Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Добрич, 29.07.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя М.

 

При участието на секретаря Стоянка П., разгледа докладваното от съдия М. АНД № 549 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на „***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Д-р К. Стоилов” № 10, представлявано от управителя И.Т.К. ЕГН **********, депозирана чрез пълномощник – адв. В. С. ***, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП – Варна.

С атакуваното наказателно постановление за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗСч, вр. чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ на търговското дружество на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева.

С депозираната жалба се моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се иска още да се приложи нормата на чл. 28 ЗАНН.

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител застъпва становище по жалбата, която намира за неоснователна и несъстоятелна. Счита, че атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила, следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, след като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.10.2018 г. св. С.Б.П. в качеството си на длъжностно лице и орган по приходите към ТД на НАП - Варна, съобразно предоставените й властнически правомощия, извършила проверка в база данни на НАП и Агенция по вписванията – Търговски регистър. Проверката е инициирана във връзка с получена заповед с писмо № 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП.

В хода на проверката длъжностното лице установило, че търговското дружество „***, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, не е изпълнило задължението си да публикува, чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията - Търговския регистър, на годишния финансов отчет за 2017 година в законоустановения срок - до 30.06.2018 г. В хода на проверката при направената преценка за наличие на осъществен състав на административно нарушение от страна на задълженото юридическо лице по текста на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч проверяващият орган е съобразил обстоятелството, че търговското дружество има подадена годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. в ТД на НАП Варна, офис Добрич, вх. № 0800И0166729/14.03.2018 г.

Съобразявайки изложените фактически констатации, налагащи извода за осъществен състав на административно нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗСч, на 15.10.2018 г. св. П. изпратила покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН до задълженото лице чрез представляващия го. С нея тя указала на последния да се яви лично или чрез упълномощено лице в седемдневен срок в ТД на НАП – Добрич, считано от получаване на поканата, за съставяне и връчване на АУАН, с оглед извършено нарушение по посочения по-горе текст от ЗСч. Въпросната покана е получена по електронен път на 15.10.2018 г. от упълномощено лице.

Междувременно, на 17.10.2018 г., видно от приложената по делото „справка-извлечение” от ТР търговецът „*** е подало по електронен път заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията - Търговски регистър, изискващия се по ЗСч годишен финансов отчет за 2017 година.

Водена от установените фактически констатации при проверката, на 17.10.2018 г. св. П. съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F426093 в присъствието на упълномощен процесуален представител на дружеството – адв. В. С. и в присъствието на двама свидетели – Е.А.П. и С.З.Г. – И*. С този акт, компетентното длъжностно лице от ТД на НАП Варна – офис Добрич привлякло търговското дружество към административна отговорност за нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗСч, вр. чл. 74, ал. 1 от ЗСч.

В обстоятелствената част на АУАН св. П. изложила ясно описание на процесното нарушение и обстоятелствата, при което същото е осъществено от задълженото лице. В този смисъл, изрично посочила законоустановения срок – 30.06.2018 година, до който привлеченото към отговорност ЮЛ е било длъжно да изпълни задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСЧ, както и други релевантни за спора обстоятелства като датата, на която е била извършена проверката в базата данни – 17.10.2018 г., данните за представяне за обявяване в Агенцията по вписванията - Търговски регистър, на годишния финансов отчет за 2017 година.

АУАН бил надлежно връчен на упълномощеното лице, което не дало обяснения и не направило възражения. В законоустановения 3-дневен срок пред наказващия орган също не било депозирано възражение.

Въз основа на съставения АУАН в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № 224596/10.11.2016 година, с което ангажирал административно-наказателната отговорност на търговско дружество *** за извършено нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗСч и на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч му наложил имуществена санкция в размер на 200 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от показанията на актосъставителя – св. С.П., на св. П. и на св. Г. - Иванова, както и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред. Показанията на посочените свидетели съдът възприе за еднопосочни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи, тъй като кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което ги кредитира изцяло и безрезервно като за правдиви и обективни и непротиворечащи на приобщените по надлежния ред писмени доказателства - Наказателно постановление № 395448/08.01.2019 г.; разписка от 10.04.2019 г.; заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г.; АУАН № F426093/17.10.2018 г.; покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изх. № 3804/15.10.2018 г.; удостоверение за извършено връване по електронен път; копие от Търговски регистър /2 листа/; Декларация по чл. 92 от ЗКПО; Писмо относно търговци и юридиечски лица с нестопанска цел, за които не е подадено в срок заявление за обявяване на годишен финансов отчет за 2017 г. в търг. Регистър и регистъра на юричисеките лица с нестопанска цел от НАП изх. № 20-09-149/17.08.2018 г.

