№ 108
гр. Бургас , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201857 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ №
9, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*“ № 25, чрез адв. * от АК- Стара Загора, против
Наказателно постановление № 552803-F583136/19.01.2021г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 31,
ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4, т. 4 ЗДДС, на
основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на постановлението, тъй като били спазени
законовите изисквания, като алтернативно се посочва, че деянието е маловажно.
Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от адв. Попова, която
доразвива изложените в жалбата доводи.
АНО се представлява от юрк. Чолакова, която моли за потвърждаване на
обжалваното постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 11.03.2021 г., а жалбата е
депозирана на 17.03.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
1
основателна, но не на основанията, посочени в нея, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
Жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е
стопанисвал търговски обект – офис, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 9. На 01.12.2020г.,
служители на ЦУ на НАП, сред които и св. К.Г., осъществили контрол за спазване на
данъчното законодателство в посочения търговски обект. Проверяващите от НАП се
легитимирали и се пристъпило към проверка, при която констатирали, че за извършена
операторска грешка при маркиране на сума за плащане в брой в размер на 69388,24 лв.
и издаден ФКБ с 000072/01.08.2020 г. от ФУ Tremol с номер на ФП 50188967, не е
извършена сторно операция чрез монтираното и работещо в обекта фискално
устройство до седмо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката.
За извършената проверка и констатациите от него св. Г. съставила Протоколи за
извършена проверка бланков № 0052038 от 01.12.2020 г. и № 1440191 от 15.12.2020 г.,
с указание търговецът да се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас. На 15.12.2020 г.
бил съставен АУАН с № F583136. Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката нарушение. Така описаното деяние Г. квалифицирала като нарушение на
чл. 31, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т. 4 ЗДДС, като
предявила и връчила екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу
подпис. Било записано като възражение, че следва нарушението да се разгледа като
маловажен случай.
Впоследствие, на 19.01.2021 г., въз основа на акта за установяване на
нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС дружеството
било санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло, като липсват основания да не
бъдат кредитирани показанията на разпитания свидетел.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материалноправни норми.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за
нарушение на чл. 31, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
2
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, сторно операцията при операторска грешка да се извършва до
седмо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката. Съгласно чл. 31,
ал. 1 от Наредбата пък сторно операция при рекламация или връщане на стока, при
операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка
на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД. Иначе
казано, въведено е принципното положение, че сторно операцията следва да се
извърши чрез издаване на документ от фискалното устройство.
Безспорно в случая се установи, че е налице грешка при издаването на фискален
бон от 01.08.2020 г. от страна на дружеството, като е посочен грешен размер на
плащането в брой.
Също така няма спор, че сторно операцията не е била извършена в законовия срок
чрез издаване на документ от фискалното устройство, видно от КЛЕН за периода
01.08.2020 г.- 08.09.2020 г.
Основният спор се съсредоточава върху това дали сторно операцията е била
извършена в срок, но по друг начин. Такъв начин е предвиден в чл. 36, ал. 1 от Наредбата,
съгласно който продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в
случаите: 1. на спиране на захранващото напрежение; 2. на извършване на експертиза на ФУ
от БИМ; 3. по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време; 4. при блокирало
ФУ/ИАСУТД поради нарушена дистанционна връзка с НАП, за не повече от 48 часа от
блокирането; 5. (нова - ДВ, бр. 10 от 2019 г.; доп., бр. 8 от 2020 г.) при блокирала
ЕСФП поради прекъсване на връзката между нивомерната измервателна система и
централното регистриращо устройство, с изключение на продажбите на течни горива в
данъчна група „В"; 6. (нова - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) при
нефункциониране на фискалното устройство поради временна неработоспособност на
софтуера за управление на продажбите в търговския обект, до отстраняване на
повредата; времето, през което софтуерът е неизправен, се удостоверява от лицето по
чл. 3 и лицето, поддържащо софтуера; 7. (нова - ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от
02.07.2019 г.) бедствиe по смисъла на Закона за защита при бедствия.
Посочената разпоредба очевидно въвежда изключения от общото правило за
начина на сторниране, което означава, че следва да е безспорно доказана някоя от
хипотезите, включени в нея. По мнение на съда, липсват доказателства за наличие на
някоя от тези хипотези. В писмени обяснения от упълномощено лице на л. 27 е
посочено, че грешката била установена на 30.08.2020 г., като след отстраняване на
неизправности по фискалното устройство, документацията била предоставена на
счетоводител. Видно обаче от разпечатания КЛЕН на л. 25, фискалното устройство е
било използвано на 01.09.2020 г., както и в периода 05-07.09.2020 г. Отразените
спадове на напрежение за тези дати са станали през нощта. Това означава, че преди
изтичането на срока за сторниране чрез фискалното устройство, последното е
функционирало и е нямало пречка операцията да бъде извършена по надлежния ред.
Обстоятелството дали счетоводителят действително е сторнирал, или не, е без
значение, тъй като се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на
проверката, като не е бил спазен предвидения ред за извършване на сторно операция
чрез работещото фискално устройство.
3
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение,
осъществяващо състава на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18 по същество не води до
неотразяване на приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС.
За пълнота следва да се отбележи и друго нещо. От представената на л. 12 бележка
от кочан не става ясно дали отразената в нея операция се отнася действително за
грешката от 01.08.2020 г., тъй като никъде не е посочен номерът на процесната
фискална касова бележка. Записано е само фискална касова бележка номер
„001/01.08.2020“, докато номерът на фискалната бележка, с която е допусната
грешката е 000072. Също така, бележката носи печатът на дружеството, но не става
ясно защо не е била представена при проверката на 01.12.2020 г., а едва на 15.12.2020
г., което създава сериозни съмнения относно датата на съставянето й. Дори и да се
приеме, че тази бележка от кочан се отнася действително за процесната грешка и е
била издадена поради технически проблем, то отново не е бил спазен закона, тъй като
съгласно чл. 40, ал. 5 от наредбата при възстановяване на работата на фискалното
устройство се подава информация към НАП, като сумите по сторно операции,
документирани с касова бележка от кочан, се предават по реда на чл. 31, т.е. чрез
документ от фискалното устройство. Както бе уточнено вече, устройството е
функционирало в периода 01-07.09.2020 г., поради което и евентуално издадената
бележка от кочан за сторно операция е следвало да бъде отразена и чрез него.
За така констатираното административно нарушение,
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 1000 лева.
Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите
лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица
и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Иначе
казано, АНО е определил имуществената санкция над минималния предвиден размер.
Съдът обаче намира, че санкцията следва да бъде намалена до минимално предвидения
размер от 500лв., тъй като следва да се вземе предвид, че нарушението е за първи път,
а и липсват отегчаващи обстоятелства. Действително, сторно операцията касае голяма
сума, но следва да се отчете, че става въпрос за грешно отразяване, а не за реално
постъпила сума.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като се касае за дейност на юридическо
лице търговец, която следва да е организирана така, че да отговаря на законовите
изисквания, като не се установиха обстоятелства от изключителен характер, които да
са препятствали жалбоподателя да изпълни задължението си.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено единствено
в санкционната част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в
полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при
потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда
4
нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва хипотеза на
съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно
която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва
да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 552803-F583136/19.01.2021г., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4, т. 4
ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК
*, седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 9, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*“
№ 25, чрез адв. * от АК- Стара Загора, е наложена „имуществена санкция” в размер на
1000 лева., като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 1000 лв. на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“ № 9, да
заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5