Решение по дело №597/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20197200700597
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                    

 

гр. Русе, 26.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на 18 ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                

                 СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

 

при секретаря      МАРИЯ СТАНЧЕВА,      като разгледа докладваното от съдия    АГУШ     административно дело № 597 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ДМВ Петрол“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) 10431 от 07.05.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Запечатване на търговски обект“ – бензиностанция, находящ се в гр. Лом, ул. „Лудовико Миланезе“ № 2, стопанисван от „ДМВ Петрол“ ЕООД, както и „Забрана за достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ oт Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от същия закон.

В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с материалноправни норми, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона.

Претенцията е съдът да отмени оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:                                                                               

 

По фактите

На 10.04.2019 г., в 10:00 часа в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция, находящ се в гр. Лом, ул. „Лудовико Миланезе“ № 2, стопанисван от „ДМВ Петрол“ ЕООД, при съвместна проверка от органите на ОД на МВР – Монтана, ДАМТН и ГД „Контрол течни горива“ по спазване на данъчното и осигурителното законодателство и разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и при последваща проверка в информационната система на НАП било констатирано, че дружеството не е изпълнило задължението си да подава данни на датата на данъчното събитие за доставката на течни горива от монтирания в обекта ЕСФП, модел Дайс-KL. На 06.04.2019 г. била отчетена по нивомерната система доставка на гориво – дизел, количество – 11 606.00 л., а видно от представения АДД № 0000000004447917/31.03.2019 г. с придружаващи документи в обекта били доставени 11 803.66 л. дизелово гориво. За същата доставка били предадени данни на 10.04.2019 г.

Прието е, че от така установеното следва, че „ДМВ Петрол“ ЕООД не е изпълнило задължението си да подава данни за доставка на горива на датата на данъчното събитие.

За така установените факти и обстоятелства бил съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0371843 от 10.04.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК (л. л. 14 и 15 от преписката).

На 19.04.2019 г. бил съставен и Акт за установяване на  административно нарушение № F482926, с който срещу жалбоподателя било повдигнато обвинение за извършено административно нарушение на чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за това, че не е изпълнило задължението си да подава данни за доставка на горива на датата на данъчното събитие (л. л. 18, гръб и 19 от преписката).

От тези констатации е прието, че „ДМВ Петрол“ ЕООД не е спазило реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП.

Записаните констатации при проверката и съставения АУАН за извършено административно нарушение на чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС обосновали издаването на процесната ЗНПАМ 10431 от 07.05.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 24 от преписката).

Със заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „г“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка Запечатване на търговски обект“ – бензиностанция, находящ се в гр. Лом, ул. „Лудовико Миланезе“ № 2, стопанисван от „ДМВ Петрол“ ЕООД, както и „Забрана за достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ oт Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от същия закон (л. л. 1 – 4 от преписката).

Заповедта е връчена на упълномощен представител на дружеството (л. л. 5 и 6 от преписката) на 05.06.2019 г., видно от разписката към нея (л. 4 от преписката).

Недоволно от заповедта, дружеството я е оспорило по административен ред пред Директора на Дирекция „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-58 от 21.06.2019 г. е отхвърлил жалбата (л. л. 7 – 10 от преписката).

Решението на Директора на Дирекция „Оперативна дейност“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е връчено на упълномощен представител на дружеството на 28.08.2019 г., видно от разписката към него (л. 11 от преписката).

На 11.09.2019 г. „ДМВ Петрол“ ЕООД е подало жалба чрез административния орган, издал ЗНПАМ, до Административен съд - Русе, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство (л. л. 4 и 5 от делото).

През 2015 г. за обекта - бензиностанция в гр. Лом било издадено Свидетелство за калибриране № КР1308-4 с калибриращи таблици за резервоар за дизелово гориво, показваща максимален обем от 39 632 л. (л. л. 20 – 23 от делото).   