Съдът, при извършената проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл. 314, ал. 1 от НПК констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Началото на административно-наказателното производство е поставено с АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно предоставените му правомощия със Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на финансите.

Видно от представените по делото доказателства, представляващият *** е бил поканен да се яви в ТД на НАП Варна, Офис Добрич лично /или да се яви изрично упълномощено лице/ за съставяне на АУАН в седемдневен срок от получаване на поканата. Поканата е била получена на 15.10.2018 г. от упълномощено лице, което обстоятелство е било удостоверено посредством получено по електронен път съобщение. АУАН е бил съставен по надлежния ред и е бил връчен на упълномощено лице.

Наказателното постановение е издадено в кръга на делегираните властнически правомощия на наказващия орган с цитираната по-горе Заповед на Министъра на финансите. Процесното нарушение, описано в НП е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Посочена е конкретно и нарушената материално-правна норма, датата и мястото, където е установено нарушението и други релевантни обстоятелства, имащи значение за решаването на административно-наказателния спор. Изложените фактически обстоятелства формират еднозначен извод у съда, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения от процесуално естество, които да водят до ограничаване правото на защита на санкционирания субект и да налагат отмяната на постановлението на това правно основание – в каквато насока са претенциите, изложени в жалбата.

Съдът не споделя доводите за процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН е съставен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Това е така, защото определените от закона срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай нарушението е констатирано при извършена проверка на 17.10.2018 г., възложена с Писмо изх. № 20-00-149/17.08.2018 на ЦУ на НАП София. В хода на проверката от 17.10.2018 г. е открит и нарушителят. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на същата дата, т. е. преди изтичане на едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя. За яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че в настоящия случай се касае за т. нар. в теорията „продължено нарушение”, т. е. такова, което се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява след изтичане на дадения срок и продължава до момента на изпълнение на предписанието или образуване на административно-наказателното производство.

При така описаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 на ЗСч законодателят установява задължение за всички търговци по смисъла на Търговския закон, да публикуват чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър годишния финансов отчет. Установен е краен срок за изпълнение на задължението – 30 юни на следващата година. Безспорно е, че нормата е императивна и е предназначена да обезпечи публичност на финансовото състояние на предприятието на съответния търговец.

В конкретния случай, търговското дружество „*** е било длъжно да изпълни посоченото в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч задължение своевременно и в срок до 30.06.2018 г., като за целта публикува, чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговския регистър, на годишния финансов отчет за 2017 година. Задължението обаче не е изпълнено в законоустановения срок от задълженото лице, а по-късно - на 17.10.2018 г. В случая заявлението за вписване и представяне за обявяване в АВ –ТР на годишния финансов отчет е изпратено по електронен път, видно от представеното писмено доказателство „справка-извлечение” от ТР.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че „няма правна логика за вменяване на отговорност, че си закъснял с три месеца и половина да заявиш за обявяване ГФО, при условие, че вече подадени заявления се обработват повече от година и дори повече от две години”. Задължението на търговеца е изрично регламентирано в ЗСч и то не е обвързано с това колко дълго би се обработвало заявлението, което той единствено следва да подаде в законоустановения срок.

Съдът не приема доводите и че дейността на дружеството не представлява никакъв интерес, вкл. и публичен, което обстоятелство е илеревантно за настоящия спор.

От гореизложените обстоятелства може да се приеме, че извършеното нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин, видно от събрания по делото доказателствен материал. Правилен е и изводът на наказващия орган, който се основава на безспорни писмени доказателства, че с неизпълнение в законоустановения срок на задължението да публикува годишния отчет за 2017 година от страна на дружеството, същото е осъществило състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

Споделя се извода на АНО, че нарушението е за първи път, като правилно и законосъобразно административно-наказващият орган не е приложил хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Макар и да не са настъпили значителни вреди за фиска нормата сама по себе си е дисциплинираща. Касае се за формално нарушение, което се санкционира с оглед дисциплиниране на задължените субекти във връзка с отчетността.

Настоящият състав констатира, че определената санкция от административно-наказващия - „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева – на минималния, определен от законодателя за визираното административно нарушение в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, се явява само по себе си справедливо и съответстващо на целите на административното наказване предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП – Варна, с което на „***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Д-р К. Стоилов” № 10, представлявано от управителя И.Т.К. ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на търговското дружество на основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: