№ 75
гр. Русе , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500140 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. Д. С. против решение №260366/
05.11.2020 г., постановено по гр.д.№1050/2020 г. на Русенския районен съд в
частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.59
от ЗЗД- за заплащане на сумата в размер на 1320 лв., представляващи
стойността на заплатени от него СМР и транспортни разходи за изграждането
на външна тоалетна върху имот, собственост на Община- Иваново. Твърди се,
че решението е неправилно поради съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен. Претендира направените
разноски за производството.
Ответникът по жалбата Община Иваново е подала отговор по реда на
чл.263 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата.
Счита решението в обжалваната част за правилно и иска същото да бъде
потвърдено Претендира разноски.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбоподателя против Община Иваново иск с правно основание чл.59 от ЗЗД-
за заплащане на стойността на извършени от него СМР в имот- собственост
на ответника. Същият е претендирал заплащане на разходите за
възстановяване на външна тоалетна в размер на 1300 лв., както и разходите за
транспорт на строителните материали в размер на 300 лв.
От събраните по делото доказателства е установено, че 15.10.1999 г.
между Община- гр.Цар Калоян и ЕТ „С.Д.- Ч.“ е сключен договор №
76/15.10.1999 г. за общинска концесия с предмет- рибарник с площ 41,023 дка
в землището на с.Сваленик, Русенска обл., местността „Долен Сазлък“ за срок
от 10 години, с концесионно възнаграждение в размер на 8230.40 лв. В
договора са уговорени правата и задължения на страните. Съгласно раздел V,
чл.12 страните са уговорили при необходимост от ремонт и ново
строителство концесионерът да ги извърши след предварително писмено
одобрение от концедентът и след извършване на съгласуванията, предвидени
в нормативните актове. В раздел IV, чл.3 от договора страните са уговорили,
че концедентът придобива правото на собственост върху новоизграденото в
имота.
За имота- предмет на договора за концесия е бил съставен акт за
публична общинска собственост № 5/06.04.1999 г., вписан в СВ-Русе- вх.рег.
№ 9/03.07.2008 г. С Указ №423/17.09.2003 г. са утвърдени нови граници на
Община Цар Калоян и Община Иваново като в границите на Община Иваново
е включено с.Сваленик. Поради извършената териториална промяна имотът е
бил отписан от актовете на Община Цар Калоян и е съставен нов АПОС
№62/14.10.2009 г., поправен с акт №671/24.07.2019 г.
2
На 10.08.2010 г. Община- Иваново и ЕТ „С.Д.- Ч.- Ц.С. С.Д.“- с.
Сваленик са сключили договор за наем с предмет : част от недвижим имот
№000239- публична общинска собственост, представляващ рибарник с площ
от 24.918 кв.м. с цел развъждане и отглеждане на риба за срок от пет години.
В договора е уговорена дължимата наемна цена, както и правата на всяка от
страните. В чл.9 и чл.10 от договора страните са уговорили извършването на
ремонти да е за сметка на наемателя. Договорът за наем е изменен с анекс,
сключен на 01.03.2012 г., когато е променен предмета на договора чрез
включване на цялата територия, както и дължимата цена. Във връзка с
извършено прехвърляне на предприятието на ЕТ на „Ч. 68“ ЕООД-
с.Сваленик с анекс към договора, сключен на 04.01.2016 г. е променена
страната – на мястото на ЕТ като наемател е посочено ТД.
Установено е, че в недвижимия имот е изградена външна тоалетна като
са остойностени разходите за изграждането й. По делото няма доказателства,
които да установяват момента, в който същата е построена.
При правилно изяснена фактически обстановка районният съд е
отхвърлил предявеният иск по съображения, че жалбоподателят не е
надлежна страна, която може да претендира заплащане на извършени
подобрения, както и че с оглед уговореното в договора, извършените от
наемателя трайни подобрения остават в полза на наемодателя и първият няма
право да иска тяхната стойност.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно като
краен резултат, но по различни съображения.
Процесуалната легитимация на страните е обусловена от правното
твърдение на ищеца в исковата молба. Само твърдение е достатъчно, за да
възникне процесуалната легитимация при конституирането и развитието на
процеса. Заявеното с исковата молба фактическо основание на иска и правото,
което претендира ищеца обуславя, както неговата процесуална легитимация,
така и процесуалната легитимация на ответника. При проверката на
процесуалната легитимация, преценката на съда се базира само от изложеното
в исковата молба.
В исковата молба жалбоподателят е навел твърдения, че заявените от
3
него СМР по възстановяване на съществуващи сгради в недвижимия имот
били извършени във времето, когато представляваният от него ЕТ е бил
ползвател на рибарника.
Едноличният търговец е физическо лице с разширена правоспособност,
като регистрацията му по Търговския закон няма за правна последица
възникването на нов правен субект. Неговото имущество не е самостоятелно
и обособено извън това на физическото лице. Поради това няма пречка същия
да претендира направените от него разходи по времето, когато е
осъществявал и търговска дейност в качеството си на ЕТ. С оглед на това
неправилно районният съд е приел, че жалбоподателят няма качество на
надлежна страна по спора, респ. че не активно легитимиран по иска.
Следва да се посочи също, че процесуалната легитимация е абсолютна
процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на предявеният иск, за
която съдът следи служебно. Липсата на процесуална легитимация е
основание за прекратяване на производството поради недопустимост на иска,
а не за отхвърлянето му на това основание.
Жалбоподателят е предявил иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл.59 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното
основание в доказателствена тежест на жалбоподателят- ищец в
първоинстанционното производство, е да установи елементите от
фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: обогатяване на
ответника за негова сметка.
Доказателства на осъществяване на обогатяване на ответника за сметка
на жалбоподателя по делото не са релевирани.
Установено е, че по силата на сключен договор за концесия Община- Цар
Калоян е предоставила ползването на рибарник от 41.023 дка, находящ се в
4
землището на с.Сваленик, Русенска област, м. „Д.С.“ на ЕТ „С.Д.-Ч.“-
с.Сваленик. В качеството си на концесионер ЕТ е поел задължение да
извършва СМР в имота след предварително писмено съгласие.
Доказателства за осъществено строителство от жалбоподателя съобразно
уговореното в договора не са релевирани по делото.
За доказване на твърденията си, че е извършил СМР в рибарника-
собственост на ответника, жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства.
Настоящият състав не кретидира показанията на свидетелите, тъй
достоверността му е оборена с приетата по делото експертиза. Отделно от
това свидетелите не дават конкретни показания нито за момента на
изграждане на тоалетната, нито за вида на вложените в нея материали от
страна на жалбоподателя. Въз основа на същите не може да се обоснове
извод, че жалбоподателят е извършил заявените от него СМР по изграждане
на външната тоалетна, нито, че е направил претендираните от него разходи за
транспорт. Няма доказателства, които да установяват, че изградената външна
тоалетна има характер на подобрение в имота- т.е., че същата увеличава
неговата стойност.
Недоказаност на заявените от жалбоподателя твърдения обуславя
неоснователността на предявеният иск.
Дори да се приеме, че жалбоподателят е извършил заявените от него
СМР, свързани с изграждането на външна тоалетна, то не може да се приеме,
че е налице обогатяване на ответника за негова сметка. Това е така, тъй като
ремонтни дейности същият е осъществил през период, в който е ползвал
имота по силата на договора за концесия, респ. по силата на сключения
договор за наем. Предвид уговореното в тези договори, извършените ремонти
и ново строителство са за негова сметка.
Предявеният иск за заплащане на стойността на извършени СМР за
възстановяване на външната тоалетна, както и за направените транспорти
разходи е неоснователен и правилно е отхвърлен.
Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат, поради
което следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 ГПК
5
не подлежи на касационно обжалване.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя.
Ответникът по жалбата по делото е представляван от юрисконсулт, поради
което на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260366/ 05.11.2020 г., постановено по гр.д.
№1050/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от С. Д. С. против Община- Иваново иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД- за заплащане на сумата в размер на 1320 лв., представляващи
стойността СМР и транспортни разходи за изграждането на външна тоалетна
върху имот, собственост на Община- Иваново.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на Община-
Иваново сумата в размер на 100 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6