-310/19.05.2014 г. от който е видно, че д-р Т. Г.
Н. е назначена на длъжността „Директор на РЗИ – С“.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
При извършен насочен здравен контрол по сигнал, постъпил в РЗИ-С във връзка със
Заповед № РД-01-548/ 30.09.2020г. на МЗ, на 12.10.2020г. бил посетен обект магазин „Лидл
С“, находящ се в гр.С. По време на проверката органите на РЗИ-С установили, че част от
клиентите в търговската част пазарували с неправилно поставени маски за лице. Липсвал
контрол на входа на обекта по отношение на носенето на защитни маски за лице от
влизащите клиенти. Управителя на обекта- жалбоподателя Й.Р, работила в търговската част
с неправилно поставена предпазна маска / под брадата /. Клиентите пред касите не спазвали
задължителната дистанция не по-малко от 1,5 метра.
Предвид установените нарушения на т.I- т.4, б.“а“, „б“, „в“, т.5, т.II и т.III от Заповед
№ РД-01-548/ 30.09.2020г. МЗ за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на
Република България и чл.63, ал.4 от Закона за здравето, на управителя на обекта-
2
жалбоподателя Й.Р. бил съставен АУАН № 0000998 12.10.2020г., който бил подписан с
възражение от страна на нарушителя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на
нарушителя били направени възражения срещу съставения АУАН, които били взети
предвид от АНО, но въпреки тях е счел, че нарушителя следва да бъде наказан и е било
издадено обжалваното НП № 30/28.10.2020г.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна- жалбоподателя Й. И. Р..
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № 000099/ 12.10.2020г. и НП № 30/ 28.10.2020г. са издадени в съответствие на
процесуалните правила по ЗАНН: Деянието за което е била ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по т.I- т.4, б.“а“, „б“,
„в“, т.5, т.II и т.III от Заповед № РД-01-548/ 30.09.2020г. МЗ за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на Република България и чл.63, ал.4 от Закона за
здравето.
Съобразно нормата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето „При обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област“. Именно в изпълнение на това
нормативно задължение е и издадената от МЗ Заповед № РД-01-548/ 30.09.2020г. за
въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България. Съгласно
приложение № 3 към т. 5 на Заповед № РД-01- 548/30.09.2020 г. защитната маска трябва да
покрива изцяло носа и устата от основата на носа до брадичката, а т. 5 от цитираната
заповед гласи: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3. Задължението за клиентите в търговската част на
магазина да използват правилно поставена предпазна маска произтича и от вътрешните
мерки на „Лидл“, създадени с Процедурата за превенция и контрол на C0VID-19,
представена от жалбоподателката. Клиентите пред касите не спазват дистанция най-малко
от 1,5 м., а т. 4, б. „а“ от Заповед № РД-01-548/30.09.2020 г. посочва, че „всички физически и
юридически лица, които са собственици или управляват обекти с обществено
предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите,
прилагат следните противоепидемични мерки:
а) организират дейността си по начин, който осигурява спазването на дистанция най -
3
малко от 1,5 м. между лицата, на които се предоставят съответните услуги в помещенията и
прилежащите към тях площи на открито. Задължение за осигуряване на дистанция от 1,5 м.
между клиентите в търговския обект е създадено и с Процедурата за превенция и контрол на
COVID-19, представена от жалбоподателката.
Управителката на търговски обект- в настоящето административно-наказателно
производство жалбоподателката Р. в момента на проверката работи в търговската част с
маска поставена под брадата. През целия период на проверката жалбоподателката Й. И. Р.
не е поставила маската, съгласно изискванията на Приложение 3, докато е била на по-малко
от 1,5 м. от проверяващите инспектори.
Относно твърдението на жалбоподателката Р., че НП е незаконосъобразно,
настоящия съдебен състав счита същото за неоснователно. НП и АУАН са издадени от
надлежен орган. Чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето „Нарушенията по чл. 209 се установяват
с актове, съставени от държавни здравни инспектори или длъжностни лица, определени от
директора на регионалната здравна инспекция, а наказателните постановления се издават от
директора на регионалната здравна инспекция.“ Като доказателство по делото бяха
представени длъжностна характеристика и заповед за назначаване на Д. А. Д., изпълнявал
длъжността „инспектор в РЗИ – С“ и трудов договор на директора на РЗИ – С д-р Т Н.