Оспорващата страна представя по делото писмени доказателства, от които се установява, че „Термо хит“ ООД е регистрирано в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (сега Български институт по метрология - БИМ) като фирма, извършваща ремонт и сервиз на фискални устройства и че между това дружество и оспорващата страна е бил сключен абонаментен договор за сервиз на ЕСФП (л. л. 24 и 25 от делото).

За процесния период на м. април 2019 г. на жалбоподателя „ДМВ Петрол“ ЕООД било издадено Свидетелство по чл. 17, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистрация на фискално устройство от 21.06.2018 г., в което са вписани модела на фискалното устройство - Дайс-KL, типа на нивомерната система - NAX 121 и номера на сервизния договор с „Термо хит“ ООД. Фискалното устройство било регистрирано и в приходната администрация с потвърждение № 3936341 (л. 25 от делото).

Представени са и редица доказателства относно техническата годност и изправност на средството за измерване, както и за техническите му характеристики (л. л. 26 – 35 от делото).

Представени са и писмени доказателства – заверени копия на документ за удостоверяване на точния адрес на мястото за доставка и АДД № 0000000004447917/31.03.2019 г. (л. л. 36 и 37 от делото).

По делото са ангажирани и гласни доказателства. При разпита на св. Г. С. се установява, че той е служител на „Термо хит“ ООД, гр. Пловдив, сключило сервизен договор с оспорващото дружество („ДМВ Петрол“ ЕООД), подновяван ежегодно, а самият той извършва дейности по поддържане на фискални устройства, като договорът включва и обслужването на фискалната нивомерна система на процесната бензиностанция. От показанията на този свидетел се установява начинът, по които данните от нивомерната система се предават към НАП (л. 41 от делото).

По правото

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3, във връзка с ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно правната норма на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите.

Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, директорите на Дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС (л. 24 от преписката).

В случая оспорваната заповед е издадена от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС.

Описаната в ЗНПАМ фактическа обстановка и посоченото нарушение се подкрепят и от ПИП сер. АА 0371843 от 10.04.2019 г., по отношение на който е налице и изрично позоваване в ЗНПАМ.

Спазени са процесуалните правила за издаване на оспорваната заповед.

Всички действия на органите по приходите по извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред – с Протокол за извършена проверка сер. АА № 0371843 от 10.04.2019 г., съставен в присъствието на служители в трудово правоотношение с търговеца (л. 16 от преписката). В протокола са посочени проверените документи, както и събраните при проверката доказателства.

Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.

Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б „г“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП.

Приложените писмени доказателства безспорно установяват, че дружеството като ДЗЛ - получател на доставените количества гориво по посочените в акта документи не е изпълнило задължението си да подаде данните за това по предвидения от закона ред.

С оглед на това съдът намира, че са били налице фактическите и правни основания, възприети от и обосновали административния орган, за да постанови своя акт. В тези случаи той действа в условията на обвързана компетентност, поради което при надлежно установено нарушение е длъжен да приложи и съответната ПАМ.

Спазена е и преследваната от закона цел.

ПАМ са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Те имат превантивен характер, като тяхното предназначение е да се осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се предотвратят неблагоприятните последици от това. Именно, с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на обществения интерес, е наложена и процесната ПАМ, която има ограничено по време действие – до 30 дни.

Определеният срок от 14 дни е към средата на предвидения от закона размер и е съответен на степента на обществена опасност на деянието, което се характеризира като типично, обичайно за този вид нарушения.

Изложеното обуславя извода, че процесната ПАМ не противоречи на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.

Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че предявената жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „ДМВ Петрол“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против Заповед за налагане на принудителна административна мярка 10431 от 07.05.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите, с която на търговското дружество е наложена принудителна административна мярка Запечатване на търговски обект“ – бензиностанция, находящ се в гр. Лом, ул. „Лудовико Миланезе“ № 2, стопанисван от „ДМВ Петрол“ ЕООД, както и „Забрана за достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ oт Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от същия закон.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: