Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.08.2020
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.07. 2020
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: АНТОНИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1109 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
109/23.01.2020 г., постановено по гр.д.№1654/2019г. на Районен съд – Стара
Загора, с което е признато за установено по отношение на Б.Й.С. съществуването
на вземането на „В.ЕООД за сумата 251,37 лв. за главница от консумирана и
незаплатена питейна и отведена канална по партида 6016 в гр.*** за периода от
01.06.2017 г. до 28.04.2018 г., с 15, 42 лв. мораторна лихва от 02.07.2017 г.
до 25.06.2018 г. и законна лихва върху главницата от 10.10.2018 г. до
изплащането й, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 2990/22.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 5085/2018 г. по описа на
Старозагорския районен съд и Б.Й.С. е
осъден да заплати на „В.ЕООД сумата 385 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 785 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Въззивникът „В.ЕООД, чрез особеният си
представител излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли
въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявеният иск.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „В.ЕООД. Моли въззивният съд да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „В.ЕООД
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на Б.Й.С., като собственик /ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. ***,
партида ***, абонатен №***, че му дължи за ползваните на В и К услуги сума в
размер на 251,37 лв. по партида №*** за имот в жилищна сграда с адрес: гр. ***
през периода от 01 юни 2017г. до 28 април 2018г., 15.42 лв. мораторна лихва от
02.07.2017г. до 26.06.2018г. и законна лихва върху главницата от 10.10.2018г.
окончателното и изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените съдебни
разноски по частно гражданско дело №5085/2018г., както и разноските по
настоящето производство.
Ответникът
Б.Й.С., чрез назначения му особен представител – адв.Е.С., счита предявените
обективно съединени установителни искове за неоснователни и недоказани, поради
което възразява срещу тях и моли съда да ги отхвърли.
Ищецът
„В.ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.06.2017г. до 28.04.2018г. По
делото е представен лихвен лист за имот в гр.*, партида * с описани 11 бр.
квитанции, в който лист като титуляр на партидата е посочен ответникът Б.Й.С..
Представени са и отделните квитанции, издадени на абоната Б.Й.С. за
горепосочения период.
Представен
е също така споразумителен протокол между страните от 21.02.2018 г., в който се
съдържа признание на задължения на ответника към ищеца за представени ВиК
услуги и лихви за периода 01.05.2017 г. – 01.02.2018 г. С оглед на това съдът
приема, че между страните в настоящото производство е съществувало твърдяното
от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална
вода.
Видно
от приложеното ч.гр.д.№ 5085/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2990/22.10.2018 г. за сумата 251,37лв. за главница от консумирана и незаплатена
питейна и отведена канална по партида 6016 в гр.*** за периода от 01.06.2017г.
до 28.04.2018г., с 15,42 лв. мораторна лихва от 02.07.2017 г. до 25.06.2018 г.
и законна лихва върху главницата от 10.10.2018 г. до изплащането й. Заповедният
съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл. 415,
ал. 4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при ищеца съществуват данни за открита партида 207089 на името
на Б.Й.С. за обект с адрес: ***. За
периода 01.06.2017г. - 28.04.2018 г. ищцовото дружество е издало 11 квитанции
на името на ответника, общото задължение по които е в размер на 251,37 лв.
Ползваната вода е начислена на база реален отчет от водомер с радио модул –
дистанционно отчитане съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. По тези квитанции
няма извършени плащания. Размерът на начислените мораторни лихви по издадените
и неплатени процесни квитанции са в размер на 15, 42 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи потребителите сключват
договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. Видно от
Общите условия на ищеца, същите са одобрени от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от
11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ. Следователно същите
обвързват потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59,
ал.2 от Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на
потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. Видно от
представената справка от Служба по вписванията – Стара Загора и копие на
заявление за промяна на партида вх.№ КЦ-1459/30.04.2014 г. ответникът е собственик на имота,
находящ се в гр.***. Предвид това и предвид установеното
от вещото лице по СИЕ при проверката в ищцовото дружество, че на името на
ответницата е открита партида *** по отношение на този имот, то
съдът приема за установено възникналото правоотношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответницата. В този смисъл възражението
на особения представител на ответника се явява неоснователно.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. В чл.
23, ал.4 от същите е посочено, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. Този ред не се
прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен
карнет. В случая е налице дистанционно отчитане на водомера, като вещото лице
по СИЕ е констатирало, че количествата вода по процесните квитанции
съответстват на данните от радио модула и възлизат на общата сума от 251, 37 лв.,
като по делото не са събрани доказателства подставящи под съмнение или оборващи
отчетените данни от радио модула, поради което въззивният съд счита за
неоснователно възражението на особения представител за липса на доказателства
за потребено количество вода.
Съгласно разпоредбата чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неспазване на
сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите
условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 44 от Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 33, ал.2 от същите потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че мораторните лихви върху главниците по горепосочените квитанции
възлизат общо на сумата 15, 42 лв. за период от 02.07.2017г. до 26.06.2018г.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
въззивникът Б.Й.С. следва да заплати на
"Водоснабдяване и канализация" ООД направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и
разноските по назначаването на особения
представител, които са в размер на 300 лв.
Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от
особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задълженото лице е представляваната от него страна, в случая въззивникът Гроздан
Гичев Грозев. Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в
тежест на съответната страна, съобразно изхода на делото. Ето защо тъй като
подадената въззивна жалба се явява неоснователна, то следващата се за
въззивното производство държавна такса от 25 лв. ще следва да бъде възложена в
тежест на жалбоподателя Б.Й.С..
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
109/23.01.2020 г., постановено по гр.д.№1654/2019г. на Районен съд – Стара
Загора.
ОСЪЖДА Б.Й.С. за обект с адрес: *** да заплати на „В.ЕООД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр.***
направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. и разноските по назначаването на особения представител в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Б.Й.С. за обект с адрес: *** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса
за въззивното производство в размер на 25 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.