Относно твърдението на жалбоподателката Р., че НП е неправилно, настоящия
съдебен състав счита същото за неоснователно и недоказано. Констатираните нарушения в
АУАН-ът при проверката са описани подробно и ясно. Жабоподателката е възразила срещу
констатациите единствено на основание приетата процедура за превенция и контрол на
COVID- 19. Приетата Процедура от „Лидл България ЕООД & КО“ КД е посочила, като
правна основа всички действащи закони, както и заповедите на M3, издадени на основание
чл. 63а от Закона за здравето. С въвеждането на вътрешни правила не отпада задължението
на лицата по т. 4, б „а“ от Заповедта - всички физически и юридически лица, които
управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които
предоставят услуги на гражданите да прилагат противоепидемичните мерки. НП е издадено
на лицето Й.Р. в качеството на управител на магазин „Лидл“ - гр. С. Именно в това си
качество тя е подала Възражение с вх. № 94-1656/15.10.2020 г. срещу АУАН №
000099/12.10.2020 г. Нейната отговорност за прилагането на противоепидемичните мерки
произтича от т. II и т. III от Заповед № РД-01- 548/30.09.2020 г. Противоепидемичните мерки
по т. I, 1-4 са задължителни за прилагане от всички ...физически и юридически лица, които
са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други
обекти, които предоставят услуги на гражданите. Лицата по т. II са отговорни за
организиране на прилагането и изпълнението на въведените с тази заповед
противоепидемични мерки. За да не бъде нарушена т. III е необходимо кумулативно да са
налице организиране и прилагане на въведените мерки. Именно в това се изразява
нарушението на т. 4, б. „а“, б. „в“ и т. 5 от Заповедта на M3. Създадената Процедура
обхваща изискването да се създаде организацията, но прилагането и постигането на
4
целените резултати е задължение на управителя, което в случая не е изпълнено, тъй като
въпреки предприетите организационни мерки са установени нарушения.
В жалбата си жалбоподателката Й.Р. застъпва твърдението, че в НП е разширен
обхвата на нарушението и не става ясно за какво нарушение е наложена санкцията.
Настоящия съдебен състав счита и това възражение за неоснователно, поради следните
съображения:
В АУАН-ът са посочени като нарушени следните законови разпоредби: Заповед №
РД-01-548/30.09.2020 г. т. 4, б „а“, касаеща организацията на дейността по начин, който да
осигурява спазването на дистанция най - малко от 1,5 м между лицата. Заповед № РД-01-
548/30.09.2020 г. т. 4, б „в“, касаеща носенето на защитна маска за лице. Закона за здравето,
чл. 63а, като основание за издаване на Заповедта на министъра. В НП са добавени т. 5 и т. II
и т. III. Посочените разпоредби не представляват самостоятелен състав на нарушение, а имат
пояснителен характер. Т. 5 се отнася за задължението на лицата да носят предпазна маска за
лице съгласно приложение № 3 и е обвързано с разпоредбата посочена в АУАН Заповед №
РД-01- 548/30.09.2020 г. т. 4, б „в“. T. II и т. III обуславят отговорността на лицето, което е
извършило деянието. Тази отговорност не касае установяването на нарушението и е
приложима едва при издаване на НП. Ето защо допълването на НП следва да се разглежда
като мотивиране и изясняване на посочените в АУАН разпоредби. Важно е да се отбележи и
факта, че текста на разпоредбите е цитиран в цялост в НП и нарушителят се е запознал с
тяхното съдържание.
Съвкупността от всички изброени разпоредби изпълняват състава на нарушението по
чл.209а от Закона за здравето, за което е предвидена санкция в размер от 300 до 1000 лв.
като на лицето Й.Р. е наложена глоба в минимален размер от 300 лв.
В НП е направена констатация във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Деянието е извършено по време на пандемия от COVID - 19 и извънредно положение върху
цялата територия на Република България, свързано със смъртни случаи. С действията си,
нарушителят е застрашил здравето на клиентите в обекта и е създал предпоставка за
разпространението на COVID - 19. Противоепидемичните мерки се налагат, заради
опасността за здравето на хората, а рискът в такива случаи е без количествен измерител.
Настоящия съдебен състав счита, че в подобни ситуации хипотезата на чл. 28 от ЗАНН за
маловажност е неприложима и изцяло се солидализира със становището на АНО по този
въпрос. Издаването на НП цели постигането на превъзпитателен ефект. В случая,
поведението на жалбоподателката засяга жизненоважни интереси на гражданите.
При определянето на размера на наказанието административно-наказващия орган се е
съобразил с нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН като е отчел обстоятелствата, че нарушението е
извършено за първи път, взел е предвид вида и тежестта на извършеното нарушение и е
наложил наказание в минимален размер на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Ето защо,
доколкото и наложеното наказание е определено в рамките на законово установеното в
5
минимален размер, решаващия орган намира, че наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
НП е издадено в съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
жалбоподателката е осъществила състава на адм. нарушение по т.I- т.4, б.“а“, „б“, „в“, т.5,
т.II и т.III от Заповед № РД-01-548/ 30.09.2020г. МЗ за въвеждане на противоепидемични
мерки на територията на Република България и чл.63, ал.4 от Закона за здравето. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно
лице. Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от упълномощено лице. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Административно – наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от
материално – правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на
обективната отговорност на нарушителя.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм.
наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи отмяна на НП.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
допустима и неоснователна и като такава, следва да бъде оставена без уважение, а НП на
РЗИ-гр.С да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 30/ 28.10.2020г. на
Директора на РЗИ- С, издадено въз основа на АУАН № 000099/ 12.10.2020г. с което на
основание чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето на Й. И. Р. от гр.С, ЕГН ********** е било
наложено административно наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева за извършено
нарушение по т.I- т.4, б.“а“, „б“, „в“, т.5, т.II и т.III от Заповед № РД-01-548/ 30.09.2020г. МЗ
за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България и чл.63,
ал.4 от Закона за здравето като законосъобразно,доказано,обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6
7