Р
Е Ш Е Н И Е № 109
гр. Разград, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 101 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Ф. Х. М. против
Решение № 1012-16-126/1 от 27.04.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-93 от 09.03.2022 г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. В
жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са постановени
в нарушение на материалния закон, тъй като времето, през което жалбоподателката
като неработеща майка е родила и отглеждала деца, е следвало да бъде зачетено
като действителен осигурителен стаж. Иска се решението да бъде отменено и
преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 2113-16-1105 от 29.11.2021
г. Ф. Х. М. /Т. А. Й./ е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. Към датата на подаване на заявлението
е имала навършени 66 години и 8 месеца, и следния осигурителен стаж: от II категория труд – 10 години, 9 месеца и 8 дни, и от III категория труд - 6 години, 4 месеца и 17 дни. Или
общо 17 години, 1 месец и 25 дни. В този осигурителен стаж е включено и времето
от 2 години, 3 месеца и 17 дни, през което като неработеща майка е родила и
гледала детето си през периода 16.06.1989 г. – 03.10.1991 г.
С Разпореждане № 2140-16-93 от 09.03.2022
г. ръководителят по пенсионно осигуряване е приел, че заявителката има 14
години, 10 месеца и 8 дни действителен осигурителен стаж. Времето, през което е
била в майчинство, е зачетено за осигурителен стаж, но не бил действителен
такъв по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Поради това е счел, че
заявителката не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 КСО и е отказал да й
отпусне поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпореждането е било предмет на
административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите
мотиви е било потвърдено с оспореното пред съда Решение № 1012-16-126/1 от
27.04.2022 г., издадено от ръководителя на ТП на НОИ – Разград.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения
срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е постановено от
оправомощен административен орган, в надлежната форма, има изискуемото от чл.
59, ал. 1 АПК съдържание и при издаването му не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Материалният закон обаче е
приложен неправилно.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември
2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаването на
заявлението необходимата възраст е 66 години и 8 месеца, и жалбоподателката
отговаря на това условие. Има и изискуемия осигурителен стаж от 17 години, 1
месец и 25 дни. Неправилно административният орган е
преценил, че периодът на бременност, раждане и отглеждане на малко дете не е
действителен стаж.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с
измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., и е в сила от 1.01.2015 г.
Съгласно § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В настоящия случай спорът е
относно стаж, придобит през времето от 16.06.1989 г. до 03.10.1991 г., чиято действителност следва да се преценява съобразно правната
уредба до 31.12.1999 г.
Съгласно чл. 80 от Правилника
за прилагане на Закона за пенсиите / Утвърден с ПМС № 3 от
15.01.1958 г., обн., Изв., бр. 5 от 17.01.1958 г., в сила до 1.01.2000 г./
зачита се за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и
неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към този период са действали
Постановление № 61 от 28.XII.1967 г. на Централния комитет на БКП и на
Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за
уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или
неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена по
приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от постановлението. В инструкцията е
уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след 31.XII.1967 г., се
зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения
платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки.
В т. 3 от същата инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при
ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително
по Закона за пенсиите.
Жените майки, независимо
дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от
особената закрила на държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията.
Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и
ал. 7, апр. 2 КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 за осигурителен стаж, без
да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 КСО за осигурителен стаж
при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете
до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера
за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната
работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване,
както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда -
изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж
и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж.
Следователно, и при
отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода
на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е
действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В подкрепа на горния извод е
и съдебната практика, изразена в Решение № 1023 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм.
дело № 488/2015 г., VI о., Решение № 6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. дело
№ 2009/2018 г., VI о., Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело №
5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6669/2020
г., VI о.
Като не е съобразил действителния смисъл
на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и то подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а
преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при
което да се изпълнят дадените указания по тълкуване на закона.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
разноските по делото, включващи адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
По изложените съображения и
на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1012-16-126/1 от 27.04.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-93 от 09.03.2022 г.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на Ф. Х. М. за
разноски по делото сумата 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.