Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1778 от 22.12.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на десети декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Даниела Драгнева
2.
Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1983 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Д.А.Д. ***, к-с „Изгрев“ бл.5, вх.3, ет.1, с ЕГН **********
против Решение №260008/10.08.2020г., постановено по НАХД №2413/2020г. по описа на
Районен съд -Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №19-0769-006836/14.02.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна Полиция“ , с което на Д.Д., за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца и за
нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. Иска се от съда
да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение
на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата
необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно
решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа
на твърденията не са посочени нови доказателства.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.Х., който
поддържа жалбата по доводите, изложени в нея. Пледира за отмяна решението на
РС-Бургас и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност
на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение №260008/10.08.2020г.,
постановено по НАХД №2413/2020г. по описа на Районен съд -Бургас, е потвърдено
наказателно постановление №19-0769-006836/14.02.2020г., издадено от Началник
група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна Полиция“, с което за на Д.Д., за
нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца и за
нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Д. е
наказан за това, че на 12.09.2019г.,
около 08.10 часа, в гр.Бургас по бул.“Стефан Стамболов“, управлявал личния си
лек автомобил „Опел“, с рег.№А3906КА, като при проверката е установено, че автомобила
не е регистриран по надлежен ред. Освен това контролните органи констатирали,
че Д. не носи контролен талон от свидетелството за управление. За така установените нарушения на място в
момента на проверката бил съставен АУАН, а впоследствие издадено и наказателно
постановление.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като нарушенията са безспорно установени и доказани.
Решението на
първата инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Санкцията за
нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер. В чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
е предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира, че Д. е бил наясно със задължението си да регистрира
закупения автомобил, но не го е изпълнил, с оглед на което регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено
задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме
свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива
задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.,
изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), за разлика от другите случаи на
служебно прекратяване на регистрацията.
Видно от изложеното, служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният
автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, касаторът, управлявайки собствения
си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил
наясно с предвидените от закона последици. Нормата на чл. 140 от ЗДвП не
изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно. В
този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил състава на
вмененото му нарушение на нормата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание. Да се приеме
обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то
да черпи права от него, което е недопустимо.
Обстоятелството дали е изпълнено
задължението за уведомяване на собственика на автомобила за служебно
прекратената регистрация се явява ирелевантно, още повече, че в
административнонаказателното производство по оспорване на наказателното
постановление е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебно прекратената регистрацията на пътно превозно
средство.
Наложените наказания глоба в размер
на 200, 00 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца
са в съответния минимум, предвиден в санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
В случая не са налице и основания за
квалифициране на установеното нарушение като "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По
делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност.
Относно нарушението по чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП, касаторът не е изложил конкретни възражения. Настоящата
съдебна инстанция намира, че РС е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и
писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е
разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща
към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.
При извършената
служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на
първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните
доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд - гр.Бургас , ХV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260008/10.08.2020г., постановено по НАХД №2413/2020г.
по описа на Районен съд –Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.